№ 44
гр. Асеновград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101206 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.92 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ твърди, че на 15.08.2018 г. между него като „кредитодател“ и
Д.С.М. като „кредитополучател“ е сключен договор за текущо потребление, обезпечен с
поръчителството на ответника Н. Ф. Ф., по силата на който банката се е задължила и е
предоставила на кредитополучателя сумата 4 985 лева /приведена по разплащателна сметка
на същия/. Страните са постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да е 36
месеца, считано от датата на усвояването му, както че ОУ са неразделна част от договора.
По договора е било налице нередовно плащане от 07.03.2019 г., а след като е установено
неплащане на три последователни месечни вноски, кредитополучателя Д.М. е уведомена, че
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем на 25.05.2019 г. На 04.07.2019 г. при среща
в банката, проведена с Н.Ф., същия е уведомен че кредита е обявен за предсрочно изискуем,
съгласно условията на договора. Тъй като дългът не е погасен в пълен размер в РС
Асеновград е подадено заявление от банката срещу длъжниците с правно основание чл.417
ГПК. За събиране на дължимите суми: 4 181.80 лв. главница, 269.39 лв. договорна лихва за
периода от 07.03.2019 г. до 08.10.2019 г., 27.10 лв. обезщетение за забава за периода от
07.03.2019 г. до 08.10.2019 г., 1.16 лв. обезщетение за забава за периода от 08.10.2019 г до
09.10.2019 г., 120 лв. разходи за изискуемост и законната лихва – считано от 09.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и разноски 191.99 лв., е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжниците, срещу която е подадена възражение от Н.Ф..
Ето защо моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът
1
Н.Ф. дължи горните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното им изплащане. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски, както и тези в заповедното производство. При отхвърляне на предявения
установителен иск, предявяват евентуален осъдителен иск за същите суми. Молят при
оспорване на задължението от ответника, да се допусне ССчЕ с конкретно посочени
въпроси.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н.Ф., чрез
пълномощника Е.С., които оспорва иска. Същия заявява, че няма настъпила редовна
предсрочна изискуемост, тъй като главния длъжник не е бил надлежно уведомен за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем - за което излага подробни съображения.
Заявява, че задължението на ответника се е погасила по отношение на първите две вноски с
падежи на 07.03.2019 г. и 07.04.2019 г. – поради изтичане на 6-месечния преклузивен срок
по чл.147 ал.1 от ЗЗД, по отношение на същите (преди 08.10.2019 г.). Оспорва размера и
основанията на претендираните суми: главница, лихва и неустойка – описни в излечението
от счетоводните книги на ищеца. Счита, че предявения евентуален осъдителен иск е
процесуално недопустим – за което също излага съображения. Оспорва представеното
уведомление № 09-20-02480/20.09.2019 г. и ИД ПС 4400 012М6Н 1. Моли предявения иск да
бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2106/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответниците
Д.С.М. и Н. Ф. Ф. да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД описаните в
исковата молба суми, както и че същата е връчена на длъжника Н. Ф. Ф. на 23.03.2021 г.,
които е подала възражение на 14.04.2021 г. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя, поради което е
допустим.
На 15.08.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.С.М. е сключен договор за текущо
потребление, по силата на който на банката е предоставила на кредитополучателя сумата
4985 лева, обезпечен с поръчителството на ответника Н. Ф. Ф.. Страните по договора са
постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да е 26 месеца, считано от датата на
усвояването му. Кредитът е усвоен от кредиполучателя, същия е приведен по
разплащателната сметка на Д.М..
От приетата по делото ССчЕ на вещото лице М. А., което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че сумата от 4985 лева по Договора о 15.08.2018 г. е
усвоена от кредитополучателя Д.М. на 15.08.2018 г. и 16.08.2018 г. , чрез рефинансиране на
предишни кредити (обяснено в раздел ІІІ на експертизата). По договор за кредит за текущо
потребление от 15.08.2008 г. с кредитополучател Д.М. и Договор за поръчителство към него
от 15.08.2018 г. са платени задължения по главница и лихва в общ размер на 1089.87 лева,
на дати и размер, подробно посочени в таблица в раздел ІІ на заключението. Плащането на
2
суми по договора за кредит е преустановено от 08.03.2019 г. Кредитът не е обслужван
редовно, а със закъснения в плащането на погасителните вноски, като към 08.10.2019 г.
дните в забава са 412 и е осчетоводен от банката като предсрочно изискуем. Към 09.10.2019
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ),
задължението по Договор за текущо потребление от 15.08.2018 г. е: главница 4181.80 лв.,
договорна лихва 269.39 лв. (от 07.03.2019 г. до 08.10.2019 г.), обезщетение за забава от
07.03.2019 г. до 08.10.2019 г. – 27.10 лева (санкционираща лихва), обезщетение за забава от
08.10.2019 г. до 09.10.2019 г. – 1.16 лева (след датата на изискуемост), разходи/такси при
изискуемост на кредита – 120 лева, всичко общо 4599.45 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове са положителни
установителни, които като подадени в срок след своевременно подадено възражение по чл.
414 ГПК имат за предмет вземанията посочени в издадената Заповед № 1177/22.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и
Изпълнителен лист от 23.10.2019 г., по ЧГрД № 2106/2019 г., по описа на Асеновградския
РС, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу длъжника по Договора за кредит от 15.08.2018 г. –
Д.С.М. и солидарно задълженото лице, поръчителя по Договора за поръчителство от
15.08.2018 г. – Н. Ф. Ф., поради което са допустими.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване,
съдът е приел, че въз основа на Договор за поръчителство с ищеца от 15.08.2018 г.
ответникът Н. Ф. Ф. е поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2018
г. в размер на 4985 лв. с кредитор – ищецът и длъжник – Д.С.М..
Основателността на така предявените искове, предвид, че са предявени срещу
поръчителя, е предпоставена на първо място от установяване от кредитора, при условията
на пълно и главно даказване, на валидно обявена от него предсрочна изискуемост на
кредита и че същата е надлежно съобщена на длъжника по Договора за кредит - Д.С.М. на
25.09.2019 г., както и че исковата молба е подадена в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. – на
11.10.2019 г.
По общо правило „Предсрочната изискуемост“ на вземането по Договор за заем,
уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД или Договор за кредит, уредена в нормите на чл. 432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва не автоматично, не и по взаимно съгласие, а
с волеизявление само на едната от страните. „Предсрочната изискуемост” е предпоставка и
един от начините за прекратяване на Договор за кредит. „Предсрочната изискуемост“
възниква от сложен юридически факт, при наличието на две предпоставки: 1/обективният
факт на неизпълнение на договорното задължение и 2/упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, но настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, като от този
3
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на
длъжника, така и по отношение на поръчителя. Изменението на договора, поради
неизправност на длъжника, има за последица загуба на преимуществото на срока за
заемателя при погасяване на задължението - чл. 70, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага волеизявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми, което волеизявлението следва да достигне до насрещната
страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, или предвидени в закона (съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на кредита,
когато сумите не се ползват за целта, за която са получени; длъжникът е представил неверни
сведения; обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
длъжникът не плаща своите анюитетни вноски; длъжникът го заплашва производство по
несъстоятелност; длъжникът влошава сериозно финансовото си състояние) или уговорени в
договора (с Договора страните могат да определят част от основанията, при настъпване на
които банката има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към
принудителното му събиране). Следователно волеизявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, за да е валидно
следва от една страна да е предходено от наличието на обективни предпоставки за
предсрочна изискуемост – забава в плащанията на определен брой вноски.
В настоящия случай, относно обективния факт за неплащането на договорното
задължение, в исковата молба кредиторът твърди, че длъжникът не бил изпълнил
задължението си да погасява кредита съгласно уговореното, поради което обявил кредита за
предсрочно изискуем, като уведомил за това длъжника Д.С.М., чрез Писмо с изх. № 09-20-
02480/20.09.2019 год., получено на 25.09.2019 год. Съгласно уговореното в чл. 19.2 от
Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, ищецът има право да превърне кредита, заедно с лихвите, в
предсрочно изискуем. Следователно основанието следва да произтича, както от преценката
на кредитора, така и от допуснато просрочие над 90 дни - т. е. на три анюитетни вноски.
Твърдението на кредитора е, че предсрочната изискуемост е настъпила поради това, че
към 09.10.2019 г. длъжникът има неплатени/нередовни три вноски по
кредита. Съгласно Извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към
Заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, към 09.10.2019 г. броят на месечните вноски, които са
неиздължени /чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ/ са осем, както следва: на падеж 07.03.2019 г. – 52.55
лева; на падеж 07.04.2019 г. – 162.74 лева, на падеж 07.05.2019 г. – 162.74 лева, на падеж
07.06.2019 г. – 162.74 лева, на падеж 07.07.2019 г. – 162.74 лева, на падеж 07.08.2019 г. –
162.74 лева, на падеж 07.09.2019 г. – 163.46 лева, на падеж 07.10.2019 г. – 163.46 лева. Това
твърдение на ищеца, както и отразеното в Извлечението от счетоводните му книги се
подкрепя от другите събрани по делото доказателства, в това число и от представените от
ищеца документи. От Заключение на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че до
4
месец февруари 2019 г. по кредита били платени всички вноски в пълен размер, а от
08.03.2019 г. плащането по кредита е преустановено от кредитополучателя. Установеното
води до извода, че към 09.10.2019 г. обективния факт на неплащането от длъжницата на
договорното задължение над 90 дни - т. е. на три анюитетни вноски е налице, поради което
предсрочна изискуемост на кредита към този момент е била настъпила, а вземането по
издадената Заповед № 1177/22.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен листот 23.10.2019 г. по ЧГрД № 2106/2019 г., по описа на Районен съд
Асеновград, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е било изискуемо. Ето защо предявения иск
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените разноски в размер на: 300 лева юристконсултско възнаграждение, 92
лева държавна такса и 150 лева за съдебно-счетоводна експертиза. Същият следва да
заплати и разноските в заповедното производство или 191.99 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Ф. Ф., ЕГН ********** от село И., общ.
Пазарджик, ул.“Четиридесет и първа“ № 1, дължи на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Московска” № 19, представлявано от Т.Х.К.
и Д.Н.Н. – изпълнителни директори, следните суми: от 4 181.80 лева (четири хиляди сто
осемдесет и един лева и осемдесет стотинки) главница, сумата от 269.39 лева (двеста
шестдесет и девет лева и тридесет и девет стотинка) договорна/възнаградителна лихва за
периода от 07.03.2019 г. до 08.10.2019 г., сумата 27.10 лева (двадесет и седем лева и десет
стотинки) обезщетение за забава за периода от 07.03.2019 г. до 08.10.2019 г., сумата 1.16
лева (един лев и шестнадесет стотинки) законна лихва след датата на настъпване на
изискуемост за периода от 08.10.2019 г. до 09.10.2019 г. и 120 лева (сто и двадесет) заемни
такси-разходи за изискуемост, дължими по Договор за кредит за текущо потребление и
Договор за поръчителство от 15.08.2018 г., ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 1177
от 22.10.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2106/2019 г. по описа на Асеновградския
РС.
ОСЪЖДА Н. Ф. Ф., ЕГН ********** от село И., общ. Пазарджик, ул.“Четиридесет и
първа“ № 1, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Московска” № 19, представлявано от Т.Х.К. и Д.Н.Н., сумата от
542 лева (петстотин четиридесет и два), направени по производството разноски и сумата от
191.99 лева (сто деветдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки), направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС град Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5