Присъда по дело №483/2011 на Районен съд - Пазарджик

                                      МОТИВИ

         РП-Пазарджик е повдигнала обвинение срещу подс.С. в това,че на 14.07.10г.в землището на с.Г.,в съучастие като извършител с непълнолетните Н.М. и И.М.,се е съвкупил с лице от женски пол-Й.М.М.,като я е принудил към това със сила и изнасилването е било извършено от две или повече лица-прест.по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2вр.с чл.20 ал.2 НК.

         РП-Пазарджик е повдигнала обвинение срещу подс.Н.М. в това,че на 14.07.10г.в землището на с.Г.,в съучастие като помагач с непълнолетния И.М. като помагач и Р.С. като извършител,макар и като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,се е съвкупил с лице от женски пол-Й.М.М.,като я е принудил към това със сила и изнасилването е било извършено от две или повече лица-прест.по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2вр.с чл.20 ал.4 вр.с чл.63 ал.1т.2 НК.

         РП-Пазарджик е повдигнала обвинение срещу подс.И.М. в това,че на 14.07.10г.в землището на с.Г.,в съучастие като помагач с непълнолетния Н.М. като помагач и Р.С. като извършител,макар и като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,се е съвкупил с лице от женски пол-Й.М.М.,като я е принудил към това със сила и изнасилването е било извършено от две или повече лица-прест.по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2вр.с чл.20 ал.4 вр.с чл.63 ал.1т.2 НК.

         Прокурорът поддържа обвиненията.

         Тримата подсъдими  признават вината си и правят изявление по реда на чл.371т.2 НПК.

         За съвместно разглеждане с наказателния процес е приет граждански иск,предявен от пострадалата против подсъдимите,за непълнолетните И.М. и Н.М.-действащи лично и със съгласието на А.И. и М.М.-техни родители,за сумата от 60000лв.,представляващи обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 14.07.10г.,до окончателното изплащане на същата.

         Същата е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото и като такъв поддържа обвинението наред с прокурора.

         Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

         До момента тримата подсъдими не са осъждани.

         Св.Й.М. ***,като къщата й се намирала в непосредствена близост до ромската махала и ежедневно минавала през нея по улицата.

         На 14.07.10г.вечерта св.Й.М. и св.Ц. ***1,30ч.Двете посетили заведение”Б..”,където останали около половин час,след което отишли до парка,намиращ се в центъра на селото.Там останали около 20минути,след което продължили да се разхождат по централната улица на селото.След още около половин час,в хода на разговора помежду им,св.Ц. казала на пострадалата,че възнамерява да отиде до базата за метали,намираща се в края на селото,и да чака пристигането на служебния автобус на фирма”Л.”,с който се прибирал нейния приятел от гр.П..Автобусът спирал на разклона за гр.Пловдив и с.Хаджиево и това било извън село Г..Тъй като пострадалата не искала да се прибира все още,а и не искала да стои сама и да ги чака да се върнат,тя решила да придружи Ц. до разклона.Двете тръгнали да чакат автобуса и вървели по улицата,която в този момент вече била напълно безлюдна,имало осветление.Като се приближили на около 100 метра от базата за метали,вече в близост до автобусната спирка,зад тях се чул шум от приближаващ се автомобил.Оказало се,че това е л.а.”ВАЗ”,зелен на цвят, с ДК№ РА3748АМ,собственост на Янко Илиев и управляван от подс.И.М..Автомобилът намалил и спрял до двете момичета,като от него едновременно излезнали тримата подсъдими и  оставили задната дясна врата на автомобила отворена.Още с тяхното приближаване,св.Ц. им казала да се махат,че нямат работа при тях и че всеки момент ще дойде приятеля й от гр.Пловдив.От своя страна подс.С. й отговорил,че искат само да поговорят с М.,при което тримата подсъдими си казали нещо на цигански език,който двете момичета не разбирали,след което внезапно подс.С. сграбчил М. за ръката и я придърпал към себе си.Макар и изненадани от това негово внезапно действие,св.Ц. се окопитила първа и започнала да блъска подс.С. с ръце,за да го принуди да пусне пострадалата.Подс.С. не преустановил това си поведение,а вместо това стиснал с ръце и другата ръка на М. и започнал да я дърпа към себе си.Изплашена,пострадалата започнала да пищи и да рита с крака,правейки опити да се освободи.За да спре виковете й,подс.С. запушил устата й с едната си ръка и продължил да я стиска силно,за да преодолее съпротивата й.Тъй като св.Ц. продължавала да го блъска с цел да освободи св.М.,на помощ на подс.С. се притекъл подс.Н.М.,който започнал да казва на Ц. „остави ги,остави ги”,започнал да я бута и да я дърпа настрани,за да не пречи на другите двама подсъдими.В това време другите двама подсъдими започнали да влачат пострадалата към автомобила с намерение да я вкарат вътре,въпреки нейната упорита съпротива.Действията им били подпомогнати от подс.Н.М.,който,след като избутал настрани св.Ц.,се втурнал да им помага с цел да сломят съпротивата на М. и да успеят по най-бързия начин да я вкарат в автомобила.Тримата хванали пострадалата и се опитвали да я приберат в колата,но тя успяла да се хване с ръце за тавана на колата и получила опора,с още по-голяма сила подновила опитите си да се освободи от тях.Задната дясна врата на автомобила била отворена и целта на подсъдимите била да успеят да вкарат М. на задната седалка на колата.В това време Ц. отново се намесила и се опитала да помогне на приятелката си,но нейните опити били парирани от страна на подс.Н.М..Тъй като пострадалата,предугаждайки намеренията на подсъдимите,се съпротивлявала упорито на техните опити да я вкарат в автомобила и черпела сили от обхващащия я ужас от случващото се,започнала силно да вика,което от своя страна довело до нанасянето на силен удар с юмрук от страна на подс.С.,който я ударил в лявата част на главата.От удара тя си ударила главата в тавана на автомобила.Тогава тримата подсъдими я хванали за краката и ръцете и със съвместни усилия буквално я хвърлили за задната седалка.Тримата веднага се качили в автомобила,без да обръщат повече каквото и да било внимание на Ц.,като подс.И.М. се качил на шофьорското място,подс.Н.М. седнал на предна дясна седалка,а подс.С. седнал отзад,като избутал пострадалата в лявата част на автомобила и още с влизането си вътре отново я стиснал за ръцете.Веднага след това автомобила потеглил в посока гр.П..Св.Йорд.М. не се отказала от опитите си да се съпротивлява и в колата продължила да вика силно да я пуснат и се съпротивлявала,но тримата подсъдими си говорели на цигански и не й обръщали внимание,като от време на време подс.С. й казвал да млъкне.В този момент звъннал телефона на пострадалата,тя видяла,че звъни св.Ц.,успяла да вдигне и успяла да каже само”Ало,Десо..”,при което С. изтръгнал телефона й,прибрал го в джоба си,ударил й шамар и я стиснал за ръцете с една ръка,а с другата и запушвал устата,за да не вика.На няколко пъти М. успявала да се освободи и удряла с юмруци както С.,така и по седалката на колата,но той всеки път я хващал и запушвал устатата й.

         След първоначалното движение на автомобила по главния път за гр.Пловдив,в един момент автомобилът се отклонил наляво и поел по черен път през полето в посока оранжериите на с.Г.,които били собственост на „Б. с.”ЕООД..Движели се така около десетина минути,с ниска скорост и изгасени фарове на автомобила.В един момент подс.И.М. спрял автомобила,без да кажат нищо,двамата с подс.Н.М. излезли от колата и вътре останали пострадалата с подс.С..След тяхното излизане,С. започнал да дърпа токата на колана на М., за да може по този начин да свали  дънките й. Коланът се разхлабил,  при което той  я блъснал,  за да може да я принуди да легне на задната седалка. Самият той от  своя страна се надвесил над нея и се опитал да свали  дънките и бельото й  , но не успял  поради факта , че  тя продължавала със своята упорита  съпротива , а и освен това пространството  било много тясно.  Това ядосало подсъдимия С., хванал пострадалата за косата  и я издърпал  извън автомобила.  Отстрани до колата били останалите двама подсъдими и наблюдавали безучастно случващото се.  Мястото било  усамотено , тъмно и наоколо нямало никакви хора,като най-близко,видно и от показанията на св.П.,имало хора на около 2-3 километра по права линия . След като издърпал М. вън от колата, подсъдимият С. я блъснал  към задната част на автомобила , при което тя  се ударила в областта на кръста , политнала и паднала по лице  върху капака на багажника.  Макар и изтощена от продължителната съпротива, тя се опитала да го отблъсне от себе си  и го молила да я пусне. Опитала се да се изправи , но той със сила я блъснал върху багажника  и я затиснал с  тялото си , за да не може тя да се изправи, след което силно дръпнал дънките и бикините й.  Успял да ги свали  до коленете , след което,  натискайки я с едната ръка по гърба, за да не може тя да се изправи и застанал прав зад нея,  проникнал с половия си член във влагалището й.  М. изпитала силна болка  и се опитала отново да се съпротивлява на неговото желание да има на всяка цена полово сношение с нея.  Ядосан от това нейно поведение, след няколко минути той я уловил за рамото , блъснал я силно на земята до задната част на автомобила , съборил я по гръб, изцяло свалил дънките и бикините й,като се  възползвал от обстоятелството, че тя била вече  омаломощена и единственото за което имала сили, било  да вика , да плаче и да го моли да престане.Стискала крака  и се опитала да му попречи да осъществи  полов акт с нея , но той с ръце  използвал значително по-голямата си физическа сила, разтворил краката й , легнал върху нея и понеже тя продължавала да плаче и да го моли да престане, запушил устата й с ръка , проникнал във влагалището й с половия си член и започнал насилствено съвкупление с нея. Това продължило няколко минути , след което подсъдимият С., след около 15-десет минути насилствен секс, се отдръпнал от пострадалата, обърнал се настрани и еякулирал на  земята.След  като той приключил с нея,наблюдаван  през цялото време от другите двама подсъдими  какво прави, той се обърнал към тях и предложил най-напред на подсъдимия И.М.  на свой ред и той да се  съвкупи  с нея , но подсъдимият И.М.  му отговорил  „ стига толкова , не те ли хвана жал” . Тогава подсъдимия С. отишъл до пострадалата, хванал я,вдигнал я от земята и тя започнала да си облича дънките.Въобще не успяла в този момент да си намери бикините и така и не ги облякла.  Тримата подсъдими започнали да говорят помежду си да оставят пострадалата на полето  в тъмното , а те да си тръгнат , но  явно  от външния й вид и от уплахата, която тя изпитвала в този  момент,някой от тях тримата , в шока, в който се намирала,пострадалата дори не успяла да разбере кой точно,й казал „ Хайде, качвай се в колата” . Тя седнала на задната седалка зад шофьора, до нея отново седнал подсъдимия С., подсъдимият И.М. управлявал, а Н.М. се возил на предна дясна седалка. Автомобилът продължил движението си по черния път в посока рибарниците в с. Г. и в самото начало на селото  оставили  пострадалата, но преди да слезе от автомобила, подсъдимият С.  й казал „ Нали знаеш, внимавай да не кажеш на някого , защото направо те убивам” .Веднага след това пострадалата, без да каже на никого за станалото,се прибрала в дома си.

След качването на пострадалата в автомобила по насилствен начин от тримата подсъдими, св. Ц., вместо да тръгне със  своя приятел към с. Г. , силно притеснена, останала да чака  своята  приятелка на същото място в продължение на около час. Всичките й опити да се свърже с нея по телефона  ,освен първоначалното позвъняване , били безуспешни , тъй като телефонът бил изключен. В един момент  на нейния мобилен телефон тя получила служебно  съобщение от мобилния оператор, впрочем стандартна процедура напоследък ,с която операторът я уведомил, че търсеният абонат вече е на линия. Още същата вечер ,като получила съобщението,св. Ц. набрала телефона на приятелката си , двете разговаряли  помежду си, като през сълзи М.  й разказала за случилото се и че подсъдимия С. се е съвкупил насилствено с нея.

На следващия  ден двете свидетелки се видели в дома на М. , като последната била уплашена,непрекъснато плачела, била много притеснена от станалото, не се хранила.  Не споделила с родителите си нищо не само от срам, а и от страх да не би подсъдимият С. да изпълни заканите си. На 15.07 или на 16.07.2010 г. пострадалата била на гости вечерта  в своята приятелка Ц. и там на св. И.Ц. и направило впечатление , че тя е тъжна и унила , при което  я попитала какво й се е случило.В един момент пострадалата не издържала и разказала на свидетелката какво й се е случило.Св. И.Ц. изпаднала в шок от новината и веднага я посъветвала да сподели с майка си . В крайна сметка, на 18.07.2010 г. тя първо разказала на майка си за случилото се с нея, впоследствие и на баща си.  Апропо, родителите й забелязали, че още от сутринта на 15.07.2010 г. дъщеря им се държала странно, отказвала да се храни, затваряла се в стаята си,   мълчала , гледала в една точка и непрекъснато плачела.След като разбрали за станалото с дъщеря им,нейните родители веднага отишли с нея в полицията,където тя подала жалба и описала случилото се с нея във въпросната вечер.

         От този момент семейството на пострадалата било подложено на непрекъснат тормоз от страна на роднините на тримата подсъдими.Били им отправяни не само закани за саморазправа,ако подсъдимите бъдат осъдени,но и били отправяни закани с убийство и било извършено и посегателство  върху тяхно имущество.Били заплашвани,че ще ги запалят,което от своя страна допълнително всяло страх в семейството и дори същите обмислят вариант за преместване в гр.Пловдив,за да може да се откъснат от този кошмар,на който били подложени. В хода на разследването,с постановление от 7 март 2011 г. РП- Пазарджик е  отделила материали  в отделно дело  за престъпление по  чл. 144 ал. 3 от НК,извършено както от подсъдимия С.,така от други лица. Отделно от това  за престъпление по чл. 216 от НК спрямо лице от ромски произход е било образувано  отделно производство, в последствие прекратено  на основание чл. 218 В от НК .

На 22.07.2010 г.  бил извършен оглед на местопроизшествие, като подсъдимият Н.М. посочил мястото.По време  на самия оглед били направени и фотоснимки,като обект на този оглед е бил рибарник с водна площ в землището на с. Г., намиращ се на разстояние от около 1 км. от главния път Па.-П., като до него се стигало по черен път и целият  бил ограден с растителност . Между черния път и рибарника  в посока  запад се наблюдавал участък  от земята с размери 1/1.70 м  и приблизителна форма правоъгълник , като този участък е със суха, отъпкана  растителност.По време на този оглед не са иззети веществени доказателства,но видно от показанията на св. К.,роднини на подсъдимия С. са идвали на това място с цел укриване на предмети,  имащи значение за делото.

С протокол за доброволно предаване  от 18.07.2010 г. лекият автомобил ВАЗ с рег. № РА 3748 АМ , зелен на цвят  бил предаден от лицето Я. И. , като на 22.07.2010 г. бил извършен оглед на същия, по време на който били иззети  и веществени доказателства, а именно косми, синджирче и две дактилоскопни следи. В последствие това действие било одобрено от РС Пазарджик със съответно определение.

Видно от  експертната справка на  л. 63  от ДП  дактилоскопните следи не са оставени от подсъдимите.

Видно от експертната справка на л. 64 от ДП  тези следи не са оставени и от пострадалата.

Видно от  протокол за   доброволно предаване на л. 118 от ДП пострадалата М. е предала дънките , сутиена и памучна блуза , с които е била в нощта на престъплението , но същите са били изпрани от нея.

От назначената и изготвена съдебно-биологична  експертиза на л. 136 -140 от  ДП  по тези вещи не са открити следи от сперма, кръв и слюнка.Иззетите  косми  при огледа на лекия  автомобил ВАЗ с рег. № РА 3748 АМ  са  отмрели човешки косми , не произхождат нито от главата на пострадалата , нито на подсъдимите и не са годни за определяне на полова принадлежност и ДНК профилиране , тъй като не притежават луковици с епителни обвивки.На космите,иззети от автомобила,не е правено изследване за кръвногрупова принадлежност.

Видно от експертна справка на л. 119 от ДП  върху представения бял кожен колан  от страна на пострадалата не са открити годни за идентификация  дактилоскопни следи.

Видно от  съдебно- медицинската експертиза на л. 67 -69 от ДП  при прегледа на пострадалата се установява стара дефлорация, кръвонасядане в преддверието на влагалището  с червеникав цвят и размер 1/1.5 см, кръвонасядания  по окосмената част на главата в лява теменна област с размери 2/1.2 см, кръвонасядания в областта на левия лакът с размери 0.8/0.5 см и и 1/1 см.със синкаво- кафеникав цвят. Подобно кръвонасядане  с размери 4/3 см има и по гърба  на дясната длан. Охлузване по кожата на предната повърхност  на дясната подбедрица с размери 1/1 см,покрито с коричка над нивото на кожата, охлузване и на външната  повърхност на лявата подбедрица с размери 1.2/0.8 см.,покрито с коричка над нивото на кожата. Установените травматични увреждания са в резултат  от действието на твърд тъп предмет и като механизъм отговарят да са получени по време и  начин, както съобщава самата пострадала и е било причинено болка. А кръвонасядането на преддверието на влагалището може да се получи при полов акт и  като давност отговаря да е получено , както съобщава самата пострадала.

Видно от комплексната  съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалата на лист 71-79 от ДП  тя се характеризира като интровертен тип ,повишена тревожност,емоционална лабилност, депресивен фон на настроенията,лесно внушаема,податлива на манипулация,със стеснени интереси  и насоченост на личността  към задоволяване на обикновени и характерни за възрастта стремежи и желания . При нея се наблюдава постоянен психо-емоционален стрес, което в началото в резултат на престъплението  е довело до остра стресова реакция, а в последствие до посттравматично стресово разстройство. Намира се в състояние на една продължителна  фрустрация  в резултат на преживяното събитие  и ситуацията, в която се намира, е неприятна за нея , нежелана, водеща до висока степен на тревожност и безпокойство,  особено във връзка с изявеното агресивно поведение на заобикалящата я циганска общност. Тя е психически здрава , годна е правилно да възприема  фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

         Видно от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на лист  85-94 на ДП по отношение на подсъдимия С.,  същият се характеризира като  екстравертен тип,с холерични черти в темперамента , емоционална нестабилност , стремеж към прикриване на  истинското състояние на нещата.  Наблюдават се  повишени стойности на невротичност и агресивни тенденции .Същият е хетеросексуален, не страда от психическо заболяване.Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, може пълноценно да участва  в наказателното производство.Той е лесно раздразнителен, което му състояние бързо преминава  в нападателност, без задръжки в поведенческите реакции, касае се до една прикрита, потайна личност, която е неискрена,с проявен стремеж към лъжа. Склонен е към саморазправа и агресията е водеща в неговото поведение .

         Видно от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на л. 100-104 от ДП по отношение на подсъдимия Н.М.  същият се характеризира като екстравертен тип,с преобладаване на холерични черти в темперамента , емоционална неуравновесеност  и липса на интереси от по-високо ниво.Налице е повишена невротичност  и изявена над средната  норма агресивна тенденция .  Не страда от психично заболяване.Към датата на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи  постъпките си. Може пълноценно да участва  в наказателния процес.  Същият е лесно податлив на внушения и манипулации , склонен е към потайност и прикритост, склонен е към саморазправа , включително и физическа такава, като всяко раздразнение води към агресивна проява , като по този начин се чувства силен и значим.

         Видно от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на л. 110-113 от ДП  по отношение на подсъдимия  И.М.,същият се характеризира като екстравертен тип , холеричен темперамент, емоционално нестабилен ,  наблюдават се данни за повишени невротични и агресивни тенденции. Не страда от психично заболяване . Към датата на извършване на престъплението е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си , може да участва пълноценно в наказателния процес. Наблюдава се потайност и прикритост с много нисък интелект .

         Горната  фактическа обстановка съдът приема за установена от  показанията  на разпитаните по делото свидетели  Й.М. , Д. Ц., Т. М.,***, И.М.,В. Ц., Ц., Н. , К., Д., В. , Б. и П., както и от  приложените  по делото протоколи за оглед, за доброволно предаване , протокол  за оглед на веществено доказателство и свързаните с него изземвания , а така също и от приложените по делото писмени и веществени доказателства и извършените експертизи.

         Съдът кредитира  заключенията на експертите , тъй като те са извършени компетентно, с необходимите задълбочени познания и опит в съответната област на науката, заключенията не бяха оспорени от страните и същите се  подкрепят  и от събраните по делото гласни , писмени доказателства и веществени такива.

         Съдът кредитира показанията на посочените свидетели , тъй като те са депозирани добросъвестно , в тях няма противоречия , допълват се взаимно ,  всеки от свидетелите разказва със свои думи онова , което обективно е възприел в съзнанието си , а и същите не са заинтересовани от изхода на делото , като показанията им се подкрепят от писмените и веществените доказателства по делото, а така също и изготвените експертни справки и експертизи.Показанията на пострадалата Й.М. следва да бъдат подложени на един по-внимателен анализ,       имайки предвид обстоятелството, че тя е в двояко качество в процеса , от една страна като свидетел, а от друга страна  като пострадала от престъплението със съответните права. В нейните показания обаче не се наблюдава никакъв стремеж към изопачаване, напротив същите са логични,последователни,безпротиворечиви,като се допълват от показанията на св. Д.Ц., Т. М.,*** и В. Ц.. Показанията й се подкрепят и от извършената СМЕ на пострадалата , която експертиза потвърждава думите й относно претърпените от нея  травматични увреждания , респективно за начина и времето на тяхното получаване.При първоначалния разпит на двете момичета-пострадалата и нейната приятелка Ц.,извършен още на 18.07.10г.,спомена за станалото и при двете е бил най-ясен,като в тези им показания,взаимно допълващи се и подкрепящи се,двете излагат със свои думи онова,което са възприели и което се е запечатало в съзнанието им,обяснимо впрочем с пресния спомен от случилото се.Видно от комплексната експертиза на пострадалата е , че при нея не се наблюдава склонност към  лъжа и прикритост, въпреки че тя  изпитва състояния на силна тревожност и дискомфорт от случилото се. Показанията й са обективни и в тях не се наблюдава стремеж към преиначаване на събитията  или към  преиграване и стремеж към лично отмъщение. Напротив, тя е последователна в своите показания,същите са достоверни и искрени  и  думите й, както вече  бе посочено по-горе, се потвърждават от останалите гласни , писмени , веществени доказателства и изготвените експертизи. Ето защо нейните показания се кредитират напълно от съда, още повече че тя е единствения свидетел, който може да даде  яснота за всички подробности,  свързани с извършеното спрямо нея престъпление.

         Съдът не кредитира показанията на св.В. и Е.М.,тъй като техните показания се намират в пълно противоречие с останалите събрани по делото доказателства.Единствено свидетелят В. развива тезата,че пострадалата се била видяла с подс.С. вечерта на 14.07.10г.в заведение в с.Г.,като дори уточнява и часа-22,30-23ч.,след което се качила на неговия автомобил-съвсем друга марка и модел,след което двамата тръгнали някъде и след около половин час тя се върнала сама.От една страна-неговите показания се опровергават по един категоричен начин от показанията на пострадалата М. и св.Ц.,от чиито показания се вижда,че около посочения от този свидетел час двете вече са се намирали близо до мястото,където са чакали приятеля на св.Ц..Отделно от това се вижда от показанията на св.М.,че след като е била оставена от подсъдимите в началото на селото,веднага се е прибрала у дома си,където впоследствие я намерила св.Ц. по телефона и двете разговаряли за случилото се.Показанията пък на св.Е.М. не само че не се     потвърждават от другите доказателства по делото,но и в тях има елемента на заинтересованост,тъй като тази свидетелка е баба на подс.И.М. и е обясним нейния стремеж с показанията си да се опита да облекчи неговото положение.

         От доказателствените материали по делото следва да се изключат и показанията на св.М.М. и А.М.,тъй като в съдебното заседание,при снемането на тяхната самоличност и разясняването на правата им по чл.119 НПК тези две свидетелки,като родители на подс.И.М. и Н.М. се възползваха от правото си да откажат да свидетелстват,поради което и няма как техните показания от досъдебното производство да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото,а и техните показания въобще не са относими към извършеното от тримата подсъдими деяние.

         Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите,тъй като същите се явяват израз на тяхната защитна позиция,а и освен това са в пълно противоречие не само с останалите гласни доказателства по делото,кредитирани от съда,но и следва да се има предвид и заключението на изготвената СМЕ на л.67-69дп,от която е видно,че на пострадалата М. са били причинени описаните в същата травматични увреждания,като заключението на експерта напълно подкрепя нейните думи за упражнената спрямо нея принуда от страна на подсъдимите по делото.Обясненията им,че подс.С. е правил секс с пострадалата,и то вътре в автомобила,се опровергават не само от показанията на св.М.,но и от извършения оглед на местопроизшествието,при който се е установило и наличието на участък с отъпкана растителност,който по размери съответства на големината на две човешки тела.Като защитна теза звучат и думите на подсъдимия С.,че с пострадалата са били интимни приятели от дълго време и че редовно са правили секс преди това.Тези негови думи категорично се опровергават не само от самата пострадала,която заявява в показанията си,че познава подсъдимите само покрай факта,че са съседи,но и от показанията на св.Ц.,която също не съобщава подс.С. и св.М. да са имали каквито и да било предишни взаимоотношения,камо ли пък интимни.В тази им част неговите обяснения се явяват напълно изолирани от останалия доказателствен материал по делото.Обясненията на подсъдимите,че С. и М. са имали уговорена среща на разклона на главния път Пловдив-Пазарджик се опровергават от показанията на св.Ц.,чиито показания пък се допълват в тази им част и от показанията на самата пострадала,от които става ясно,че не М.,а Ц. е била тази,която е предложила да отидат заедно на разклона и да чакат автобуса,при което пострадалата се съгласила,но не защото имала уговорка с някого,а защото не искала да стои сама в центъра на селото и да чака завръщането на приятелката си.Отделно от това обясненията им се опровергават по един категоричен начин,пак от показанията на М. и Ц.,от които става ясно,че въобще пострадалата не е желаела да се качва в автомобила на подсъдимите,напротив,двете свидетелстват за упражненото спрямо М. насилие,целящо да я принуди да се качи вътре в автомобила и да бъде отведена до мястото,където е било осъществено престъплението.Обективираните действия на тримата подсъдими и техните задружни усилия към сломяване съпротивата на пострадалата,включително и упражненото от тях насилие спрямо нея,се потвърждават и от заключението на експертизата по отношение на М.,от която се виждат характера и механизма на причинените й телесни повреди.За липсата на доброволност от страна на пострадалата свидетелства и нейното поведение в следващите дни,забелязано не само от нейното семейство,но и от св.Ив.Ц.,на която й направило впечатление,че тя е подтисната,мълчалива и притеснена,едно състояние,коренно различаващо се от нейното обикновено жизнерадостно поведение.

         Ето защо техните обяснения не се кредитират от съда,а се приемат като една защитна теза,напълно опровергана от останалите събрани по делото доказателства.

         При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира,че от обективна и субективна срана подсъдимите са осъществили съставомерните признаци на следното престъпление,както следва:

         Подс.С.-че на 14.07.10г.в землището на с.Г.,в съучастие като извършител с непълнолетните Н.М. и И.М.,се е съвкупил с лице от женски пол-Й.М.М.,като я е принудил към това със сила и изнасилването е било извършено от две или повече лица-прест.по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2вр.с чл.20 ал.2 НК;

         Подс.Н.М.-на 14.07.10г.в землището на с.Г.,в съучастие като извършител с непълнолетния И.М. и Р.С.,макар и като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,се е съвкупил с лице от женски пол-Й.М.М.,като я е принудил към това със сила и изнасилването е било извършено от две или повече лица-прест.по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2вр.с чл.63 ал.1т.2 НК;

         Подс.И.М.-на 14.07.10г.в землището на с.Г.,в съучастие като извършител с непълнолетния Н.М. и Р.С.,макар и като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,се е съвкупил с лице от женски пол-Й.М.М.,като я е принудил към това със сила и изнасилването е било извършено от две или повече лица-прест.по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2вр.с чл.63 ал.1т.2 НК.

         От субективна страна престъплението е било извършено от всеки един от подсъдимите при пряк умисъл-дейците са съзнавали общественоопасния характер на деянието,предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване,като всеки един от тях е съзнавал,че действа наравно с останалите за постигане на целения общ противоправен резултат и обективно с действията си допринася за това.

За умисъла на дейците съдим от цялостното им поведение на инкриминираната дата.Умисълът се извлича не от обясненията на подсъдимите след извършването на престъплението или действията им след това,а от действията им преди и по време на самото престъпление.Видно от събраните до момента и приети от съда доказателства е,че тримата подсъдими са извършили координирани действия на инкриминираната дата при срещата си с пострадалата М.,които действия са били насочени не към провеждането на разговор с нея,каквото обективирано изявление е имало в първия момент от страна на подс.С.,но тези им действия,след разменените помежду им думи на цигански език,са били целенасочени към сломяване на съпротивата на пострадалата М.,като последващите им действия показват и тяхното намерение,техния общ умисъл не да си говорят с нея или да я водят на разходка,а да я изнасилят.Без значение в случая за квалификацията на деянието като групово изнасилване е обстоятелството кой и в каква степен е осъществил съвкупление с нея,след като и тримата са участвали заедно в упражняването на принудата спрямо нея.И тримата подсъдими са съзнавали,че М. не желае да тръгва с тях,обективираните от нейна страна действия-викане,дърпане,ритане,блъскане и т.н.-ясно са показвали,че тя не желае не само каквато и да било интимна близост с тях,а че изобщо не желае да има нищо общо с тях,че тяхното поведение е неправомерно.Въпреки волята на пострадалата тя била завлечена и буквално хвърлена в автомобила и късно през нощта била изведена от тримата подсъдими на място извън селото,място безлюдно,където тя не е можела да разчита на помощ.Дори и само това действие на подсъдимите е достатъчно ,за да се приеме,че насилието спрямо нея вече е упражнено./ В този смисъл вж. Р №93/15,06,92г.по н.д.№97/92г.ВКС./Тримата подсъдими ясно са съзнавали,че подсъдимата категорично не желае да има нищо общо с тях,не желае да тръгва с тях и да се качва в колата,да не говорим за осъществяването на полово сношение.Съобразно решение от 04,12,2003г.по делото на М.Ч.срещу България,Европейския съд за правата на човека приема,че”…съгласието на жената за осъществяване на полово сношение трябва да бъде дадено доброволно,като резултат от свободната воля на жертвата,преценена в контекста на заобикалящите я обстоятелства….”В случая е без значение,че след насилственото качване на пострадалата в автомобила,управляван от подс.И.М. и отвеждането й на пусто място,извън населеното място и късно през нощта,само подс.С. се е съвкупил с нея.Изнасилването е сложно двуактно престъпление и с оглед на този му характер не е необходимо всеки от съизвършителите да участва непосредствено и заедно с останалите във всеки един от отделните актове-принуда /в конкретния случай-физическа/и в резултат на нея-полов акт против волята на жената.Достатъчно е,както е в конкретния казус,всеки един от съучастниците,като осъществява поне една от съставките на изнасилването,да съзнава,че участва в изпълнението на това престъпление заедно с останалите и да иска или пък да допуска поне,че целта е да се съвкупят с жертвата въпреки нейното несъгласие.Двамата непълнолетни подсъдими непосредствено и съзнателно са участвали в осъществяването на упражнената спрямо М. принуда,която именно е един от двата основни елемента на съставното двуактно престъпление изнасилване.Без значение за правната квалификация на извършеното е това обстоятелство,че всъщност упражнената от тях принуда по качването на пострадалата в автомобила и след това по отвеждането й на безлюдно място в землището на селото късно вечерта е била насочена към постигането на съвкупление само с един от съучастниците,а именно подс.С..Общия им умисъл за осъществяването на престъплението се вижда от синхрона в действията им,изразил се в самото начало с оставянето на отворена задна врата на автомобила,не само в насилственото качване на жертвата в автомобила и отвеждането й извън населеното място,но и в това,че след като са пристигнали на мястото,двамата непълнолетни подсъдими са излезли веднага от автомобила,без да си разменят каквото и да било като реплики с подс.С..След това,докато той се е опитвал да се съвкупи с нея вътре в автомобила, те са стоели и са наблюдавали,а впоследствие,след като той не успял да има полов акт с нея и я извлякъл за косата навън,и започнал да я насилва,те стоели непосредствено до тях и наблюдавали безучастно случващото се.За този синхрон в действията им говори и факта,че при оказаната от жертвата съпротива по качването в автомобила и опитите за помощ от страна на св.Ц. подсъдимия Н.М. е предприел действия,с цел да раздели двете момичета и по този начин да улесни другите двама в замъкването на М. в автомобила.Цялостното им поведение във въпросната вечер демонстрира едни синхрон,едни координирани действия,насочени само и единствено към сломяването на нейната съпротива и осъществяването на насилствено съвкупление.

         Ето защо съдът не споделя тезата на защита,че се касае до ексцес на умисъла по отношение на непълнолетните подсъдими и че те не са съзнавали какво точно извършват на инкриминираната дата с пострадалата.По тези именно съображения и съдът прие,че в случая са налице основанията за приложението на закон за еднакво наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.Видно от обвинителния акт,с него е било повдигнато обвинение по отношение на подс.Н.М. и И.М.,че са осъществили престъплението групово изнасилване,в качеството им на помагачи на подс.С. и в съучастие с него.Във връзка с казаното по-горе,очевидно е,че двамата са действали не в качеството им на помагачи,а именно в качеството им на съизвършители.Не се засягат правата им при тази правна квалификация,тъй като обвинение по чл.152 ал.3т.1 вр.с ал.1т.2 вр.с чл.20 НК те са имали,повдигнато им още на досъдебното производство и след това възпроизведено в обвинителния акт.Спрямо двамата подсъдими И.М. и Н.М. няма обвинение  точно за същото престъпление,за което бяха признати за виновни.Това обаче не означава,че липсва изобщо обвинение,по което е възможно те да бъдат осъдени.Законът,по аргумент и от чл.336 НПК,изисква”съответствие”,а не пълно припокриване между обвинението и присъдата.Това е с цел упражняването на правото на защита на подсъдимия,респективно за да не може същият да бъде изненадан при пълноценното му упражняване.Затова и е възможно тази промяна да се извърши от съда,без да е необходимо да бъде повдигано ново обвинение от страна на прокурора,тъй като няма и съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението/в този см.и ТР №57/84г.ОСНК/.Законът предвижда едно и също наказание в конкретния случай,следователно и правото на защита на подсъдимите няма как да бъде нарушено с приемането на тази правна квалификация.Без тук да се преповтаря казаното относно наличието на умисъла у дейците за извършването на престъплението и липсата на ексцес,само в подкрепа на тук изложеното,е необходимо да се отбележи,че за наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки един от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност,че тя като цяло да причини престъплението.От субективна страна съизвършителя действа със съзнанието,че не е сам и има волята да осъществи намерението си заедно с останалите.Съизвършителя,в конкретния случай двамата подсъдими Н.М. и И.М.,са осъществили само отделен елемент на престъпния състав групово изнасилване,но са съзнавали,че другия съучастник С. извършва другия елемент на престъплението.

         Поради тази причина съдът прие,че подсъдимите Н.М. и И.М. следва да бъдат оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.20 ал.4 НК и прие,че същите следва да носят отговорност за осъщественото от тях престъпление именно в качеството им на съизвършители.

         При така посочената правна квалификация,като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК,както и като взе предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК,съдът прие,че наказанието на всеки един от подсъдимите,имайки предвид и датата на неговото осъществяване,следва да се определи при условията на чл.58а НК вр.с чл.54 НК,като за всеки един от тях то следва да бъде определено при превес на смегчаващи отговорността обстоятелства,а по отношение на непълнолетните подсъдими Н.М. и И.М. - и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 ал.1т.2 НК.Като такива смегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на тримата подсъдими съдът приема чистото им съдебно минало,младежката възраст на подсъдимите,добрите им характеристични данни,ползват се с добро име сред населението в село Г.,нямат констатирани никакви противообществени прояви до момента,стореното от тях може да се приеме като един изолиран случай в живота им.По отношение на никой от тях обаче не са налице предпоставките по чл.55 НК,а именно за налагане на наказанието при наличие на изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства,при които и най-лекото,предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление.Касае се до престъпление,засягащо половата неприкосновеност на жените,до престъпление,което се явява с изключително висока степен на обществена опасност,извършителите,макар и с оглед на посочените положителни данни за тях, да не се разкриват като личности с изключително висока степен на обществена опасност,нямат никакви изключителни или пък многобройни доказателства,които да са събрани по делото,които да обусловят налагането на наказание на който и да е от тях при условията на чл.55 НК.Ето защо,по отношение на подс.С.,за извършеното от него престъпление по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2 вр..с чл.20 ал.2 НК ,съдът намери,че най-справедливо ще бъде и следва да му се определи наказание в размер на три години лишаване от свобода,което,съгласно чл.58а ал. НК следва да бъде намалено с една трета,или иначе казано-същият следва да бъде осъден на наказание в размер на две години лишаване от свобода.По отношение на подс.И.М., за извършеното от него престъпление по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.63 ал.1т.2 НК съдът намери,че най-справедливо ще бъде да му се определи наказание в размер на една година лишаване от свобода,което,съгласно чл.58а ал.1 НК следва да се намали с една трета,или иначе казано да бъде осъден на осем месеца лишаване от свобода.За подс.Н.М.,за извършеното от него престъпление по чл.152 ал.3т.1вр.с ал.1т.2 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.63 ал.1т.2 НК най-справедливо ще бъде да му се наложи наказание в размер също на една година лишаване от свобода,което,съгласно чл.58а ал.1 НК следва да бъде намалено с една трета или иначе казано същият следва да бъде осъден на наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.

         Имайки предвид участието на всеки един от подсъдимите в осъществяването на престъплението и личния им принос за това,съдът прие,че по отношение на подс.С. наказанието му от две години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно от него ефективно,без приложение на института на условното осъждане.Демонстрираната от него престъпна упоритост в осъществяването на намисленото деяние,желанието му на всяка цена и с всякакви ,включително и непозволени от закона средства,да задоволи половия си нагон,показват,че спрямо него не би било законосъобразно отлагането на изпълнението на наказанието му.За неговото превъзпитаване за вбъдеще,за постигането на целите на генералната,а и на специалната превенция по отношение на него,ще следва наказанието му да се изтърпи от същия при първоначален общ режим,съгласно чл.61т.3 ЗИНЗС,в затворническо общежитие от открит тип.Така в най-пълна степен на същия ще може да му се окаже положително въздействие и чрез изолирането му от обичайната среда,в която е свикнал да живее,ще му се даде възможност не само да осмисли извършеното,но и да докаже след това с поведението си,че се е поправил.

         По отношение на подсъдимите Н.М. и И.М.-тъй като до момента подсъдимите не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,а размера на наложеното им наказание не надвишава три години,то за постигане на целите на наказанието и преди всичко с оглед на тяхното поправяне съдът счете,че не се налага те да търпят ефективно това си наказание и да бъдат откъсвани от естествената си среда на живот,а ще следва,на осн.чл.69 вр.с чл.66ал.1 НК да се отложи изпълнението на наказанията им с изпитателен срок от по три години,считано от влизането на присъдата в сила за всеки един от тях поотделно.Така двамата ще могат да докажат пред себе си и пред обществото,в което живеят,че са си взели поука от извършеното,че това действително е един изолиран случай,който няма да се повтаря.

         На осн.чл.59 ал.1 НК от така наложеното на подс.С. наказание от две години лишаване от свобода следва да се приспадне времето,през което същият е бил задържан под стража,а именно считано от 21.07.10г.до влизането на присъдата в сила.

         Гр.иск е с правно основание чл.45 и сл ЗЗД.

         Предвид на така постановената присъда,съдът намери,че гражданския иск на пострадалата против подсъдимите е доказан по своето основание.От събраните по делото доказателства се установи,че тя е станала жертва на престъплението,извършено от тримата подсъдими и че в резултат на това престъпление е претърпяла неимуществени вреди.Както се вижда от СМЕ на л.67-69 дп.,били са й причинени кръвонасядане в преддверието на влагалището  с червеникав цвят и размер 1/1.5 см, кръвонасядания  по окосмената част на главата в лява теменна област с размери 2/1.2 см, кръвонасядания в областта на левия лакът с размери 0.8/0.5 см и и 1/1 см.със синкаво -кафеникав цвят. Подобно кръвонасядане  с размери 4/3 см има и по гърба  на дясната длан. Охлузване по кожата на предната повърхност  на дясната подбедрица с размери 1/1 см, покрито с коричка над нивото на кожата, охлузване и на външната  повърхност на лявата подбедрица с размери 1.2/0.8 см.,покрито с коричка над нивото на кожата.От заключението на комплексната експертиза по отношение на нея става ясно,че тя и в момента продължава да изпитва чувството на срам и неудобство от случилото се,тежко преживява станалото,затворила се е в себе си и се страхува,дори искат със семейството си да се преместят да живеят в друго населено място,за да може тя по-бързо да се отърси от шока на изживяното.В резултат на престъплението не желае да установява социални контакти.Продължителното фрустрационно състояние е изтощило нейната личност.При нея се наблюдава посттравматично стресово разстройство в резултат на преживяната тежка психотравма.От поведението на подсъдимите,освен душевните страдания,тя е претърпяла и физически такива в резултат на упражненото спрямо нея насилие от страна на подсъдимите.Като обсъди всичко това,имайки предвид и правилата на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД,то съдът намери,че тримата подсъдими,като за подсъдимия И.М. действащ лично и със съгласието на майка си М.М.,а подс.Н.М. действащ лично и със съгласието на майка си А.И.,следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалата Й.М. сумата от 15 000лв.обезщетение за така претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление.Тази сума следва да й  бъде заплатена ведно със законната лихва върху същата,считано от датата на увреждането,а именно 14.07.10г.до окончателното изплащане на същата.До пълния си предявен размер за разликата над 15000 лв.до пълния предявен размер от 60000лв.иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан,а подсъдимите следва да й заплатят и сумата от 400лв.разноски по воденето на делото.

         Тримата подсъдими следва да бъдат осъдени, като за подсъдимия И.М. действащ лично и със съгласието на майка си М.М.,а подс.Н.М. действащ лично и със съгласието на майка си А.И.,да заплатят по сметка на  ПзРС сумата от по 10лв.разноски по воденето на делото,както и сумата от по 200лв.ДТ върху уважения размер на гражданския иск,а по сметка на ОД на МВР-Пазарджик-сумата от по 270лв.разноски по воденето на делото.

         Веществените доказателства,приложени по делото- 1. бр косъм с тъмен цвят, открит в купето на л.а на задна седалка в дясната част и обозначен като обект № 1 ; 1бр. синджирче с топче в единия край и дължина 7 см, открит на пода  в купето зад шофьорската седалка , обозначен като обект № 2; 1бр косъм със светъл цвят, открит  в купето  на задна седалка в лявата и част, обозначен като обект № 3 и  иззетите  образци за сравнително изследване косми от глава, косми от гениталии и  слюнка-  да се унищожат като вещи без стойност  след влизане на присъдата в сила.

         Причини за извършване на престъплението-ниска правна култура,стремеж към задоволяването на половия нагон на всяка цена,незачитане неприкосновеността на личността,слаби морално-волеви задръжки.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                  Районен съдия/