O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../28.08.2020 г.
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 479/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Д.П. срещу С.Ш.Н., Емине Шакир Хеджибова,
Б.С.Г., Х.Б.Р. и Г.С.Г., с която се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е
едноличен собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно
място, съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв. 29 по плана на с.
Партизани, община Дългопол, област Варна, при граници: улица, пол. Имоти ХVІІ –
199, ХVІ – 200, ХV – 201 и пл. № 198, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Партизани, одобрени със заповед № 1973 г., последно изменение
със заповед № 354/05.04.1990 г., с площ 1135 кв. м., както да бъде отменен
констативен нот. акт № 136, т. І, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на
провадийски районен съдия. Към настоящия момент делото е висящо и по него е
постъпила молба, с която ищецът е представил вписана искова молба.
По делото е постъпила и молба вх. №
260091/26.08.2020 г. от Д.Д.П., с която е направено искане за допускане на
обезпечение на така предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. д. №
83/2020 г. по описа на СИС при Провадия, образувано по из. Ист, издаден по г.
д. № 237/2016 г., по което К.Д. Кирилов е осъден да предаде на С.Ш.Н. владението
на процесния по настоящото дело недвижим имот, придобит от последния по силата
на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 189, том V, рег. №
4092, дело 926/2016 на нотариус Зоя Аврамова, с район на действие РС – Провадия.
С молбата е представена ПДИ с изх. № 1615/12.06.2020 г. по изп. д. № 83/2020 г.
на ДСИ при РС - Провадия, изпратена до К.Д. Кирилов и изп. лист, издаден въз
основа на решение решение № 61/02.03.2018 г. и № 307/08.11.2018 г. по г. д.
1231/2016 г. на РС – Провадия, потвърдени с ешение № 605/15.05.2019 г. по
в.г.д. № 82/2019 г. на ОС – Варна, с което К.д. Кирилов е осъден да предаде на С.Ш.Н.
владението на гореописания недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.
Съдът намира подадената молба за процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна по висящ исков процес. Разгледана
по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 391
от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, в
което се изразява обезпечителната нужда и при наличието на две
алтернативно предвидени предпоставки: ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятната му основателност, или
срещу представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181
от Закона за задълженията и договорите, чието предназначение е да обезщети
ответника за вредите, които би претърпял от евентуално неоснователно налагане
на обезпечителната мярка, като съдът може да задължи ищеца да представи парична
или имотна гаранция в определен от него размер и при допускане на обезпечението
при условията на първата хипотеза. Съгласно чл. 390, ал.4 от ГПК, императивно установено
условие qua non за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението е
представянето на гаранция в определен от съда размер.
Обезпечителна нужда от спирането на изпълнението
като обезпечителна мярка по предявен иск за собственост (установителен или ревандикационен)
е налице когато без нея ще се затрудни, осуети или направи невъзможно
упражняването на правата на ищеца по евентуално благоприятно за него решение по
делото. Такава нужда не е налице, когато действието, застрашаващо твърдяното
право на ищеца, срещу чието осъществяване е насочена исканата обезпечителна
мярка - в случая въводът на ответника С.Ш.Н. във владение на спорния имот като взискател по изп.д.№ 83/2020
по описа на ДСИ при РС - Провадия, образувано срещу длъжник, който е трето,
неучастващо в исковото производство лице, не може да бъде извършено срещу
молителя, респ. да доведе до отнемане на владението върху имота, предмет на
изпълнението.
Съгласно ТР № 3 от 10.07.2017
г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС не може да се извърши въвод във
владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако
такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването
му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока
за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75
или чл. 76 от ЗС срещу взискателя, но не може да се ползва от предвидената в
чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита, предвидена само за третото лице, придобило
владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното
решение, но което заявява върху присъдения имот права, които изключват правата
на взискателя.
Ето защо срещу заварено в имота трето лице, установило владение върху
него преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява,
въводът е изобщо недопустим и ако такъв евентуално бъде извършен, то може да се
защити чрез обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител,
съобразно чл. 435, ал. 5 от ГПК. С оглед на това липсва обезпечителна нужда от
допускане на исканата обезпечителна мярка.
Неотносима към настоящото
дело е цитираната от молителя казуална съдебна практика на Върховния касационен
съд, в частност определение № 381 от 1.08.2013 г. по гр. д. № 3203/2013 г., I
г. о. на ВКС, тъй като то се отнася до случаите, при които защитата на третото
лице по реда на чл. 523 и чл. 524 от ГПК е допустима, т.е. то е придобило
владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното
решение, но противопоставя на взискателя права върху присъдения имот, които
изключват неговите, и които именно са предмет на установителния иск по чл. 524,
изр. второ от ГПК, по отношение на който спирането на изпълнението по този
специален ред има обезпечителна функция. Разгледана е специалната хипотеза, при
която такова трето лице, срещу което въводът във владение е по начало
допустим, съобразно чл. 523, ал. 1, изр. първо от ГПК, към деня на
осъществяването му вече е предявило иск срещу взискателя за установяване на
правата си върху имота, което обезсмисля постановяване на спирането в
специалното производство по чл. 524 от ГПК, тъй като то има същия процесуален
резултат - предявяването на иск от третото лице срещу взискателя за
установяване на конкуриращите му права върху имота, предмет на въвода. Затова,
в този случай съобразно цитираната съдебна практика, спирането на изпълнението
следва да бъде постановено като обезпечителна мярка по вече предявения иск. Когато
въводът във владение срещу третото лице е изобщо недопустим, какъвто
е случаят по настоящото дело, няма основание за спиране на изпълнението като
обезпечителна мярка по установителния иск, предявен от такова лице срещу
взискателя, защото в този случай то не обезпечава упражняването на правата на
молителя по благоприятно за него решение по иска, а представлява антиципирана
форма на спирането по чл. 438 от ГПК, т.е. обезпечава правата на молителя като
жалбоподател в производство по евентуална жалба срещу незаконосъобразни-те
действия на съдебния изпълнител по осъществяване на въвода, ако такъв бъде
извършен.
По изложените съображения
молбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, за допускане на обезпечение на
предявения от същата срещу С.Ш.Н., Емине Шакир Хеджибова, Б.С.Г., Х.Б.Р. и Г.С.Г.
иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е едноличен собственик по давностно владение
на следния недвижим имот: дворно място, съставляващо поземлен имот
планоснимачен № 500 в кв. 29 по плана на с. Партизани, община Дългопол, област
Варна, при граници: улица, пол. имоти ХVІІ – 199, ХVІ – 200, ХV – 201 и пл. №
198, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Партизани, одобрени
със заповед № 1973 г., последно изменение със заповед № 354/05.04.1990 г., с
площ 1135 кв. м., както да бъде отменен констативен нот. акт № 136, т. І, дело
353/1990 г. от 27.04.1990 г. на провадийски районен съдия, чрез спиране на
изпълнението по изп. д. № 83/2020 г. по описа на СИС при РС – Провадия, като
неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред
ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: