Р Е Ш Е Н И Е № …….
гр.Варна,
………… 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми април през две
хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Р.СЛАВОВ
в.т.д. №652 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260246/24.09.2020год. по т.д. №
850/2020год по описа на ВОС, съдът е
осъдил ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, София да заплати на З.П.П., ЕГН **********, Варна, застрахователно
обезщетение поради реализирано застрахователно събитие на 13 срещу 14.01.2019г.
в гр.Варна, по имуществена застраховка Каско+, застрахователна полица
№440118031013208, със срок на валидност от 22.03.18г. до 21.03.2019г., за л.а.
БМВ, Модел М6 с ДК№ В9048ВН, собственост на застрахованото лице З.П.П., при
тотална щета, в размер на 25 735 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от представяне на доказателства за прекратяване
регистрацията на автомобила на 05.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.405 и чл.409 вр.чл.390 КЗ: ОТХВЪРЛИЛ Е
предявените от З.П.П., срещу ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София,
осъдителни искове за заплащане от ответника на обезщетение за забавено плащане
на главницата по чл.405 КЗ, в размер на 1 644 лева, считано от 07.02.2019г. до
24.09.2019г. както и претенцията за законна лихва върху сумата от 25 735
лева, считано от предявяване на иска на 04.10.2019г. до 05.09.2020г., на
основание чл.409 вр.чл.390 КЗ:
ОСЪДИЛ
Е ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на З.П.П.,,
сторените по делото разноски в размер на 2 675.16 лева, на основание
чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК: ОСЪДИЛ Е З.П.П.,
да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, сторените по
делото разноски съобразно отхвърлените искове, в размер на 98.60 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Срещу
решението в неговите отхвърлителни части е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на ищеца З.П..
Счита
решението за неправилно - поради необоснованост и незаконосъобразност, по
изложени съображения. Излага, че независимо от изпратеното уведомително писмо
вх.-№ 17/ 01.04.2019год. и повторно заявление с вх.№ 32/24.04.2019год.,
застрахователоното дружество не е предоставило необходимите документи, чрез
които да извърши дерегистрация на
автомобила. Освен че е отказала да предостави удостоверение за настъпила
тотална щета, зззастрахователната компания е определила застрахователно
обезщетение нв размер на 11 064,56лв., с което отново е потвърдила, че не
счита настъпилата щета „тотална“. Желае да бъде отменено решението в
обжалваните части и постановено ново решение, с което да бъдат
уважени:-предявеният иск за заплащане на лихва за забава за периода от 07.02.2019год. до
24.09.2019год. в размер на 1644 лв. и за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата. Моли да бъде
изменено и решението в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съгласно посоченото в договора за правна защита.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С
писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения. Конкретно сочи, че на
застрахователя не е представен документ
за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, поради което и не е
възникнало задължение за изплащане на обезщетение.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални
представители на страните.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе, съдът съобрази следното, относно
обжалваната част на решението:
Производството е образувано по искова молба чрез която е
предявен искове от З.П.П.,
за осъждане на ответното дружество ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********,
София, да заплати на ищеца сумата от 25 735 лева, представляващи
застр.обезщетение по имуществена застраховка Каско +, с валидност от 22.03.18г.
до 21.03.2019г. и застрахователно покритие „Клауза пълно каско” плюс „Доверен
сервиз”, при твърдения за настъпило увреждане на автомобила от неизвестно лице
на 13.01.2019г. срещу 14.01.2019г. в гр.Варна, кв.Трошево, ул.Елин Пелин, ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба-04.10.2019год. до окончателното изплащане
както и иск за мораторна лихва в размер на 1661.11 лева, изчислена върху
обезщетението, за периода от 07.02.2019г. до 24.09.2019г., на основание чл.405 КЗ вр.чл.409 и чл.386 КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че настъпилите
увреждания не позволяват да бъде възстановен л.а. –т.е настъпила е тотална щета
. Съдът също е разгледал иска, като е определил размера на обезщетението, като
е приел, че е налице тотална щета на застрахования л.а.
Не е
спорно, че ищецът е заявил ствоята застрахователна претенция на
14.01.2019год.-това се установява от приложеното Опис –заключение по щета
№44010311900301 от 14.01.2019г., където са вписани поотделно увредените детайли
на автомобила и степента на увреждане и от което следва, че ищецът е поискал
заплащане на претърпените вреди, -т.е. не се претендира тотална щета на
превозното средство. С иска за заплащане на мораторна лихва, ищецът счита, че
ответникът е в забава от 07.02.2019год. като претенцията е до 24.09.2019год. В процеса ответникът не е посочил липса на някой от
необходимите документи, а както се посочи, застрахователната претенция е
отправена на 14.01.2019год. Ето защо, срокът за изплащане на застрахователното
обезщетениепо в общия случай по чл. 497, ал. 1 т.1 от КЗ, е изтекъл на
06.02.2019 г., след която дата ответникът би дължал законна лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди.
Съдът намира, че ответникът не е изпаднал
в забава на 07.02.2019год., поради следното:
Както се посочи, в процеса ищецът е твърдял и съда е
приел, съобразно доказателствения материал, че е налице тотална щета по
отношение на процесния автомобил. За това е приел, че на застрахованото лице се дължи максимален размер на
обезщетение от 37 900лв., съобразно застрахователната стойност по
договора, на основание чл.389 ал.1 КЗ. Видно е, че ответното дружество, е
оспорвало наличието на тотална щета, обстоятелдство, което се твърди и във
въззивната жалба.
Съобразно
разпоредбата на чл.390 ал.1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи, за прекратяване на регистрацията на МПС,
поради настъпилата тотална щета.
Следователно, според чл.390, ал.1 от КЗ, изплащането на обезщетение по този ред при
тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация
на МПС. Следва да се отбележи, че предприемането на процедурата по дерегистрация на МПС, е в правомощията на собственика на застрахованото МПС, претърпяло тотална щета. Съответно, като
потребител на застрахователна услуга е в тежест на ищеца представянето на предвидените в закона
доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника-ответник в забава. /в този смисъл е практиката на ВКС № 44/2015г. по т.дело №775/2014г. на Първо т.о.; реш.№59/2015г. по
т.дело №1256/2014г. на Второ т.о. и др./ В настоящия случай, доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС /талон /, са представени в съдебно заседание на 04.09.2020г. като липсват данни
и твърдения същите да са били представени
на застрахователя по-рано. За това, следва извода, че на 04.09.2020год. застрахователят е узнал за
прекратяване на регистрацията на л.а. Въпреки това, съдът намира, че не са
изпълнени изискванията на чл.390 ал.1 КЗ, като предпоставка за поставяне на
застрахователя в забава,понеже според
изискването на разпоредбата, ползвателя на застрахователната услуга следва да
представи удостоверение от компетентните регистрационни органи, за прекратяване
на регистрацията на МПС, поради настъпилата тотална щета. Според представеното копие от талон,
регистрацията не е прекратена поради „тотална щета“, а на друго основание.
За това, съдът счита, че застрахователят не е изпаднал
в забава.
Пак според посоченото в чл.390 ал.1 КЗ изискване- в случаите на тотална щета на МПС, а именно
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие
за плащане, следва да се
приеме за неоснователен и искането за присъждане на законна лихва, върху
главницата, считано от предявяването на исковата молба-04.10.2019год.,-понеже,
както се посочи, доказателството за прекратяване на регистрацията е представено
на 04.09.2020год., но по изложените по-горе съображения, застрахователят не е в
забава и след този момент. Това следва
и от постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г.
на ВКС, т. о. е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.), сега чл.390 от КЗ, представянето на
доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока
за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата.
По повод на твърденията в жалбата, за забава на
длъжника по повод на издаване на удостоверение за настъпила тотална щета: От
една страна, ответникът в процеса е оспорвал наличието на тотална щета. Освен
това, в самото заявление за щета от 14.01.2019год., ищецът не е тввърдял
настъпила тотална щета. В писмото от 24.04.2019год., не иска удостоверение за
прекратяване на регистрация, а претендира заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение. А в представеното Уведомление за щета, на
09.05.2019год. ищецът изрично е
отбелязал , че желае обезщетението за щетата да бъде изготвено по експертно
оценка /стр.27/, като определеното обезщетение от 11 054,58лв. е изплатено
на 20.05.2019год. Пак във връзка с твърдяната забава на длъжника, следва да се
отбележи, че изискването за представяне на удостоверение от застрахователя е
отпаднало на 01.07.2019год. и ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация
на л.а., независимо от застрахователното дружество, което видно от данните, е
сторил, но на друго основаниое, а не на основание тотална щета. Предвид
изложеното, съдът намира, че не се установява твърдяната забава на длъжника,
между страните.
Ето защо искът по чл.86 ЗЗД за период преди представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията подлежи също на отхвърляне както и иска за мораторната лихва за предходен период от 07.02.2019г. до
24.09.2019г.
Предвид изложеното, предявените за предходен период акцесорни искове /за законна и мораторна лихва/,
предмет на настоящето производство, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно изразеното становище в жалбата за неправилност
на решението в частта с която е редуцирано адвокатското възнаграждение от 2 000лв. на 1 500лв.: Следва да
се отбележи, че настоящата инстанция не може да се произнесе по това
възражение, което представлява по същество искане за изменение на решението в
частта за разноските, за което редът е предвидения в чл.248 ГПК. За това, след
приключване на настоящето производство, по това искане следва да се произнесе
компетентния окръжен съд.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде
потвърдено.
Разноски: Поради
неоснователноста на жалбата, въззивната
страна дължи на въззиваемата страна направените за настоящето производство
разноски. Представени са доказателства за извършени разноски в размер на
414,10лв., които следва да се присъдят в посочения размер. Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260246/24.09.2020 год., постановено по т.д.№ 850/2020 год. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********, Варна, да заплати на
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, сторените по делото
разноски, в размер на 414,10/четиристотин и четиринадесет лева и 10ст./, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.