Р Е Ш Е Н И Е
№270/6.12.2017г.
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
шести декември две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при
секретар Р. Петкова
и
в присъствието на прокурора Кондов
Изслуша
докладваното от съдия Атанасов ЧНД № 1445/2017г. по описа на
ВОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.31 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, въз основа на искане от страна на
Федерална
служба на правосъдието /Bundesamt
fur Justiz/ Германия за
признаване на финансова санкция, наложена от несъдебен орган - Полицейски
президиум Райнпфалц Ф.Р. Германия на българския гражданин И.К.М., ЕГН **********, с последен известен адрес ***
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за признаване на решението.
Засегнатото лице, И.К.М. нередовно призован, не е открито на адресната му регистрация. По данни
изхождащи от РУП Девня същия живее на семейни начала на известния по делото
адрес, но към настоящия момент работи извън страната като шофьор на TIR. Данните се потвърждават и от изискана
справка КИАД МВР Варна, от която е видно, че М. последно е напуснал страната на
15.09.2017г и няма данни да се е завръщал. По посочените причини,
делото се разглежда в негово отсъствие, като за нуждите на производството се
представлява от служебен защитник, съгласно
определение на съда.
Представителя на ВОП изказва становище, да се уважи искането за
признаването на решението за налагане на финасовата санкция, тъй като са налице
изискванията на специалния закон.
Служебният защитник изразява становище, че не са налице формалните
предпоставки за признаване на решението, тъй като не е установено, дали на
засегнатото лице е дадена възможност да обжалва, поради което искането е неоснователно и съдът следва да не
признае решението на немските компетентни власти. Същия правен извод се
обосновава и с аргумента, че в българския ЗДвП няма предвидено такова
нарушение, касаещо движение по автомагистрала.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено
следното :
На 27.12.2016 г. в 10:03 часа на при 178,500 км на федерална автомагистрала
61 в землището на на Графшафт по посока гр.Кобленец Германия управлявайки
товарен автомобил /омнибус с над 8 места за сядане без мястото на водача/ с контролен №
В 5376НХ, се движил под минималното допустимо разстояние от движещото се
пред него превозно средство от 50 м., при скорост над 50км./час по
автомагистрала.
Извършеното от И.М. било квалифицирано от компетентните органи в Ф.Р.Германия
като административно нарушение, по чл.
4,ал.3, чл.49 от Правилника за
движение по пътищата/StVO/,чл.24 от Закона за движение по пътищата/StVG/,, 15 от Федералния каталог
за финансови санкции /BKat/
С решение № 500.02868319.0 от 16.03.2017., влязло в сила на 21.04.2017, постановено от Полицейски
президиум Райнпфалц Ф.Р. Германия на М. била наложена парична санкция в размер на 80 евро
и парична сума по разходите по адм.производство в размер на 28,50 евро или общо
сумата от 108,50 /сто и осем евро и 50 евроцента/ евро .
Тъй като М. е български гражданин, с постоянно местоживеене в Р. България, немските
власти са изпратили акта с искане за признаване на наложената му парична
санкция. Компетентен да реши този въпрос е Варненски окръжен съд – по силата на
разпоредбата на чл.31, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/
В настоящото производство следва да бъде установено на първо място налице
ли е решение за налагане на финансова санкция по смисъла на Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции. На второ – налични ли са условията на
чл.30 от ЗПИИРКОРНФС и на трето - налице ли е някое от
основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС при което съдът може да откаже признаване.
Актът, с който на М. е наложена глоба в размер на 80 евро, ведно с
разходите по адм.производство от 28,50 евро е за допуснато нарушение относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Закона и Правилника за движение на
пътищата на ФРГ и е поставено от несъдебен
орган Полицейски президиум Райнпфалц Германия и несъмнено е налице решение за
налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, предложение
последно от ЗПИИРКОРНФС
Изпълнени
са и условията на разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от Закона – при поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, за които не се изисква двойна
наказуемост /като такова е посочено в чл.30 ал.2 т.1./ Независимо от това следва
да се отбележи, че и съгласно законодателството на Р.България – чл.185 вр с
чл. 23,ал.1 от ЗДвП /респективно
чл.75 от ППЗДвП/ „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко” и ал.2
„За улесняване на изпреварването по
двулентовите двупосочни пътища извън населени места водачите на пътни превозни
средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 метра, с
изключение на случаите, когато те извършват изпреварване, трябва да поддържат
такова разстояние между своето превозно средство и движещото се пред него друго
превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат
безопасно да заемат място между тях” представлява
нарушение, с което налице е и двойна наказуемост.
Тук е
мястото да се отбележи, че във връзка с горе изложеното претенцията на защитата
в тази насока, че по българския ЗДвП няма предвидено такова нарушение е
неоснователно.
Съдът констатира, че не са налице и основанията за отказ, предвидени от
чл.35 от Закона,поради което са налице всички изискуеми от закона предпоставки
за признаване на решението за налагане на парична санкция на И.К.М.. В тази връзка становището
на защита, че не става ясно дали лицето е
уведомено за възможността му да обжалва е неоснователно. В представеното
пред съда искане, изрично е посочено, че засегнатото лице е било уведомено за
правото му на жалба и очевидно, то не се е възползвало от него.
При обвързването да се съобрази изискването на текста на чл.16, ал.8 от
Закона – съгласно който съдът следва да определи равностойността на сумата от
108,50 евро в български левове, по фиксирания курс на БНБ към деня на
постановяване на решението, ВОС намери, че тя се равнява на 212,20 /двеста
дванадесет лева и 20ст./ лв. Това е сумата, дължима от М. понастоящем и
която следва да бъде събрана от органа по приходите след влизането на решението
в сила.
Предвид изложеното на основание чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.7, т.1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции Варненският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА решение № 500.02868319.0 от 16.03.2017г.., влязло в сила
на 21.04.2017г., постановено от Полицейски
президиум Райнпфалц Ф.Р. Германия, с което на И.К.М. ЕГН
**********
*** е наложена финансова парична санкция в
размер на 80 евро и парична сума по разходите по адм.производство в размер на
28,50 евро или общо сумата от 108,50 /сто и осем евро и 50 евроцента/ евро,
равностойни на 212,20 /двеста дванадесет лева и 20ст./ лева
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен
срок считано от днес, а за засегнатото лице – в 7-дневен срок, считано от
узнаването за постановяване на решението, като обжалването му не спира
изпълнението му.
Препис от решението да се изпрати на НАП - Варна за изпълнение.
За настоящото решение незабавно да бъде уведомен компетентният орган на
издаващата държава, а копие да се изпрати на МП на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.