Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 03.12.2019 г. Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На деветнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 3365 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществявал
основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Твърди, че е
потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, Община Тополовград, който обект бил
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената
ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Ответникът притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№ Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществявал дейност по
снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. Твърди, че през периода от 23.07.2014г. до 22.08.2014г.
заплатил на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп
до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА", намираща се в общ. Тополовград: за м. август 2014г. била
заплатена сумата 92,07лв. по фактура № **********/31.08.2014г., представляваща
начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.
По посочената по-горе фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за
които към момента нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова
молба. Сумата била измерена и отчетена при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 kV
в Помпена станция „Капитан Петко войвода". Счита, че измерването по
този начин и конкретно на това място било незаконосъобразно и водело до
начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение
№ Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на
мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени. Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която
подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията и
достигал до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от
същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ
20 kV на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20
kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции,
в които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и
ПС „Кап. Петко Войвода". Ищецът отправял няколкократни писмени искания към „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД за промяна на мястото и нивото на
измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищецът изпратил искане за промяна
на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/; -Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. След
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН, а единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било
сторено. Във връзка с това ищецът изпратил и следващо писмо №
2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено
мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно
напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната: -ИТ №
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник. -ИТ 2939033 „ВиК" с.
Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/
с.Кап. Петко Войвода. На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което
го уведомил, че следва да им предостави документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това искане било
необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008г. изпратил по
отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД било собственик Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ, като към
писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Същите били собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавните имоти се предоставяли на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. Счита,
че поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не дължи заплащане на такса достъп до
електроразпределителната мрежа. Заплащането за пренос на ел. енергия имало за
цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия
по тази мрежа и за дейностите по поддръжка и ремонт й били за негова сметка и
той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното
предприятие нямало разходи по нея, в конкретния случай нямало разходи по
електропровод Венеция и нямало основание да калкулира на ищеца цена за пренос
на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод Венеция. Дори и
измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то
ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел.
разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция Капитан
Петко войвода и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско напрежение.
Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на
собствеността били изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция
Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не
дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно. Цената
за достъп до по електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явявала от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде
основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно тези
елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което
произтичала и тяхната недължимост. Поради безспорния факт, че присъединяването
на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с
оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на
измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско
измерване. Тъй като в случая се касаело за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя
била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като
средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие Количеството
потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било измервано не
на границата на собственост между собствения му кабелен електропровод и
електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в намиращите се след
тази граница трафопостове. Следователно извършеното от разпределителното
дружество измерване било неправомерно и поради това за него не било възникнало
задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната
електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа. При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви срещу
ответника иск да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми,
които е получил от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД да му заплати сумата 92,07лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №
2939033, за периода 23.07.2014г. - 22.08.2014г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
гр. Пловдив
счита предявения иск за неоснователен, поради което го
оспорва изцяло. В изпълнение на
задълженията си по общите условия ответникът доставил в обекта на ищеца за
процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги, вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", издало
месечната фактура, стойността на част от която съставлявала исковата сума.
Действително ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. Присъединяването
на ищеца било извършено преди влизане
в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба. Доставената електрическата енергия, вписани
в процесната фактура била остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на КЕВР. Съобразно Решение №Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за
достъп до електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и
отразявала всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление,
управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане
на измервателните групи, като в тази цена не се включвала стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били
включени в цената за пренос. Цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплащала от всички потребители съобразно нивото на напрежение на
разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им и отразявала всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото
пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от потребителите
количества електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два
компонента, а именно - „цена достъп" и „цена пренос", било
продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и
покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. В ценовото решение разграниченията,
които държавният регулаторен орган извършвал за първи път, били: по потребители
- в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали). По отношение на цената за
достъп обаче разграничение нямало - цената за достъп била относима към всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които консумират електроенергия на средно или
ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина
на присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, вкл.
ищеца. Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп",
били дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй
като те покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа
средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Дори в обектите да не се извършвала консумация на
електроенергия за даден период от време, доколкото те са присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, се приемало,
че услугата достъп им е предоставена. От 2008 г. до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп, било в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова било то и в решението на КЕВР, послужило за
определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура. Съгласно чл.17
ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Процесните суми били
дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, тъй като услугата достъп
до електоразпределитената мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД. След като е сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и
задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която
изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия
оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която е
изграден и функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез Правилата за търговия с електрическа енергия КЕВР
създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те
били задължени да оформят и своите тьрговско-лицензионни отношения. Поради
изложеното счита претенцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД за неоснователна. Претендира
да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери
за установено следното:
По делото е представена фактура № **********/31.08.2014 г., издадена от
ответника за дължима от ищеца сума за консумирана електрическа енергия и
мрежови услуги за множество места на потребление, вкл. ИТ № 2939033 – ЕИ В И К С. КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА - за периода 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с платежно
нареждане от 08.09.2014 г.
Не се спори, че през процесния период 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г. ответникът е имал
качеството на обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто
обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан
Петко войвода, ИТН 2939033, както и че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия
при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията.
Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не се изисква. Не
е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите. Съгласно §
1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на основание
чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и
чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и
чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената,
заплащана за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Във връзка с това „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че тече проект по идентифициране на
обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, дружеството вече не
начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението
на ДКЕВР в сила. В писмото е отразено, че все още не са получили от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ,
от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение
от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания
на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на
предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е
посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на
ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до ответното дружество с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал
да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно
напрежение 20 kV в Подстанция Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с.
Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от
ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите
документи са били представени с писмо изх.
№ 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. ответникът е изискал от
ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с
Тополовград. С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г. ищецът е поискал от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД да отпадне такса пренос за обекти ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и
ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочил, че прилага документи
за собствеността на електропровода. Едва след това е образувана процедура за
промяна на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на
средно напрежение.
От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза по делото се
установява, че през периода 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесната фактура за обект Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан
Петко войвода, ИТН 2939033 е извършвано на страна ниско напрежение в ЗРУ
20kV/400V в Помпена станция „Капитан Петко войвода“. Ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 kV, е собственост на ищеца, измерването на употребяваната електроенергия може
да бъде направено на границата на собствеността в килията на Подстанция
„Тополовград", захранваща електропровод „Венеция". „ЕВН ЕР“ ЕАД е
следвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“ чрез обособяване на
отделно поле „мерене“ или в съществуващата килия. Според вещото лице, ако се
приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград“, е бил собственост на ищеца пред
процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на „ЕВН ЕР“ ЕАД нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в Помпена станция „Капитан
Петко войвода“- с. Капитан Петко
войвода, ИТН 2939033, нито при монтирана измервателна група на ниво
средно напрежение в подстанция „Тополовград“. През процесния период „ЕВН ЕР“
ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до
същата. Според вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, поради
това че електроснабдителното предприятие се ангажира с доставката на
електрическа енергия до определената разполагаема мощност и осигурява
сигурността на доставката, ищецът дължи заплащане на такса достъп до разпределителната
мрежа за обект Помпена станция „Капитан
Петко войвода“- с. Капитан Петко
войвода, ИТН 2939033 за съответния период. Съдът възприема заключението
на първоначалната съдебно-техническа експертиза, отчитайки обективността на
експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и
научната и логическа обоснованост на заключението.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за
търговия с електрическа енергия /ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./
предвижда, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата
енергия, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Според чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по
чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на
Помпена станция „Помпена станция „Капитан
Петко войвода“- с. Капитан Петко
войвода, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция"
20kV, свързан с Подстанция Тополовград. Това е видно от заповед №
135/12.12.1995 г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване
на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните
обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово /старо
наименование на Помпена станция „Капитан
Петко войвода“/, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв.
от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник,
Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орешник от съответния трафопост и
извадка от инвентаризационен опис.
От заключението на съдебно-техническите експертизи по делото е видно, че за
обект с ИТ № 2939033 - Помпена станция „Капитан
Петко войвода“- с. Капитан Петко
войвода през процесния период е доставена електроенергия на ниво средно
напрежение по собствения на ищеца електропровод „Венеция”. Трансформирането на
електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е
извършвало от съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на ищеца.
Следователно средството за търговско измерване не е поставено на необходимото
място, съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на
границата на собствеността в Подстанция Тополовград, откъдето се захранва
електропровод „Венеция”.
Дължимостта на цената за достъп на електрическа енергия е пряко обвързана
от спазването на изискването консумираната електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа
за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на
количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното,
тези два елемента от цената на електрическата енергия са недължими /в този
смисъл е решение № 227/11.02.2013г. по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.
В разглеждания случай по делото не е спорно, че при присъединяване на
процесния обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995 г. мястото на
измерване на потребената електрическа енергия е определено на ниво ниско
напрежение в Помпена станция „Капитан
Петко войвода“. През 2008 г. обаче е настъпило изменение в начина на
определяне на цената на потребяваната електроенергия, като същата включва и
компонента „цена за достъп до електроразпределителната мрежа“. Видно от
заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, цената за достъп
има за цел да компенсира електроснабдителното предприятие за разходите по
дейностите по осигуряването, монтажа, поддръжката, ремонта и управлението на
присъединителните електросъоръжения. Доколкото мрежата, доставяща електроенергия
до обект Помпена станция „Капитан Петко
войвода“ след Подстанция Тополовград, не е била собственост на ответното
дружество, от този момент за него не съществувало основание за начисляване на
цена за достъп. Ответникът не е имал разходи за поддръжка, реконструкция и
разширяване на електроразпределителната мрежа след подстанцията, които да се
покриват от тази цена.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото се
установява, че начислената в процесната фактура такса достъп е в размер на
92,07 лв. Според вещото лице цената за достъп до електроразпределителната мрежа
се формира на база на предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови
клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента,
нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът. Заключението е
обосновано и незаинтересовано, поради което съдът го възприема изцяло.
По тези съображения съдът намира, че ищецът не дължи на ответника спорната сума по силата на валидно договорно
задължение в рамките на съществуващото между страните облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия. Същата се явява
платена от ищеца при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, поради което подлежи на връщане от ответника. Ето защо предявеният иск
за заплащане на сумата 92,07 лева, представляваща платена без основание цена за
достъп до разпределителната мрежа за обект Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан Петко войвода, ИТН 2939033 за
периода 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г. по фактура №
**********/31.08.2014 г., е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 610 лв., представляващи
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. Ответникът е направил възражение за намаляване
размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото
производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. В
случая минималното възнаграждение за предявения иск, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 360 лв. с ДДС. Заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в
размер на 468 лева е прекомерно
съобразно фактическата и правната сложност на делото. В производството ищецът е
следва да проведе доказване само на извършеното плащане на сумата, доколкото
доказването на основанието за задържане на платената сума е в тежест на
ответника. С оглед на това минималният размер на адвокатското възнаграждение
напълно съответства на действителната сложност на производството за ищцовата
страна.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********,
представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 92,07 лева, представляваща платена
без основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Помпена
станция „Капитан Петко войвода“-
с. Капитан Петко войвода, ИТН
2939033 за периода 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г. по фактура № **********/31.08.2014 г., както и сумата 610 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :