МОТИВИ към
присъда по н. ч. х. д. № 719/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, І състав
Т.А.И., ЕГН **********, е внесъл тъжба за разглеждане в
Районен съд - Сливница, с която е повдигнал обвинение срещу против Б.С.В., ЕГН **********,
за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, а именно за това, че на 21.03.2016г. около 11.30 часа,
в град Сливница, в района на автобусна спирка в близост до ж.п. прелеза,
причинил чрез удар нанесен с ръка в областта на главата на Т.А.И., с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в оток на главата в лявата окосмена част,
контузия с охлузване 3/4 см. на десния
лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по
предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита
рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели общо до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично с и с
повереникът си адв. Григор Григоров от АК – Разград, който поддържа тъжбата.
Независимо от факта, че с тъжбата е предявен граждански иск, в съдебно
заседание, тъжителят заявява, че не поддържа искането си в настоящото производство
да бъде разгледан граждански иск за причинените от деянието неимуществени
вреди, поради което такъв иск не е разгледан.
Подсъдимият, редовно уведомен се явява лично в съдебното
заседание, заедно със своя защитник – адв. Е.Н. от САК, който оспорва тъжбата.
Същия ангажира доказателства в хода на производството и излага съображения за
недоказаност на обвинението, като претендира постановяване на оправдателна
присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.03.2016г. около 11.30 часа, пострадалата Т.И., се
намирала на автобусната спирка в близост до ж.п. „прелеза“ в гр. Сливница. Там
тя чакала автобус с който да отиде до град София, т.к. имала записан час за
лекар. По това време в района бил и подсъдимия, който копаел нещо около двора
на къщата си, която се намирала в близост. Установено е безспорно по делото, че
между страните съществували дългогодишни неприязнени и конфликтни отношения и
спорове. В деня на инцидента отново възникнал конфликт помежду им, като И. отправяла обидни реплики към децата на
подсъдимия. Тогава той заканително се отправил към нея, като й казал
„престани!“, след което с юмрук я ударил в лявата част на главата. От силния
удар И. паднала на земята, като се подпряла на ръцете си. В това време
свидетелката М.Б. й помогнала да стане и предотвратила допълнителна
саморазправа на подсъдимия с нея, заставайки пред него. Тогава подсъдимият
вдигнал над главата си лопатата, която държал в ръце и на висок глас казал:
„Никой нищо не е видял!“, след което си тръгнал.
Непосредствено след това, пристигнал автобуса за град
София, в който се качила пострадалата и седнала до свидетеля В.В., който преди
това също се намирал на спирката. Последния станал свидетел на случилото от
момента в който чул разправията през улицата и видял, че И. била паднала на
земята. В автобуса пострадалата разказала на свидетеля, че с подсъдимия са
съседи и са се скарали с него, както и че той я е ударил, без да посочи повече
подробности. Този свидетел възприел поведението на подсъдимия след инцидента,
включително и отправената от него по отношение на намиращите се на място лица реплика
-„Никой нищо не е видял!“. Свидетелят е
възприел и поведението на И. след инцидента, като тя е плачела и имала видими
наранявания, които той възприел лично.
В автобуса пострадалата усетила, че мястото където била
ударена в главата е отекло. Също така при падането си на земята, И. получила и
други наранявания, а именно: контузия с охлузване 3/4 см. на десния лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на
дясното коляно и охлузване 2/2 см. по предната повърхност на долната трета на
дясната подбедрица и контузия с открита рана на четвърти и пети пръсти на
лявата ръка. Тези наранявания били констатирани от личния лекар на
пострадалата, след като се прибрала в град Сливница.
От изготвената и приета по делото СМЕ се установява, че
пострадалата е получила описаните наранявания установени със съответните
медицински документи, които довели общо до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Нараняванията отговарят да са получени по начина описан в
тъжбата. В съдебно заседание, вещото лице уточнява относно механизма на
причиняване на констатираните телесни увреждания, че е възможно да се получат
при падане върху терен, но в никакъв случай едномоментно, т.к. констатираните
наранвания са двустранни – в ляво на главата и на десните крайници.
Подсъдимият, Б.С.В. е роден на ***г***. Българин,
български гражданин, със средно образование, женен е, не е осъждан, ЕГН **********.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М.И.Б.
/ включително и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, В.Р.С., В.В.,
Николай Найденов и Владимир В., заключението на назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза, чрез събраните по делото писмени доказателства,
прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК – амбулаторен лист, пр.пр.№627/2016г.
по описа на РП-Сливница, справка за съдимост.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелите
Николай Найденов и Владимир В., като дава вяра на същите, досежно наличието на
конфликтна ситуация между страните по делото, както и за последвало падане на
пострадалата, които показания съответстват на останалия доказателствен обем.
Съдът не кредитира показанита на свидетелите в частта им, в която същите
твърдят, че след проведени словесни разправии между страните по делото,
тъжителката просто паднала на земята. Тези твърдения са нелогични и се намират
в пълно противоречие с установените по делото медицински находки и заключението
на изготвената по делото СМЕ.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката, М.И.Б.,
досежно фактите, че между подсъдимия и тъжителката е имало конфликт на
автобусната спирка, както и че й е помогнала да стане от земята / факт , който
се подкрепя и от свидетелските показания на св.В., който свидетелства, че видял
една жена да помага на тъжителката да стане от земята/.
Свидетелските показания на св. В.Р.С., не съдържат факти
от значение за изясняване на фактическата обстановка. Единствените факти от значение
са наличието на междусъседски конфликт между подсъдимия и тъжителката, в която
част, съдът кредитира същите.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля В.В., тъй като
в тези показания не са налице никакви съществени противоречия, същите са
логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетеля факти, които са относими към предмета
на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на
посочения свидетел с останалите събрани доказателства съдът констатира точност,
житейска правдивост, еднозначност. В хода на съдебното следствие свидетелят В.В.
възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено и касаещи
именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му,
авторството, механизма на деянието. От анализа на свидетелските показания с
останалите доказателства по делото се установява обективната страна на
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, в извършването на което е обвинен
подсъдимият Б.В..
Съдът възприе изцяло заключението на приетата по делото
съдебно - медицинска експертиза, тъй като същата е компетентно изготвена и с
оглед на останалите доказателства по делото не поражда съмнение относно
достоверността на съдържащите се в нея данни.
Съдът намери, че са налице достатъчно по обем, макар и
косвени доказателства обосноваващи основателността на предявеното срещу
подсъдимия обвинение, т.к. по несъмнен начин е установен факта, че както
пострадалата, така и подсъдимия са се намирали по едно и също време на мястото
на инцидента. Безспорен е и факта, че подсъдимия е носел в ръцете си лопата и е
имал разправия с И. в същия момент. Не подлежи на съмнение и обстоятелството,
че последната в хода на възникнала разправия се е намерила на земята и че е
получила описаните наранявания. Съдът намира, въпреки липсата на свидетелски
показания, че пострадалата е била ударена по главата от страна на подсъдимия. В
тази посока са СМЕ и медицинската документация, както и предвид данните за
възникнал конфликт между страните по делото, отправената заплаха от страна на
подсъдимия към присъствалите на мястото хора, възприета от свидетеля В., чийто
показания съдът кредитира, като обективни, логични и незаинтересовани от изхода
на спора, решаващия съдебен състав възприема за достоверно изложеното в тъжбата
досежно наличието на удар от страна на подсъдимия. Така установеното намира
опора в съдъражщите се данни в приобщената по делото прокурорска преписка №
627/2016г. Не на последно място следва да се отбележи и наличието на
дългогодишен междусъседски конфликт между подсъдимия и тъжителката, който
мотивира съда да възприеме, че действително на посочената дата в тъжбата ,
подсъдимия да е извършил действия, насочени срещу телесната цялост на
тъжителката.
При така възприетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по
един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Б.В. на 21.03.2016г. около
11.30 часа, в град Сливница, в района на автобусна спирка в близост до ж.п.
прелеза, причинил чрез удар нанесен с ръка в областта на главата на Т.А.И., с
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток на главата в лявата
окосмена част, контузия с охлузване 3/4 см. на
десния лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване
2/2 см. по предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и
контузия с открита рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели общо
до временно разстройство на здравето неопасно за живота, представляващо лека
телесна повреда, като по този начин подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
От обективна страна засегнатите обществени отношения са
тези, свързани с опазване на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Също от обективна страна безспорно и категорично се установи, че
изпълнителното деяние “причиняване другиму на лека телесна повреда” е
осъществено от подсъдимия Б.В. като същият чрез действията си е упражнил такова
въздействие върху организма на тъжителя, което е предизвикало временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в рана на главата в
областта на главата, в резултат на което тя е паднала на земята, представляващо
лека телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият Б.В. е извършил
посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние –
причиняването на увреждане на организма на тъжителя Т.И. чрез причиняването на
разстройство на здравето, съпътствано с болка и страдание. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването
им. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият е съзнавал всички тези
обстоятелства, представляващи елементи от обективната страна на състава на
престъплението, т. е. извършил е деянието при условията на пряк умисъл, съдът
взе предвид данните по делото, установяващи конкретните действия на подсъдимия
при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия се извежда от
характера на конкретните действия и телодвижения, извършени от подсъдимия, от
характера и вида на причинените на тъжителя телесни увреждания, както и от начина,
по който те са били причинени – подсъдимият Б.В. ударил тъжителя в областта на
главата, в резултат на което тя е паднала на земята.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият Б.В. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК
както от обективна, така и от субективна страна, и го призна за виновен в
извършването на това престъпление.
Предвид гореизложеното и след като обсъди установените
фактически констатации по делото, съдът намери, че са налице условията на чл.
78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия Б.В. от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, а именно: за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или с пробация, подсъдимият
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
отговорност по реда на раздел ІV от
глава VІІІ от НК, с престъплението не са причинени имуществени вреди.
С оглед на това, съдът освободи
подсъдимия Б.В. от наказателна отговорност за престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК и на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда / лева. При
индивидуализацията на наказанието “ глоба ” в посочения размер като смекчаващи
вината на подсъдимия Б.В. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало,
доброто му процесуално поведение, напредналата му възраст. Като отегчаващи вината
му обстоятелства, съдът намира несъобразяването на подсъдимия с установения
законов ред и демонстрацията на това си отношение. При определяне размера на
глобата съдът в съответствие с изискванията на чл. 47, ал.1 от НК съобрази и
имотното състояние на подсъдимия - същият е пенсионер. Така при превес на смекчаващите
вината обстоятелства съдът определи размера на наложеното на подсъдимия
административно наказание глоба.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б.В. да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Сливница сумата от 250 лева, представляваща направените разноски за изготвена
съдебно – медицинска експертиза, а на частния
тъжител Т.А.И., с ЕГН **********, сумата
от 90 лева – представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и
такси за призоваване на свидетели.
По тези съображения от фактическо и правно естество съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: