Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
Гр. Габрово, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 23.03.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2004 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, бул."Ситняково"
№48, Сердика офиси, ет. 8 срещу П.Т.Т., с
ЕГН **********, с
адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди,
че на
14.08.2015 год. ответникът, в качеството и на физическо лице и на представляващ
„Бета-Бус"ООД, гр. Габрово, с ЕИК *********, безусловно и неотменно се
задължил, без протест и без разноски да заплати на ищеца при предявяване на
записа на заповед от същата дата сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
Сумата от 12 000 лв. следвало да бъде платена по банковата сметка на ищеца в
Ситибанк, клон София, изрично упомената в записа на заповед, и не по- късно до
3 /три/ години от датата на издаването на този запис на заповед. На 15.05.2017
год. записът на заповед бил предявен на издателя - ответник по това дело, но
плащане не последвало.
Шел България ЕАД завело в PC -
Габрово заповедно производство по реда нa
чл. 417 от ГПК,
за което било образувано ч. гр. дело №1306/2017 г. и издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. PC-Габрово осъдил
ответника да заплати на Шел България ЕАД следните суми: 12 000 лв. главница, законната
лихва върху главницата, считано от 13.06.2017 год. до изплащане
на вземането; 1200 лв.
разноски по заповедното производство - държавна такса и адвокатски хонорар.
Ищецът образувал изп. дело №20178500401221 по
описа на ЧСИ Александър Бизов, с peг. №
850 на КЧСИ, с район на действие СГС. Ответникът след получаване на поканата за
доброволно изпълнение подал възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, поради което PC - Габрово с Определение
№1301/10.08.2017 год. и в изпълнение на разпоредбата на чл.415, ал. I от ГПК
указал на заявителя Шел България ЕАД да предяви в едномесечен срок
установителен иск относно вземането, предмет на заповедта за незабавно
изпълнение и да довнесе дължимата ДТ. Съобщението с указанията на съда било
връчено на Шел България ЕАД на 28.08.2017 год., в съответствие с което било
инициирано настоящото производство.
Съображенията във възражението на ответника
срещу заповедта били неоснователни, тъй като записът на заповед бил редовен от
външна страна и съдържал всички задължителни реквизити, предявен бил на
издателя в качеството му на физическо лице. След предявяване на записа на
заповед задължението по него ставало изискуемо.
Записът на заповед бил едностранна абстрактна
сделка, което обаче не означавало, че ценната книга се издавала без основание,
въпреки липсата на изискване за основание за поемането на менителничното
задължение като елемент от съдържанието на едностранното волеизявление.
Поемането на менителнично задължение обикновено е свързано с други
правоотношения между издателя и поемателя, които са каузални. В конкретния
казус между ищеца и „Бета-Бус" ООД, чиито управител бил ответникът имало
сключен договор за ползване на услугата Еврошел карта /euroShell
Card/, като
основанието за поемане на менителничното задължение от страна на Бета - Бус ООД
и от солидарния длъжник П.Т.Т. било именно този договор. Издадената запис на
заповед представлявала обезпечение на поетите с договора задължения, съгласно
подписаното Приложение № 7 от 14.08.2015 год., на основание чл.11.1.3., като
гаранция за кредитния риск на Шел, свръзан с отложеното плащане по договора.
Записът на заповед бил редовен от външна страна,
тъй като съдържал всички изискуеми от нормата на чл. 535 от ТЗ реквизити,
поради което в полза на ищеца възникнало вземане срещу ответника по това дело,
като издател и физическо лице - солидарен длъжник. Записът на заповед бил
издаден на предявяване, като е предявен на 15.05.2017 год., който факт е
удостоверен с подписа на издателя. Задълженията между издателя на записа на
заповед и поемателя били каузални и произтичали от договореното по договора за
ползване на услугата Еврошел карти от 14.08.2015 год. между Бета-Бус ООД и
ищеца по това дело.
На 14.08.2015 г. с дружество Бета-бус ООД, чийто
управител е ответникът, бил сключен договор за ползване на услугата Euro Shell Card, чрез
който "Шел България" ЕАД предоставяло на ответника правото да ползва
карти EuroShell Card с цел получаване на доставки от доставчици в
държави, изрично посочени в Приложение №2, неразделна част към договора.
Съгласно чл.2.3. от договора, основният
картодържател правел поръчка на карти по стандартен образец, в която посочвал
избраните от него категории на доставките и тип на картите - карта на автомобил
или поименна карта. Със заявка основният картодържател поръчал и получил 14
броя Еврошел карти за автомобили с peг.№
ЕВ 2333 АТ, рег.№ ЕВ 7411 АТ, рег.№ ЕВ 3343 АР, рег.№ ЕВ 5333 АТ, рег.№ А 9353
ВТ, рег.№ ЕВ 4399 АВ, рег.№ ЕВ 0405 АХ, рег.№ ЕВ 4222 ВА. рег.№ ЕВ 4247 ВА,
рег.№ ЕВ 2220 ВА, рег.№ РВ 4386 ХН, рег.№ ЕВ 9989 АТ, рег.№ ЕВ 5222 АХ и на
името на фирмата: Beta Bus OOD. Съгласно чл.3.5 от
договора, за да бъдат регистрирани продажбите на закупените стоки и услуги чрез
еврошел карта на името и за сметка на основния картодържател - ответник,
приносителят на картата се легитимирал пред участника в системата еврошел карта
на бензиностанцията като представял картата и въвеждал ПИН-кода и в съответния
апарат. За всяка покупко-продажба се издавал ваучер за продажба в 2 екземпляра,
единият от които се подписвал от приносителя на картата, а другия му се
предава. Информацията, материализирана върху ваучера се съдържала в
електронната система за отчитане на продажбите на горива, тъй като била
дублирана върху контролната лента на електронен носител. Следователно при
покупката на стоки чрез еврошел карта с въвеждането на
ПИН-кода на картата приносителят сам регистрирал транзакцията, за което се
създавала електронна информация в електронната система за отчитане на
продажбата на горива, като въз основа на тази въведена чрез картата електронна
информация електронната система генерирала и издавала съотеветните фактури.
Съгласно чл.7.1 от договора и Приложение №6,
неразделна част от същия, плащането на ползваната стока и/или услуга с
цитираната карта следвало да се извърши в 14 - дневен срок от издаването на
фактурата. Съгласно чл.6.3. фактурата съдържала подробна информация за
осъществените чрез картата транзакции за периода на фактурирането, както и
друга идентифицираща клиента информация, като вида на превозното
средство, датата и вида на ползваната стока и услуга, обекта, в който е
ползвана услугата или закупена стоката. Съгласно чл.6.4. сумата, която
начислява Шел била равна на сумата за съответната транзакция, отбелязана във
ваучера за продажба и съответно в дублираната контролна лента на електронен
носител /КЛЕН/. Всяка продажба, включително и тези с карти Еврошел автоматично
се идентифицирали и отчитали от система за отчитане на продажбите на течни
горива, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за ретистрацията и
отчитането на продажбите на течни горива в търговските обекти чрез фискални
устройства.
В случай, че картодържателят не платял
своевременно дължимите суми Шел съгласно чл.8.2.1. блокирал картата без да
отправя допълнително уведомление, а съгласно чл.11.4. при забавено плащане
ищецът имал право да използва цялостно или частично гаранцията за прихващане на
изискуемото от ответника задължение /при определен размер на същата, съгласно
Приложение №7, неразделна част от договора/. Съгласно Приложение №7 страните
договорили като гаранция запис на заповед в размер на 12 000 лв, издадена от
Управителя като физическо лице и представляващ дружеството.
Съгласно чл.7.3. от договора в случай, че не
изплатял дължимите суми в срока по чл.7.1. ответникът дължял на ищеца неустойка
в размер на 0,06% на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден
Ответникът ползвал за периода 01.10.2015 г. -
30.04.2016 г., включително, стоки и услуги на обща стойност 9 426,56 лева с
ДДС. На съшия били издадени следните фактури:
- № 1663901 от 31.10.2015
год. /с падеж 14.11.2015 год./,
- №1670623 от 31.11.2015
год./с падеж 14.12.2015 год./,
- №1677351 от 31.12.2015
год./с падеж 14.01.2016 год./,
- №1684059 от 31.01.2016
год./с падеж 14.02.2016 год./,
- №1690739 от 29.02.2016
год. /с падеж 14.03.2016 год./,
- №1697489 от 31.03.2016
год./с падеж 14.04.2016 год./,
- №1704339 от 30.04.2016
год. /с падеж 14.05.2016 год./.
От момента на сключване на договора до момента
на прекратяване на плащането по горецитираните фактури Бета-Бус ООД ползвал
издадените му еврошел карти и редовно заплащал ползваните стоки/горива и
автомасла/ и услуги /международни пътни такси и такси по обслужване на
договора/.
До момента Бета-Бус ООД не заплатил стойността
на ползваните стоки, услуги и такси съобразно горецитираните фактури.
Задълженията по същите били изискуеми от момента на падежите, посочени по-горе.
Претендира от ответника като солидарен длъжник по записа на заповед сумата по
записа на заповед, която обезпечавала сумата, която длъжникът Бета-Бус ООД
дължал по горецитираните фактури.
Искането
на ищеца е съдът
да признае за установено по отношение на Шел България ЕАД, че ответникът
Владислав Стойчев Пройчев дължи по представения запис на заповед от 25.10.2016
год., като солидарен длъжник главница в размер на 12 000 лв.,
ведно със законната лихва върху същата, считано от 13.06.2017 год. - датата на
завеждане на заповедното производство до изплащане на сумата, разноските по
заповедното производство в размер на 1440 лв. /240 лв. ДТ и 1200 лв. адвокатско
възнаграждение/,
както и да му
бъдат присъдени разноските в настоящото производство, включително и
адвокатско възнаграждение.
2.
От страна на ответника:
Оспорва
иска изцяло като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.
Не отрича, че основание за издаване на въпросните фактури,
представени от ищеца по делото била доставка на различни видове
бензин, евродизел и различни видове консумативи, подробно описани в данъчните
фактури. Във връзка с подписания договор за доставка на горива била и процесната Запис на заповед, като в договора било посочено че същата е неразделна част от него. Въз
основа на предвидена в договора арбитражна клауза относно разглеждането на
възникнали спорове, пред АС при БТПП било образувано
Арбитражно дело № 80/2017г. на ВАД, по което „Шел
България" ЕАД - София претендирало представляваното от него като управител дружество „Бета
Бус"ООД гр. Габрово да заплати сума в размер на 12 563, 73 лева,
представляваща задължение по сключен договор за доставка на горива и материали
представляваното от мен Дружество "Бета Бус"ООД Габрово и Ищцовото
дружество. Именно във връзка с цитирания договор била и
подписаната Запис на заповед, като в него било посочено че
същата е неразделна част от него. По този начин, въз основа на двете поотделно
заявени претенции- едната пред PC Габрово с посочен длъжник физическо лице, издател на
Записа на заповед и управител на „Бета бус"ООД Габрово, и другата заявена
с Исковата молба пред АС при БТПП с длъжник „Бета бус"ООД Габрово, се целяло събиране на една и съща претендирана сума, произтичаща от едно и също на практика задължение- това по сключения
договор за доставка на горива и материали с доставчик ищеца „Шел
България"ЕАД София. Въпреки че Записът на заповед като
документ представлявал такъв обективиращ безусловна
задължение за заплащане на посочена в него сума, то в случая следвало да се изясни въпросът защо ответникът, като физическо лице го бил подписал, дали същият е неразделна част от договор,
въз основа на който е поето задължение от друг правен субект- ЮЛ и дали в
крайна сметка той, като издател на Записа на заповед - физическо лице бил получил посочената в него сума от
Дружеството заявител /ищеца/. В случая задължението поето от дружеството „Бета
Бус"ООД Габрово, за което било образуваното Арбитражно дело
№80/2017г. на ВАД, по което „Шел България"ЕАД гр. София претендирало представляваното от него, като управител, дружество „Бета Бус"ООД гр. Габрово да заплати сума в размер на
12 563, 73 лева, представляваща задължение по сключен договор за доставка на
горива и материали представляваното от мен Дружество "Бета Бус"ООД
Габрово и Ищцовото дружество. Именно във връзка с цитирания договор била и подписаната Запис на заповед, като в него било посочено че същата е неразделна част от него.
Представляваното от него, като
управител, дружество „Бета Бус"ООД Габрово изплатило изцяло
дължимата сума. Претендираните от "Шел България" ЕАД суми били изплатени изцяло в брой, като така
направените периодични плащания били отразени по надлежния ред в представените платежни
нареждания и банкови извлечения. Подобното отразяване съответствало изцяло на Закона за счетоводството.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1.
Правна квалификация:
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите на чл. 535-538 от ТЗ, във
вр. с 79 ал. 1 от ЗЗД.
2. От фактическа и правна страна:
Видно
от съдържанието на ч. гр. д. № 1306/2017 г. по описа на РС Габрово, ищецът е инициирал
заповедно производство, като въз основа на процесния запис за заповед от 14.08.2015 г. е издадена Заповед № 2337/19.06.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК. В дадения срок длъжникът /ответник по настоящото дело/ депозирал възражение, като кредиторът /ищец по настоящото дело/ инициирал настоящото
исково производство, чрез подадената в едномесечния
срок от получаване на уведомлението искова молба,
представена пред съда на 30.08.2017 г.
По
делото, в подкрепа
на твърденията си, кредиторът е
представил процесния
запис на заповед, изпълнителния лист, договора за
ползване на услугата euroShell Card от 14.08.2015 г. сключен между ищеца и Бета-бус ООД,
приложения от 1 до 8, както и всички първични счетоводни документи въз основа
на които кредиторът твърди, че процесната сума е дължима, като сума, представляваща стойността на услугата ползвана по договора от юридическото лице.
От представените доказателства по делото е
видно, че на 14.08.2015 г. между ищеца и Бета-бус ООД, чийто управител е
ответникът, бил сключен договор за ползване на услугата Euro Shell Card, чрез
който "Шел България" ЕАД предоставяло на ответника правото да ползва
карти EuroShell Card с цел получаване на доставки на горива от
доставчици в държави, изрично посочени в Приложение № 2, неразделна част към
договора.
На същата дата ответникът с процесния запис на
заповед, в качеството на физическо лице и на представляващ „Бета-Бус"ООД,
гр. Габрово, с ЕИК *********, безусловно и неотменно се задължил, без протест и
без разноски, да заплати на ищеца при предявяване на записа на заповед от
същата дата сумата 12 000 /дванадесет хиляди/ лева. Сумата 12 000 лв. следвало
да бъде платена по банковата сметка на ищеца в Ситибанк, клон София, изрично
упомената в записа на заповед. Записът на заповед можел да бъде предявен не по-късно
до 3 /три/ години от датата на издаването му. В посочения срок, а именно на
15.05.2017 г. записът на заповед бил предявен на издателя - ответник по това
дело, но плащане не последвало.
По
делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът изцяло кредитира с доверие, установяваща, че
ползваните и неплатени стоки и услуги по договора са в размер на 9426,56 лв. за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г.
Установено е от
вещото лице, че счетоводството на ищеца е водено правилно и редовно. Т.е.
безспорно се установява по делото, че Бета бус ЕООД
има задължение към ищеца въз основа на посочения договор в размер на 9426,56 лв.
По
повод възраженията на ответника,
съдът не приема за аргумент в посока недължимост на
процесната сума обстоятелството, че ищецът е инициирал
арбитражно производство против другия длъжник, тъй като не
е налице сила
на присъдено нещо относно настоящия правен спор - съгласно чл. 299 ал.
1 от ГПК пределите на силата на присъдено нещо на решението са ограничени до
решаването от съда на спор относно същите страни, за същото искане и на същото
основание. В конкретния случай страните по настоящия спор не са същите, като
тези, участвали в арбитражното производство и поради това арбитражното решение
не формира сила на присъдено нещо относно настоящия спор. Освен това, дори и да има друго производство на същото основание против дружеството-контрагент
по договора, данните по делото са,
че сумата не
е платена.
Процесният
запис на заповед е редовен от външна страна, относно което няма
възражния от страна на ответника.
Записът
на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т. е. основанието не е
елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на такова не е
обуславящо за нейната действителност. Това обаче не означава, че във всички
случаи записът на заповед е лишен от основание. Поначало записът на заповед служи
за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е
възникнало от различни юридически факти /продажба, наем, заем, изработка и т.
н./. Именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е непосредствената
причина /основанието/ за менителничното задължаване - чрез него се цели да се
гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения. В случая ищецът твърди наличието на връзка между двете сделки
и в негова доказателствена тежест е да установи този позитивен за него факт,
при което наличието на дълг по каузалната сделка ще доведе до ангажиране
отговорността на ответника по повод задължението му по абстрактната. В конкретния случай
обаче е налице признание на този факт от страна на ответника /отрицателен за
него факт/ – и в отговора, а доста подробно и в депозираното преди първото
съдебно заседание по делото становище /озаглавено отново писмен отговор/ от
ответника се сочи, че именно във връзка с посочения договор за доставка на
горива е подписан процесния запис на заповед. С оглед признанието на ответника,
безспорно е, че записът на заповед има
обезпечителна функция по договора 14.08.2015
г. с дружество Бета-бус ООД, чийто управител е ответникът, за ползване на
услугата Euro Shell Card” /за доставка на различни видове горива/ и това
е причината за подписването му. Тъй като записът на заповед има обезпечителна
функция, за сумата отразена в него не се изсква да е получена, поради това
възражението на ответника, че не е получил сумата, отразена в записа на заповед
е неоснователно, относно задължението му да заплати същата, предвид гаранционната
функция за задълженията на дружеството, страна по каузалната сделка, каквото задължение
безспорно беше установено по делото в размер на 9426,56 лв.
С оглед установената обезпечителна функция
на записа на заповед, искът следва да
бъде уважен до размера на задълженията по каузалната сделка и отхвърлен за
разликата над 9426,56 лв. до претендирания размер
от 12000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ІІІ. Относно разноските по делото.
От двете страни се
претендират разноски и са направени възражения относно прекомерност на
разноските за адвокатска защита на насрещната страна. Относно посочените
възражения съдът намира следното:
Материалният интерес съгласно заведеният иск е 12000,00 лева. С оглед
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение с оглед цената на иска 12000 лева е 890 лева.
От страна на ищеца е изплатено за исковото производство адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, а от
страна на ответника 1500 лева.
С оглед сложността на делото, двете възнаграждения следва да бъдат
намалени на 1000 лева – непосредствено над дължимия минимум.
От страна на ищеца в исковото производство са направени и разноски в
размер на 240 лева за държавна такса и 170 лева за експертиза, или общо
разноските от страна на ищеца върху които съдът следва да се произнесе са в
размер на 1410 лева.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
С оглед частичното
уважаване на иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1107,62 лева,
а ищецът на ответника 214,50 лева. При прилагане на компенсация до размера на
по-малкото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищец сумата 893,12 лева разноски по делото за исковото
производство след извършена компенсация.
Предвид ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив за дължимостта на разноските, извършени в заповедното
производство. Такива са направени от ищеца в размер на 1200 лева – адвокатско
възнаграждение и 240,00 лева за държавна такса.
От ответника е направено възражение за прекомерността и недължимостта им.
Няма данни за направени от ответника разноски по заповедното
производство.
Относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, направено от
заявителя по заповедното
производство:
Материалният интерес съгласно заведеното заявление е 12000,00 лева. С
оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 7, във вр. с
ал. 2 т. 5 и от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
по заповедното производство е 630 лева,
до който размер с оглед сложността на делото следа да бъдат намален. Общо
разноските от страна на ищеца по заповедното производство върху които съдът
следва да се произнесе са в размер на 870 лева.
С оглед частичното уважаване на иска, ответникът дължи на ищеца разноски
по заповедното производство в размер
на 683,43 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Т.Т., с
ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на "ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, бул."Ситняково"
№ 48, Сердика офиси, ет. 87:
- сумата 9426,56 лева /девет
хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 56 стотинки/ - главница, дължима
по Запис на заповед от 14.08.2015 г., предявен на 15.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 13.06.2017 г. /датата на
завеждане на заповедното производство/ до
окончателното изплащане на сумата,
за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2337/19.06.2017 г. по
ч.гр.д. № 1306/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535-538 от ТЗ, във вр. с 79 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 9426,56 лева, до
претендирания размер от 12000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Т.Т., с
ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Ситняково" № 48, Сердика офиси, ет. 87 сумата 893,12 лева /осемстотин деветдесет и три лева и 12 ст./ – разноски по делото по
воденето на исковото производство по компенсация, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.Т., с
ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Ситняково" № 48, Сердика офиси, ет. 87 сумата 683,43 лева /шестстотин осемдесет и
три лева и 43 ст./ – разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: