Решение по дело №266/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 299
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Аделина Троева
Дело: 20221600500266
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Монтана, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева

Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500266 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на Р.
И. и на Прокуратурата на РБ против решение на Районен съд – Монтана по гр. д. №
2112/2020 г.
Жалбоподателят Р. И. чрез пълномощника си адв. К. твърди във въззивната
жалба, че в решението на МРС задълбочено са обсъдени вида и характера на вредите,
претърпени от него в резултат на незаконно повдигнато обвинение.
Първоинсатнционният съд е достигнал до законосъобразни изводи за наличие на
всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но в решението неправилно е
определен занижен размер на обезщетението. Първоинстанционният съд не е
съобразил правилото на чл. 52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение при съблюдаване
принципа на справедливостта. Механично е приложен принцип на съпоставимост на
обезщетенията при сходни случаи като е изходил от вече присъдено обезщетение на
друго лице, което е имало качеството подсъдим по същото производство. Съдът не е
отчел икономическата обстановка в страната и инфлацията, поради което липсва
съразмерност на понесените вреди и присъденото обезщетение.
Жалбоподателят И. моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част и
вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска до пълния му размер от
1
24 900 лв, като се присъдят и деловодни разноски.
Прокуратурата на Република България, представлявана в процеса от прокурор И.
от ОП – Монтана, обжалва решението на МРС в частта, с която е присъдено
обезщетение от 9 500 лв и моли да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение, с което размерът на обезщетението бъде намален. Развива становище, че не е
установена пряка причинна връзка между повдигането на обвинение и претърпените
неимуществени вреди от И..
Оспрова въззивната жалба на Р. И. и моли да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивникът Р. И. е предявил иск за присъждане на обезщетение от 24 900 лв за
понесените от него неимуществени вреди в резултат на повдигнато му обвинение в
извършванена престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 и 3 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 3 и 5 НК и
по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, като в последствие е бил оправдан
с влязла в сила присъда по НОХД 1930/2016 г. на Районен съд – Монтана, потвърдена с
влязло в сила решение от 22 ноември 2017 г. по ВНОХД 115/2017 г. на МОС.
В производството пред БРС са събрани доказателства, от анализа на които е
установена следната фактическа обстановка: На 19 март 2015 г. е образувано ДП
60/2015 г. по описа на ОД на МВР – Монтана, по което на 23 март 2015 г. И. е
разпитан като свидетел. На 24 юни 2016 г. е привлечен като обвиняем за това, че на
18/19 март 2015 г. в землището на с. *в качеството му на лесовъд на частна практика, в
съучастие с Д. А. и П. Т.се възползвал от служебното си положение и чрез използване
на документ с невярно съдържание, без редовно писмено позволително добил и
извозил 42 простр. куб. метра дърва за огрев – престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 и 3
във връзка с чл. 235, ал. 1, предл. трето и пето НК, както и че за времето от 18 март
2015 г. до 23 април 2015 г. при условията на продължавано престъпление сам и в
съучастие с Р. В. в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата си съставил
официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства с цел документите
да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл.
311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. За първото
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и
глоба от 5 000 до 15 000 лева, а за второто – лишаване от свобода до 5 години.
На 14 ноември 2016 г. бил внесен обвинителен акт в МРС, пред който
производството приключило с оправдателна присъда, обявена на 23 юни 2017 г. след
2
проведени няколко съдебни заседания. По протест на Прокуратурата било образувано
ВНОХД № 115/2017 г. по описа на МОС, който на 22 ноември 2017 г. постановил
решение, с което потвърдил оправдателната присъда.
Първоинстанционният съд е приел, че държавата е упражнила наказателна
репресия срещу въззивника И. без да са били налични достатъчно доказателства,
обосноваващи вината му. В резултат на повдигнатото обвинение на въззивника са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията му като
лесовъд, известен в малкия град, където живее. Уронено било доброто име, с което той
се ползвал в обществото. Негативните емоции довели до влошаване на здравословното
му състояние.
МРС е приел, че за справедливо репариране на вредите на И. е достатъчно
обезщетение от 9 500 лв и е отхвърли иска над този размер до претендирания от 24 900
лв.
Въззивният съд като направи собствен анализ на събраните доказателства,
достигна до същите правни изводи, поради което потвърждава решението на МРС и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния
съд.
Въззивната жалба на Р. И. навежда съображения единствено относно размера на
обезщетението като несправедливо определен. МОС намира доводите за
неоснователни.
ЗОДОВ в чл. 2, ал. 1, т. 3 предвижда особен състав на деликтна отговорност на
държавата при повдигнато обвинение, когато бъде постановена оправдателна присъда.
За уважаване на иска следва да е установено повдигането на обвинание, последвано от
влязла в сила оправдателна присъда, неимуществени вреди за подсъдимия, както и
причинна връзка между проведеното наказателна преследване и вредите. При
определяне размера на обезщетението съдът прилага общия принцип на справедливото
репариране, въведен с правилото на чл. 52 от ЗЗД. Съдът прилага този принцип като
извършва преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът
на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", данните за
психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и
социалния му живот, наличието или не на увреждане или влошаване на физическото
здраве, съдебното минало на увредения и неговата възраст, социално – икономическата
конюнктура и др.
Наказателното производство срещу Р. И. се е развило в разумни срокове (една
година и пет месеца от привличане като обвиняем до окончателното решение на МОС)
без да е била прилагана мярка за неотклонение задържане под стража, не са налагани
други ограничителни мерки. При образуване на наказателното производство
3
въззивникът И. е бил на 45 години, с натрупан значителен опит, на възраст,
предполагаща по – добра житейска устойчивост към стреса. При определяне размера
на обезщетението съдът взе предвид, че въззивникът е известен в обществото поради
упражнявата професия, че образуваното срещу него наказателно производство е
станало известно на мнозина и това го е накарало да се изолира, изпитвал неудобство
да общува с хора, ограничил контактите си. Няма данни обаче за разгласяване в
медиите, което да е усилило отзвукът и да е създало трайно състояние на негативна
оценка в общността спрямо дейността на И.. Следва да се отбележи, че по отношение
И. е била постановена оправдателна присъда още на първа инстанция, което спрямо
него означава значително снижаване на стреса, а относно репутацията му –
отшумяване на негативни коментари и мнения, доколкото такива е имало въобще. От
значение е и влошеното здравословно състояние – събрани са доказателства, че по
време на съдебния процес И. получил исхемичен мозъчен инсулт, без да може да се
установи пряка причинна връзка между заболяването и преживяванията във връзка с
наказателния процес. Съдът отчита заключението на психолога по назначената от МРС
експертиза, че стресът и негативните емоции по повод съдебния процес са в състояние
да влошат здравословното състояние.
От събраните свидетелски показания се установяват вътрешните негативни
изживявания, преживеният стрес и емоционалният срив в поведението на ищеца, но
няма убедителни доказателства как повдигането на обвинение се е отразило на
професионалната му репутация: напр. да е преустановил практиката си на частен
лесовъд или да е изгубил клиенти.
Справедливостта изисква съпоставимост на обезщетението с това на другото
обвинено лице и МОС приема, че при повдигнати две обвинения на ванов, едното от
които за тежко умишлено престъпление, докато на втората подсъдима по същото
наказателно производство е било повдигнато само едно обвинение, е логично и
справедливо И. да получи по-високо обезщетение. При данни, че обвинената като
съуастник е обезщетена с 7 000 лв, то размер от 9 500 лв справедливо покрива
понесените от Р. И. вреди.
Обезщетение над 9 500 лв би надхвърлило вредите и довело до неоснователно
обгатяване като несъразмерно на понесените душевни страдания.
Въззивната жалба на Прокуратурата също е неоснователна. При съвкупната
преценка на данните за емоционален срив, причинен от наказателното преследване,
завършило с оправдателна присъда, за накърненото самочувствие и негативните
преживявания на И. по време на самия процес, обезщетението от 9 500 лв е съразмерно
на вредите и не следва да бъде намалявано.
При този изход на процеса не са налице предпоставки за присъждане разноски
на въззивника Р. И..
4
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047 от 31 май 2022 г. по гр. д. № 2112/2020 г.
на Районен съд – Монтана.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5