№ 69
гр. Пазарджик, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600131 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на подс. А. А. М., ЕГН
**********, подадена чрез защитника адв. В. В. от АК[1]Пазарджик, против
протоколно определение от 21.01.2025 год., постановено по НОХД № 9/2025г.
по описа на Панагюрския районен съд.
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след
одобряване на внесеното извънсъдебно споразумение, съдът е открил
производство по реда на чл.383, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във вр.
с чл.343б, ал.5, вр. с ал.1 от НК. Именно в това производство съдът е
постановил обжалваното протоколно определение, с което на основание
чл.343б, ал.5 във вр. с ал.1 от НК е отнел в полза на държавата МПС,
послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно
лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, с рама № *****, както и прилежащото
му Свидетелство за регистрация Част І (първа) № ******, собственост на
1
дееца А. А. М., ЕГН **********, от гр.П., ул. „*****“ № ***.
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна
жалба, в която са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
определението, като се акцентира на това, че основанието в НК, въз основа на
което е било отнето МПС, противоречи на Конституцията, както и на правото
на Европейския съюз, досежно изискването за съразмерност и
пропорционалност на наказанието, което се налага за извършеното
престъпление. Излагат се подробни съображения в тази насока и се сочи, че
предвид принципа на непосредствено действие на Конституцията, прогласен в
чл.5, ал.2 от основния закон, първостепенния съд е следвало да откаже да
приложи разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, поради нейната
противоконституционност. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното
определение. Не се правят доказателствени искания.
Против въззивната жалба не подадено възражение от страна на
прокурора.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Застъпва становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като отправя
искане за неговото потвърждаване.
Жалбоподателят не се явява в о.с.з. и не упражнява правото си на
лична защита. Явява се неговият упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл.320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на
основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл.343б, ал.5, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.53, ал.1, бук.
.“б“ от НК. Производството е било открито и определението произнесено,
2
след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в
съдебната фаза на процеса споразумение, с по силата на което подс. М. е бил
признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК,
е отнел в полза на държавата МПС, послужило за извършване на
престъплението, за което е било одобрено споразумението, а именно л.а.
„*****“ с рег.№ *****, с рама № *****, както и прилежащото му
Свидетелство за регистрация Част І (първа) № ******, собственост на дееца
А. А. М., ЕГН **********.
При постановяване на определението съдът се е съобразил
наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било
извършено с горепосоченото МПС и че същото е собственост на подсъдимия.
Въззивният съд намира определението за правилно и
законосъобразно, поради следното:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4
от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
3
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията
по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например
Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС/.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б,
ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя
характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в
средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
4
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи, предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5
от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на
престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този
смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява
едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от
НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата
такава.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, респ. отнемайки правото на собственост на подсъдимия върху
процесното МПС, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД №
9/2025г. Панагюрският районен съд е признал подсъдимия за виновен и го е
осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Това престъпление е било извършено при управление на МПС –л.а. „*****“ с
рег.№ *****, с рама № *****.
5
Процесният лек автомобил е собственост на подсъдимия, към
инкриминираната дата. /виж справка за собственост на л. 8 от ДП/.
При тези данни абсолютно законосъобразно първостепенния съд е
отнел в полза на държавата въпросното МПС.
С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на
определението не може да бъде удовлетворено. Несъстоятелно е
възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не
следва да бъде прилагана, т.к противоречи на Конституцията и/или на правото
на Европейския съюз. Следва да се изтъкне, че понастоящем посочената
разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е
обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това
орган – Конституционния съд /КС/ на Р България. Фактът, че пред КС
понастоящем е налице образувано дело по искане за обявяване на
противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея,
не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма
произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с КРБ.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага
заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното
престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че
принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в
редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52,
ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като фактултативна, т.е. да е дадена възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен
подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343,
ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност
на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от
националния законодател като императивна, при което неприлагането й,
обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от
6
правораздавателен орган.
