Присъда по дело №618/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 3
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Коста Стоянов Стоянов
Дело: 20215200200618
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
****, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
СъдебниВАЛЕРИ ДИМИТРОВ
заседатели:БЕНЗАРОВ

КАТЮША ТОДОРОВА
ПРОДАНОВА
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
и прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Наказателно дело от общ
характер № 20215200200618 по описа за 2021 година




ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. В. Г. - роден на ******, обл. Пазарджик,
живущ в ***, ул. „***, обл. Пазарджик, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, българин, български гражданин,
разведен, основно образование, осъждан, ЕГН- ********** за ВИНОВЕН, в
че за периода от 01.03.2018 г. до 30.06.2018 г. в ****, в качеството на
управляващ и представляващ дружеството ****, със седалище ***, обл.
Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г., в размер на
84 669,18 лв., като не е подал пред ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик
Годишна данъчна декларация, която се изисква по чл. 92 от ЗКПО и не е
декларирал в нея данъчна печалба на дружеството в размер на 846 691,75 лв.
за календарната 2017 г. и корпоративен данък в размер на 84 669,18 лв.,
дължим за 2017 г. поради което и на основание чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1
1
т. 1 от НК, и чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно ОБЩО
най-тежко наказание по настоящата присъда и по НОХД №1426/2019г. по
описа на **** в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 25 ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното му
наказание от двадесет години лишаване от свобода изтърпяването в периода
от 9.04.2020г. към 08.02.2022г. по НОХД № 1426/2019 г. на *** в размер на
една година девет месеца и двадесет и девет дни.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия АТ. В. Г. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия АТ. В. Г. да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер: 156 лева за експертизи.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред Пловдивски Апелативен съд.




Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ :Обвинението е против подсъдимият АТ. В. Г. от с. Х. по чл.
255 ал.З във вр. с ал.1 т. 1 от НК,за това че за периода от 01.03.2018 г. до
30.06.2018 г. в гр. Пазарджик, в качеството на управляващ и представляващ
дружеството „**** с ЕИК ****, със седалище с.Х., обл. Пазарджик, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г., в размер на 84 669,18 лв.,
като не е подал пред ****, *** Годишна данъчна декларация, която се изисква
по чл. 92 от ЗКПО и не е декларирал в нея данъчна печалба на дружеството в
размер на 846 691,75 лв. за календарната 2017 г. и корпоративен данък в
размер на 84 669,18 лв., дължим за 2017 г.
Производството пред първата инстанция се разви по реда на Глава
ХХVII от НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, пледира за осъдителна присъда с ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимият,пледира за справедливост.
Подсъдимият се признава за виновен , признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Дружество „**** с ЕИК: **** е учредено на
08.08.2017 г. /стр. 8, папка 1 от делото/. Вписано е в търговски регистър на
10.08.2017 г. Фирмата е със седалище и адрес на управление с. Х., обл.
Пазарджик, ул. ******* и едноличен собственик на капитала и управител
подс. АТ. В. Г.. Дружеството е регистрирано по ДОПК на 10.08.2017 г. и по
реда на ЗДДС на 21.09.2017 г., на основание чл. 100 ал. 1 от същия закон -
регистрация по избор. Впоследствие дружеството е било служебно
дерегистрирано на 12.02.2019 г.
Предмет на дейност на „**** е търговия с отпадъци и отломки от черни и
цветни метали и сплави и всяка друга дейност и услуги, които не са забранени
от закона. За осъществяване на дейността си, дружеството е било вписано в
Публичния регистър на търговците и брокерите на отпадъци с издадено
Разрешително № *** г. **** е имало открита разплащателна сметка в *******
в лева, по която съконтрагентите на дружеството са извършвали плащания
/стр. 23 - стр. 43, папка 1 от делото/.
Дружество „**** не е имало назначени на трудови договори лица, както и
ЕКАФП / касов апарат/, регистриран в НАП за дистанционна връзка и
отчитане на приходите. За периода от регистрацията си от страна на „**** в
Търговския регистър не са били обявявани годишни финансови отчети.
1
Дружеството не е подавало и годишни данъчни декларации за финансовите
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
С Договор от 23.01.2018 г. подс. А.Г. прехвърлил собствеността на
дружествените дялове на св. И.Б.. Променен бил и адресът на управление на
дружеството - с. ********** /стр. 10 - стр. 12, папка 1 от делото/. Промените
в обстоятелствата били вписани в ТР на 29.01.2018 г.
