№ 596
гр. София, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 260399 от 08.03.2021г., постановено по т.д.№92/2021г. по о писа на
СГС е отменен отказ №20210104111644/05.01.2021г., с който е отказано вписване на заявени
по партидата на „Джей Бизнес Груп“ ООД обстоятелства и на длъжностното лице по
вписванията е указано да извърши поисканото вписване.
С определение № 262379 от 26.06.2021г. , постановено по реда на чл.248 от ГПК е
оставена без уважение молбата, подадена от П. Р. Р. за допълване на постановеното
решение в частта за разноските като й бъдат присъдени такива.
Против решението е подадена жалба, подадена от Агенция по вписванията с искане
да бъде отменено. Развити са подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се апелативният съд да го отмени
изцяло и да постанови ново решение, с което да потвърди отказа на длъжностното лице по
регистрацията. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по тази жалба страна - П. Р. Р. е подала отговор, с който изразява
становище, че жалбата е недопустима поради липса на процесуална легитимация и правен
интерес АВп да обжалва постановеното решение.. При условията на евентуалност се моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Против определение, постановено в производството по чл.248 ГПК е постъпила
частна жалба от П. Р. Р., с която моли същото да бъде отменено и въззивният съд да й
присъди разноските, сторени във връзка с обжалване на отменения отказ.
1
Агенция по вписвания е подала отговор на жалбата,с който моли обжалваното
определение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, намира жалбата на Агенция по вписванията за
процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по вписванията, респ. заличаването на вписани обстоятелства или
обявяване на предвидени в закона актове по партидите на търговски дружества и
юридически лица с нестопанска цел е охранително такова и има едностранен характер,
доколкото вписването се извършва въз основа на подадено заявление от съответния
търговец или ЮЛНЦ и създава изгодни последици за него, като заинтересован, без да се
засяга чужда правна сфера, а отказът това да бъде направено засяга единствено неговия
правен интерес. Поради това и с чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено контрол за
законосъобразност, осъществяван от окръжния съд по седалището на търговеца или ЮЛНЦ,
да бъде допустим единствено по отношение на отказа да бъде извършено исканото действие
по вписване.
Съдебното производство, образувано по жалба на молителя, продължава да бъде
едностранно, тъй като чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че разглеждането на жалбата на
заявителя се извършва от съда в състав от един съдия в закрито заседание. Препращането
към глава двадесет и първа от ГПК - „Обжалване на определенията“ визира единствено
посочения в тази глава ред за разглеждане - в закрито заседание, без призоваване на
страната, инициирала производството по обжалване. Това препращане не предпоставя
механично прилагане на всички разпоредби, включително тази на чл. 276 ГПК, която е
приложима само в състезателното производство при наличие на насрещна по възникнал
гражданско - правен спор страна. Изменението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр. 105/20 г.)
с добавянето на ново трето изречение: „Агенцията може да подаде отговор по жалбата с
писмени доказателства по нея“ не променя характера на производството от едностранно в
състезателно такова, тъй като Агенцията по вписванията е държавен орган на
изпълнителната власт (чл. 3, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), натоварен с конкретни функции по
регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Същата не е в гражданско-правен
спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на заявителя накърними
насрещни права и задължения, характерни за гражданското правоотношение. Посочените
по-горе принципни характеристики на регистърното производство, като вид охранително
производство, очертани още с нормативната база , действаща до 01.01.2008 г., включително
гл. 46 вр. гл. 52 от отменения ГПК, не се променят съществено с приемането на Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основна цел на
приемането му е създаването, съобразно препоръките в директива 2003/58/ЕО на ЕП и
Съвета от 15.07.2003г. за изменение на директива 68/151/ЕИО на Съвета относно
изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества, на централизирана
електронна регистърна система от бази данни за търговците, а впоследствие и за ЮЛНЦ,
2
публично достъпни през интернет, както и изваждането на дейността по вписванията,
обявяванията и заличаванията от компетенциите на съдилищата, на които се възлага
единствено функцията по осъществяване на контрол за законосъобразност на постановените
от агенцията откази.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България съдилищата
осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
Именно в съответствие с посочената разпоредба от най-висша степен е и нормата на чл. 25,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда контрол за законосъобразност от страна на съда
единствено на отказа на Агенция по вписванията. Този контрол е възложен на съда,
доколкото държавата дължи защита на законния интерес на ЮЛ-заявител, поискало
вписване или заличаване на обстоятелство по партидата му, респ. обявяване на предвиден в
закона акт, който интерес е засегнат с отказа да бъде извършена съответната регистрация.
Този акт на длъжностното лице не представлява индивидуален административен акт, а е акт
с правно значимо действие, поради което предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за
законосъобразността му е не административен, а гражданскоправен. В същия смисъл са
мотивите, изложени в т. 7 от тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по тълк. дело
№ 2/2014 г. на ОСГКВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид това агенцията, в качеството й на държавен орган, не участва в
производството по обжалването на акта й пред съда, каквото право се признава на издалия
обжалвания административен акт орган в административното производство. Съдебното
решение, с което се осъществява предвидената от законодателя проверка за
законосъобразност и се отменя отказа, съдът е длъжен да изпрати на агенцията. То е
задължително за нея - съгласно императива на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, при отмяна на
отказа с диспозитива на акта си съдът дава задължителни указания на агенцията да извърши
съответното вписване, заличаване или обявяване, които тя е длъжна да изпълни.
Изпълнението, според също императивната норма на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, следва да е
незабавно. Приетото през 2020 г. изменение на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ с добавянето в изр.
2 след израза „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
му“ на думите „на жалбоподателя и на агенцията“ не предоставя на органа, постановил
отказа за вписване, правомощие за обжалване на отменителния акт на окръжния съд.
Доколкото това изменение не съдържа изрично посочване, че съдебното решение, отменящо
отказа на длъжностното лице по регистрацията като незаконосъобразен, може да бъде
обжалвано „от агенцията“, а визира „съобщаване“ на решението „на агенцията“, както и се
разделя жалбоподателя от агенцията, без да се използва обичайния във връзка с гражданско-
правния ред за обжалване израз „от страните“, следва да се приеме, че нормата е неясна и
подлежи на тълкуване. Тълкуването следва да се извърши съобразно смисъла и целите на
закона, систематичното място на нормата спрямо останалите норми на ЗТРРЮЛНЦ и в
съответствие с установените в исторически план принципи на охранителното производство
според националното законодателство и с оглед изискванията на европейското право.
Обстоятелствата, че жалбата се подава чрез агенцията (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ) и че
3
същата е длъжна да я изпрати незабавно на съда, като й се предоставя възможност да заяви
становище по подадената срещу отказа й жалба я поставя единствено в позиция, сходна с
положението на съдебния изпълнител при обжалване действията му - същият излага мотиви
по обжалваните действия (чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК), но не става страна в производството, в
което ще се разглежда законосъобразността на действието му. Като се държи сметка на тези
разпоредби на закона, които са в синхрон с целите и с принципите на регистърното
производство като вид охранително такова, както и на липсата на норма изрично
предвиждаща отложено изпълнение на решението на окръжния съд от административния
орган, издал незаконосъобразния отказ, да се приеме, че изменението на чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ предоставя на Агенция по вписванията право на жалба и последващ контрол за
законосъобразност на съдебния акт, отменящ отказа й да извърши дължимото от нея
действие, възложено й по силата на закон, означава освен да се подмени недопустимо пред
въззивната инстанция характера на производството от едностранно в състезателно, като се
конституира ненадлежна страна, чиято правна сфера не е засегната от гражданско-правен
спор, също така и да се създадат условия за възникване на правна несигурност за
участниците в гражданския оборот. От една страна за агенцията съществува
законоустановено задължение да изпълни незабавно решението на окръжния съд, като
отрази съответната промяна в регистъра, а от друга - право да се противопостави на това
решение. Ако такава жалба се приеме за допустима и бъде разгледана, евентуална отмяна на
решението на окръжния съд от въззивната инстанция, при вече извършено въз основа на
него вписване, не би имала никаква правна стойност, тъй като въз основа само на
потвърждаването на отказа на длъжностното лице не би могло да бъде извършено
заличаване на вече вписаното обстоятелство. При това положение в правния мир от една
страна ще съществува вписване, противопоставимо на трети страни, а в същото време ще е
налице съдебен акт, според който не са налице предпоставките за извършването му. Такова
разминаване между вече вписаното обстоятелство и крайния съдебен акт, освен че е
недопустимо с оглед принципите на охранителното производство и на правото изобщо, е и в
нарушение на изричното изискване на § 6 от директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета.
Предвид горното, настоящият състав намира, че нормата на чл.25, ал.4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ (изм. ДВ бр. 105/2020 г.) не предвижда обжалване на решението на окръжния
съд, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията и даващо на
заинтересованото лице търсената защита, поради което и жалбата на Агенция по
вписванията следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и
производството в тази му част - прекратено.
По отношение на подадената частна жалба:
В същата се излагат доводи,че производство по ЗТРРЮЛНЦ не е охранително
такова,тъй като охранителни могат да бъдат само производството пред съд или нотариус,а
Агенция по вписванията е административен орган. Предвид на това в случая не била
приложима разпоредбата на чл.541 от ГПК,а на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ
4
разноските следва да бъдат присъдени съобразно нормата на чл.78 от ГПК. Изтъква се, че в
мотивите на законопроекта за изменение на ЗТРРЮЛНЦ ( цитирани по-горе) като цел на
законопроекта е посочена именно възможността за претендиране и възлагане от съда на
разноски,направени в производството по обжалване на длъжностното лице по
регистрацията по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ и че това ще осигури финансова автономия
и ще спести провеждането на допълнителни производства пред административните
съдилища.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна по следните
съображения: Според действащата редакция на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата
по този текст съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
По-горе вече беше прието, че настоящото производство е охранително по своя
характер и от това следва, че към него са приложими правилата на част VІ Охранителни
производства и Глава 49 Общи правила на ГПК . Според същите отговорност за разноски се
носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства. По отношение на
охранителните производства не е предвидена такава възможност(чл.541 от ГПК).
Изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по
обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията. Същото продължава да е
едностранно такова и това следва от характера на субективното материално право, чиято
защита се търси- този на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото
възникват правните последици на отказаното вписване.
Следва да се посочи, че нормата на чл.28,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ съгласно която
Агенция по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията, по реда на ЗОДОВ е непроменена и именно по този ред следва да се
реализира и отговорността за разноски.
Предвид на изложеното подадената от П. Р. Р. следва да се отхвърли.
Водим от горното, апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 2932273/17.03.2021г. по описа на
регистратурата на СГС, подадена от Агенция по вписванията против решение № 260399 от
08.03.2021г., постановено по т.д.№92/2021г. по о писа на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 722/2021 г. по описа на Софийски
апелативен съд, 15 състав в частта му, която касае подадената от Агенция по вписванията
жалба.
ОТХВЪРЛЯ подадената от П. Р. Р. с ЕГН ********** против определение № 262379
от 26.06.2021г. постановено по т.д.№92/2021г. по о писа на СГС по реда на чл.248 от ГПК
частна жалба вх.318102/18.05.2021г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6