№ 2881
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510871 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20140218/16.06.2021г. по гр.д.№7465/2020г. по описа на
Софийски районен съд 63 състав е признато за установено, че К. И. В., дължи
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал1 от ЗЗД
във вр. с чл. 149 от ЗЕ сумата от 3543,66 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „**** аб. № 308815 за периода 01.05.2016 – 30.04.2018г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението – 19.06.2019г. до изплащане на
вземането и сумата от 54,12 лв. представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2016 – 30.04.2018г. ведно със законната
лихва. С решението са отхвърлени исковете за сумата над уважения размер от
главницата от 3543,66 лв., до пълния предявен размер от 3555,67 лв. иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 431, 55
лв. за периода 30.11.2016г. до 07.06.2019г. както и мораторна лихва върху
задължението за цена за услугата дялово разпределение в размер на 10,41 лв.,
за периода 30.06.2016г. – 07.06.2019г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 34911/2019г. по описа на СРС 63 състав.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответницата К. И. В.. Сочи че съдът неправилно е приел, че доколкото не е
открита партида на името на новия собственик И.Ф., то не бил завършен
1
фактическият състав на сключване на индивидуален договор. Изтъква че е
налице бездействие на ищеца тъй като нито ответницата нито синът и могат
сами да си открият партида. Ето защо моли за отмяна на решението в
обжалваната му част.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че до
09.08.1991г. ответницата е била собственик на топлоснабдения имот находящ
се в гр. София, ул. „****. Впоследствие ответницата била вещен ползвател на
процесния имот, а правото на собственост било прехвърлено на сина си
И.В.Ф..
Не се спори че на 28.12.2001г. ответницата подала заявление-
декларация от името на непълнолетния тогава И.В.Ф. за откриване на
партида.
Не се спори че заявлението-декларация за откриване на партида не било
уважено.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата има качеството на потребител
на топлинна енергия като е прехвърлила правото си на собственост и е налице
заявление за промяна на партидата на името на новия собственик.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
2
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице -
ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК,
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
В случая не се установява да е налице договор между И.В.Ф. и ищеца.
Причините поради които не е прието заявлението на И.В.Ф. за откриване на
индивидуална партида нямат отношение към настоящото производство.
Ето защо настоящият състав намира че ответницата е потребител на
топлинна енергия през процесния период като титуляр на правото на ползване
върху имота.
С оглед на изложеното и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
При този изход на производството К. И. В. няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20140218/16.06.2021г. по гр.д.№7465/2020г. по
3
описа на Софийски районен съд 63 състав в обжалваната му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4