№ 224
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
СъдебниАНЖЕЛИНА НИКОЛОВА
заседатели:МЕЧКОВА
РОЗКА ХРИСТОВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора М. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Наказателно дело от
общ характер № 20211100202850 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ П.Й.Е. – редовно призован, явява се. Призовката е
получена на 06.01.2022 г. /лист 33 от съдебното производство/, заедно с
препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в разпоредително
открито съдебно заседание от 29.12.2021 г., както и с препис от о.а.
ПОДСЪДИМИЯТ ИВ. Д. В. – редовно призован, явява се. Призовката
е получена на 04.01.2022 г. /лист 40 от съдебното производство/, заедно с
препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в разпоредително
открито съдебно заседание от 29.12.2021 г., както и с препис от о.а.
Адв В.П., АК – Габрово, упълномощен защитник на подсъдимия П.Й.Е.
– редовно призован, явява се. Призовката е получена на 04.01.2022 г. /лист 43
от съдебното производство/, заедно с препис от разпореждането на съда за
насрочване на делото в разпоредително открито съдебно заседание от
29.12.2021 г., както и с препис от о.а.
Адв. А.Л., САК, упълномощен защитник на подсъдимия ИВ. Д. В. –
редовно призован, явява се. Призовката е получена на 06.01.2022 г. /лист 55
от съдебното производство/, заедно с препис от разпореждането на съда за
насрочване на делото в разпоредително открито съдебно заседание от
29.12.2021 г., както и с препис от о.а.
1
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОСОЧЕНОТО КАТО ПОСТРАДАЛО
ПОЧИНАЛО ЛИЦЕ :
Р. М. АЛ. - редовно призована, не се явява
ДЖ. С. М. - редовно призована, не се явява
ДЖ. С. М. – редовно призована, не се явява.
Видно от направеното отбелязване в списъка за призоваване на лица за
днешното открито разпоредително съдебно заседание, техният упълномощен
от ДП процесуален представител – адв. С.М., АК - КърджА., е удостоверил,
че всяко едно от лицата е уведомено.
Адв. С. Ф. М., АК - КърджА., упълномощен процесуален представител
от ДП на наследниците на посоченото като пострадало лице, а именно на Р.
М. АЛ., ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М. – редовно призован, видно от направеното
отбелязване в списъка за призоваване на лица за днешното откритото
разпоредително съдебно заседание, не се явява.
СЪДЪТ докладва, преди вземане становище от страните, относно
даване ход на днешното откритото разпоредително съдебно заседание,
постъпила по делото на служебния електронен /виртуален/ пощенски адрес
на съда – имейл, молба от Р. М. АЛ., ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М., чрез
упълномощения им процесуален представил – адв. С.М., АК – КърджА., в
която се сочи, че последния е ангажиран от 09:15 часа и от 09:30 часа по две
граждански дела на РС - КърджА., поради което се желае делото да бъде
отложено за по-късен час или за друга дата. Изтъква се, че с оглед
установяване на обективната истина, присъствието на адв. С.М. е
наложително. Към молбата са приложени 2 призовки за страни – ищци, и
двете представлявани от адв. С.М., АК - КърджА..
СЪДЪТ докладва още и получени отново на служебния електронен
/виртуален/ пощенски адрес на съда – имейл, днес в 09:00 часа, молби от Р. М.
АЛ., ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М., отново чрез техния процесуален представител
адв. С.М., АК - КърджА., с които се желае същите да бъдат конституирани
като частни обвинители по делото, както и за заплащане на направените от
тях разноски в ДП и пред настоящата съдебна инстанция.
ПРОКУРОРЪТ : Считам, че с оглед на така постъпилата молба от адв.
С.М., АК - КърджА., повереник на пострадА.те, не следва да бъде даден ход
на делото в днешното съдебно заседание.
Адв.П. /защитник на подс. Е./ : Също считам, че не следва да се дава ход
на делото, предвид докладваната и постъпила молба на повереника на
пострадА.те лица, като моля да отложите делото за друга дата.
2
Адв. Л. /защитник на подс. В./ : С оглед факта, че има лица, чиито права
следва да бъдат зачетени в настоящото наказателно производство, както и по
въпроса дА. ще предявяват граждански иск или не, не са изразили воля,
считам, че следва да бъде отложено делото, за да бъде дадена тази
възможност да упражнят правата си. С оглед на това, моля да не се дава ход и
да се насрочи делото за друга дата.
СЪДЪТ, след съобразяване становищата на явилите се в днешното
откритото разпоредително съдебно заседание страни, намира, че не са нА.це
процесуални пречка за даване ход на делото. Действително, в същото не се
явяват наследниците на посочено като пострадало лице, а именно Р. М. АЛ.,
ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М., но същите, изводимо от горепосоченото отбелязване в
списъка за призоваване на лица за днешното съдебно заседание /лист 21
(гръб) от съдебното производство/ са редовно уведомени за датата и часа на
откритото разпоредително съдено заседание.
Отделно, видно е, че лицата са получили и препис от разпореждането на
съда, както и от о.а., изводимо от депозираните на служебния електронен
/виртуален/ пощенски адрес на съда – имейл, молби за конституирането им
като частни обвинители по делото.
Същите не се явяват в днешното откритото разпоредително съдебно
заседание, като нито един от тях не сочи за това уважителна причина, поради
което Съдът намира, че е нА.це хипотезата на разпоредбата на чл. 247г, ал. 2
от НПК, а именно, че неявяването без уважителна причина на пострадалото
лице, а в конкретиката на настоящия случай на наследниците на посоченото
като такова, не е пречка за провеждане на откритото разпоредително съдебно
заседание.
Действително, по делото е нА.це молба за отлагане от процесуалния
представител на наследниците на посоченото като пострадало по делото лице,
но така или иначе същият не е сред лицата, чието неявяване следва да се
обсъжда при даване ход на откритото разпоредително съдебно заседание
дотолкова, доколкото нито все още е страна в процеса, най-малкото докато по
същия не са конституирани неговите упълномощители, нито по някакъв
начин явяването му е задължително.
Воден от гореизложеното,СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл.248 от НПК.
СЪДЪТ констатира, че всяко едно от подсъдимите лица, както и
техните упълномощени защитници, а също и наследниците на посоченото
като пострадало лице, са получили препис от неговото разпореждане от
3
29.12.2021 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито
разпоредително съдебно заседание, поради което не е нА.це визираната в
разпоредбата на чл. 247в, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НПК пречка от формален
характер за провеждане на откритото разпоредително съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите:
П.Й.Е. - роден на **** г., в гр. София, българин български гражданин,
неосъждан, неженен, управител на фирма „Х..т.“ ЕООД, със средно специално
образование, живущ гр. София, ж. к. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия Д. по представен
документ за самоличност - лична карта № ****, издадена на **** г. от МВР –
София, с изтекъл срок на годност на 04.01.2022 г.
ИВ. Д. В. – роден на **** г., в гр. Благоевград, българин български
гражданин, неосъждан, женен, управител на строителна фирма „Л.б.“ ООД, с
висше образование, специалност „Връзки с обществеността“, живущ в гр.
София, кв. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия Д. по представен
документ за самоличност - лична карта № ****, издадена на **** г. от МВР -
София.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимите лица, както и правото им на
отвод на съдебния състав, на член от последния, на секретаря или на
прокурора, а също и на приключване на делото по диференцираните
процедури по реда на глава двадесет и седма от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ В. : Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Е. : Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СЪДЪТ предостави на страните възможност да изразят становище по
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание и са визирани в
разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1 до т.8 от НПК, а именно :
1. подсъдно ли е делото на съда ;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство ;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, вече подсъдимия, на пострадА.я и на
неговите наследници ;
4. нА.це ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила ;
4
5. желаят ли разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, друг преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация ;
6. по въпроса относно взетите мерки за процесуална принуда, досежно
подсъдимото лице ;
7. имат ли искания за събиране на нови доказателства и
8. за насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ : Считам , че с оглед правната квА.фикация на деянието
и мястото на извършване му, настоящото дело е подсъдно на съда като първа
инстанция.
Не са нА.це основанията за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила.
Считам, че не се налага разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, друг преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация.
Считам, че не се нА.це основанията за изменение на взетата мярката за
неотклонение спрямо двамата подсъдими.
Нямам искания за събиране на нови доказателства, на този етап.
Считам, че следва да се насрочи открито съдебно заседание, при което
да бъдат призовани лицата, посочени в приложението към о.а.
Адв. П. /защитник на подс. Е./ : По въпросите по реда на чл. 281, ал. 1 от
НПК считам, че делото е подсъдно на СГС.
Няма основание за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия.
По т. 4 - желаем делото да се разгледа по общия ред.
Няма основание делото да се разглежда при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, друг преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация.
Относно взетите мерки за процесуална принуда считам, че не следва
тяхното изменение.
5
Няма искания з събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за открито съдебно заседание с призоваване
на лицата, посочени в списъка към о.а.
Адв. Л. /защитник на подс. В./ : Считам делото подсъдно на съда.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство на този етап.
Считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на подзащитния ми.
Считам, че не са нА.це основания за разглеждането на делото по
особените правила.
Считам, че не са нА.це основания за разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, друг преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
По отношение на мярката за процесуална принуда, такива са взети, не
се налага изменение.
Нямам искания за събиране на нови доказателства, на този етап.
Моля съда да насрочи делото за съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Е. : Поддържам казаното от защитника си.
ПОДСЪДИМИЯТ В. : Поддържам казаното от моя адвокат.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
Съдебният състав, след проведеното тайно съвещание, съобразявайки
становищата на страните по въпросите, разглеждани от него съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, намира за установено
следното:
На първо място, СЪДЪТ се солидаризира със становищата на всяка една
от страните, че не е нА.це необходимост от ревизиране на позицията на
съдия-докладчик, изразена в разпореждането му за насрочване на откритото
разпоредително съдебно заседание от 29.12.2021 г., че делото е подсъдно
именно на СГС, като родово и материално компетентен първоинстанционен
съд.
На второ място, СЪДЪТ отново споделя виждането на всички страни в
производството, че не са нА.це основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
На трето място, СЪДЪТ, за разлика от изразеното от всяка от страните
становища, намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
права, в частност на правото на защита на всяко едно от подсъдимите лица, а
6
и на страните, като при изготвянето на о.а. са допуснати съществени
пропуски, които, съгласно ТР № 2 /2002 г. на ОСНК на ВКС, съставляват
съществени процесуални нарушения, от вида на визираните в разпоредбата на
чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Същите затрудняват пълноценното осъществяване
правото на защита на всяко едно от подсъдимите лица, респективно на
защитниците им, в частност правото му да разбере в какво точно е обвинено.
Конкретно, действително в настоящият о.а., който се явява трети такъв по
същото наказателно производство, два пъти вече прекратено и върнато на
прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения от
горевизирания вид, са отстранени някои от същите, но са допуснати редица
други нови пороци, на свой ред съставляващи съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 2
от НПК.
На първо място, по никакъв начин, в разрез със задължителните
указания на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, в частност т. 4.2 („ в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието”), не е описано чрез съответните фактически твърдения,
очертаващи приетата от прокурора за установена обективна фактическа
обстановка, конкретно, точно, ясно и разбрано механизма и начина на
извършване на инкриминираното деяние. В обстоятелствената част на
Обвинителния акт, на л. 2, абзац предпоследен, същата е описана
изключително неясно и пестеливо. Конкретно : „Към 13.00 часа С. М. Ф.А.Ш.
и Ф.Р. установили, че машината за полагане на мазилка не работи поради
липса на ток. Свидетелят Ф.Ш. отишъл да провери какво става. След пет
минути се върнал и установил, че пострадА.ят С. М. лежи на земята и не
мърда. Позвънил на телефон 112. На място пристигнал екип на ЦСМП,
който констатирал смъртта на С. М..“ (заб. – правописът е запазен). От
така изключително лаконично посоченото, досежно резултатната част на
диспозицията/хипотезиса на ангажираната от държавния обвинител
материалноправна наказателна норма на чл. 123, ал. 1 от НК – „причини
другиму смърт“, въобще не става ясно как именно е настъпила смъртта на
твърдения за пострадал С. М., поради какви точно съставомерни,
инкриминирани от държавното обвинение причини, както и не е очертана по
никакъв начин причинно – следствената връзка между последните и
настъпилия престъпен резултат. Въобще, липсва очертана каквато да е
причинно – следствена връзка между работата на починалото лице и смъртта
му. По никакъв начин не внася яснота в тази насока и изложеното малко след
това, на л. 3, абз. първи от Обвинителния акт, че заключението на тройната
СМЕ по писмени данни, е че смъртта на починалото лице се дължи на остро
настъпила дихателна и сърдечносъдова слабост, вследствие на въздействие на
електрически ток от техническо електричество. Неизвестно за съда и страните
остава как е починал твърдения за пострадал С. М., от какво и по какъв начин,
има ли причинно – следствена връзка, която да е инкриминирана, между
смъртта му и деянията – действия и/или бездействия, на подсъдимите лица,
ако да – в какво се е изразила тя. Липсват каквито да е наведени фактически
7
твърдения в тази насока. Неясно остава и как е бил осъществен и какъв
конкретно е бил досега му с техническото електричество, дА. от токов удар,
поради бъркане с пръсти в контакт, дА. от неволен или съзнателен допир до
оголен проводник с протичащ по него електрически ток, дА. от работа с
машина или от нещо друго. Въобще, липсват ангажирани в обстоятелствената
част каквито да е фактически твърдения от страна на прокурора в тази
връзка.
Тази неяснота, обаче, не е единствената, касаеща частните
съставомерни признаци на инкриминираното от прокуратурата деяние,
конкретно по механизма на извършване на същото. На л. 3, абз. 3 от
Обвинителния акт, прокурорът застъпва фактическото твърдение, че
престъпният резултат е настъпил, тъй като подсъдимите лица, в качеството си
на управители на „Л.б.“ ООД, „са допуснА. до работа пострадА.я С. М. без
да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и
ежедневен инструктаж.“. Не е конкретизирано ясно и точно, кой е трябвало
да извърши този инструктаж – всеки един от подсъдимите ли, един от тях ли,
техен служител – длъжностно лице и/или работник. Когато се твърди
инкриминирано деяние, извършено чрез престъпно бездействие, винаги
следва да се очертае ясно, конкретно и без възможност за предположения
и/или гадаене какво точно е трябвало да бъде правомерното поведение, в
частност действие – от кого е трябвало да бъде извършено, кога, по какъв
начин. В случая, този стандарт на очертаване на фактическото обвинение не е
спазен. И в това отношение липсват каквито да е наведени фактически
твърдения, които да очертаят една ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка, недопускаща тълкуване волята на прокуратурата и изграждане на
предположения от страна на съда и/или страните. Следва да се посочи, че
конструкцията на обвинението за извършено престъпление „в условията на
независимо съпричинителство“ от двете подсъдими лица не освобождава
държавното обвинение от задължението му да посочи точно, конкретно и
ясно действията и/или бездействията, които лично всеки един от подсъдимите
според него престъпно е предприело, респективно престъпно е пропуснало да
извърши.
