№ 225
гр. Шумен , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500263 по описа за 2021 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 883 от 20.04.2021г. (пощ. кл. от
19.04.2021г.) депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. С... чрез юрисконсулт Д.Г. срещу разпореждане № 136 от
05.04.2021г. на РС – Нови Пазар, по ч.гр.д. № 20213620100487 в частта, с която е
отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу В. ИВ. Р. с ЕГН ********** от гр. К.. за сумата от 287.10 лева - представляваща
застрахователна премия.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли
съдът да го отмени. Излага, че целта на събираните такси при кредитиране е да се покрият
административните услуги на банката при предоставянето на определена услуга, при
спазване на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Заявява, че престациите по договора за
застраховка не са свързани с усвояването и управлението на кредита и не са в противоречие
с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като в ал. 1 изрично е посочено, че кредиторът
може да събира такса за подобен вид допълнителна услуга. Също така, не споделя и тезата
на заповедния съд, че посредством договора за застраховка се цели увеличаване размера на
кредита, доколкото сключването му не е било предпоставка за отпускане на кредита и
размерът на застрахователната премия не би следвало да бъде включван в размера на
годишния процент на разходите. Сочи, че потребителското кредитиране и
застрахователното дело имат различен и специфичен предмет на дейност и кредиторът не
може да влияе на условията по договора за застраховка, поради което и не може да се
приеме, че застраховката допълнително оскъпява кредита.
1
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр. С.., действащо чрез пълномощника юрисконсулт
Г.Т.Г. против В. ИВ. Р. с ЕГН ********** от гр. К.., за парично вземане, произтичащо от
договор за заем CrediHome № 1182-00031626/24.01.2018г. и договор за допълнителни услуги
към договора за заем, сключени между „Микро Кредит“ АД и В. ИВ. Р. с ЕГН **********
на 24.01.2018г.. В заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД, сега „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на Приложение № 01/08.06.2018 г. към рамков договор за продажба на
вземания от 16.01.2015г.. Паричното вземане е за 557.44 лева - главница по договор за заем,
68.73 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 04.09.2018г., 121.80 лева - сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2018г. - падеж
на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 04.09.2018г. - падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги, 287.10 лева - застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2018г. - падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги до 04.09.2018г. - падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги, законна лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумите, 93.89 лева - лихва за забава по договор за заем, за
периода от 21.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на
периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, 61.31 лева – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 21.02.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС, както и направените по делото разноски: 25 лева – държавна такса и 50
лева - юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че по отношение на
вземанията за сумата от 121.80 лева - допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги, за сумата от 287.10 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги и за сумата от 61.31 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 21.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.03.2021г. са налице
неравноправни клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, с оглед на което е отхвърлил
подаденото заявление в тази му част съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК и е указал на заявителя,
на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, възможността да предяви осъдителен иск за
отхвърлените вземания. За да отхвърли претенцията за сумата от 287.10 лева,
представляваща застрахователната премия съдът е приел, че плащането на застраховката е
2
уговорено с договора за допълнителни услуги. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа данни за изискуемите застраховки,
ако има такива. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че застраховката не е
задължителен елемент от договора. В тази връзка е счел, че макар договорът за застраховка
да има връзка с договора за допълнителни услуги и да е част от него, доколкото уговарянето
плащането на застрахователната премия не е уговорено в основния договор, то противоречи
на ЗПК и следва да се отхвърли. Освен това, общият размер на допълнителните плащания по
договора за допълнителни услуги е 906.90 лева, което е повече от размера на основния
договор, който е 600.00 лева. Това поставя длъжника в неравностойно положение, както и да
не в състояние да определи действителните размери на дължимите от него суми, с оглед на
което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд
е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът
следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от
които произтичат субективните права, предмет на заявлението със закона и добрите нрави,
изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника по заявлението и „Микро Кредит“ АД
представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на
ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.
9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при
3
сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно
добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
Жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта му, с която е отхвърлено
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 287.10 лева –
застрахователна премия. По силата на сключения договор за допълнителни услуги към
договор за заем CrediHome № 1182-00031626/24.01.2018г., потребителят се е задължил да
сключи и застраховка Защита, пакет „Премиум Живот“ със срок за изпълнение 31 седмици
със седмична вноска 9.90 лева, или общо 306.90 лева. Уговорената застрахователна премия е
във вреда на потребителя, а именно: с цена, значителна по размер /306.90лева/ в сравнение с
предоставената в заем сума /600 лева/ и при срок на застраховката само 31 седмици. Налице
е нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави, като
клаузата, която я урежда не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя,
поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Също така е очевидно и без
да са необходими специални знания, че представената полица за застраховка е с
изключително ситен шрифт /под 12/, което налага извод за недействителност съгласно чл. 22
от ЗПК и сочи, че длъжникът не се е запознал надлежно със съдържанието на същата. Това,
както и съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен
риск дават основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на
добрите нрави и конкретно - на принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации. В конкретния случай, застраховката е сключена
в полза на кредитора и като представляващ застрахователя, което допълнително обосновава
извод, че тя е условие наложено от кредитора, а не избрано свободно от потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитава правата му, като слаба страна в правоотношението и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение.
Наред с горното, съдът намира, че с уговарянето на това допълнително
възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 49,90%. Разходите за заплащане на
процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е
посочена и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК.
Ето защо, заключава, че в частта, в която заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК е отхвърлено за сумата от 287.10 лева – представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги обжалваното разпореждане е правилно и следва
да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна, следва да бъде оставена
без уважение.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 136 от 05.04.2021г. по ч.гр.д. №
20213620100487 по описа на РС – Нови Пазар, в частта, в която е отхвърлено искането на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу В. ИВ. Р. с ЕГН ********** от гр. К.. за сумата от 287.10 лева -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2018 г. до
04.09.2018г.
На основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5