Р Е
Ш Е Н
И Е
№2106
гр.
Пловдив, 10.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5365/2018 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.С.” ООД,
против наказателно постановление № K-039100 от
11.07.2018 г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на дружеството-жалбоподател е
наложена „имуществена санкция” в размер от 1000 лв. за нарушение на чл.216,
ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/. В жалбата се съдържат подробни оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.Я.К. ***, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юриск. В.Колева, която оспорва жалбата и изразява становище, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице,
което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за
обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
В КЗП-РД-Пловдив е постъпила жалба, заведена с
вх.№ П-03-217/05.02.2108 г. относно инцидент в парна баня.
По повод жалбата била инициирана проверка в
туристическия обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател съвместно с
представители на ДАМТН и относно спазване разпоредбите на Закона за туризма и
Закона за защита на потребителите.
При извършване на проверката на 28.02.2018 г.
в Спа /Релакс клуб към хотел „П.Х.П.”, находящ се в гр.П., бул. „****” № **, проверяваният
обект бил в работен режим.
Имало поставена указателна табела: „Spa & Lounge deluxe”- указания
и препоръки за ползване на парна баня, указания за ползване на сауна на Spa&Lounge deluxe.
Установено било, че Спа/Релакс клуб разполага
с рецепционен кът с табели със същите указателни и забранителни текстове,
съблекални за жени и мъже, джакузи, парна баня, солна сауна, кабинет за масажи.
Констатирано било също, че в Спа/Релакс центъра няма никъде поставен
сертификат, удостоверяващ сертифициране по реда на Закона за туризма, и че
отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 09.01.2016 г.
Обектът
се рекламирал и в интернет на сайта *******като СПА.
На сайта в отделна секция „СПА” се
предоставяло информацията, че се представят СПА зони.
Във връзка с направената проверка бил съставен
Констативен протокол №К-2640658 от 28.02.2018г., а въз основа на съставения
протокол бил съставен и Акт № К-039100 от 24.04.2018 г.
Актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството, който в указания 3-дневен срок е подал възражение, в
което се противопоставя на направените в акта констатации. Във възражението
представителят на дружеството се основава главно на това, че не е налице от управляваното
от него дружество нарушение на разпоредбите на ЗТ , в частност на осъществяване
на дейност при липсата на сертификат, доколкото управляваният от него обект не
представлявал СПА център по смисъла на ЗТ.
Въз основа на съставения Акт № К-039100 от
24.04.2018г. е издадено и обжалваното Наказателното постановление .
В хода на съдебното следствие беше разпитан в
качеството на свидетел съставителят на акта за установяване на нарушение. Св. П.М.
заяви, че в хода на проверката, а и след
нея от дружеството не бил представен сертификат за СПА център, какъвто се
изискавал съгласно ЗТ, поради което и бил съставен акта за нарушението. Св.М. потвърди
посоченото и при проверката на място, а именно, че в търговския обект проверяващите констатирали,
че имало рекламни материали, както и указателни табели, на които пишело „СПА”.
В жалбата срещу наказателното постановление, а
и във възражението срещу АУАН се твърди, че в обекта не е имало указателни
табели, а картини /пана/, поставени в рамка, в близост до рецепцията. В жалбата
се твърди също, че били неправилни констатациите в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на наказателното постановление, че в стопанисвания
търговски обект от „Б.С.” ООД имало указания и препоръки за ползване на парна
баня, указания за сауна и др. Приложените към административнонаказателната
преписка снимки, свързани с препоръки за ползване на сауната към центъра, а
също и на поддържаното джакузи и парната баня, били разпечатани във формат А
4 и не представлявали указателна табела.
Направените възражения са неоснователни, доколкото независимо от формата– пана,
картини и др., същите имат предназначение
да указват местонахождението на центъра, на достъпа до него, а също и да указват на клиентите какви са ограниченията за ползването на сауната,
джакузито и парната баня и др., предназначени са за клиентите на центъра и именно
затова са поставени и залепени на съответните
места - на входа на центъра, на входа на
посочените релакс съоражения.
Другото оплакване, релевирано в жалбата, е че
обектът бил наименован като Релакс клуб /Relax club/,
това било посочено и на входа му, на
стената на стълбите и никъде обектът не
фигурирал като СПА център. Независимо от това с какво наименование обектът бива
представян на клиентите, неговата
дейност и съответно какъв е видът на обекта се определя от предлаганите от него
услуги. Вида на услугите може да се
установи от рекламните табели, които фигурират на място, така и от ценоразписа,
приложен към
административнонаказателната преписка. Същият влючва : ориенталски пилинг, хамам масаж,
шоколадов масаж, балкански масаж, бутиков масаж и др. Законовото определение
на Спа център, Уелнес център,
Таласотерапевтичен център, Балнеолечебен център, намира уредба в Наредба №
2/29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен (медикъл СПА)
център” „СПА център”, „уелнес център” и „таласотерапевтичен център”. Така
в Уелнесцентъра използването на вода и други природни фактори не е задължително.
Основната му дейност е да предлага както рекреативни, така и разкрасяващи
процедури. В СПА центъра се използват природни фактори, като основната му
функция е да предлага методи на въздействие, целящи антистрес. В
балноеолечебния център приложение намират природните фактори, като в него се предлагат
основно терапевтични програми. Таласотерапевтичният
център се изгражда в близост до морския бряг, като целта му е възстановяване
на психо-емоционалното и физическото здраве, както и е насочен към красотата на
човешкото тяло. Предвид даденото легално определение проверяваният обект няма
характер на таласотерапевтиен център, което се установява от местонахождението
му, което не е в близост до морския бряг, няма характер и на балнеолечебн
център, тъй като не предлага терапевтична
програма. Същият се отличава и от уелнесцентър, тъй като видно от ценоразписа
за предлаганите услуги основната му дейност е да предлага антистрес процедури.
При това положение може да бъде направен единственият правилен извод, че проверяваният
обект представлява СПА център.
В хода на
проверката, а и пред съда, св. М. потвърди, че дружеството не представило
разрешение за сертифициране по ЗТ.
Неоснователни са
оплакванията, че сайтът, на който било констатирано предлагането на спа услугите
от дружеството се поддържал от наемодателя „Х.П.” АД, чиито помещения
дружеството ползвало. По делото няма доказателства дружеството да се е
противопоставило на тази информация, разпространявана от „Х.П.” АД на сайта,
което означава, че същото е било съгласно с разпространението й. Правилни са и
възраженията на представителя на въззиваемата страна, изложени пред съда, че в
случая административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.216,ал.1
от ЗТ следва да се понесе от дружеството,
което реално извършва дейност без съответния лиценз, а не от лицето, което рекламира
предлаганите услуги, но не извършва такива.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.216, ал.1 от ЗТ на лице, което
извършва дейност в несертифицирани обекти по
чл.3, ал.2 т.5 от ЗТ, се налага „имуществена санкция” в
размер от 1000 до 5000 лв. По делото безспорно се установява извършването на
дейност в несертифициран обект по чл.3, ал.2 т.5 от ЗТ.
Наказателното постановление и актът за
установяване на административно нарушение са издадени от компетентни лица. Доказателство
за това са приложените към административнонаказателната преписка Заповед № 289
от 22.04.2018 г. и Заповед №564 /01.07.2016 г. Спазени са сроковете, предвидени
в чл.34 от ЗАНН, за издаването им. Неоснователно е оплакването, че имало съмнение
в датата на установяване на нарушението, доколкото в АУАН било посочено, че актът
е предявен на 23.04.2018 г., а е съставен на 24.04.2018г. В случая става въпрос
за техническа грешка, като датата на съставяне на акта е 24.04.2018 г. Няма как
нарушителят, срещу който е съставен акта да е бил запознат със съдържанието му на
23.04.2018 г. и с правото да депозира възражения срещу него, след като същият е
бил съставен на 23.04.2018 г. В тази връзка следва да се вземе предвид, че възражението, срещу акта, заведено с вх. №
24.04.2018г., съвпада с датата на съставянето му, която също е 24.04.2018г. В
обжалваното НП е посочено нарушението и обстоятелствата, при които е
констатирано – липсата на сертификат за СПА център. В АУАН
е посочено въз основа на кои документи е съставен – Констативен протокол
№К-2640658 от 28.02.2018г., Протокол за проверка №. 0105345/08.03.2018 г.
Правилно е приложен материалният закон и
съответстващата санкционна норма. В случая в една разпоредба е въведен съставът
на нарушението и санкцията, която
законът предвижда. Наложената санкция е
в минималния, предвиден от закона размер, като при определянето й са спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Не са налице условията за приложение на чл.28
от ЗАНН. В случая се касае за допуснато нарушение на предвидения от закона ред
за сертифициране на Спа център, а липсата му означава, че проверяваният обект не
отговаря на въведените от закона изисквания. С това нарушение се създава опасност за здравето на гражданите,
които ползват предлаганите услуги. В тази връзка следва да се отбележи, че
проверката от КЗП е била инициирана по оплакване на клиент, че центъра не
отговаря на необходимите изисквания, на
които обикновено следва да отговаря Спа център , като подалият сигнал клиент е
претърпял инцидент /изгаряне/ в парната баня. Като доказателство за това е
приложеният към преписката снимков материал.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № K-039100 от 11.07.2018 г. на Директора на РД за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Б.С.”
ООД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление : гр.П., ул. „***” №**, вх.*,
ет.*, ап.*, представлявано от В.Е.П., е
наложена „имуществена санкция” в размер от 1000 лв. за нарушение на чл.216,
ал.1 от Закона за туризма.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК,
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ...............................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.