Аналогично е положението и с липсата на конкретизация какви, според
прокуратурата, трябва да са били „подходящи“-те обувки и „лични предпазни
средства и специални работни облекла“ – л. 3, абз. 2 и абз. 4 от
обстоятелствената част на Обвинителния акт, както и л. 6, абз. 6, л. 8, абз. 5, л.
10, абз. последен – л. 11, абз. 1 и л. 13, абз. първи от диспозитива на
юридическото обвинение, които, съгласно повдигнатото такова, подсъдимите
не са осигурили на пострадалото лице или не са съблюдавА. дА. е носило и
което е възведено като факт, обуславящ пряката причинно – следствена
връзка между тяхното твърдяно бездействие в тази насока и настъпилия
престъпен резултат – смъртта на С. М.. В тази връзка, СЪДЪТ не може да не
спомене, че вече е отправил такава процесуална критика към прокуратурата в
предишните си две произнасяния, с които съдебното производство отново е
било прекратявано, за необходимостта от конкретизация на бланкетното
прилагателно „подходящ/о“, но тогава използвано за съществителното
8
„обучение“, което понастоящем не фигурира в процесния Обвинителния акт.
Какви „подходящи“ обувки има предвид прокуратурата – джапанки,
маратонки, с гумена или с каучукова подметка, кожени, платнени, високи,
ниски, шити, лепени, водонепроницаеми, водоотблъскващи, с равна подметка
или с ясно изразен грайфер и пр., както и „подходящи“ за какво и/или за кого
– за работа на строителен обект, за работа във водна среда, за работа с
електрически машини, за работник на високи обекти или в подземни такива и
пр.? Същите са съображенията и за посочените „лични предпазни средства и
специални работни облекла“. Какви са тези лични предпазни средства и
специални работни облекла? Каска ли, ръкавици ли, ботуши ли, очила ли,
маски ли, някакви специфични предпазващи при съответната работа
механични средства ли, колко на брой и какви конкретно „ работни облекла“
– едно, две, три, гащеризони ли, якета ли, панталони ли, с усилени части на
лактите, раменете, коленете или другаде ли, шити ли, лепени ли,
водонепроницаеми ли, водоотблъскващи ли, гориво- и/или термоустойчиви
ли, електронепроводими ли? По всяко едно от тези важни за очертаване на
доказателствената рамка на процеса обстоятелства прокуратурата е длъжна да
наведе своите фактически твърдения, за да могат и подсъдимите лица да
знаят срещу какво да се защитават. След като е решило да изгради
обвинителната си теза по този именно начин, държавното обвинение е било
длъжно да посочи в Обвинителния акт с какви обувки и какво облекло е било
пострадалото лице по време на инкриминирания инцидент и дА. те са били
„осигурени“ от работодателя му, в лицето на двамата подсъдими, или не, а ако
са осигурени някакви - „подходящи“ ли са били за работата, която му е било
възложено да извършва или не, а ако не са – какви конкретно „лични
предпазни средства и специални работни облекла“ е следвало да му бъдат
осигурени, от кого и кога – при постъпване на работа, в началото на всеки
работен ден или при извършване на конкретната строителна задача,
респективно дА. имат подсъдимите задължение да съблюдават и ако да –
кога, въз основа на кой нормативен акт, дА. съответният работник носи
предоставените, в случай на предоставени такива, „лични предпазни средства
и специални работни облекла“, както и дА. носи „подходящи обувки“, като,
разбира се, се дефинира ясно и конкретно какво приема прокуратурата за
„подходящи обувки“, съгласно посоченото по-горе.
Тази неяснота и необходимост да се изграждат предположения от
страна на страните и съда за причините и начина на настъпване на
съставомерния, евентуално престъпен резултат, инкриминиран от
прокуратурата, както и за конкретния механизъм на извършване на
инкриминираното от прокуратурата деяние на всеки един от двамата
подсъдими, безкоментарно съставлява съществено, но отстранимо нарушение
на процесуалните правила, допуснато на досъдебното производство, в
частност при изготвяне на Обвинителния акт, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.
1, пр. 1 от НПК. Със същото с висок интензитет е нарушено правото на всеки
един от подсъдимите да разбере за какво престъпление, от фактическа страна,
а и от юридическа, но за това Съдът ще коментира по-надолу, е ангажирана
наказателната му отговорност. Такова нарушение, състоящо се в непосочване
9
на всички приети от държавното обвинение за установени факти, обуславящи
съставомерността на деянието, винаги се приема за съществено нарушение на
процесуалните правила, защото неизменно води до ограничаване на правата
на бъдещите страни в съдебното производство. Впрочем, механизъм на
настъпване на твърдения съставомерен резултат не е посочен, очертан със
съответните фактически твърдения, не само в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, но и в диспозитива на обвинението за всеки един от
подсъдимите, изписан и в заключителната част на Обвинителния акт, а и в
последното предявено им на досъдебното производство обвинение, което ще
се коментира по-надолу.
Все на тази плоскост, а именно засегнатото право на защита на всяко
едно от подсъдимите лица, под формата на неясно обвинение, по смисъла на
чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, е и следващото констатирано от съда
съществено, но отстранимо нарушение на процесуалните правила. Така,
Съдът констатира по-горе посочена неяснота и липса на конкретика не само
по отношение на фактическото изпълване на частните съставомерни признаци
с конкретни, ясни и безпротиворечиви фактически твърдения, а и в
юридическото описание на приетите от държавното обвинение за нарушени
нормативни изисквания. НА.це са, в тази връзка, противоречия между
наведени фактически твърдения, където ги има, и диспозитива на
повдигнатото с настоящия Обвинителния акт, а и последното предявено на
досъдебната фаза, обвинение на всяко едно от подсъдимите лица, както дори
и в самата обстоятелствена част, между направените там фактически
твърдения, но за това по-надолу. В обстоятелствената част на Обвинителния
акт, на л. 3, абз. 2, се излага, че всеки един от подсъдимите, като управител на
„Л.б.“ ООД, е нарушил чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗБУТ. Такова обвинение, обаче,
досежно ал. 3 на чл. 4 от ЗЗБУТ, освен, че не е предявено по никакъв начин на
досъдебното производство на тогава обвиняемите, а и не е повдигнато
понастоящем, с диспозитива на обвинението, фигуриращ и в заключителната
част на Обвинителния акт, спрямо всяко едно от подсъдимите лица. Така, от
една страна, имаме съществено, но отстранимо процесуално нарушение, на
плоскостта на повдигнато за пръв път с обвинителния акт обвинение, без
такова да е било предявено на досъдебното производство, а от друга – на
плоскостта на разминаване между фактическо и юридическо обвинение,
което по съществото си трябва да представлява едно цяло и противоречия в
него не следва да се допускат, или ако ги има, подлежат на отстраняване по
предвидения за това в НПК ред. В светлината на изложеното, СЪДЪТ не
може да не спомене и констатацията му, че и нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ,
посочена именно по този начин в обстоятелствената част на Обвинителния
акт, по съществото си също обективира противоречие между фактическо и
юридическо обвинение. В последното, тя е цитирана посредством
включените в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗБУТ точки, конкретно т. 2 и т. 3. Същите
вменяват в задължение на работодателите „предоставяне на информация и
обучение“ – т. 2, и „осигуряване на необходимата организация“ – т. 3, които,
обаче, по никакъв начин не са възведени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, под формата на фактически твърдения, като част от
10
фактическото обвинение на всяко едно от подсъдимите лица. По този начин,
отново СЪДЪТ и страните са изправени пред поредното противоречие между
фактическо и юридическо обвинение, като в последното за първи път са
инкриминирани нормативни изисквания, каквито не са описани в
обстоятелствата част на Обвинителния акт, в която се изгражда фактическото
обвинение, респективно няма наведени никакви фактически твърдения за тях
(вж. л. 3, абз. 2 и л. 5, л. 7, л. 10 и л. 12 от Обвинителния акт).
Изцяло аналогично е положението и с другата нормативна разпоредба,
визирана във фактологичното описание на приетата от прокурора за
осъществена фактическа обстановка по делото, като част от инкриминираната
деятелност на двамата подсъдими. На л. 3, абз. 2 от Обвинителния акт е
посочено, че всеки един от подсъдимите, като управители на „Л.б.“ ООД, е
нарушил чл. 16, ал. 3 от ЗЗБУТ. В юридическото обвинение на всяко едно от
подсъдимите лица - л. 5, л. 7, л. 10 и л. 12 от ОА, обаче, е инкриминирана
съвсем друга нормативна разпоредба, а именно чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ. Двете
А.неи на посочената специална материалноправна норма касаят съвсем
различни хипотези, но всяка от тях би могла да бъде относима към приетата
за осъществена от прокуратурата фактическа обстановка по делото, поради
което отново и Съдът, и страните са изправени пред противоречие между
фактическо и юридическо обвинение, като в последното за първи път са
инкриминирани нормативни изисквания, каквито не са описани в
обстоятелствата част на Обвинителния акт, в която се изгражда фактическото
обвинение, респективно няма наведени никакви фактически твърдения за тях
(вж. л. 3, абз. 2 и л. 5, л. 7, л. 10 и л. 12 от Обвинителния акт).
Отново аналогично на гореизложеното, неясно и некоректно е
изградено обвинението и досежно инкриминираната разпоредба на чл. 10 от
Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Същата е посочена и в частта на Обвинителния акт, в която са изложени
фактическите твърдения на прокуратурата, очертаващи рамките на
фактическото обвинение – л. 3, абз. 3, от Обвинителния акт, и в юридическото
такова – л. 6, л. 8, л.10 и л. 12 от Обвинителния акт, единствено и само чрез
изписването само на поредната номерация на члена в специалния нормативен
акт, а именно чл. 10, без по никакъв начин да е извършена конкретизация на
относимата към обвинението, съдържаща се в специалната норма А.нея, а в
чл. 10 има три А.неи, втората и третата от които имат съответно четири и пет
точки. С оглед това, посочването единствено в диспозитива на юридическото
обвинение на точки 1, 2 и 4 от чл. 10, без визиране на съответната А.нея, част
от която са, представлява също неясно и неконкретизирано обвинение,
водещо до недопустимата необходимост за съда и страните да си служат с
догадки и предположения коя именно А.нея на чл. 10 от цитираната наредба е
инкриминирана от прокуратурата.
По същия порочен начин, от гледна точна на задължението за
предявяване и повдигане на ясно, конкретно, точно и недаващо възможност за
интерпретации, догадки и предположения обвинение, прокуратурата е
11
процедирала и при инкриминирането на чл. 166 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Същата не е посочена словно в частта на Обвинителния акт, в
която се навеждат всички относими към фактическото обвинение твърдения
на прокуратурата, а единствено е визирана като чл. 166 от коментираната
наредба – л. 3, абз. последен от Обвинителния акт, а в диспозитива на
юридическото обвинение – л. 6, л. 8, л. 11 и л. 13 от Обвинителния акт, е
посочена словно нормативна разпоредба, но отново без каквато и да е
конкретизация коя А.нея на чл. 166 се инкриминира от държавното
обвинение. В тази връзка следва да се изтъкне, че чл. 166 се състои от три
А.неи, всяко от които третира въпроса за писмени инструкции, но в различен
контекст и при отделен за всяка една от тях хипотезис, което прави
създадената неяснота не просто процесуално нарушение, а съществено
такова, доколкото именно непредоставяне на писмена инструкция се
инкриминира от прокуратурата като част от твърдените бездействия на всеки
един от подсъдимите, съвкупно довели до престъпния резултат – смъртта на
пострадА.я. Още повече, че самият смисъл на различните А.неи, най-вече на
ал. 1 и на ал. 2 на чл. 166, очертава коренно различни хипотези, които пряко
влияят върху същността на обвинението, като в зависимост от това коя/кои
А.нея/и се инкриминира/т от прокуратурата води до различни фактически, а
оттам и правни, изводи. Нарушението на законовата гаранция за ясно, точно и
небудещо каквото да е съмнение в съдържанието му обвинение става още
по-осезаемо и с наведеното и във фактическото, и в юридическото обвинение
твърдение на прокуратурата, направено непосредствено след посочването на
чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. - в единия случай само цифровото – л.
3, абз. последен, а във втория – цифрово и словесно – л. 6, л. 8, л. 11 и л. 3,
чието смислово съдържание на твърдението може да се отнесе с еднаква сила
и към ал. 1, и към ал. 2, и към ал. 3 на чл. 166 от. Именно поради изтъкнатото,
непосочването ясно и категорично коя/и А.нея/и на чл. 166 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. се приема от прокуратурата за нарушена/и от страна на всеки
един от подсъдимите, респективно се инкриминира неспазването , се явява
съществено, но отстранимо нарушение на процесуалните правила, в частност
на правото на защита на подсъдимите лица.
В тази връзка, сериозна процесуална критика търпи така избрания от
прокуратурата начин за повдигане на обвинението, и във фактическата, и в
юридическата му част. Същият се характеризира с непоследователност и
„двоен стандарт“ при изписване на инкриминираните нормативни
разпоредби, който в крайна сметка води до гореизтъкнатите съществени
процесуални пороци в Обвинителния акт, пряко рефлектиращи върху правото
на защита на подсъдимите лица, на плоскостта на ясно, точно и конкретно
обвинение. Несъвместимо с последното е обсъденото по-горе некоректно
цифрово изписване при някои от приетите за нарушени специални
материалноправни норми само на члена им, без посочване по какъвто да е
начин на конкретната А.нея и/или точка, а при други – изписването им
цифром в пълнота и точно – например чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 14, ал. 1 от
12
ЗЗБУТ, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място (всъщност и в
чл. 7 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. т. 2 не е изписана цифром, но това
съдът приема за очевидна фактическа грешка, а не за съществено
процесуално нарушение, с оглед конструкцията на самия чл. 7).
