Решение по дело №584/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 255

 

гр. Велико Търново, 23.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №584 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

 

Жалбоподателят „Недвижими имоти Елена“ ООД – гр.София, чрез процесуалните си представители оспорва като незаконосъобразна заповед № РД.02.05-508 от 22.08.2019 г. На кмета на община Елена, с която е одобрен проект за ПУП – план зазастрояване на поземлен имот с идентификатор 27190.500.8, начин  на трайно ползване „Пасище“ по КК за неурбанизирана територия на землището на гр.Елена и определяне на ново конкретно предназначение на ПИ, което е „За специализирана площадка за събиране, третиране (рециклиране), оползотворяване и временно съхраняване на строителни отпадъци“ със съответни показатели. Чрез процесуалният си представител ***А. жалбоподателят поддържа ,че тази заповед е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречи на закона  и е в разрез със законовата цел. Аргументира се, че дружеството било собственик на един от недвижимите имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на изменението, като то не желае тази промяна поради обстоятелството, че това ще доведе до влошаването на показателите на този дружествен имот. Сочи се, че с проекта за изменение се премества регулационната граница и попада в имота на дружеството, което се установявало от извадката от картата на част от общински път Елена – Килъжевци. По този начин се променяла квадратурата на ПИ – очевидно на дружеството – като дружеството не е съгласно с тази промяна. При изменението на плана не било взето съгласието на дружеството за това изменение досежно преминаването на общинския път през дружествения имот. Сочи се и, че правното основание на заповедта е чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ  (което не е вярно, тъй като не става въпрос за изменение на план), като посоченото в тази норма съгласие липсвало.  В имота се намирал рибарник, а новото предназначение на имота застрашавало аквакултурите на водоема и билогичното разнообразие в района. С тези и други аргументи, развити пред съда се претендира отмяната на заповедта и присъждането на разноски. В писмената защита се поддържа довода, че не са налице изискванията на чл.134, ал.1 и 2 от ЗУТ /каквато процедура по изменение така или иначе не е провеждана/, тъй като нито едно релевантно за това основание. Аргументира се, че съгласно СТЕ, изслушана по делото, придвижването до имота се извършва по съществуващ асфалтов път в имота на жалбоподателя, като няма друг път. ВЛ е посочило, че няма възможност да се изгради друг път до имота, което не е вярно, тъй като тази възможност е свързана с финансиране. Претендира разноските по делото.

Ответникът, кметът на община Елена, чрез представителя си ***Н. отрича основателността на жалбата. Основният аргумент на ответника за законосъобразността на заповедта му се свежда до аргумента, че с оглед практическото съществуване в имота на път, общината е изискала и получила от синдика на праводателя на жалбоподателя съгласие през имота му да се прокара временен път, което е без правно значение за заповедта. Издателят на заповедта не е знаел, че е налице нов собственик поради бездействието на жалбоподателя да регистрира промяната в кадастралния регистър и затова не е поискал съгласие за прокарване на временен път от него. В случая ставало въпрос за пръв план, а не за изменение на съществуващ такъв. Поддържа се и, че заповедта е формално и материално-правно законосъобразна.   

По делото не са конституирани заинтересовани страни, като причините за това са аргументирани в разпореждането на съда по хода от 25.02.2020 г.

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като тази и процесуална съдба не се дължи на изпълнението на предпоставките на чл.131, ал.1 от ЗУТ, а на определение №5352/24.04.2021 година на ВАС.

По същество е основателна, макар и далеч не поради изтъкнатите в нея причини.

Какви са констатациите на съда досежно фактите?

С решение №90 от 22.06.2017 г., взето по протокол №7 от същата дата, отразяващ заседание на Общински съвет – Елена, този орган на местно самоуправление, на основание чл.124а, ал.1 и ал.7 и чл.125 от ЗУТ, чл.25, ал.3, т.1 и т.3 и ал.54 от ЗСПЗЗ, както и чл.5, ал.5 и ал.6 от Наредбата за реда за придобиване, управление ши разпореждане с общинско имущество е разрешил изработването на подробен устройствен план – план за застрояване за имот №001356, пасище, мера  по КВС на землището на общината – процедираният имот съгласно скицата на СГКК – Велико Търново - за определяне на ново конкретно предназначение - „за специализирана площадка за събиране, третиране, оползотворяване и временно съхранение на строителни отпадъци“; одобрил е задание за изработването на този план, дал е предварително съгласие за промяната на предназначението на този поземлен имот, като е определил валидността на това съгласие до издаването на решение на Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ и взлага на кмета на общината да извърши необходимите процедури по реда на ЗУЕТ, ЗОЗЗ и ЗУО. Към решението е налично предложение на кмета на общината, предварително уведомително писмо до синдика на „Интериор“ за инвестиционното намерение на общината, отговора на този синдик за съгласие за временно ползване на път, скица на имот с №500001, скица на имот с № 001356 /процедирания имот/, АОС №561, вписа на 30.05.2011 г., скица на полски път с № 001430, скица на имот с № 001357 и други неотносими документи.

Изготвен е проект за плана за застрояване в едно с обяснителна записка от проектанта с пълна проектантска правоспособност Николай Г., като видно от тази записка е, че в нея се посочва необходимостта от проектирането, сочи се с кой имот /този на жалбоподателя/ граничи процесния имот, каква част от полски път попада в имота на жалбоподателя и статутът на ползването му, сочи се липсата на захранване на имота с електроенергия и липсата на предвиждане за водопровод, сочи се и, че имотът не попада в зона от мрежа „Натура 2000“. Очертани са и устройствените показатели за застрояването на имота съгласно проекта.

Със заповед №РД.02.056-465/21.07.2017 г. на кмета на общината е назначен ЕСУТ от общо 17 члена, подробно изброени в заповедта.

На свое заседание, проведено на 28.02.2017 г. ЕСУТ при Община Елена в състав от 14 члена приема така изготвения проект.

Въз основа на чл.128, ал.3 от ЗУТ в приложимата редакция, е изготвено обявление №УТ.01.02-220/10.11.2017 г., чрез което се уведомяват заинтересованите лица, че е изготвен проект за процесния ПЗ за имота, като е посочено и, че заинтересованите лица имат право да се запознаят с проекта и да правят възражения в 14 дневен срок. Към този момент издателят на заповедта по никакъв начин не е имал информация за промяната във вещното право на засегнатия от процедирането на плана имот поради неизпълнение от страна на настоящият жалбоподател на задължението му да поиска изменение в кадастралния регистър досежно собствеността на имота.

Видно от преписката е, че това обявление е връчено чрез разписка /л.41 от делото/ на синдика на единственото заинтересовано лице - „Интериор“ АД , чрез синдика му. По делото няма данни да е постъпило от това заинтересовано лице възражение.

Съответно, изготвено е обявление №УТ.01.02-220/10.11.2017 година, с което е обявено на заинтересованите, че е изработен проект за ПУП – ПЗ за имот №001356, като е променено предназначението му за специализирана площадка за събиране, третиране /рециклиране/, оползотворяване и временно съхранение на строителни отпадъци. Приложено е и решението на ЕСУТ при общината от 28.07.2017 година, според което този помощен орган приема проекта за ПУП – ПЗ за посочения общински имот.

Според обяснителната записка, имотът се намира в непосредствена близост до застроена територия с производствено предназначение /бивш завод за стъкло/ и е с удобен транспортен достъп от път с трайна настилка /бивш четвъртокласен път от Елена до село Килъжевци, а част от трасето е включено в имота на жалбоподателя. Посочено е, че до приключването на процедурите за обособяването на самостоятелно УПИ за сградите, намиращи се на територията на бившия завод за стъкло /имота на жалбоподателя/, пътя ще се използва от община Елена съгласно писмото на постоянния синдик. Имотът на попада в границите на защитена зона от мрежа Натура 2000 и не е в граници на такава зона по ЗЗТ. Като строителни параметри са посочени производствена зона, височина на бъдещото застрояване до 7 метра, плътност от 10%, Коефициент на интензивност 40%“, свободно застрояване.

Видно от графичното приложение към заповедта /лист 17/ тези параметри са именно такива.

При така констатираното съдът счита, че заповедта е издадено от компетентен по материя и степен орган по чл.129, ал.2 от ЗУТ предвид обхвата на плана за застрояване.

Съществените процесуални правила при процедирането на проекта, разписани в разпоредбите на чл.124-129 от ЗУТ.

Заповедта обаче противоречи на материалния закон.

Според заключението на ВЛ по допуснатата от съда СТЕ, което съдът кредитира, процедираният имот има обща граница с имота на жалбоподателя, изготвеният ПЗ касае промяна на предназначението на земеделската земя, като не се предвиждат други регулационни промени, нито се предвиждат нови пътища. ВЛ сочи, че до имота на жалбоподателя се стига по асфалтов път с нормални размери, качество и поддръжка, като при входа на бившия завод за стъкло няма предпоставки за осъществяване на контрол на превозни средства, граждани и организации. Южната част от имота на жалбоподателя е оградена с телена ограда, а от западния вход до водния басейн е изграден е изграден асфалтов път с ширина 6,20-6,50 метра, ограничен с бетонови бордюри на разстояние 5-7 метра. В имота са били изградени  сгради, като част от тях са частично увредени, част от тях са продадени на трети лица, водният басейн, описан в жалбата като рибарник е всъщност технологично охладително езеро. Що се касае до процедираия имот, то начина на неговото трайно ползване преди проектирането е пасище, като придвижването до имота се извършва по съществуващ асфалтов път в имота на жалбоподателя. Съответно пряк път до квартал Килъжевци понастоящем не е изграден, а движението се осъществява по заобиколен път южно на разстояние от процесните по делото имоти.

ВЛ заключава и, че и за двата имота липсва предходен устройствен план, т.е. липсва устройствен статут, процедираният имот до промяната представлява земеделска земя с начин на ползване пасище, а имотът на жалбоподателя е с начин на ползване за производство на стъкло. Посочено е, че земеделският път, посочен в графичната част от заповедта е от три части, като първата част е от разклона на второкласен път до входа на имота на дружеството жалбоподател и тази част е отразена като полски път в КВС, като е публична собственост на общината. Втората част е от входа на имота на жалбоподателя до напускането на този имот, като тази част не е нанесена нито в КВС, нито в кадастралната карта, а в графичната част от проекта е отразена в кафяв цвят, тъй като се намира в дружествения имот. Той е в добро състояние и се намира на мястото, като представлява вътрешно заводски път. Съответно, третата част от пътя, след напускането на дружествения имот е записан като полски път от 2,909 дка по КВС. Най – сетне, според последната част от заключението, проектираният път, по който следва да се стигне до процедираният имот, заема 2340 кв.м. от дружествения имот.

Посоченото заключение следва да се кредитира като безпристрастно и отговарящо и на фактите, които се съдържат в графичното приложение към процесната заповед.

При така констатираното съдът счита, че при издаването на заповедта не са спазени изискванията на чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗУТ, които имат императивен характер и за спазването на които не са предвидени законови изключения.

Както от заключението на ВЛ, така и от графичното приложение към заповедта се установява, че за УПИ, предмет на плана, не е предвиден достъп до улица или до път, които да са урегулирани по разума на чл.14, ал.2 от ЗУТ. Съвсем логично при това положение, не е изпълнено и изискването една от регулационните граници на новоурегулирания поземлен имот да е улична регулационна линия, която да определя границата на този имот с прилежаща улица, каквато липсва фактически  или като предвиждане на уличен регулационен план, както и на понастоящем процедирания план за урегулиране на имота на общината. Без правна стойност е твърдението на ответника, релевирано и в писмената му защита, за използването на де факто съществуващ път, за ползването на който било дадено съгласие от праводателя на жалбоподателя, тъй като такъв институт – урегулиране на неурегулиран поземлен имот при условие на съгласие на собственика на съседен имот за ползване на фактически изграден в този съседен имот път – не е познат в ЗУТ.

Следва заповедта да се отмени и преписката да се изпрати на ответника за изпълнение на решение №90/22.06.2017 година на Общински съвет – Елена чрез процедиране на изработването на нов проект за урегулиране на имота на общината при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон.

При това положение следва на жалбоподателя да се присъдят разноските по делото, които за него представляват внесена държавна такса от 50 лв. и 600 лв. възнаграждение за адвокат, платимо по банков път.

 

При тези съображения, Административен съд – Велико Търново, шести състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед №РД.02.05-508 от 22.08.2019 година на кмета на Община Елена.

Изпраща преписката по изпълнението на решение №90/22.06.2017 година, взето по протокол №7 от 22.06.2017 година от заседание  на Общински съвет – Елена за изработване на план за застрояване на поземлен имот с идентификатор 27190.500.8 с начин на трайно ползване „пасище“ по КККР за неурбанизирана територия при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ЕЛЕНА да заплати на  „Недвижими имоти Елена“ ООД, гр.София, ЕИК ********* разноски от 650 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: