№ 404
гр. Дупница, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100340 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Д. А. Д., ЕГН: **********, е предявил срещу Р. Д. А., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 26, 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 129 от ТЗ, за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на дружествени дялове на търговско дружество с ограничена
отговорност, сключен на 09.11.2022г., рег. № 9138/09.11.2022г. за удостоверяване на
подписите и рег. № 9139, том ІІ, акт. № 71/09.11.2022г. за удостоверяване на съдържанието,
между ищеца, като продавач и ответника, като купувач.
Предмет на договора са 20 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100.00 лв.,
за сумата от 2000.00 лв., от капитала на „Д. Д.-ДИМИ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Дунав” № 10. Ищецът счита, че договорът е
нищожен поради протИ.речие с добрите нрави, тъй като е сключен при нееквивалентност на
престациите. Твърди, че нееквивалентността на насрещните престации произтича от
обстоятелствата, че към датата на сделката дружеството е имало активи на значителна
стойност, многократно надхвърляща цената, получена за прехвърлените дружествени
дялове: съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 107, том I,
дело № 129/2003 г., вх. peг. № 192 oт 14.02.2003г. на СВ и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот частна Общинска собственост, чл. 15. ал. 1 от ТЗ, във вр. с §
16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ констативен, акт № 57, том 8, дело № 1027/2017 г., вх. peг. № 2133 от
21.06.2017г. на СВ и Нотариален акт за поправка на последния акт № 184, том 8, дело №
1108, вх. peг. № 2302/03.07.2017 г. на СВ, „Д.-Д.-ДИМИ“ ООД, ЕИК *********,
правоприемник съответно на ЕТ „Д.-Д.-ДИМИ-РОС“ и на „Д.-Д.-ДИМИ“ ЕООД, е
1
собственик на УПИ-І, находящ се в с. Паничище, Община Сапарева баня, Област
Кюстендил, в кв. 4 по регулационния план на с. Паничище, Община Сапарева баня, Област
Кюстендил, съгласно ПУП-ПР, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 29/17.10.2006г. на
ОбС-Сапарева баня и ПЗ, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 16/19.12.2008г., с площ от
5022 кв.м., ведно с построената в имота сграда за обществено обслужване-Почивна станция
„Бор“, представляваща триетажна масивна сграда в режим на търпимост, със застроена
площ от 1250 кв.м., състояща се от сутерен, партер /първи етаж/, втори етаж, трети етаж и
тавански помещения.
Гореописания имот е закупен през 2003г. на цена в размер на 259 000.00 лв.,
съответно вдига цената на дяловете на дружеството. Освен това, от началото на дейността
си дружеството развива Почивна станция „Бор“ и е на печалба. Сочи, че за последната
година печалбата на дружеството е в размер на 7752.67 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е налице твърдяната от
ответника нееквивалентност на престациите по оспорваната сделка, понеже цената, срещу
която съдружник прехвърля дружествения си дял, е предмет на пряко договаряне между
продавача и купувача, без да е обвързана от пазарната или балансовата стойност на активите
на дружеството към датата на прехвърлянето.
Освен това:
1. Касае се за сделка с миноритарен пакет от дялове, който не позволява купувача-
ответник да има определяща роля в управлението на дружеството и вземането на решения.
Продавачът-ищец при сделката си е запазил, както част от дружествените дялове, така и
управлението на дружеството.
2. Оспорва се сделка, сключена между роднини по права линия от първа степен (баща
и син), което прави допустимо и ненакърняващо добрите нрави, определянето на цената от
продавача да бъде съобразено с тези обстоятелства и реалната цел. В този случай са
допустими и дарения, независимо от активите, както и известни от практиката сделки за 1
лев. Сделката е сключена по инициатива на ищеца с цел осигуряване на инвестиции и
участие с личен труд на ответника. Близкородствената връзка изключва твърдението, че
престациите между членове на семейството следва да са счетоводно обосновани.
3. Цената на пакет дялове, който не позволява самостоятелно взимане на решения, е
повлияна пряко от икономически фактори, свързани с ефективността на предприятието - в
конкретния случай необходимостта от преки инвестиции в обекта, рязкото спадане на
търсенето на туристически услуги в СОVID-периода, лошите отзиви и фактическото
затваряне на обекта, поради несъответствие с нормативните изисквания.
Излага пространни съображения.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото съдът е обявил за безспорно
между страните обстоятелството, че на 09.11.2022г., между Д. А. Д. и Р. Д. А. е сключен
договор за покупко-продажба, с предмет 20 дружествени дяла, всеки с номинална стойност
100.00 лв., за сумата от 2000.00 лв., от капитала на „Д. Д.-ДИМИ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Дунав” № 10. Копие от договора за
продажба на дружествени дялове е представен с исковата молба и приет като доказателство
по делото.
Между страните не е спорно, а се установява и от приетите като доказателства по
делото Дружествен договор на „Д.-Д.-ДИМИ“ ООД, справка за Актуално състояние от
Търговския регистър, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 107,
том I, дело № 129/2003 г., вх. peг. № 192 oт 14.02.2003г. на СВ, Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот частна Общинска собственост, чл. 15. ал. 1 от ТЗ, във вр. с §
16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ констативен, акт № 57, том 8, дело № 1027/2017 г., вх. peг. № 2133 от
21.06.2017г. на СВ и Нотариален акт за поправка на последния акт № 184, том 8, дело №
1108, вх. peг. № 2302/03.07.2017 г. на СВ, че „Д.-Д.-ДИМИ“ ООД, ЕИК *********,
правоприемник съответно на ЕТ „Д.-Д.-ДИМИ-РОС“ и на „Д.-Д.-ДИМИ“ ЕООД, е
собственик на УПИ-І, находящ се в с. Паничище, Община Сапарева баня, Област
Кюстендил, в кв. 4 по регулационния план на с. Паничище, Община Сапарева баня, Област
Кюстендил, съгласно ПУП-ПР, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 29/17.10.2006г. на
ОбС-Сапарева баня и ПЗ, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 16/19.12.2008г., с площ от
5022 кв.м., ведно с построената в имота сграда за обществено обслужване-Почивна станция
„Бор“, представляваща триетажна масивна сграда в режим на търпимост, със застроена
площ от 1250 кв.м., състояща се от сутерен, партер /първи етаж/, втори етаж, трети етаж и
тавански помещения.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
се установява, че чистият актив на „Д.-Д.-ДИМИ“ ЕООД е в размер на 101 597.51 лв. (сто и
една хиляди петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и една стотинки), получен като
разлика между актива на счетоводния баланс (дълготрайни материални активи, други
нематериални активи и краткотрайни материални активи), в размер на 375 909.99 лв. и
пасива (задълженията на дружеството без собствения капитал, резервите и финансовия
резултат), в размер на 274 312.48 лв.
Понеже съгласно дружествения договор капитала на дружеството е разпределен в 50
дяла, стойността на един дял е 2031.95 лв. (две хиляди тридесет и един лева и деветдесет и
пет стотинки). Стойността на процесните 20 дружествени дяла от капитала на „Д.-Д.-
ДИМИ“ ЕООД е в размер на 40 639.00 лв. (четиридесет хиляди шестстотин тридесет и девет
лева).
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Г. Д.а Д.-дъщеря на ищеца и сестра на ответника, работи на длъжност „готвач“ в Почивна
станция „Бор“, В. А.а А.а-на длъжност „помощник-кухня“ в Почивна станция „Бор“, Е. Д.
Д.-внук на ищеца, племенник на ответника, Управител на „Д.-Д.-ДИМИ“ ЕООД и
3
собственик на 52% от дяловете в капитала и Ц. И.ова Т.-съжителстваща на съпружески
начала с ответника, чиито показания съдът прецени съобразно нормата на чл. 172 от ГПК,
предвид заинтересоваността им от изхода на делото в полза на ищеца, респ.-ответника.
Свидетелката Г. Д. дава показания, че миналата година баща й Д. Д. решил да
прехвърли 20 дяла от капитала на дружеството на сина си (брат на свидетелката) Р. А., с
идеята да работят заедно, да възстановят Почивна станция „Бор“. Свидетелката работи от 13
г. в почивната станция като готвач. Преди шест години ищецът прехвърлил на внука си Е. Д.
Д. (син на свидетелката) 52% от дяловете. Ответникът, обаче, искал да продава почивната
станция, дори пуснал обява в сайт за продажба на имоти. Казвал, че не може да работи с
баща си, или трябва да работят само с Е., или баща им да си работи сам. Ответникът
забранил на свидетелката да ходи в хотела на работа, като я заплашвал, че ще й се случат
„неприятни неща“, ако ходи на работа. Свидетелката присъствала на разговорите преди
сключване на сделката по прехвърляне на дяловете и е категорична, че пари не са плащани
на ищеца нито от брат й (ответникът А.), нито от сина й (свидетелят Д.), а дяловете им били
прехвърлени от ищеца като подарък, с идеята всички да работят заедно и да развиват
почивната станция.
Свидетелката споделя, че както към момента на прехвърляне на дяловете, както и към
настоящия момент, хотелът е работещ, има нужда от текущи ремонти, но като цяло
състоянието му е добро.
Свидетелката В. А.а дава показания, че до м. януари 2023г. работила в хотела, но
ответникът й казал повече да не ходи на работа, защото „ще стане лошо“. Докато работела в
кухнята на хотела, приготвяли храна за около двадесет човека всеки ден.
Свидетелят Е. Д.-Управител на „Д.-Д.-ДИМИ“ ЕООД и собственик на 52% от
дяловете в капитала, дава показания, че живее и работи в чужбина, обадили му се да дойде
да подпише документите по сделката за прехвърляне на дялове от ищец на ответника.
Ситуацията била такава, че основно майка му (свидетелката Д.) и дядо му по майчина линия
(ищецът) работели в хотела, който основно работи през лятото и приема туристи.
Вижданията на свидетеля, за това как трябва да работи хотела, се различават от тези на дядо
му и майка му. Според свидетеля хотелът не работи на 100% от капацитета си към момента,
изкарва определена печалба, но може да работи и много по-добре. Свидетелят и ответника
А. обсъждали как хотелът може да работи по-добре, след като разбрал, че ищецът е решил
да му прехвърли 40% от дяловете в капитала: планирали да направят ремонт на покрива, а
ищецът направил навес на външната тераса на стойност около 15 000 лв. Когато ищецът
прехвърлил 52% от дяловете си на свидетеля, направили проект за финансиране с
европейски средства, който все още не е реализиран. Ищецът направил ремонт на покрива
на хотела, а преди няколко години свидетелят направил цялостен ремонт на втория етаж, а
ищецът и свидетелката Д.-на първия етаж. През лятото на миналата година хотелът е
реализирал оборот за около 30-40 хиляди лева. На нова година също работил, като оборотът
за празниците бил между 5 и 10 хиляди лева. През м. февруари имало посещение на група
деца. Откакто, обаче, започнали делата между ищеца и ответника, хотелът не работи.
4
Свидетелят и ответника обсъждали дали да не продадат хотела. Двамата предложили на
ищеца или те да работят и да му плащат процент спрямо дяловете му, или ищецът да работи
сам, като съответно им заплаща на тях процент, съразмерно с дяловете им. Свидетелят
споделя, че нищо не е плащал за дяловете, които ищецът му е прехвърлил.
Свидетелката Ц. Т. дава показания, че съжителстващият с нея на съпружески начала
Р. А. станал съдружник с намерението да помага в работата. Почивната станция имала
нужда от ремонт. Ответникът влагал пари и полагал труд, но не получавал пари за това.
Според свидетелката, която е посещавала хотела последно през м. октомври 2022г., същият
се нуждае от ремонт, кухнята работи със стари уреди, отоплението не е добро. След като
ответникът А. закупил дружествените дялове, в неговия собствен бизнес работела само
свидетелката, за да може той да работи в хотела.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожни са договорите, които протИ.речат на
добрите нрави, а в чл. 9 ЗЗД е регламентирано, че добрите нрави са ограничителите на
свободата на договаряне на страните. Добрите нрави се определят в теорията и практиката
като неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена на тази на протИ.речието на договора със закона
според ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Следователно
законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата
на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретен правен субект, като се бранят принципи и ценности, които са общи за всички
правни субекти. Според съдебната практика само наличието на нееквивалентност на
престациите, при която едната от тях практически няма стойност за насрещната страна,
обуславя нищожност на сделката, поради нарушение на добрите нрави, т. е. тази престация е
толкова незначителна, че тя има практически нулева стойност (решение № 24/09.02.2016 г.
по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС). ВКС, в редица свои решения приема също, че друг
критерий, представляващ нарушение на добрите нрави, е изключително голямата разлика в
престациите-например 20 пъти по-ниска цена от пазарната или двадесет и осем пъти по-
ниска цена (решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. и решение №
119/22.02.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. на ВКС). Следва да се има предвид, че когато съдът
преценява дали даден договор протИ.речи на добрите нрави, то той не може да се ограничи
само до формалното съдържание, а следва да се съобрази и дали крайният резултат е
съвместим с общоприетите житейски норми за справедлИ.ст и добросъвестност.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване
нищожността на процесния договор на твърдяното правно основание - накърняване на
добрите нрави. В случая се твърди нищожност на процесния договор за прехвърляне на
дружествени дялове поради липса на еквивалентност на насрещните престации.
Договорът за прехвърляне на дружествен дял е консенсуален – сключва се с
постигане съгласие за преминаване на собствеността върху дружествения дял от продавача
5
към купувача срещу договорена (определена или определяема) цена. Цената е съществен
елемент на договора за покупко-продажба на дружествен дял, но плащането й не е елемент
от фактическия състав по сключването на договора за покупко-продажба, а се отнася към
изпълнението на вече сключен договор. Цената, която купувачът дължи за придобИ.ето на
дружествените дялове, се определя съобразно свободно формираното съгласие между
страните. Обичайна практика е цената на дружествения дял да бъде определена по
номинална стойност съобразно частта от регистрирания капитал. Прехвърлянето на
дружествения дял може да бъде и безвъзмездно.
В конкретния случай Договорът за продажба на дружествен дял от 09.11.2022г. е
сключен в предписаната от закона форма за действителност – писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписи и съдържание. Нотариусът е удостоверил, че сумата 2000 лв.,
представляваща цена на 100 дружествени дяла по 20 лв., е изплатена изцяло от купувача на
продавача в деня на подписване на договора. В тази връзка, не следва да се кредитират
показанията на свидетелката Д., че пари по сделката не са давани, тъй като обстоятелството,
че продажната цена на дружествените дялове е заплатена, е удостоверено в подписания
между страните договор и има значението на писмено признание на неизгоден за ищеца
факт-че сумата е заплатена изцяло към момента на договора.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на чистия актив на дружеството към момента на сключване на
сделката е 101 597.51 лв., а стойността на един дял е 2031.95 лв. Следователно с договора за
прехвърляне на дружествен дял е уговорена цена, която е над 20 пъти по-ниска от
стойността на дружествения дял, изчислена като чист актив-разлика между активи и пасиви
по баланс на дружеството към датата на сделката. Спорният въпрос е представлява ли тази
неравностойност в престациите нарушаване на добрите нрави.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Както се посочи, неравенството
на престациите само по себе си не представлява протИ.речие с добрите нрави с оглед
родствената връзка между страните по договора. Когато се преценява дали сделката
протИ.речи на добрите нрави, съдът не следва да се ограничава само до нейното формално
съдържание, изразяващо се в случая до явно неравностойни по размер престации, а следва
да прецени дали тя е съвместима с общоприетите норми за справедлИ.ст и добросъвестност.
Когато сделката е сключена между роднини по права линия, еквивалентността се преценява
наред с други морално-етични съображения и имуществени отношения. Преценката относно
това накърнява ли добрите нрави сделката следва да се извършва към момента на
сключването й, спрямо съществуващите към този момент конкретни обстоятелства.
В случая сделката, чиято нищожност ищецът иска да бъде прогласена, е сключена
между близки роднини – между баща и син, като показанията на разпитаните по делото
свидетели Г. Д. и Е. Д. са еднопосочни и с в смисъл, че ищецът е прехвърлил дружествени
дялове както на внука си-свидетеля Е. Д., така и на сина си-ответника А., с идеята всички
заедно да работят за развитието и просперитета на Почивна станция „Бор“. Следователно,
6
при прехвърляне на дружествените дялове, ищецът се е ръководил най-вече от мотиви да
приеме сина си като съдружник в дружеството и заедно да работят за развитието на
съвместния им бизнес, което е в пълно съответствие с разбиранията за „добри нрави“.
Според съдебната практика, постановена в аналогични случаи, щом не са установени
действия, които да са укорими от гледна точка на морала и обществените норми за
поведение, то и констатираната нееквивалентност на престациите не може да се разглежда
като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД., още
повече, че договорът за прехвърляне на дружествен дял може да бъде и безвъзмезден
(решение № 642 от 10.07.2006г. на ВКС по т.д. № 143/2006г. ІІ т.о.), тоест, дори и по
договора да не е платена никаква сума срещу прехвърлените дялове, прикритият договор за
дарение (ако се предположи такъв) не би бил нищожен.
В качеството на едноличен собственик на капитала, ищецът е бил напълно наясно с
финансовото състояние на дружеството и при условията на свободна воля, съвсем
съзнателно е определил продажната цена в този размер, отчитайки обстоятелството, че
участието в едно дружество носи не само ползи, но предполага и споделяне на рисковете,
свързани със стопанската дейност, както и необходимостта от инвестиране на значителни по
размер средства и полагане на личен труд, както се установи от показанията на свидетелите.
Целта, преследвана от страните при сключване на сделката-баща, син и внук да бъдат
съдружници в семейния бизнес, за едно да работят, да инвестират средства и труд, както и
съответно да реализират доходи от дейността на стопанисваната Почивна станция „Бор“, е в
пълно съответствие с установените в обществото морално-етични норми, намерили израз в
понятието „добри нрави“.
Настъпилият в последствие разрив в отношенията между баща и син и различните им
виждания относно управлението на съвместния бизнес, не се отразяват върху
действителността на сключената сделка. Допълнително следва да се отбележи, че липсват и
доказателства за обстоятелства, касаещи други търговски или облигационни връзки между
страните, сочещи, че мотивът за разпореждането с дружествените дялове е друг и той е
проитовречащ на добрите нрави.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени изцяло
направените от него разноски по делото, които са в размер на 800.00 лева, представляващи
възнаграждение на упълномощения адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от Д. А. Д., ЕГН: **********,
срещу Р. Д. А. , ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД вр. с чл.129
от ТЗ, за прогласяване нищожността на Договор за покупко – продажба на дружествени
7
дялове от капитала на търговско дружество, с ограничена отговорност, сключен на
09.11.2022г., между ищеца, като продавач и ответника, като купувач, с предмет 20
дружествени дяла, представляващи 40% от капитала на „Д. Д.-ДИМИ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Дунав” № 10, всеки от
които с номинална стойност 100.00 (сто) лева, срещу продажна цена в размер на 2000.00
(две хиляди) лева, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от
нееквивалентността на престациите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. А. Д., ЕГН: **********, да заплати на
Р. Д. А. , ЕГН: **********, сторените разноски в производството, възлизащи на 800.00
(осемстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок, считано
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8