Р Е Ш Е Н И Е
Номер 70
20.07.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На седми юли две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 145 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Д.С.Д., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, № 3521248, за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
600 лева.
Жалбоподателят
Д.С.Д. моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ
жалбоподателят Д.С.Д., ЕГН ********** е санкциониран
на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата
("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП ("Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1
- 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца"), за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 28.03.2020 г. в 10.02 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, Път
2-66, км. 95, в посока гр. Стара Загора, при ограничение на скоростта 60 км/ч,
въведено с пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока
от означената"), е управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен
номер **, със скорост 93 км/ч, при отчетен толеранс от 3 %, като нарушението
(превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч) е било установено и заснето с
мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 618.
Жалбата е основателна
Обжалвания
ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП,
според които той следва да съдържа данни за "...описание на нарушението,
нарушените разпоредби...", като под "описание на нарушението",
несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти, а под
"нарушените разпоредби" не само конкретната норма, чието предписание
е било нарушено, но и нормата, обуславяща наказуемост на деянието и визиращо за
него конкретно по вид и размер наказание, т.е. санкционната разпоредба, в
противен случай административно-наказателното обвинение не би могло да изиграе
вменената му от закона функция, предопределяща предмета на доказване чрез
лимитиране на пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното
под отговорност лице да разбере и се осъществява съдебният контрол по ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания). В случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съставляваща
квалифициран състав на визирани в предходните алинеи нарушения, както въвежда
допълнителен съставомерен признак за тях – повторно им извършване, т.е. по
отношение на останалите признаци от състава на конкретното административно
нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, като препраща към
изрично изброените в нея хипотези на предходните алинеи (ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2
и ал. 3, т. 1 – 6). Тя е такава и по отношение на предвидените в нея наказания
– в двоен размер на наказанието глоба, предвидено за съответното нарушение в
ал. 1, т. 1 - 6, ал.2 и ал. 3, т. 1 – 6, за нарушенията по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 – и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
три месеца. Следователно, за да е налице пълнота във фактическото и
юридическото формулиране на разглежданото административнонаказателно обвинение,
позволяваща му да изиграе процесуалната си роля, в ЕФ с оглед на споменатите по-горе
изискуеми от закона реквизити е следвало да бъде посочено: от една страна –
конкретната разпоредба измежду изброените в чл. 182, ал. 4 предходни такива,
изпълващия я с приложимото към случая съдържание – както по отношение на
състава на административното нарушение, така и по отношение на наказанието
глоба, което следва да бъде удвоено, а от друга страна – обстоятелството,
обуславящо квалифициращия признак - повторност. Това обаче не е било направено.
Непосочването
в електронния фиш на данни, които са въведени от закона като елемент от
задължителното му съдържание, обусловят извод за неговата формална
незаконосъобразност (В този смисъл Решение от 6.03.2018 г. на АдмС - Стара
Загора по к. а. н. д. № 3/2018 г.).
В
допълнение към изложеното следва да бъде добавено още, че в ЕФ не само че не са
посочени фактите, обуславящи повторността на извършеното нарушение - влязло в
сила или влезли в сила НП за същото по вид нарушение, но и доказателствата за
тях не са посочени в съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8, изречение второ
от ЗДвП, с което преписката по случая е постъпила в съда (респективно съдът не
би могъл да изиска служебно въпросното или въпросните НП, понеже не знае кое е
то или кои са те). Такива доказателства не са представени и в хода
на съдебното следствие от наказващия орган, в чиято тежест е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. Ето защо, настоящия
съдебен състав, счита че не е доказано извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (В този смисъл Решение от 13.03.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н.
д. № 40/2018 г.).
По тези
съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, както с оглед на основанията за отмяната му, посочени по-горе,
разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2020 г. (л. 25 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид
направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и
като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
размера на наложеното наказание (глоба в размер на 600 лева, както и обема на
извършените процесуални действия (делото е приключено в две съдебни заседания,
на които процесуалния представител на жалбоподателя не е присъствал, а е
представил писмени становища), съдът намира, че така уговорения и заплатен
размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде
намален в рамките на минимума предвиден в чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Съгласно
трайната съдебна практика, както на ВАС, така и на ВКС в случай на реално
заплатено от клиента адвокатско възнаграждение (а не такова по чл. 38 от ЗПП),
меродавна е редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, респективно уговаряне на дължимото възнаграждение (Така
изрично Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 9012/2016 на Върховния
административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на
Върховния административен съд, Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. №
14588/2018 на Върховния административен съд. В този смисъл и Определение № 58
от 22.03.2017 г. по т. д. № 390/2016 г. на Върховен касационен съд, I т.о.,
Определение № 650 от 19.12.2017 г. по ч. т. д. № 2851/2017 г. на Върховен
касационен съд, I т.о., Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т. д. № 362/2015
г. на Върховен касационен съд, I т.о.).
Това
принципно положение от практиката на върховните съдебни инстанции, изцяло се
споделя от настоящия състав, доколкото кореспондира на целта на закона. Идеята
на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е да се създаде облекчен ред за обезщетяване на правните субекти за
преките и непосредствени вреди, които те са претърпели в резултат от един
незаконосъобразен акт на административното правораздаване. Безспорно разноските
за адвокатска защита в рамките на минималните размер са такива преки и
непосредствени вреди.
Съгласно
чл.
18, ал. 1 от Наредбата за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление
без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), за защита по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лв. – 100 лв.
В тази
връзка следва да се отбележи, че двете точки на чл. 18 от Наредбата са дадени в
условията на алтернативност, като в зависимост от особеностите на конкретния
случай се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по
двете.
Приложното
поле на точка едно е когато защитата и съдействието на адвоката се е състояла
само в изготвяне на жалбата, но не и в процесуално представителство. Затова и
определеният размер е по-малък (50 лева). Приложното поле на т. 2 пък е когато
освен, че е изготвил жалбата, адвокатът е извършил и процесуално
представителство в открито заседание. Затова и предвидения размер е по-голям (100
лева).
Важно е
да се отбележи обаче, че предвиденото в т. 2 адвокатско съдействие е единно и
обхваща, както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради
което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал
процесуално представителство се дължи само възнаграждението по т. 2, а не и
двете възнаграждения по т. 1 и т. 2.
В
случая, както беше посочено по-горе, процесуалния представител на жалбоподателя
е изготвил жалбата и две писмени становища, съответно за двете открити съдебни
заседания по делото – л. 23 и л. 33 от делото, поради което съдът приема, че
адвоката е извършил процесуално представителство в открито заседание.
По
изложените съображения, настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателят има
право на разноски в размер на 100 лева, като за разликата над 100 до 400 лева
претенцията му следва да се отхвърли.
Съгласно
т. 6 от ДР на АПК – „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна
Сектор „Пътна полиция“ от ОД на МВР – Стара Загора не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно ОДМВР – Стара Загора.
Поради
това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да
бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, като за разликата над 100 до 400 лева претенцията му следва да
се отхвърли.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА
Електронен
фиш, Серия К, № 3521248, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, представляван от
адв. Е.И.Ж. ***, сумата от 100 (сто) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за
разликата над 100 лева до претендирания размер от 400 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: