Присъда по дело №451/2020 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 28 от 05.10.2020 година
по НОХД № 451/2020 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 10/2020 година по
описа на ГПУ – Ново село (преобразувано от Бързо такова с Постановление от дата
13.07.2020 година на Младши прокурор Десислава Садова), преписка с вх.№ 901/2020
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Десислава Садова – Младши
прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Ш. К. , роден на
01.01.1999 година в град Мазарешериф, Ислямска Република Афганистан, таджик,
гражданин на Ислямска Република Афганистан, живущ в град Мазарешериф, Ислямска
Република Афганистан, неженен, без образование, но може да полага подпис, неосъждан, за
това че на 03.07.2020 година в района на 337 гранична пирамида в землището на град
Свиленград, област Хасково, влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.
279, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия Ш. К. , тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ не е намерен на посочения от него на ДП адрес, а именно: СДВНЧ
- Любимец, област Хасково;
4./ променил е посочения от него на ДП адрес, а именно: СДВНЧ -
Любимец, област Хасково, без да уведоми съответния орган и
5./ не е намерен и на другия известен по делото адрес: ТЦ –
Пъстрогор при ДАБ - МС, област Хасково и е променил същият без да
уведоми съответния орган.
В съдебното заседание, проведено на 05.10.2020 година, участващият по делото
Младши прокурор Десислава Садова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА.
Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и
авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването
му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК
наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК и при приложение
на института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от свобода”,
което да бъде в размер на 8 месеца с 3-годишен изпитателен срок и наказание „Глоба” в
1

средния, предвиден в НК размер, а именно: 200 лв. Предлага разноските за превод да
останат за сметка на съответния орган, който ги е направил.
Защитникът на подсъдимия Ш. К. – адвокат Християн Христов, в
хода на съдебните прения, пледира за налагане на наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 6 месеца с приложението на чл. 66 от НК и наказание
„Глоба” в размер на 200 лв.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със
закона, приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 23982
от 04.09.2020 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
Минстерството на правосъдието - София, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият няма доходи и не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).
Подсъдимият напуска родината си преди около 2 години и отива в
Република Турция, където се установява и работи, за да събере пари, с които
да пътува за Германия или Франция. В края на месец юни се запознава с
каналджия, който също е афганистанец и му обещава срещу сумата от 2 500
евро да му организира нелегално пътуване до Сърбия. Според постигнатата
помежду им уговорка, каналджията трябва да уреди и организира всички
подробности около пътуването, срещу сумата, която е дадена от подсъдимия
като предварително му е разяснено, че границите между отделните страни ще
се преминават пеша, а след това ще има хора, които да ги извозват с коли,
като вървенето пеша ще е много малко.
На 30.06.2020 година подсъдимият е уведомен от каналджията, че
следва са отиде в 19.00 часа на един мост в квартал „Аксарай” в град
Истанбул, Република Турция, където е събрана група от негови сънародници,
с които разбира, че ще пътуват заедно. Така сформираната група, заедно с
четирима каналджии, потегля около 22.00 часа с микробус и с лека кола, с
които пътуват около 3 - 4 часа до град Одрин. Когато слизат от микробуса с
тях остават освен групата от негови съграждани, които искат да пътуват
нелегално и каналджиите, които знаят пътя и им го показват през следващите
денонощия. След като вървят около 2 – 3 часа пеша, стигат река, като вече е
сутрин. Там обаче в този момент има полицаи, затова подсъдимият заедно с
другите от групата се скриват в гориста местност и почиват до след обяда на
същия ден, когато тръгват отново около 16.00 часа. С помощта на две гумени
лодки, които каналджиите носят преминават реката за около 10 минути.
Когато стигат на отсрещния бряг каналджиите им обясняват, че са в Гърция.
Подсъдимият знае предварително, че от Турция, ще преминат през Гърция и
България за Сърбия. През Гърция групата се движи две денонощия.
2

На 03.07.2020 година около 21.00 часа навлизат на територията на
Република България като се движат по черен път и след това през гора.
Продължават да вървят по равнинен терен. Около 23.00 часа на същия ден
групата спира да почива около 40 минути на 30 метра от оградена сливова
градина, в близост до която на около 15 метра от тях преминава черен път. От
каналджиите разбират, че вече се намират на територията на Република
България и че от там ще ги вземе кола, с която да продължат към
вътрешността на страната. Малко по-късно, на пътя, който се намира в
близост, идва кола – миниван марка „Фиат”, модел „Скудо” с държавен
регистрационен номер Х **** КК, в която се качват подсъдимият и
останалите от групата. Каналджиите ги оставят и си тръгват, а в колата се
намира единствено шофьорът. Потеглят с автомобила и пътуват около 10
минути по черен път, когато насреща им се появява полицейска кола. При
вида на полицейската кола, шофьорът на автомобила започва да кара по-бързо
за около 5 – 6 минути, а в последствие напуска в движение автомобила,
изоставяйки го. В автомобила остават подсъдимият и останалите чужди
граждани, които са задържани от полицейските служители.
От проведените оперативно - издирвателни мероприятия по случая е
установено точното време и място на преминаване на държавната граница от
подсъдимия, а именно: на 03.07.2020 година в района на 337 гранична
пирамида (10 метра източно от нея) в землището на град Свиленград, област
Хасково.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият подробно описва механизма на
извършване на деянието. Признава се за виновен. Изразява съжаление за
случилото се.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
свидетели, разпит на подсъдимия, изискани са и са приложени множество писмени
документи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки; АФИС справка;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка
за съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: И. С. Ш. и
Д. А. Н. . Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и
поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени
и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
3

оглед начина на формирането им. Предвид изложеното Съдът оцени
показанията на всички свидетели като достоверен и надежден източник на
информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка относно
времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от събраните на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Справка за съдимост, Докладни записки, както и от събраните в съдебната
фаза на процеса, доказателства. Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на
събраните по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ с
писмените доказателствени средства, се установяват времето - календарната
дата и мястото на нелегалното преминаване на държавната граница, както и
изпълнителният механизъм на конкретното престъпление, включително
настъпването на престъпния резултат.
Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях да се счита обективно невярно.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Ш. К. е осъществил
състава на престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението,
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Ш.
К. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като на 03.07.2020 година в района на 337
гранична пирамида в землището на град Свиленград, област Хасково, е влязъл
през границата на страната от Република Гърция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Времето, мястото, механизмът
на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
кредитираните показания на свидетелите, както и от обяснения на обвиняемия,
дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на
основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена
опасност се свързва с това, че нарушава отношения, свързани с дейността на
държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се
нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.
Същото, извършено от страна на подсъдимия, обхваща действията му по
4

физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република
България и влизане на територията на страната ни, без разрешение на
надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са доказателствата
по делото – писмените и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани
от Съда. С идентична насоченост са обясненията, дадени от самия обвиняем в
това качество, пред разследващия орган и прочетени по съответния
процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.
Деянието, квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК
е довършено, с оглед доказаното място на престъплението – държавната
граница в района на 337 гранична пирамида в землището на град Свиленград,
област Хасково и дестинацията - на влизане в страна. От тук и настъпилият
престъпен резултат – преминаването и установеност във вътрешната,
суверенна територия на Република България.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. Той в съзнанието си е имал формирана представа,
че преминава държавната граница на Република България и влиза в страната
ни. От тук и аргумент за съзнавано от негова страна, че преминаването си
осъществява не по установения ред, следователно и противозаконно, като от
волева страна пряко е целял и искал това, за реализиране крайната си цел.
Допълнително съображение за наличието на умисъл, в измерението на
волевите му елементи, се явява и наличието на мотив за осъществяване на
деянието, предопределил и целта му – нелегално да влезе на територията на
Република България, в търсене на път до крайна дестинация – Германия или
Франция. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства.
Подсъдимият Ш. К. е роден на 01.01.1999 година в град
Мазарешериф, Ислямска Република Афганистан. Таджик е по произход.
Гражданин е на Ислямска Република Афганистан. Живее в град Мазарешериф,
Ислямска Република Афганистан. Не е женен. Без образование е, но може да
полага подпис. Не е осъждан.
При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с
двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 279, ал.
1 от се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и
наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението
5

няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието
„Лишаване от свобода” с друго наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото му съдебно минало, добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия във фазата на ДП, тежкото му финансово състояние
и социално положение - същият е безработен и не притежава движимо и
недвижимо имущество и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха
проявените от подсъдимия упоритост и целенасоченост за постигане на
съставомерния резултат, грубото незачитане на законите на страната ни и
правилата за преминаване през държавната граница и липсата на морално-
волеви задръжки. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 21 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното
по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена
предвид зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на
държавната граница на Република България, за сигурността на която трябва
много зорко и внимателно да се съблюдава, включително и по медицински
причини – данни за наличие на „коронавирус” в Гърция. За да прецени, че е
налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и
завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпления
предвид граничния район, на територията, на който се намира Районен съд –
Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се приеме че е налице съотношение
на равновесие на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и при
незавишена обществена оспасност на дееца и завишена такава на деянието.
Смекчаващите обстоятелства, в случая не са нито многобройни, нито пък
изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55 от НК. Всичко изброено по-
горе сочи, че освен чистото съдебно минало, добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия във фазата на ДП, тежкото му финансово състояние
и социално положение и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина, които Съдът взе предвид при определяне на наказанията
му, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което
изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и
изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по смисъла на чл.
6

55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на
личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото,
предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението
на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това,
Съдът намира, че не може да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо
Съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението и при приложението на
чл. 54 от НК му наложи справедливи наказания, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 7 месеца и „Глоба” в размер на 200 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода”
не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване
от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпи наказанието ефективно. Изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание
„Глоба” - определен е в средния, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като
Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
последното съдебно заседание пред първата инстанция няма регулярни
доходи, както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти, с продажбата
на които би могъл да заплати един по-висок размер на Глобата. Един подобен
размер от 200 лв. не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която
се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на
здравословни или други проблеми. От друга страна Съдът счита, че
подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така
наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така
и в другите страни от Европейския съюз, има множество свободни работни
места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма и селското
стопанство (предвид факта, че започва активния зимен сезон и
селскостопанската година е в разгара си), както и в много други области.
Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института
на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието му и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като
с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
7

да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска занапред
подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводачи в общ
размер на 441.19 лв. на ДП остават за сметка на съответния орган, т.е. остават
за сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

8

Номер на акта:	28
Дата:	5 октомври 2020 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20205620200451
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2020 г.

Присъда по дело №451/2020 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите