МОТИВИ
към Присъда по НОХД №
4277 по описа на Пловдивски Районен съд за 2015 година, дванадесети наказателен
състав.
Подсъдимият Ю.М. с ЕГН:**********, гражданин на ..., се обвинява от Районна Прокуратура - гр.
Пловдив за извършени престъпления както следва:
За това, че на 15.01.2013 год. в гр. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава
с изключителна дързост, което е престъпление но чл. 325, ал. 2,
вр. ал.1 от НК и
За това,
че на 15.01.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на Т.К. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в обгаряния и хиперемия на лицето и очните
лигавици и контузия на трети пръст на лява ръка, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 вр чл.130, ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението спрямо подсъдимия по всеки пункт и по правна квалификация, посочени
в обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства то е несъмнено
доказано и за това следва той да бъде признат за виновен и да му се наложи
съответното за това наказание. Предлага то да бъде определено и наложено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Конкретно счита, то да бъде
„лишаване от свобода” в размер от една година за престъпление по чл.325 ал.2
вр. ал.1 от НК, и в размер от осем месеца за престъплението по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 от НК, като след като се определи всяко едно поотделно, да се
приложи разпоредбата на чл.23 от НК за определяне на едно общо най – тежко
наказание, на което да се отложи неговото изпълнение при условията на чл.66
ал.1 от НК. Предлага да се възложат в тежест на подсъдимият направените в
наказателното производство разноски, като съдът се разпореди и с приобщените
веществени доказателства.
Подсъдимият Ю.М. се явява в съдебна зала, като не се
признава за виновен. Същият дава обяснения, в които сочи, че е осъществил
вменените му с обвинението деяния поради уплаха и желание да защити живота и
здравето на свой пряк родственик. По същество моли съда да го признае за
невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Г., моли
съда да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по всеки един от
пунктовете на повдигнатото му обвинение. Развиват се доводи за липса на състав
за извършени съставомерни действия по вменените на подсъдимия инкриминирани
деяния, по начина, по който ги е определил прокурора. Затова счита, че са
налице правни аргументи, поради които М. следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, като алтернативно, спрямо него се приложи института
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на
проведеното от него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Ю.М. е роден ***. Той по произход е ... и е ... гражданин, постоянно пребиваващ
в Р България. Не женен, не е осъждан и има завършена образователна степен
„средно образование”. Понастоящем е ... Живее с родителите си и двамата си
братя на постоянен адрес ***. Има ЕГН **********. Той бил познат на свидетелите
Е. М. и З. Б. от най- ранната си възраст, като през години се изградил като
човек под влияние най- вече на семейната си среда, която се отличавала с
особена привързаност един към друг, но майката била безспорен авторитет. По
принцип подсъдимият бил спокоен, не нападал, а помагал да се избегнат
конфликти. Учил, работил и участвувал активно в семейният бизнес. Всичко това
оформило и спецификата на неговата личност. На 15.01.2013година той управлявал
на територията на град Пловдив семейният автомобил марка „Ауди”, модел „К7” с
ДК № ..., във връзка с което изпитвал безпокойство, породено от шофирането
отскоро и мощният автомобил. По време на пътуването си подсъдимият бил
придружаван от майка си, свидетеля М.М.,
която била на седалката до водача и към която той поел ангажимент за транспорта
и. Двамата се предвижили към центъра на града, квартал „Капан”. Във времето около
13 часа той навлязъл в района на улица „Йоаким Груев”, зад сградата на
Търговски център „Хали”. Улицата била еднопосочна, със спрени от лявата страна
редица автомобили. Подсъдимият предприел маневра за кратко спиране на
автомобила. За целта той се изнесъл с лявата част на управляваният от него
автомобил към тротоар, разположен непосредствено зад сградата на търговския
център, в района на стълбите, водещи към рампа за зареждане на стоки за
намиращия се в него магазин от веригата „Била”
-филиал 324, който се охранявал чрез видеонаблюдение. Там стоял и
свидетелят Д.П.. При маневрирането си, поради обстоятелството, че пред него се
намирал електрокар, а същият бил млад водач на МПС, Ю.М. не успял напълно да
прибере автомобила, който останал изнесен в дясната си част към пътното платно.
Това стесняване принудило предвижващият се непосредствено зад него свидетел Т.П.
да спре управляваният от него автомобил марка „Мерцедес”, тип „комби” с ДК № ..., в който пътувал заедно със свидетеля
В.К.В., стоящ на предна дясна
седалка. След спирането на управляваният от подсъдимият автомобил
П. предприел маневра изнасяне вдясно, за да заобиколи автомобилът на
подсъдимият и да премине между него и
редицата паркирани автомобили, но точно в този момент и свидетелят М.М.
отворила дясната врата до водача и слязла на пътното платно. По същото време свидетелят П., който
се изнервил от маневрата, осъществена от подсъдимият и затова се опитвал да го
заобиколи, предприел движение напред в тясното пространство, образувано от
спрелият автомобил „Ауди” и редицата паркирани автомобили вдясно на пътното
платно. Това негово движение било възпрепятствувано от преминаващият напряко на
пътното платно свидетел М.М., поради което движещият се с ниска скорост
автомобил „Мерцедес” за малко щял да я удари и само своевременното му спиране
предотвратило сблъсък с пешеходеца. След като пресякла пътното платно, поради
това, че се почуствувала заплашена от предотвратеният сблъсък с автомобила,
управляван от П., тя преминала в тясното разстояние, образувано от дясната му
страна между него и паркираните на пътното платно автомобили, след което с
пръсти, на които имала поставени пръстени, почукала силно по десния му страничен
прозорец, където седял свидетелят В.. Едновременно с почукването започнала да говори
на висок глас. Това нейно държане, както и цялостната ситуация изнервили
свидетелят Т. П., който показал неприличен жест към майката на подсъдимия, като
едновременно с това, вече афектиран от случилото се, излезнал през вратата на
автомобила си навън с думите „Сега ще видите какво ще направя!”, за да и
потърси обяснение за поведението и. В момента, в който излезнал, автомобилът се
предвижил напред по инерция, поради което той се навел в купето, за да го спре.
Непосредствен очевидец на случващото се станал подсъдимият, който възприел, че цялата
ситуация- пресичането пред автомобила с опасност да я удари, почукването по
прозореца и най – вече излизането на водача, който бил изключително едър мъж,
касае една непосредствена заплаха за здравето и живота на майка му. Затова той
също излязъл от автомобила си, направил крачка- две, след което се върнал и
взел от купето законно притежавания си газов пистолет марка „Зораки” /Zoraki/ със сер. № ..., модел
„914", калибър 9х22мм, който можел да произвежда изстрели при
полуавтоматичен и автоматичен режим на стрелба. След това Ю. М. се върнал
обратно, насочил се към свидетеля П., като с дясната си ръка държал пистолета,
с който имал намерение да го сплаши, за да предотврати посегателство върху личността
на майка си. В движението си напред той достигнал пострадалия, като последният
се обърнал с лице към него и двамата се хванали един за друг, като П. с лявата
си ръка държал дясната на подсъдимият. В този момент прозвучал автоматичен изстрел
от пистолета на подсъдимия на два броя газови патрона, който причинил обгаряне
в областта на лицето и хиперемия на булбовата конюнктива на Т. П. Тези изстрели
пострадалият възприел като един. Започналото боричкане помежду им продължило,
като те взаимно си нанасяли удари в областта на главата, при което на
свидетелят било причинено нараняване, изразило се в контузия на трети пръст на
лява ръка. В един даден момент свидетелят М.М. заобиколила автомобила на П. и
се приближила до двамата, като хванала сина си с намерение да ги разтърве, но
същевременно говорейки със свободната си ръка нанесла два удара в лицето на
пострадалия. Сборичването между двамата
мъже продължило, като те се държали взаимно и говорели, поклащали глави, а в
кратък момент от свадата подсъдимият държал с лявата си ръка дясното рамо на
пострадалия. Свидетелят П. значително превъзхождал по ръст М., като от
боричкането той причинил на подсъдимият оток, изразил се в кръвонасядане и
охлузване на лицето му. Тримата били позиционирани между автомобила на св.П.,
отворената предна дясна врата на същия автомобил и автомобила, управляван от М..
Очевидци на случилото се станали и свидетелите В.В., В.Б., И.П., а свидетелите М.П.
и И.В. наблюдавали случващото се на монитор, който възпроизвеждал запис от
видеонаблюдението. В много кратък момент от започване на свадата на мястото на произшествието
пристигнали свидетелите В.Ц.Д. и М.Н.Т., заемащи длъжността „...” към Сектор „Общинска
полиция" гр. Пловдив, които видели борещите се мъже и намиращата се до тях
жена, а по пътя чули, че се стреля с пистолет. Установили, че единият, едър мъж
държи ръката на момче, което държи пистолет. Затова свидетелят Д. се спуснал и
издърпал пистолета, а свидетелят Т. започнал да ги разтървава. При това
подсъдимият М. бил превъзбуден, като искал да продължи разправата с пострадалия
П., поради което служителите го свалили на земята и му поставили
белезници. С поставянето на помощните
средства Ю.М. се успокоил и съдействал
на органите на реда, но свидетелят М. М. настоявала пред тях да го
освободят, като подсъдимият повтарял нейните твърдения с израза „Аз за майка ми съм готов на всичко?”.
Очевидци на физическата борба станали посочените свидетели В.В., В.Б., И.П., М.П.
и И.В., които били силно възмутени и притеснени от случилото се, което било
извършено на публично място, на оживена улица в центъра на гр. Пловдив в
светлата част от денонощието и в момент, когато по улицата са преминавали
множество граждани.
Полицейските служители видели, че под
лявото око на Т.П. имало нагар, а по лицето му имало капки кръв. Затова те сезирали за случилото се органите на IV РУП
на МВР- град Пловдив и потърсили съдействие. Поради обстоятелството, че П. се
оплакал от силни болки в очите, били уведомени и медицинските органи на Спешна медицинска
помощ, които пристигнали на място. Пострадалият бил отведен в лечебно заведение
МБАЛ „Свети Георги"***, където му била оказана съответната специализирана
медицинска помощ, а неговият повереник изготвил снимков материал. Междувременно
на мястото пристигнали и свидетелите Г.Т.Г. и С.Д.К. - ... при IV РУП на МВР -
Пловдив, които установили подсъдимият като лицето, което задържано. Пристигнал
и свидетелят К.М., който бил чичо на подсъдимият и се изненадал от случилото се
с оглед на обстоятелството, че това противоречало на нормалното поведение на
племенника му. От образуваната оперативно – следствена група бил извършен оглед
на местопроизшествие, при който се намерили и иззели счупени слънчеви очила
-стъкло от очила и рамка иззети от пътното платно и фиксирани между двата автомобила
и 1 бр. гилза жълта на цвят с размери 2,3 см. с надпис „9 mm WADIE PA PV",
намерен пред задна лява гума на лек автомобил „Шкода" с рег.№ ... Още
същият ден от подсъдимият били иззети образци за сравнително изследване -
натривки от лява и дясна ръка, и контролна проба, които установили наличие на остатъци
от барутни частици и бездимен барут по него. С протокол за доброволно предаване
от 15.01.2013годна подсъдимият предал и якето си, което било скъсано при
възникналата борба с пострадалия. В последствие се установило, че има направен
запис от охранителни камери на магазин „Билла”, разположени в района на
местопроизшествието, който също бил приобщен с протокол за доброволно предаване.
На неустановена дата през месец април 2013г. Т.П. посетил автосервиз, в който
работил свидетелят Р.А.. При техническа
проверка на предните чистачки на участвувалото в произшествието МПС лек
автомобил „Мерцедес" с рег.№ ... той установил в процепа между пластмасата
в основата на предното стъкло и самото стъкло, че се намира гилза от жълт метал
с надпис в задния край „9 mm wadie pa pv”, която била
предадена с протокол за доброволно предаване от пострадалия.
След образуването на наказателното
производство се установило, че инкриминираният пистолет „Зораки” със сер.№ ...
е сигнално- газов, полуавтоматичен 14+1 заряден, с вместимост на пълнителя
14бр. патрони кал.9х22мм и той е технически изправен и годен да възпроизвежда
изстрел със стандартни газови и шумови пистолетни патрони, като скоростта му
при автоматична стрелба на два шумови патрона позволява звукът от двата
изстрела да бъде възприет като един. След изследване се установило, че представените
гилзи са част от стандартен газов патрон, кал.9х22мм., като същите са били изстреляни
с представения пистолет, а представените 6 бр. патрони представляват боеприпаси
за сигнално- газови оръжия.
Установило се също, че обгарянията и
хиперемията /зачервяване и набъбване/ на кожата на лицето и очните лигавици на пострадалия Т.П. касаят осъществена лека
телесна повреда, като механизма на причиняването им е свързан с действието на
газове с висока температура, каквито се получават при произвеждане на изстрел
от газово оръжие, а контузията на пръста на ръката - от удар с или върху твърд
тъп предмет, като му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Така изяснената фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя
се извлича от една страна от показанията на подсъдимият Ю.М., а от друга страна,
от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т.К.П.,
В.К.В., М.М., В.И.Б., В.Ц.Д., М.Н.Т., Г.Т.Г., С.Д.К.,
М.Й.П., К.М., Д.Т.П., И.Г.П., Р.А.А., И.В.В., Е. К. М. и З. Н. Б. Така
събраните гласни доказателства по един несъмнен начин изясняват фактическата
обстановка. В този смисъл тя се установява и от събраните и приобщени писмени
доказателства по делото– приетите заключения на проведените съдебно –
балистични експертизи по протоколи №74/2013година, №289/2013година и
№377/2015година, приетото заключение на проведената съдебно- химическа
експертиза с вещо лице С. в едно с протокол за вземане на образци за
сравнително изследване, от заключение на проведените съдебно- медицински
експертизи по протоколи №2/2013г. и №3/2013 година, заключение на проведената
съдебно – психиатрична експертиза на подсъдимия с вещо лице д-р П., протоколи
за очни ставки между свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие от
15.01.2013година с фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени
доказателства, протоколи за доброволно предаване от 15.01.2013година,
16.01.2013г. и от 11.04.2013г. , справки за лице от НБД Население, седмичен
график на служители от Сектор „Общинска полиция- Пловдив” към отдел „Охранителна
полиция при ОД на МВР-Пловдив”, справки за регистрация на МПС с ДК №..., справки
за съдимост. Установява се и от приобщените веществени доказателства: сигнално
-газов пистолет марка „Зораки със сериен №
..., два броя гилзи от сигнално – газов патрон, 1 брой диск с видеозапис на
охранителни камери .
Съдът
кредитира почети изцяло обясненията на подсъдимия Ю.М., в които той признава
осъществените действия на посоченото място и в посоченото време, изразени към
излизане от автомобила, взимането на сигнално- газовия пистолет от него и
насочването към пострадалия Т. П., произвеждането на изстрел при започване на
сблъсъка между тях и дърпането и нанасянето на взаимни удари, пристигането на
служителите на реда и задържането му, конкретното участие на свидетелят М. М. в
инцидента, характера на отношенията помежду им, личните му възприятие относно
обстановката, свързана с конфликт между нея и свидетеля Т. П., последващото му
извинение към пострадалия и обезщетяването му за претърпяното разстройство на
здравето от получените травматични увреждания. Съдът приема, че подсъдимият е
участвал в причиняване на описаното увреждане на пострадалия по посочения
механизъм. Според съда обаче той не е действал със съзнанието, че желае да
причини на св. П. именно това увреждане, а със съзнанието, че защищава майка
си- свидетеля М. М., която през това време е застрашена от един изключително
едър мъж. Този извод се подкрепя и от факта, че подсъдимият пред служителите на
реда е твърдял, че за майка си е готов на всичко и се е опитал да и окаже помощ
веднага, след като е възприел, че тя е застрашена. Обясненията на подсъдимият в
тази им кредитирана част са съответни на всички останалите събрани гласни
доказателства, а именно на показанията на свидетеля Т. П., В.В., М. М., В.Б., В.Д., М.Т., Г.Г., С.К., М.П., К.М.,
Д.П., И.П., Р.А., И.В., Е. М. и З. Б. Затова съдът прие за
безспорно изяснен фактът, че подсъдимият е бил на мястото на инцидента и
неговите действия са били насочени към защита на здравето на близък негов
родственик- майка му, като е използвал съответният сигнално – газов пистолет и
се е сдърпал с пострадалия, при което са му причинени съответните леки телесни
увреждания. Не е налице отричането на тези обстоятелства от него, което се
явява в пълен синхрон с безспорно установените по делото факти и обстоятелства
от събраните гласни доказателства, - показания на посочените свидетели, които
ги допълват и са в съответствие релевантните на доказване факти и
обстоятелства. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.К.В., М.М., В.И.Б., В.Ц.Д., М.Н.Т., Г.Т.Г., С.Д.К.,
М.Й.П., К.М., Д.Т.П., И.Г.П., Р.А.А., И.В.В., Е. К. М. и З. Н. Б. като
последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и с останалите гласни и
писмени доказателства. По отношение на показанията на пострадалия Т. П. съдът
възприема изразеното с тях, че е показал с груб циничен жест /среден пръст/
отношението си към преминаващият пешеходец М. М., че е излезнал афектиран и
конфликтен от автомобила си с цел да потърси сметка на свидетелят и да потърси
разправа с нея за поведението и, че се е обърнал след повторното си навеждане
към купето на автомобила и в този момент е забелязал, по точно усетил идващият
подсъдим, при което едновременно с вдигането на ръцете си се е чул и изстрел,
тогава е възприе и държаният пистолет, при което вече е хванал и ръката на Ю.М.
и двамата са се дърпали и боричкали, държейки се за ръцете, както и по
отношение на настъпилите за него телесни увреждания и последващите му действия
по тяхното лечение, както и на признанието, че е получил извинение от
подсъдимия за случилото се и е бил обезщетен за причиненото му страдание.
Изложените с тях факти се кредитират изцяло от съда като непредубедени,
незаинтересовани, логични и обективни, напълно препокриващи се със събраните други
гласни доказателства и писмени доказателства. Кредитират се изцяло и
показанията на останалите свидетели- В.К.В.,
М.М., В.И.Б., В.Ц.Д.,
М.Н.Т., Г.Т.Г., С.Д.К., М.Й.П., К.М., Д.Т.П., И.Г.П., Р.А.А., И.В.В., Е. К. М.
и З. Н. Б., които обективно, логично и взаимнодопълващо се
описват личните си възприятия на основните факти, касаещи тяхното изложение.
Няма съмнение и противоречия относно установеното с тях. В тази връзка изцяло
се кредитират показанията на полицейските служители Д. и Т., които всеобхватно излогат своите възприятия относно миналото
събитие, предмет на доказване в процеса. От тях по несъмнен начин се
установява, че след поставянето на белезниците подсъдимият се е успокоил и с
никакви конкретни и неправомерни действия не е възпрепятствувал изпълнението на
служебните им задължения, а неговата продължаваща агресия е била насочена
единствено и само към пострадалия. Съдът кредитира изцяло и приетите заключения
на проведените две съдебно – медицински по протоколи №2 и №3 от 2013година,
трите заключения на проведените съдебно – балистични експертизи и на съдебно –
химическата експертиза, както и заключението на проведената съдебно –
психиатрична експертиза като научно и методологически правилно изготвени, без
възникнали съмнения в тяхната правилност и неоспорени от страните. Чрез тях са
изяснени вида на използваният пистолет и основните механизми на
възпроизвеждането на изстрел, както и кое е лицето, което го е осъществило,
вида и характера на телесните увреждания и причинно – следствената връзка с
поведението на подсъдимия и тяхното причиняване. Между наличните по делото
доказателства няма съществени противоречия свързани с авторството на деянието,
механизма на престъпното деяние, характера и размера на причинените вреди,
както и всички други обстоятелства, свързани с личността и отговорността на
подсъдимия. По безспорен начин са изяснени основните факти, свързани с предмета
на доказване и съобразени с изискванията на чл.102 от НПК.
При тази система от преки и косвени
доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за
безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият Ю.М. към момента на
деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в който смисъл е и
заключението на проведената съдебно – психиатрична експертиза.
По
отношение на него съдебния състав счита, че не са налице безспорни
доказателства за осъществено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, както
от обективна, така и от субективна страна. В настоящият случай М. се явява
негоден субект на това престъпление. Безспорно е изяснено на първо място, че
той е имал неправомерно поведение насочено към нанасянето на посочената по
-горе лека телесна повреда по хулигански подбуди на пострадалия Т. П. Съгласно
трайно установената съдебна практика престъплението по чл.325 от НК се поглъща
от състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, когато в рамките на
приетите фактически констатации действията на подсъдимият, които очертават
квалифициращият състав на престъплението лека телесна повреда по хулигански
подбуди не са различни от тези, с
които той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по смисъла
на чл.325 от НК. Двете престъпления могат да бъдат осъществени единствено и
само при реална, но не и при идеална съвкупност. Тава така, защото когато
действията на подсъдимият по нанасянето на лека телесна повреда са съпроводени
с хулигански действия, които са го подтикнали да го извърши или пък когато е
извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение
към правилата на обществения живот или на човешката личност, то тези хулигански
действия се обхващат от състава на леката телесна повреда по хулигански
подбуди, когато е извършена с едно деяние. Безспорно, настоящият случай е
именно такъв- налице са фактически
констатации единствено и само по отношение на едно деяние, осъществено по едно
и също време и спрямо едно и също лице. Не се касае за две отделни деяния, а за
едно единствено. В настоящият случай не се събраха никакви доказателства
поведението на подсъдимият да е било насочено към други действия, изразяващи
явно неуважение към обществото извън тези, които са били насочени единствено и
само спрямо свидетелят Т. П. В този смисъл е и фактологията, описана в
съставеният и предявен обвинителен акт, където са посочени фактите, очертаващи
неправомерните и съставомерни действия на кръга от лица, субекти на наказателна
отговорност за престъпленията, които са им вменени. Основното задължение на прокурора е да формулира обвинението така, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на подсъдимия в него, като посочи и съответните индивидуализиращи белези,
касаещи го с техните времеви измерения, начина на извършване и произтичащите от
това обществено опасни последици, които се субсумират във визираната материално
правна норма. На първо място, при изписването на изпълнителното деяние в
диспозитивната част е посочено, че се касае за действия, с които обвиняемият е
причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на лицето Т.П., като в
обстоятелствената част липсва описание на друго поведение на подсъдимият, което
да касае други, отделни съставомерни
действия, проявяващи се като хулиганство с изключителна дързост. Изпълнителното
деяние като елемент от обективна страна на основния състав на престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 от НК се припокрива с това по посоченото обвинение по чл.325
ал.2 вр. ал.1 от НК, като отново се е изразило в съответните припокриващи се
форми – слизане от автомобила, взимането на сигнално – газовия пистолет,
насочване към пострадалото лице Т. П. и възпроизвеждане на изстрел при
достигането му, дърпане, бутане с него и последващото отделяне един от друг от
служителите на реда, достигнало до поставянето на белезници. Това са все
съставомерни действия по вмененото обвинение за извършено престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 от НК. Липсва описание други негови действия, които да касаят
непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред и да изразяват
явно неуважение към обществото. В този
смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена в т.19 от Постановление №2/16.1.21957г на Пленум на
Върховния съд на РБ, него, Решение №360/16.09.2013година на ВКС на РБ по н.
дело №1059/2013година - ІІІ н. о.. От събраните в хода на цялостното
наказателно производство гласни и писмени доказателства, съдебният състав прие,
че от страна на предаденото на съд лице не е осъществена никоя от посочените
две форми на изпълнително деяние на вмененото му престъпление по чл.325 ал.2
вр. ал.1 от НК. Направеното в този смисъл възражение от защитника на подсъдимия
М. в пледоарията му се явява според съда основателно. Не може да се сподели становището на
прокурора, че събраните доказателства касаят две отделни деяния, защото то се
явява голословно, необосновано и несъответно на събраните гласни и писмени
доказателства. Няма доказателства, които да определят поведението на
подсъдимият като такова, което да е с различна насоченост от това, да причини
лека телесна повреда по хулигански мотиви на пострадалия П.. Ето защо развитата
от прокурора теза за съставомерност на поведението на подсъдимия и по този
престъпен състав на чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, не почива на събраните
доказателства. Тя се явява единствено и само едно необосновано правно мнение,
без да се държи сметка за цялостните
факти, изложени в приетите в хода на съдебното следствие доказателства и
настъпилия противоправен резултат. Ето защо липсата на признаците от обективна
страна на състава на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК води до липса
на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК.
По
изложените съображения и предвид липсата на състав на престъпление по
обвинението от обвинителния акт спрямо подсъдимия Ю.М. съдебният състав прие,
че лицето е невинен в това, че на 15.01.2013
год. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправда с настоящата си присъда изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
С
оглед на възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият Ю.М. формално е осъществил от обективна и субективна страна с
действията си съставът на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК. На първо
място той е годен субект на вмененото му обвинение, защото с оглед на
изяснената хронология на настъпилите събития, действията му изцяло са
съставомерни. Това е така, защото той е предприел слизане от автомобила,
взимането на сигнално – газовия пистолет, насочване към пострадалото лице Т. П.
и възпроизвеждане на изстрел при достигането му, с който му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
обгаряния и хиперемия на
лицето и очните лигавици дърпане, бутане с него, при което му е
причинил и контузия на трети
пръст на лява ръка, довело до разстройство на здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което е съставомерно поведение по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Налице са и съпровождащите хулигански действия, които са изразявали явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Осъщественото от Ю.М.
деяние, макар и формално да разкрива обективните и субективни признаци на
предвиденото в закона престъпление по чл. 131 ал. 1 т.12 от НК не е престъпно
по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Това е така, защото осъщественото от него
деяние е с явно незначителна обществена опасност. Поначало, за да бъде признат
едно лице за виновно в извършването на вмененото му с обвинителния акт
престъпление, респективно, за да съставлява
едно деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да
осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав. Необходимо
е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно
обществените отношения, които са предмет на наказателно правна защита. За да бъде определено като престъпно едно конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Така и разпоредбата
на чл. 9 ал.2 от НК предвижда, че деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради своята
малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък когато неговата
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай е налице именно втората
хипотеза – на явна незначителност, поради което липсва обществена опасност от деянието,
осъществено от подсъдимия. Степента на обществена опасност на инкриминираното
деяние в настоящия случай е тясно зависима и от личността на подсъдимия.
Безспорно при преценката дали се касае за явна незначителност на обществената
опасност на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 НК, следва да се държи сметка и
за обстоятелствата и данните, свързани и със степента на обществена опасност на
личността на дееца, каквато е и постоянната съдебна практика, изложена в Решение № 237 от 4.V.1971 г. по н. д. №
192/71 г., I н. о. на ВС; Решение № 870/17.10.2005г. на ВКС, по н. д. № 242/2005г., ІІ н. о.. В настоящият случай
е налице изключително ниска степен на обществена опасност на личността на Ю. М. В тази връзка съдът отчете
несъмнено установените обстоятелства по делото, че се касае за лице, което с
оглед факта, че е родено в ... и родният му език не е български, трудно се е
адаптирало в обществото, но е проявило амбиции за устойчиво правно
регламентирано поведение.
При преценката за явно незначителна обществена опасност на деянието съдът не
може още и да не отчете обстоятелството,
че касаещо особеностите на личността на
подсъдимия, свързано с поведение, повлияно от семейната му среда, която се отличавала с
особена привързаност на намиращото се в семейството лица един към друг и в
която майката е безспорен авторитет.
Установи се от показанията на свидетелите Е. М. и З. Б., че върху подсъдимият е
бил упражняван засилен родителски контрол, които е предопределил и неговите
индивидуални възможности, както и мотива на извършените действия, свързан със съзнанието, че
защищава майка си- свидетеля М. М., която през това време е застрашена от един
изключително едър мъж, който първи е предприел
неправомерни действия към разправа с нея. В определена степен именно склонността на
подсъдимият да се влияе от тези родово – семейни отношения е довела и до
процесното деяние. Съдът при изграждането
на извода си за явна незначителност на обществената опасност на деянието взе
предвид и процесуалното поведение на подсъдимият, изразената критичност към
деянието, като отчете обстоятелството, че вредните
последици са били своевременно отстранени със своевременно извинение към
пострадалото лице и обезщетението му за причинените телесни увреждания, като
понастоящем той няма претенции към тях и поддържат добри, нормални
взаимоотношения. Затова при своята преценка на явна незначителност на
деянието и оттам, че не е общественоопасно, съдът отчете всички обстоятелства,
свързани с конкретното поведение на подсъдимият. При преценката за деянието съдът отчете обстоятелството, че към момента на осъществяване на деянието Ю.М. е с чисто
съдебно минало, няма други противообществени прояви и той е ангажиран като
студент по право, както и е трудово ангажиран в семейния бизнес. Степента на
обществена опасност на инкриминираното деяние в настоящия случай е тясно
зависима и от личността на подсъдимия. Предвид на всички гореизложени
обстоятелства, сочещи на изключително незначителна степен на обществената
опасност на деянието и на дееца съдът прие, че в настоящия казус същите
определят липсата на престъпност в него и са налице всички законови
предпоставки за приложението на чл. 9 ал.2 от НК. В настоящият случай, независимо от характера на
извършеното деяние, последиците от деянието не касаят накърняването на обществените
отношения, предмет на наказателно правна защита, в някаква значителна степен.
Тези обективни предпоставки обуславят наличието на явна незначителност на
въпросното деяние и затова същото се прие от съда, че не е престъпно по смисъла
на чл. 9 ал.2 от НК. Предвид всички гореизложени обстоятелства, според
становището на съда е налице явна незначителност на настъпилите противоправни
последици, която изключва обществената опасност на деянието и на дееца. В изложения по – горе
смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение
№ 870 от 17.10.2005 г. по н. д. № 242/2005 г., II н. о. на ВКС, Решение № 706 от 22.ХI.1974 г. по н. д. №
665/74 г., II н. о. на ВКС, Тълкувателно
решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК, Тълкувателно решение
№ 113 от 16.XII.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК на ВС. Поради
всички гореизложени обстоятелства, сочещи на явна незначителност на
обществената опасност на деянието и на дееца съдът прие, че в настоящия казус
са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 9 ал.2 от НК.
С оглед на изложеното, на основание
чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Ю. М. за невиновен в това, че на 15.01.2013 г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди е причинил на Т.К.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се
в обгаряния и хиперемия на
лицето и очните лигавици и контузия на трети пръст на лява ръка, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като случаят е явно незначителна обществена опасност и го
оправда по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК.
Като оправдан по повдигнатото
обвинение съдът постанови направените в наказателно производство разноски в
размер на 605,52
/шестстотин и пет лева и петдесет и две стотинки/ лева за експертизи на основание чл. 190 ал. 1 от НПК да останат за сметка на
Държавата.
Съдът се разпореди и с приложените
веществени доказателства, като 1 бр. мъжко кожено
яке „Бигардини" и 1 брой пистолет Zoraki, модел 914, кал.9x22, сер №..., ведно
с празен пълнител, находящи се на съхранение в служба „Архив” при ПРС следва да
се върнат на подсъдимия Ю.М., а 1 бр. гилза от жълт метал, находящи се
на съхранение в служба „Архив” при ПРС се разпореди да се унищожи като вещ без
стойност, както и веществените
доказателства – 1 бр. гилза от жълт метал с надпис Wadie 9мм. PA PV, на
съхранение в сградата на 04 РУ-МВР Пловдив и 1 бр. счупени слънчеви очила и 1
бр. DVD, находящи на съхранение в служба „Архив” при ПРС, също следва да се
унищожат като вещи без стойност, а 1 брой DVD диск с надпис Maxell Villa
Plovdiv IV 15.01", находящо се корицата на досъдебното производство да се
върне на представител на „Билла България” ЕООД
- филиал 324 Пловдив.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.