Освен горепосочените пороци на Обвинителния акт, представляващи
съществени, но отстраними процесуални нарушения, на плоскостта на
непълнота на описание на фактите, обуславящи съставомерността на
деянието, от една страна, и на противоречие между фактическо и юридическо
обвинение, от друга страна, е нА.це и трети подобен порок, който СЪДЪТ
само маркира по-горе и посочи, че ще коментира по-нататък. Този порок,
респективно съществено, но отстранимо, процесуално нарушение, е
противоречие във фактическите твърдения на прокуратурата, присъстващи в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, в която са изложени
изпълващите съответните съставомерни признаци фактически твърдения.
Пример за това са диаметрално противоречивите твърдения, че
инкриминираната от прокуратурата деятелност е консумирана от двамата
подсъдими и с действие, и с бездействие. Така, на л. 3, абз. 2 от
Обвинителния акт е посочено, че двамата подсъдими, в качеството им на
управители на „Л.б.“ ООД, са осъществили неправомерно, престъпно
поведение действайки, а именно „разпоредили“ на пострадалото лице „да
изпълнява възложената му работа“, а на л. 4 от Обвинителния акт, абз.
предпоследен, е направено фактологичното твърдение, че „Деянието е
извършено от двамата обвиняеми с бездействие“, т. е. е застъпена обратната
теза – че двете подсъдими лица са извършили инкриминираното деяние
престъпно бездействайки. Горното противоречие е намерило своето
отражение и в диспозитива на юридическото обвинение – л. 6, абз. 2, л. 8, абз.
1, л. 10, абз. 5 и л. 12, абз. 6 от Обвинителния акт („чл. 3: „Работодателят не
допуска …“). Отделно, но не по-маловажен от гледна точка на охрана правото
на подсъдимите на ясно, конкретно и неизискващо тълкуване и/или
предположения обвинение, е въпросът, че въобще липсва каквото и да е
описание и конкретизация на обстоятелствата кога, по какъв начин и как
точно всеки един от двамата подсъдими е извършил визираното
„разпореждане“ към починалото лице – при постъпването му на работа ли, в
началото на деня на инкриминираното от държавното обвинение събитие ли,
непосредствено преди последното ли, с думи и/или с конклудентни действия
ли, пряко или опосредено (посредством друг работник/служител) и пр. Дори
хипотетично приемайки, че една престъпна деятелност може да бъде
консумирана едновременно с действие и с бездействие, то отново не може да
се изведе от направените в Обвинителния акт фактически твърдения
позицията на прокуратурата как точно, кога и посредством какво именно
поведение е станало това за всеки един от подсъдимите.
Следващото констатирано съществено противоречие е отново между
наведени фактически твърдения в обстоятелствената част на Обвинителния
акт, както и между наведени там твърдения и юридическото обвинение. От
13
значение е, че тези фактически твърдения касаят пряко и непосредствено
евентуално приетия от прокуратурата механизъм на осъществяване на
инкриминираното от нея деяние на двамата подсъдими, респективно са пряко
относими към фактологичната рамка, която следва да очертае предмета на
доказване по делото. Веднъж прокурорът твърди, че захранваната с ток
разпределителна кутия се намирала на пода на помещение, който „бил покрит
със слой с вода с дълбочина около 10 сантиметра“ – л. 2, абз. предпоследен
от Обвинителния акт, а малко по – нататък – л. 3, абз. предпоследен от
Обвинителния акт, че „подвижните удължители“, захранени с ток, се
намирА. в „среда с нА.чие на локви от вода по пода“, като безспорно и в
двата случая се описва едно и също помещение и една и съща среда.
Изводимо от ангажираната от прокурора фактологична основа на
Обвинителния акт, колкото и неясна и с вътрешни противоречия да е тя, се
явява от съществено значение дА. подът на това помещение е „бил покрит
със слой с вода с дълбочина около 10 сантиметра“ или по него е имало само
„локви от вода“, както и дА. електрическото захранване е било от
„разпределителна кутия“ или от „подвижни удължители“. Поради това, и на
тази плоскост съдът идентифицира отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, неблагоприятно рефлектиращо върху правото на
защита на всяко едно от подсъдимите лица, в частност на правото им на ясно,
конкретно и безпротиворечиво обвинение.
Следва да се отбележи, че гореобсъденото фактологично противоречие
се репродуцира и в такова между фактологично и юридическото обвинение,
защото и в юридическото обвинение на всеки един от двамата подсъдими е
застъпено едно от двете твърдения, а именно за „локвите по пода“ – л. 6, абз.
1, л. 7, абз. предпоследен, л. 10, абз. 2 и л. 12, абз. 4 от Обвинителния акт.
Същото важи и за по-горе коментираното друго съществено
противоречие между едновременно наведени взаимоизключващи се
фактически твърдения в обстоятелствената част на Обвинителния акт, а
именно относно осъществяване на твърдяното престъпно деяние от
подсъдимите с действие или бездействие (но не и с двете едновременно). В
юридическите им обвинения е застъпена тезата за консумиране на
инкриминирана деятелност с действие – „като разпоредил“ – л. 5, абз. 2, л. 7,
абз. 1, л. 9, абз. 5 и л. 11, абз. 5 от Обвинителния акт, противно на другото
застъпено в обстоятелствената част на Обвинителния акт твърдение, че
„Деянието е извършено от двамата обвиняеми с бездействие при условията
на независимо съпричинителство“ – л. 4, абз. предпоследен от Обвинителния
акт.
Нещо повече - за първи път в диспозитива на юридическите обвинения
на всеки от двамата подсъдими, на по-горе посочените места от
Обвинителния акт, се въвежда твърдението, че твърдения престъпен резултат
е поради самостоятелно немарливо изпълнение от всеки един от двамата
подсъдими, в рамките на правнорегламентирана дейност, на монтажни работи
- полагане на „варогипсова замазка“, а смъртта на пострадА.я е настъпила
следствие инкриминирано деяние на подсъдимите – вече се изложи
неяснотата дА. с действие или бездействие – разпореждане и допускане
14
починА.я да полага „машинна мазилка“. Така въведените за пръв път едва в
диспозитива на юридическото обвинение обстоятелства от фактическо
естество, от една страна са противоречиви едно спрямо друго – веднъж се
инкриминира строително – монтажна работа под формата на полагане на
„варогипсова замазка“, а след това – под формата на „машинна мазилка“. И
без необходимост от специални знания, съдът констатира вътрешното
противоречие в самия диспозитив на юридическото обвинение, доколкото
„замазка“ и „мазилка“ определено не са синоними. Двете строителни
субстанции се различават освен по своя състав – едното се състои от цимент,
гипс и акрилна смола, а другото – от цимент, вар, пясък и полимери или глина
и гипс, а и по предназначение, начин на използване и пр. Всъщност, не би
могло да се нанесе „замазка“, без преди това да е положена „мазилка“-та, тъй
като първата се нанася върху втората. Прокуратурата, в този смисъл, следва
да конкретизира кое именно строително действие инкриминира, или и двете,
след което да изложи коректно, ясно и безпротиворечиво това свое твърдение
както при изграждането на фактическото обвинение, така и в диспозитива на
юридическото такова. Допускането на вътрешна противоречивост в
диспозитива на юридическото обвинение несъмнено спада към отстранимите
съществени процесуални нарушения, драстично засягащи правото на защита
на подсъдимия, в случая на двамата подсъдими.
От друга страна, инкриминирането за пръв път в диспозитива на
юридическото обвинение на „варогипсова замазка“ и „машинна мазилка“,
без преди това да е извършено същото при очертаването на фактическото
обвинение, в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на свое собствено
основание представлява отстранимо съществено процесуално нарушение. В
този смисъл, никъде в обстоятелствената част на Обвинителния акт, където са
изложени фактическите твърдения на прокуратурата, които следва да
очертават фактологичната рамка на доказване в процеса, не са
инкриминирани дейности по извършване/полагане или свързани с изпълнение
на „варогипсова замазка“ и/или „машинна мазилка“. На л. 1, изр. последно и
на л. 2, абз. 3, изр. първо от ОА е посочена „варогипсова мазилка“, а на л. 2,
абз. 4, изр. второ – „суха мазилка“ и „бяла мазилка“. За първи път, едва в
диспозитива на юридическото обвинение – л. 5, абз. 2, л. 7, абз. 1, л. 9, абз. 5 –
л. 11, абз. последен, се появяват твърденията, че инкриминираното поведение
на подсъдимите лица се дължи на немарливо изпълнение на строително –
монтажни работи по полагане на „варогипсова замазка“ и „машинна
мазилка“ от страна на твърдяното за пострадало починало лице.
Следващото констатирано от съда съществено процесуално нарушение
отново касае допуснато такова на плоскостта на правото на обвиняемите и
подсъдими лица на ясно, точно и конкретно обвинение. В частност, липса на
посочен конкретен нормативен текст, въвеждащ задължение на всяко едно от
подсъдимите лица, чието неизпълнение се инкриминира от прокуратурата
като престъпно. В обстоятелствената част на Обвинителния акт, на л. 4, абз. 1-
ви е посочено, че обвиняемите не са предоставили на пострадА.я починал М.
писмена инструкция за безопасна работа с машината за нанасяне на мазилка,
в която инструкция „е следвало“ да бъдат описани опасностите при работа и
15
начина за тяхното предотвратяване, изводимо от чл. 166 от Наредба № 7 от
23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Не е посочен, обаче, конкретния норматив на визирания
подзаконов акт, от който това задължение да произтича, тъй като чл. 166
съдържа три самостоятелни А.неи, третиращи хипотезите за предоставяне на
писмени инструкции от страна на работодателя на работника. По този начин
не става ясно кое именно правило на чл. 166 от Наредба № 7/23.09.1999 г.
(ред. ДВ, бр. 24/12.03.2013 г.) се претендира от прокуратурата за нарушено от
страна на подсъдимите – по ал. 1, по ал. 2 и/или по ал. 3, респективно се
ограничава съществено правото им на точно, ясно и конкретно обвинение,
ненуждаещо се от предположения или тълкуване, за да разберат в какво
точно се обвиняват, т. е. срещу какво да се защитават. А.нея 1 сочи, че
„Работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е
необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване.“, а
цитираната в диспозитива ал. 2, която обаче не е обозначена по никакъв начин
именно като А.нея – „При използване на работно оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят
осигурява прилагането на писмени инструкции“. Не става ясно на кой точно
текст на чл. 166 от Наредба от № 7/23.09.1999 г. се претендира нарушение,
респективно консумиране от всяко едно от подсъдимите лица на престъпно
бездействие, т. е. какво конкретно се инкриминира от държавното обвинение.
С оглед и посоченото, неясно и противоречиво се явява и твърдението
на прокуратурата на л. 4 от Обвинителния акт, абз. 5-ти, че неспазването от
подс. на нормативните изисквания, „посочени по-горе“ в Обвинителния акт, е
в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат – смъртта на
пострадА.я М.. Неясно и неконкретизирано е това твърдение, до степен на
невъзможност да се изведе точния му, конкретен смисъл, защото „по-горе“ в
Обвинителния акт не са посочени по никакъв начин ясно и безпротиворечиво
„нормативните изисквания“, респективно подсъдимите няма как да разберат
кои точно нормативни изисквания не са спазили и/или нарушили, така че това
да е довело до смъртта на пострадалото лице. В тази връзка вече се изтъкна в
горния абзац липсата на конкретика за точния хипотезис на конкретна А.нея
на чл. 166 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, който е вменено в наказателна
отговорност на подсъдимите, че са нарушили, но не е само това. Никъде в
предхождащата това неясно твърдение обстоятелствена част на
Обвинителния акт не са очертани не само словесно, но дори и коректно,
прецизно цифром, видно от гореизтъкнатото за чл. 166 от Наредба №
7/23.09.1999 г., нормативните изисквания, за които се твърди, че не са спазени
от подсъдимите и това е довело в пряка причинно – следствена връзка до
смъртта на пострадА.я М..
По-нататък, съществено процесуално нарушение от категория на
отстранимите е допуснато и при изписване на диспозитива на юридическото
обвинение. На л. 5, абз. 1, л. 6, абз. предпоследен, л. 11, абз. 3 и л. 13, абз. 3 от
16
Обвинителния акт е изтъкнато, че всеки един от подсъдимите е осъществил,
от обективна и субективна страна, състава на престъпление по чл. 123, ал. 1,
пр. 2, алт. 1 от НК, като в последващото описание на съставомерните, частни
и общи елементи на л. 5, абз. 1 и л. 6, абз. предпоследен, е посочено, че това е
станало поради „немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност “.
Така посоченото, обаче, не е първата, а втората алтернатива на
хипотезиса на чл. 123, ал. 1 от НК. Действително, в Указа за прилагане на
закона за нормативните актове – Глава 3, чл. 26, ал. 1 и ал. 2, е закрепено, че
нормативният акт се състои от членове, а членът – от А.неи, А.неята – от
точки, а точката - от букви, т. е. предложението никъде не е нормативно
обособено като част от правната норма. Това означава, че непосочването на
предложение никога не би могло да се третира като неяснота и/или непълнота
на обвинението. Когато, обаче, прокурорът е възприел този принципно по-
прецизен подход при очертаване на юридическите рамки на вменената
наказателна отговорност, то това посочване трябва да бъде извършено при
спазване на общите принципи за яснота, коректност и непротиворечивост на
обвинението. В конкретиката на настоящия случай, щом прокурорът е избрал
като техника за очертаване на юридическите рамки на обвинението да посочи
и приложимите, според него, алтернатива и предложение от хипотезиса на
съответната материалноправна наказателна норма, то същите не следва да
бъдат в противоречие със словесната част. Именно това, обаче, се е
случило. Прокурорът е посочил алтернатива 1 на предложение 2 на ал. 1 на
чл. 123, от НК, което би трябвало да означава, че инкриминира
причиняването на смърт, поради – пр. 2 – „немарливо изпълнение“ (пр. 1 е
„незнание“), на – алт. 1 – „занятие“ (алт. 2 е „друга правнорегламентирана
дейност“). Дори и да има различно разбиране и/или спор кое точно е
предложение 1-во и кое – предложение 2-ро, самият факт на неяснота за
това какво именно е имал предвид прокурора, като е посочил алтернатива 1, е
достатъчен да обоснове неяснота и противоречивост, или най-малкото
необходимост от догадки и тълкуване, на повдигнатото обвинение, което
иманентно представлява съществено нарушение на процесуалното право на
подсъдимите на ясно, точно и безпротиворечиво обвинение, което да бъде
разбираемо без необходимост от тълкуване.
На следващо място, отново на плоскостта на неясно и противоречиво
изградено обвинение, СЪДЪТ идентифицира поредното нарушение на
процесуалните правила, от категорията на съществените, но отстраними
такива. Така в словесната част на диспозитива на юридическото обвинение –
л. 5, абз. 2, л. 7, абз. 1, л. 9, абз. 5 и л. 11, абз. последен от Обвинителния акт, е
инкриминирано „немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност –
строително – монтажни работи на обекта – изграждане на тухлена
зидария и полагане на варогипсова замазка, представляваща източник на
повишена опасност“. При прочита на така застъпената в диспозитива на
юридическото обвинение синтезирана обвинителна теза на прокуратурата
веднага възниква въпроса, кое всъщност последната приема за източник на
повишена опасност, респективно деятелността – действие/я и/или
бездействие/я, на подсъдимите довела до престъпния резултат – смърт на
17
работник, по отношение на коя точно част от строително – монтажните
работи инкриминира? По изграждане на тухлена зидария и полагане на
варогипсова замазка, от която да е произтекла неправомерното настъпване на
смъртта на соченото за пострадало починало лице, или по работата от
последния с електрически захранвана машина, без инструктаж, без
предоставяне на писмена инструкция и/или безопасно облекло под формата
на специални/специфични дрехи, обувки и пр. облекло, което да е в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта му? Неяснотата идва от тоталната
липса в диспозитива на юридическото обвинение, под каквато да е
синтезирана форма, на визираната в обстоятелствената част на Обвинителния
акт „машина за полагане на бяла мазилка … захранвана с трифазен ток“, с
която се твърди там – л. 2, абз. предпоследен от Обвинителния акт, че е
работил починА.ят С. М.. Вместо това, в диспозитива на юридическото
обвинение е инкриминирано немарливата дейност на всеки един от
подсъдимите, при извършване на правнорегламентираната дейност -
„строително – монтажни работи на обекта – изграждане на тухлена
зидария и полагане на варогипсова замазка, представляваща източник на
повишена опасност“, от която именно дейност е твърдяна настъпилата смърт
на С. М., в пряка причинно – следствена връзка, дължаща се „на остро
настъпила дихателна и сърдечно – съдова слабост, вследствие на
действието на преминал през тялото на М. електрически ток“, а като
конкретна престъпна деятелност е визирано „разпоредил и допуснал С. А. М.
да извършва дейност по строително - монтажни работи – полагане на
зидария и машинна мазилка“. Остава се впечатлението от така изложеното, че
прокурорът приема в диспозитива на юридическото обвинение, че не работата
с електрически захранваната машина за полагане на мазилка е източника на
повишена опасност, както е записал в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, а дейността по изграждане на тухлена зидария и полагане
на замазка. Очертаното противоречие, по отношение на инкриминирани
факти, е поредното нарушение на правото на защита на всеки един от
подсъдимите, доколкото се отнася и за двамата, в частност на правото му на
ясно, точно и безпротиворечиво обвинение.
Така посоченото противоречие и неяснота на обвинителната теза се
задълбочават още повече от последващите в диспозитива на юридическото
обвинение нормативни текстове, независимо от вече изтъкнатото по-горе
досежно и тяхната неперфектност. Същите касаят (не)предоставяне на
информация и обучение (чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ),
(не)осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл. 14, ал. 1 от
ЗЗБУТ), допускане до места, на които съществува сериозна или специфична
опасност за здравето и живота на лица, които не се екипирани и
инструктирани (чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ) – л. 5, абз. 3, 4 и 5, л. 7, абз. 2, 3 и 4, л.
9, абз. последен, л. 10, абз. 2 и 3, л. 12, абз. 1, 2 и 3 от Обвинителния акт.
Същевременно, в пълен асинхрон с така изписаните като инкриминирани
нормативи, се посочва след тях, че неосигуряването на безопасни и
здравословни условия на труд на пострадалото починало лице, всъщност се
състои в нА.чието на вода на работната площадка, липса на „подходящи“
18
(каквото и да се разбира под това неуточнено по никакъв начин определение)
обувки и използване удължители за електрически ток и контактни кутии,
намиращи се в контакт с вода от локви по пода. Видимо е разминаването
между инкриминираната конкретна деятелност на всеки един от подсъдимите
и инкриминираните нормативни текстове. Това разминаване между
инкриминирани нормативи и фактически твърдения, разгледано не на
плоскостта на обвинението по същество, а на неговата яснота и
безпротиворечивост, намирам за съществено допринасящо за неяснотата и
противоречивостта, неразбраността на обвинителната теза, респективно за
съществено нарушение на правото на защита на всяко едно от подсъдимите
лица.
Все в същата връзка е и неуточняването в диспозитива на юридическото
обвинение, а и преди това в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на
конкретната хипотеза от диспозицията на запълващата бланкета на
наказателноправната норма специална такава, в която е нА.це повече от една
хипотеза. В диспозицията на юридическото обвинение – л. 6, абз. 2, л. 8, абз.
1, л. 10, абз. 5 и л. 12, абз. 6 от Обвинителния акт, се инкриминира
разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, в която обаче се съдържат две предписания за
правомерно поведение на работодателя. Едното е да не допуска до работа
служител или работник, който не притежава необходимите знания и умения, а
другото – да не допуска такъв, който не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая,
прокуратурата не е уточнила коя от двете форми на въведеното с посочената
специална норма законово задължение претендира, че не е изпълнена от
всеки един от подсъдимите – дА. първата, касаеща притежаването на
необходими знания и умения, или втората, отнасяща се до липса на
инструктаж. Този избор явно е оставен на волята на страните, а и на съда,
което също обективира съществено отстранимо процесуално нарушение на
правото на защита, в частност на ясно, точно и конкретно изградено
обвинение.
Описаното безспорно дискредитира повдигнатото обвинение и го
лишава от необходимата процесуална изрядност. Именно възможността за
изграждане на предположения относно автентичната воля на държавното
обвинение, досежно частни, съставомерни елементи на повдигнатото
обвинение, съставлява същественото процесуално нарушение при
изготвянето на обвинителния акт. Абсолютно недопустимо е СЪДЪТ,
подсъдимото лице и защитата му, да извличат параметрите на обвинението по
догадки и предположения, а не да ги базират на ясно, конкретно и точно
посочени факти.
На фона на гореизложеното, не прави такова впечатление използването
в обстоятелствената част на Обвинителния акт на абревиатура, на която
съставляващите я думи в цялост не са изписани никъде. В случая, съдът
визира абревиатурите „ПБ“, „ПГ“, „ТП“, използвани на л. 1, последен абз., л.
19
2, абз. 2 и абз. 3 от обстоятелствената част на Обвинителния акт. Следва да се
отбележи, обаче, че както всяко друго понятие, чието съдържание не е ясно и
точно уточнено в обстоятелствената част на Обвинителния акт и би могло да
бъде обект на предположения и/или тълкуване и/или изисква такова, относно
съдържанието му, и неизписването поне веднъж с пълното съдържание на
съставляващите я думи на която да е абревиатура, съставлява съществено
нарушение на правото на защита. Това е важащо с пълна сила, когато не се
отнася до добили широка гражданственост абревиатури и/или съкращения
(например използваната абревиатура на Център за спешна медицинска помощ
– „ЦСМП“ – л. 2, абз. предпоследен от Обвинителния акт), а до описание на
фактическа обстановка/твърдения, пряко относима към общите и частни
съставомерни признаци на инкриминирания от прокуратурата
материалноправен, наказателен състав и/или включени в диспозитива на
юридическото обвинение – л. 4, абз. 3, л. 5, абз. 2, л. 6, абз. последен, л. 9, абз.
предпоследен и л. 11, абз. последен от Обвинителния акт.
Всичко горепосочено до тук обуславя за СЪДА основание за
прекратяване на съдебното производство с оглед така изложените допуснати
на досъдебното такова, в частност и най-вече при изготвянето на
Обвинителния акт, съществени нарушения на процесуалните правила,
конкретно на правото на защитата на обвиняемите, понастоящем подсъдими
лица, а именно да научат за какво престъпление са привлечени, а
понастоящем и конституирани в това им качество, съгласно нормата на чл.
249, ал. 4 т. 1, пр. 1 от НПК.
При това положение, делото следва да бъде върнато на прокуратурата за
отстраняване на констатираните горевизирани съществени нарушения на
процесуалните правила.
СЪДЪТ намира, че с оглед гореизложеното е безпредметно да се
произнася по останА.те въпроси, закрепени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т.
4 – до т. 8 в НПК, с изключение на този по т. 6, а именно относно взетите
мерки за процесуална принуда.
В тази връзка, досежно взетите спрямо всяко едно от подсъдимите лица
мерки за процесуална принуда, а именно „подписка“, СЪДЪТ се
солидаризира със становищата на страните, че не се нуждае от промяна в
нито една от насоките, възможни за това, така определената спрямо всяко
едно от подсъдимите лица мярка за неотклонение.
Действително, същите до момента обективират изцяло коректно
процесуално поведение, поради което и СЪДЪТ намира за правилна
преценката на прокуратурата да не иска утежняване, поради липса на
основание за това, на взетата спрямо всяко едно от подсъдимите лица мярка
за неотклонение, в случая „подписка“.
От друга страна, съдебният състав застъпва, че следва да продължи
своето действие и в по-нататъшното развитие на наказателното производство
мярката за неотклонение на всяко едно от подсъдимите лица „подписка“,
доколкото същата е най-леката възможна, респективно, с най-нисък
интензитет засяга правата на всяко едно от подсъдимите лица, поради което
20
СЪДЪТ не отчита съществено затрудняване на обичайния житейски ритъм на
всяко едно от тях, налагащ отмяна на мярката за неотклонение „подписка“,
спрямо всяко едно от тях.
С оглед горедокладваните постъпили по делото молби от Р. М. АЛ.,
ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М., за конституиране на същите като частни обвинители
по делото, независимо, че лицата не се явяват в днешното съдебно заседание,
тъй като липсва какъвто и да е обективиран отказ от това тяхно намерение да
бъдат конституирани в процесуалното качество на частни обвинители по
делото и спазване разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от НПК, Съдът намира, че
следва да се произнесе по тези молби, като за целта предостави възможност
на страните да вземат становище по тях.
ПРОКУРОРЪТ : Считам, че следва да бъдат уважени молбите.
Искането е своевременно направено от лица, които имат качеството на
пострадал.
Адв. П. /защитник на подс. Е./ : Предоставям на съда.
Адв. Л. /защитник на подс. В./ : Считам, че не следва да бъдат
уважавани молбите, тъй като не е нА.це дело в съдебна фаза, където те да
реА.зират правата си. Т.е. не е ясно какъв е изхода на наказателното
производство след като бъде върнато делото на прокуратурата. Тя има
възможност да не повдига обвинение, да не внася обвинителен акт в съда.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, намира, че не са
нА.це пречки за конституиране на всяко едно от лицата – наследниците на
посоченото като пострадало такова по делото, като частен обвинител по
същото.
Действително, СЪДЪТ се солидаризира със становището на прокурора,
че молбите са подадени в срок, а именно този по чл. 77 ал. 3 от НПК, сочещ,
че това е възможно да бъде направено до започване на разпоредителното
заседание пред първоинстанционния съд, което е и сторено.
На следващо място, от формална гладна точка, молбите на всяко едно от
трите лица - Р. М. АЛ., ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М., независимо, че изхождат
формално от техния упълномощен процесуален представител – адв. С.М., АК
- КърджА., за съда е безспорно, че изразяват именно волеизявлението на
всяко едно от тези лица, изводимо и от конкретното им посочване в началото
на молбите и коректното им индивидуА.зиране чрез ЕГН, поради което,
отчитайки обстоятелството, че постъпилите на служебния електронен
/виртуален/ пощенски адрес – имейл на съда, молби съдържат както данни за
лицата, които са ги подА., така и за обстоятелствата, на които се основават, а
именно на повдигнатото срещу подсъдимите П.Й.Е. и ИВ. Д. В. обвинение, по
което е образувано настоящото НОХД по описа на СГС, НО - 20 състав, и
21
липсват основания да не бъдат уважени, респективно, лицата да не бъдат
конституирани в процесуалното качество на частни обвинители.
СЪДЪТ не споделя становището на упълномощения защитник на
подсъдимия И.В. – адв. А.Л., САК, тъй като делото все още е в съдебна фаза и
при определено процесуално развитие на същото, в рамките на евентуален
инстанционен контрол на настоящото определение на съда, би могло да си
остане в тази фаза. От друга страна, независимо от становището на СЪДА,
изложено по-горе, че съдебното производство следва да бъде прекратено,
поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
такова, конкретно при изготвянето на Обвинителния акт, и делото да бъде
върнато на прокуратурата за отстраняване на тези така идентифицирани
съществени нарушения на процесуалните правила, в частност на правото на
защита на всеки един от подсъдимите, СЪДЪТ намира, че е нА.це и правен
интерес на всяко едно от лицата, посочени като наследници на твърдяното за
пострадало такова, да бъдат конституирани като частни обвинители,
доколкото съгласно чл. 79 от НПК, всяко едно от тях би имало възможност и
гарантирано от закона право да обжалва актове на съда, които намерят, че
накърняват негови права и законни интереси, към които би могъл да се отнесе
и протоколното определение на съда, с което той, воден от гореизтъкнатите
си мотиви, ще се произнесе за прекратяване на съдебното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 2, вр. чл. 77 и чл.
76 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
КОНСТИТУИРА Р. М. АЛ. в процесуалното качество на частен
обвинител по делото, като наследник на твърдяното като пострадало –
починало от инкриминираното от прокуратурата деяние лице - С. А. М..
КОНСТИТУИРА ДЖ. С. М. в процесуалното качество на частен
обвинител по делото, като наследник на твърдяното като пострадало –
починало от инкриминираното от прокуратурата деяние лице - С. А. М..
КОНСТИТУИРА ДЖ. С. М. в процесуалното качество на частен
обвинител по делото, като наследник на твърдяното като пострадало –
починало от инкриминираното от прокуратурата деяние лице - С. А. М..
СЪДЪТ, изхождайки от до тук изложеното и на основание чл. 248, ал.
5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1, чл. 249, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
ОПРЕДЕЛИ:
22
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 2850/2021 г. по
описа на СГС - НО, 20-ти състав, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1 пр. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняването на същите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен
съд, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо
подсъдимия П.Й.Е., ЕГН **********, със снета по делото самоличност.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо
подсъдимия ИВ. Д. В., ЕГН **********, със снета по делото самоличност.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА на съда, а именно тези по реда на чл. 248, ал. 1, т.
6 от НПК, подлежат на обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд –
гр. София, в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХІІ от НПК, съгласно
разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Препис от протокола да се издаде на упълномощените защитници при
поискване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:20
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
23