Нещо повече, като цяло преценката за пропорционалност следва да
се прави преимуществено от законодателя, който е овластен
от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на
законите, чрез които се засяга правото на собственост. Той като висш
представителен орган на народа най-добре може да прецени, дали интересите
на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени
ограничения на правата на отделните граждани. От своя страна тази преценка
не е безконтролна и при определени условия подлежи на проверка от
Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за
концентриран контрол за противоконституционност на законите, е
единственият орган, който може да обяви определен законов текст за
противоконституционен. Докато той не стори това, правоприлагащите и
правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите така, както са
приети от Народното събрание, освен ако не влизат в явно и без всякакво
съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни
актове. В случая, както стана вече ясно, въззивният съд не намира нормата
на чл. 343б, ал. 5 НК, в частта относно отнемането на собствено на дееца
МПС, да противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен,
поради което и счита, че правилно районният съд е приложил закона.
Действително отнемането на моторно превозно средство
представлява намеса в правото на собственост по смисъла на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧ. Правото на собственост е закрепено и в редица
други международни актове, сред които и ХОПЕС (чл. 17), но е защитено и на
национално ниво, а именно в чл. 17 от Конституцията. Въпреки това, правото
на собственост не е безусловно, а може да бъде ограничавано, когато
ограничението е предвидено в законодателството, с него се преследва
законово легитимна цел, както и самото то да бъде съразмерно с
преследваната цел, т. е. да има „справедлив баланс“ между обществения
интерес и защитата на правата на индивида (Виж напр. Решение № 12 от
30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г.).
В процесния случай безспорно е засегнато правото на собственост,
тъй като при приложение на чл. 343б, ал. 5 НК, когато МПС е собственост на
дееца, законодателят е посочил, че то следва да се отнеме. В същото време,
7
това засягане е възведено от закона и то с цел увеличаване на наказателната
репресия като средство за превенция срещу явления с висока степен на
обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта – т. е.
изпълнени са и другите изисквания за законосъобразно ограничаване на
правото на собственост, а именно – то да е необходимо за постигане на
легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението
и намаляване на пътния травматизъм. С въвеждането на това ограничение на
конституционно гарантирани права, не е нарушен принципът на
пропорционалност, изведен като елемент на принципа на правовата държава,
доколкото се защитават най-висшите човешки интереси. За пълнота следва да
се посочи, че отнемане на МПС за престъпления по транспорта под различни
форми, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в
законодателствата на редица европейски държави и не е нещо непознато за
континенталната правна доктрина.
Тук вече следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав,
като е отнел процесното МПС с определение, постановено в производство по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, първоинстанционния съд е действал не
особено процесуално прецизно. Това е така, защото МПС е било приобщено
като веществено доказателство по делото, доколкото е било иззето в ДП и
оставено на съхранение при домакина на РУМВР П., за което следа може да
бъде открита на л.20 от ДП. При това положение, съдът е следвало да
задължи страните да се споразумеят и относно това каква да бъде съдбата на
вещественото доказателство, който въпрос съставлява един от параметрите на
споразумението /чл.381, ал.5, т.6 от НПК/. В крайна сметка обаче, като е отнел
МПС с обжалваното определение, съдът не нарушил правата на подсъдимия,
т.к. така му е дал възможност да обжалва определението пред по-горната
инстанция, какъвто е бил и процесуалният развой на събитията, за да се
стигне до настоящото произнасяне. Правната прецизност обаче налага за в
бъдеще първостепенния съд, преди да се произнесе с определение по реда на
Глава ХХІХ от НПК, да изиска от страните да предложат пред него проект на
споразумение по всички въпроси, включени в обхвата на чл.381, ал.5 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр.
с чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА определение от определение от 21.01.2025 год.,
постановено по НОХД № 9/2025г. по описа на Панагюрския районен съд, с
което на основание чл.343б, ал.5, във вр. с ал.1 от НК е отнето в полза на
държавата МПС, послужило за извършване на престъпление по чл.343б ал.1
от НК, а именно лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, с рама № *****, както
и прилежащото му Свидетелство за регистрация Част І (първа) № ******,
собственост на дееца А. А. М., ЕГН **********, от гр.П., ул. „*****“ № ***.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9