От момента на регистриране на дружеството по ЗДДС счетоводството му се е
водило от св. Р.Т.. За целта е бил сключен договор за счетоводно-
консултантско обслужване от 29.08.2017 г. между „****, представлявано от
подс. Г. и ******, представлявано от св. Т. /стр. 120, папка 2 от делото/. В
разпита си, св. Т. потвърждава, че е водила счетоводството на „**** до м.
декември 2017 г., като документите й са били предоставяни само и
единствено от подс. Г.. Св. Т., е обработвала дневниците за покупки и
продажби и месечните справки - декларации по ЗДДС на фирмата на база
предоставените й данъчни фактури и същите са били подавани в НАП по
електронен път, с УЕП /електронен подпис/. За осъществяване на тази
дейност св. Т. е била упълномощена от управителя на дружеството подс.А.Г.
да го представлява пред ТД НАП *** и ТП ***, като е имала право да подава,
получава и подписва документи, свързани с дейността на фирмата, с
регистрацията и дерегистрацията по ЗДДС. Св. Т. е категорична, че за 2017 г.
не е подавала ГДД по чл. 92 от ЗКПО от името на „**** /стр. 118 - стр. 119,
папка 2 от делото/.
Със Заповед № Р16001318003255-***/06.06.2018 г., на директора на ****,
изменена с последваща такава, било възложено извършване на ревизия на
„****. Ревизията била извършена от св. Е.С.Ц. и св. П.М.М. - и двамата на
длъжност Главни инспектори по приходите при ****, *** /разпит св. Ц. стр.
193 -194, папка 1 от делото/. Тя обхващала задълженията по ЗДДС и ЗКПО на
„****, съответно за периода от 21.09.2017 г. до 31.05.2018 г. и от 10.08.2017 г.
до
31.12.2017 г. В хода на ревизионното производство е било установено, че
„**** е имало търговски взаимоотношения с *****, с предмет - продажба на
метални отпадъци. За целта, на 21.09.2017 г. между „****, като продавач и
****, като купувач е бил сключен рамков договор на основание чл. 39 ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците. Предметът на договора е бил покупко-
продажба на отпадъци от черни и цветни метал /стр. 127 папка 2 от делото/.
При извършена справка в програмен продукт VAT 14 на НАП - Дневници за
продажби по ЗДДС, ревизиращият екип е установил, че за 2017 г. „**** е
реализирало приходи от продажба на метални отпадъци към ****ЕООД, като
е издало общо 79 броя данъчни фактури, без ДДС, на основание чл. 163а ал. 2
ЗДДС и от продажби на „стоки“ на **** и **** по 2 данъчни фактури.
Констатирано било, че общата данъчна основа по всички тези сделки е в
размер на 849 177.39 лв.
2
С цел установяване на реалността на тези сделки от „**** и от подс. А.Г.,
като физическо лице, са били изискани счетоводни документи. На 25.09.2018
г. в деловодството на ТД НАП *** било входирано писмено обяснение от обв.
А.Г., че собствеността на дружеството е прехвърлена на лицето И.Б. и на
същия са предадени всички счетоводни документи на дружеството.
Ревизиращият екип е инициирал насрещна проверка и на получателя по
фактурите - *****. При насрещната проверка от страна на дружеството-
получател били представени писмени обяснения, съгласно които двете
дружества действително са търгували и всички издадени данъчни фактури
касаят реални сделки между тях. Представени били копия от Решение от
РИОСВ Пловдив, договор за наем между ***** и **** г., рамков договор с
„****, данъчни фактури, издадени от „****ЕООД, справка за изплащане на
стойността на фактурите по банков път, складови разписки за получени
стоки, декларации за произход на отпадъци от черни и цветни метали,
протоколи за предаване на негодни за употреба батерии и акумулатори,
справка за задължения към „****ЕООД, хронологичен регистър за периода
10.08.2017 г. до 31.05.2018 г. за доставчик „**** /папка 3 от делото/.
Всички предоставени счетоводни документи са били разгледани в
ревизионното производство от ревизиращия екип. Констатирано било, че
действително ***** е получател по фактури с издател „**** , които е
включило в дневниците за покупки и е ползвало данъчен кредит по
издадените от него протоколи по чл. 117 ЗДДС на основание чл. 1636 от
ЗДДС за съответните данъчни периоди. Установено било, че в дневниците за
продажби на ***** са били отразени протоколи по чл. 117 ЗДДС с обща
данъчна основа в размер на 1 ** 880.21 лв. и начислен ДДС общо в размер на
230 376.06 лв.
След анализ на така установените факти и обстоятелства органите по
приходите са заключили, че за 2017 г. „**** е реализирало приходи от
продажби, а именно - 849 177.39 лв. със следващ се корпоративен данък . За
тази календарна година от страна на ревизираното дружество не е била
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, съответно тези приходи не са били
декларирани и не е бил начислен дължимия за тях корпоративен данък.
Относно данъчното третиране по ЗДДС, ревизиращият екип е отказал право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 343.15 лв. на „****, поради
непредставяне на изискуемите данъчни документи, доказващи тяхната
реалност.
В хода на ревизионното производство, по искане на гл.инспектор по
приходите св. Е. Ц., публичен изпълнител при ТД НАП *** издал
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121 ал. 1 ДОПК. Със същото, за обезпечаване на бъдещото
публично вземане бил наложен запор върху наличните и постъпващи суми по
банковата сметка на „**** в ****** /стр. 23 папка 1 от делото/. Това
постановление било връчено на свидетеля адв. И.П., съгласно известие за
3
доставяне от 01.08.2018 г. /стр. 24 папка 1 от делото/
Ревизията на „**** приключила с издаването на РА № 16001318003255-091-
001/18.01.2019 г. и РД № 16001318003255-09-2- 001/09.11.2018 г. / папка 3 от
делото/. Актът е бил връчен на 21.01.2019 г. по ел. път на декларирания в
НАП имейл адрес ****. Ревизионният акт не е бил обжалван от управителя
или представител на дружеството и е влязъл в сила /стр. 13 - стр. 19, стр. 144 -
186, папка 1 от делото/.
За събиране на дълга било образувано изпълнително дело № *********/2019
г. по описа на ТД НАП *** с публичен изпълнител св. И.А. /разпит стр. 43
папка 2 от делото/. В хода на изпълнителното производство, на 20.11.2019 г.
по ел. път било изпратено съобщение за доброволно плащане на
задълженията по ревизионния акт. След изтичане на заканоустановения 7-мо
дневен срок за доброволно плащане, органите по приходите са отправили
запитвания до различни институции, с цел установяване имущественото
състояние на дружеството - длъжник. След извършени справки било
установено, че „**** не притежава никакво движимо и недвижимо имущество
/стр. 25 - 28 папка 1 от делото/. Поради изчерпване на способите за
принудително събиране на задълженията предвидени в ДОПК, с
разпореждане от 01.07.2020 св. И.А. е прекратила изпълнителното
производство срещу „**** на основание чл. 225 от ДОПК /стр. 40-45 папка 2
от делото/.
В хода на досъдебното производство са потвърдени констатациите направени
в ревизионното производство, а именно:
Действително през разследвания период дружество „**** с. Х., обл.
Пазарджик, представлявано от подс. АТ. В. Г. е извършвало дейности,
определени като „Търговия на едро с отпадъци и скрап“, без да има
регистриран обект „площадка“ по смисъла на Закона за управление на
отпадъците. Дружеството е вписано в Публичния регистър на търговците и
брокерите на отпадъци по чл. 104 ал.
1 от ЗУО и притежава Разрешително № 458, издадено от *** към
Министерство на околната среда и водите /стр. 25, том 2 от делото/.
През разследвания период „**** с. Х., обл. Пазарджик е извършвало
продажби на друго регистрирано по ЗДДС юридическо лице, а именно -
*****. По отношение на данъчното третиране на този вид доставки - на
битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла ЗУО, е
приложим специален ред, изрично регламентиран в Приложение № 2 към
Глава Деветнадесета „А“ от ЗДДС, който се явява изключение от общото
правило. За тези сделки е приложим принципа на „обратно начисляване на
ДДС“, т.е. за извършени покупки на стоки от този вид, съобразно
изискванията на ЗДДС, доставчиците издават данъчни фактури без начислен
ДДС върху данъчните им основи, с посочено в тях основание за
неначисляване „обратно начисляване по чл. 163а ал. 2 от ЗДДС“. Доставчикът
4
следва да отрази издадените фактури в дневник за продажби за съответния
данъчен период, като не попълва сметка 4532 „Начислен ДДС на
продажбите“, когато получателят е регистрирано по ЗД ДС лице.
Съгласно законовите разпоредби в тези случаи данъкът е изискуем от
получателя - регистрирано по ЗДДС лице, без значение дали е
данъчнозадължено или данъчно незадължено лице. Това е така, тъй като,
съгласно чл. 1636 от ЗДДС, начисляването на данъка се извършва от
получателя /клиента/ по сделката, който следва да издаде протокол по чл.
117 ал. 2 от ЗДДС, и сам начислява дължимия ДДС. Този протокол следва да
бъде отразен от получателя в дневника за покупко/продажби за данъчния
период, през който е издаден. Той има право на приспадане на данъка, който
сам си е начислил, чрез отразяване на протокола в дневника за покупки в
месеца, през който правото е възникнало.
С оглед на обстоятелството, че „**** с. Х., обл. Пазарджик през календарната
2017 г. е извършвало реална търговия с метални отпадъци, то счетоводството
и отразяването на сделките - покупки или продажби, е следвало да става по
горепосочената система за обратно начисляване на данъка. В хода на
проведеното разследване по досъдебното производство е установено, че в
периода от 21.09.2017 г. до 22.12.2017 г. подс. Г., като управляващ и
представляващ „**** е издавал данъчни фактури, без начислено в тях ДДС за
продажби на метални отпадъци с получател *****, общо 97 броя. В тази
връзка е разпитан в качеството на свидетел Ф. Г. - управител на ***** / л. 5 от
делото/. Св. Г. е посочил, че основен предмет на дейност на това дружество е
търговия с черни и цветни метали. За целта дружеството стопанисва бази в
различни градове на страната, всички регистрирани като площадки по Закона
за управление на отпадъците и под контрола на РИОСВ. Всяка една от тези
бази е имала назначено лице, което е отговаряло за покупко-продажбите на
металните отпадъци. ***** е търгувало предимно с юридически лица.
Относно „****, св. Г. посочва, че това дружество му е познато като техен
доставчик на ****, с управител св. Г.Й.. Потвърждава, че между двете
дружества е бил подписан рамков договор, каквато е била константната
практика с всички съконтрагенти на представляваното от него дружество. За
нуждите на разследването св. Г., с протокол от 23.03.2021 г./ л. 6, папка 4 от
делото/ доброволно е предоставил копие от всички данъчни фактури,
издадени през 2017 г. от „**** /л. 9 - 112 папка 4 от делото/. Изрично, св. Г. е
заявил, че плащането по фактурите е извършвано само по банков път .
В хода на досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитан и
св. Г.Й., работил за ***** /разпит стр. 133, папка 2 от делото/. Св. Г.Й.
потвърждава, че основен предмет на дейност на ***** е търговия с черни и
цветни метали. За целта дружеството стопанисвало бази в различни градове в
страната, в това число и в гр. ***. Управител на *** е бил именно св. Й..
***** е търгувало предимно с юридически лица. Практиката била да се
сключват рутинно рамкови договори с всеки един от доставчиците на метали.
5
Всички необходими документи по продажбата на металите се
окомплектовали в съответната база, след което се изпращали в гр. ***, в
централната база, за осчетоводяването им. Относно дружество „****, св. Й.
посочва, че му е известно като доставчик на черни и цветни метали в ****.
Конкретно за подс. АТ. В. Г., св. Й. твърди, че не го познава, тъй като с оглед
обема на търговската дейност на представляваното от него дружество, „**** е
бил малък доставчик.
За продажбите на метални отпадъци на *****, дружеството -продавач „**** е
издало следните данъчни фактури , без начислено ДДС по тях:
Ne по ред Фактура № Дата на издаване Данъчна основа
****1 21.9.2017 3039,47
2 *****2 21.9.2017 17867,80
3 *****3 21.9.2017 2656,60
4 *****4 25,09,2017 4219,60
5 *****5 30.9.2017 6970,00
6 *****6 25.9.2017 4938,51
7 *****7 26.9.2017 6823,80
8 *****8 26.9.2017 6280,30
9 *****9 2.10.2017 3067,03
10 ***0010 3.10.2017 5068,60
11 ***0011 4.10.2017 2576,92
12 ***0012 5.10.2017 2334,70
13 ***0013 9.10.2017 4768,25
14 ***0014 9.10.2017 6375,05
15 ***0015 11.10.2017 460,30
16 ********** 12.10.2017 4041,60
17 ***0017 13.10.2017 5859,01
18 ***0018 16.10.2017 4046,00
19 ***0019 18.10.2017 11894,30
20 ***0020 19.10.2017 2601,00
21 ********** 23.10.2017 2275,56
22 ***0022 24.10.2017 3269,85
23 ***0023 26.10.2017 59280,86
24 ***0024 27.10.2017 2841,90
25 ***0025 30.10.2017 3961,20
6
26 ***0026 31.10.2017 11206,50
27 ***0027 31.10.2017 4063,00
28 ***0028 1.11.2017 **07,11
29 ***0029 2.11.2017 22087,95
30 ***0030 3.11.2017 4880,00
31 ***0031 6.11.2017 18692,70
32 ***0032 6.11.2017 4014,84
33 ***0033 7.11.2017 29822,20
34 ***0034 8.11.2017 3297,00
35 ***0035 9.11.2017 10475,50
36 ***0036 10.11.2017 7887,94
37 ********** 13.11.2017 4629,60
38 ***0038 13.11.2017 5618,68
39 ***0039 14.11.2017 12582,17
40 ***0040 15.11.2017 8418,00
41 ***0041 16.11.2017 9877,48
42 ********** 17.11.2017 10254,80
43 ***0043 20.11.2017 12833,38
44 ***0045 22.11.2017 98,40
45 ***0046 23.11.2017 22223,84
46 ***0047 24.11.2017 12353,00
47 ***0048 27.11.2017 16904,86
48 ***0049 28.11.2017 8181,74
49 ***0050 29.11.2017 3881,38
50 ***0051 29.11.2017 13384,67
51 ***0052 30.11.2017 16337,75
52 ********** 30.11.2017 6210,30
53 ***0053 1.12.2017 19441,35
54 ***0054 4.12.2017 24219,13
55 ***0055 5.12.2017 6803,45
56 ***0056 6.12.2017 **94,93
57 ***0057 7.12.2017 19476,40
58 ********** 7.12.2017 4331,85
59 ***0059 7.12.2017 6942,02
7
60 ***0060 8.12.2017 15751,52
61 ***0061 8.12.2017 1213,80
62 ***0062 8.12.2017 23721,20
63 ********** 11.12.2017 12109,80
64 ***0064 13.12.2017 3200,62
65 ***0065 13.12.2017 10877,88
66 ***0066 13.12.2017 4753,20
67 ***0067 14.12.2017 17925,50
68 ***0068 15.12.2017 11272,60
69 ***0069 18.12.2017 62936,20
70 ***0070 18.12.2017 1283,80
71 ***0071 19.12.2017 20776,20
72 ***0072 19.12.2017 6344,53
73 ***0073 20.12.2017 10932,24
74 ***0074 20.12.2017 19839,50
75 ***0075 20.12.2017 10701,33
76 ***0076 20.12.2017 3180,00
77 ***0077 21.12.2017 20534,10
78 ***0078 22.12.2017 17497,60
79 *****4 1.12.2017 9060,00
Общо: 852963,75
На основание чл. 74 ал. 2 от ДОПК св. И.Б. - настоящ управител на „**** е
дал писмено съгласие за разкриване на данъчно-осигурителна информация,
касаеща дружеството /стр. 197, папка 1 от делото/.
На база даденото съгласие от ТД НАП са били предоставени заверени копия
на СД по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби, справка за IP
адреси от които са подавани и Заявления за подаване на документи по ел. път
на „**** с. Х., пълномощно в полза на адв. П. от обв. А.Г., справки за
задълженията на разследваното дружество /стр. 51 — стр. 89, папка 1 и стр.
76 - стр. 109, папка 2 от делото/.
Относно сделките между „**** и *****, идентични счетоводни документи са
били предоставени и от получателя по доставките, както в хода на
ревизионното производство, така и в хода на досъдебното производство
/папка 3 и папка 4 от делото/.
За тези сделки може да се приеме, че са реални. Действително „**** е
продало фактурираното количество метални отпадъци на *****. За
доставките са били издадени общо 79 бр. данъчни фактури без начислено
8
ДДС, надлежно осчетоводени от двете дружества, респективно отразени в
дневниците за покупки и продажби и в СД по ЗДДС за съответните данъчни
периоди.
На основание чл. 62 ал. 5 от Закона за кредитните институции св. И.Б.,
настоящ управител на „**** е дал писмено съгласие за разкриване на факти и
обстоятелства, представляващи банкова тайна досежно банковата сметка на
дружеството по кредитното досие в ******* /стр. 198, папка 1 от делото/.
На основание даденото съгласие от обслужващата дружеството банка
******* е предоставена цялата информация досежно движението на
паричните средства по банкова сметка № 7************ с титуляр „****, от
момента на откриването й - 08.08.2017 г. до закриването й - 08.05.2018 г.
Видно от предоставеното банково извлечение през инкриминирания период
разследваното дружество е получило плащания, съставляващи стойността по
данъчните фактури с получател ***** /стр. 23 - стр. 43, папка 1 от делото/.
По делото в качеството на свидетел е разпитан настоящия собственик и
управител на „****. В показанията си св. И.Б. е посочил, че в периода 2017 г.
- 2018 г. е работил във фирма ***, притежаваща ****. Клиент на това
дружество, мъж, чиито имена не знае, му предложил на негово име да бъде
прехвърлено дружество, като за услугата ще му бъде заплатена сума в размер
на 500 лв. Б. се съгласил и впоследствие му били прехвърлени дружествените
дялове на „****. След изповядване на сделката при нотариус в гр. Пазарджик,
на Б. не са били предоставени нито фирмени документи, нито печата на
дружеството. Известно време след закупуване на „****, със Б. се свързал св.
адв. И.П. и двамата се срещнали два - три пъти в адвокатската му кантора в
гр. Пазарджик. При тези срещи, Б. подписал пълномощно в полза на св. П.,
досежно дейността на „**** и други документи, с чието съдържание не е бил
наясно, като смятал, че адвокатът ще заличи дружеството в Търговския
регистър. Б. е категоричен, че никога не е развивал търговска дейност от
името на „****, не е откривал банкови сметки и не е бил запознат с
обстоятелствата, че дружеството е обект на ревизия, има натрупани данъчни
задължения и образувано по този повод изпълнително дело. /разпит л. 186 и л.
209 папка 1 от делото/.
От своя страна адвокат И.П. от АК Пазарджик разполага с пълномощно от Б.,
като управител на „**** и твърди, че Б. му е предоставил фирмени документи
в оригинал и той ги е изпратил на ревизиращият екип в гр. *******. Посочил
е в разпита си, че изключително трудно е осъществявал контакти със Б.
/разпит 195 папка 1 от делото/.
По делото, с цел установяване на размера на недекларираните приходи от
продажбите на черни и цветни метали на ***** и дължимия корпоративен
данък, по делото е назначена Съдебно- икономическа експертиза /стр. 52-53,
папка 2 от делото/.
В обстоятелствената част на експертизата, вещото лице, за да определи
9
основата за облагане с корпоративен данък за 2017 г., който „****ЕООД е
следвало да декларира, е взело предвид извършените от дружеството
продажби към ***** през 2017 г. посочило е, че „**** е регистрирано по
ЗДДС на 21.09.2017 г. и дерегистрирано на 12.02.2019 г. Експертът е
установил, че за периода от 01.09.2017 г. до датата на дерегистрация,
дружеството е подало СД по ЗДДС както следва
Дан. период Вх№ на СД за ДДС. Дан. основа на обл.
доставки Данъчна основа на получените доставки
м. 09.2017г. ***1499203/05.10.2017 48576,28 0
м. 10. 2017г. *****5374/06.11.2017г. 139991,32 1605,60
м. 11.2017г. *****1459/05.12.2017г. 28**5,29 1074,40
м. 12.2017г. *****7615/07.01.2018г. 380604,50 14035,75
м. 01.2018г. ***1523475/01.02.2018г. 307976,76 0,00
м. 02.2018г. ***153**7/03.03.2018г. 0,00 0,00
м. 03.2018г. ***1536992/06.04.2018г. 0,00 0,00
Вещото лице е посочило, че за периода от 01.09.2017 г. до 19.01.2018г.
инкриминираното дружество е издало 79 бр. фактури на **** е обща данъчна
основа 1 160 940,51 лв. Поради спецификата на дейността, във фактурите не е
начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 163а ал. 2 от
ЗДДС. Тези фактури са били включени в дневниците за продажби към СД по
ЗДДС.
При анализ на всички данъчни фактури, издадени от „****, експертът е
установил някои счетоводни нарушения, а именно:
* ДФ № 4/25.09.2017 г. с ДО - 4 219,60 лв. е налична по делото, но не е
включена в СД ЗДДС на „**** за съответния отчетен данъчен период.
*в СД по ЗДДС за м.ноември 2017 г. от страна на „**** е включен Протокол
№ **********/30.11.2017 г., с ДО - 6 210,30 лв. Вещото лице обаче е
констатирало, че по делото е приложена фактура № 44/21.11.2017 г. със
същата данъчна основа. Фактурата не е включена в СД ЗДДС за този отчетен
период.
*ДФ № 76/20.12.2017 г. е с ДО - 3 180.00 лв., но в СД ЗДДС за данъчен
период м. декември 2017 г. е декларирана с по-ниска стойност, а именно - 2
180.00 лв./възможна е фактическа грешка от счетоводителя/.
С оглед на така констатираното, вещото лице е посочило, че общия брой
данъчни фактури с издател „**** и получател **** до 31.12.2017 г. са 79, но с
обща с данъчна основа от 852 963,75 лв. и това е сумата на реализираните
приходи от продажби.
При определяне на направените разходи, вещото лице е ползвало Оборотна
ведомост за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г., в която са били
отразени разходи за външни услуги в размер на 6 272.00 лв. Данъчните
10
фактури, издадени за тези разходи са декларирани в дневниците за покупки за
съответните периоди. Т.е вещото лице е приело, че общо направените
разходи са в размер на 6 272.00 лв,
С оглед на размера на реализираните приходи и направените разходи,
експертът е изчислил и нов финансовия резултат за 2017 г,, отразен в
Показатели Установено
Общо приходи 852963,75
Общо разходи 6272,00
Данъчен финансов резултат (печалба) 846691,75
Полагащ се корпоративен данък 84669,18
Вещото лице е заключило, че определената основа за облагане с
корпоративен данък е 846 691,75 лв., съответно следващият се корпоративен
данък за 2017 г., който дружеството „**** е следвало да декларира, но
управителя не го е сторил чрез подадена ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО е 84 669,18
лв
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на
самопризнанието на подсъдимият ,подкрепящо се в достатъчна степен от
показанията на свидетелите- И.Б., И. Г. П.,Р.М. Т., Н.Б.,Е.С.Ц.,
И.М.А.,З.А.Д., Г.К. Й. , Ф.М. Г. ,заключението на СИЕ изготвено от
Х.Н.Л.,писмени доказателства Том 1-ви:, справка от Търговския регистър,
постановления по чл. 159 от НПК и отговори от ОС Пазарджик, НАП, БНБ,
*******, МДТ, АВ, Ревизионен доклад, документи от НАП,
Том 2-ри: извлечение от ТР, Регистрация в Публичен регистър, ,
свидетелство за съдимост, характеристична справка, справки декларации за
ДДС, пълномощно на Р.Т., рамков договор, декларация за семейно и
материално положение, справка съдимост Том 3-ти: Ревизионен акт,
Ревизионен доклад и приложени документи, фактури, насрещни проверки
Том 4-ти:, протокол за доброволно предаване на фактури и фактури.
Том 5-ти:, писмо за представяне на документи и товарителници и
фактури
Том 6-ти: Материали, предоставени от управителя на *** - Н.Б..
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства ,които
синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,като взаимно се
допълват,подкрепят направеното самопризнание и очертават по категоричен
начин на гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил при пряк умисъл
състава на по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т. 1 от НК,тъй като за периода от
01.03.2018 г. до 30.06.2018 г. в гр. Пазарджик, в качеството на управляващ и
представляващ дружеството „**** с ЕИК ****, със седалище с.Х., обл.
11
Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г., в размер на
84 669,18 лв., като не е подал пред ****, *** Годишна данъчна декларация,
която се изисква по чл. 92 от ЗКПО и не е декларирал в нея данъчна печалба
на дружеството в размер на 846 691,75 лв. за календарната 2017 г. и
корпоративен данък в размер на 84 669,18 лв., дължим за 2017 г.
През инкриминирания период 01.03.2018 г. до 30.06.2018 г. подс. Г. вече
не е бил управител и представляващ „**** с ЕИК **** , но той е дължал
деклариране на собствената си дейност като управител за предходната
календарна година 2017г. Именно той е следвало да подаде ГДЦ по чл. 92 от
ЗКПО, досежно реализирания от него оборот и финансов резултат. Св. И.Б. е
фиктивен собственик на дружествените дялове, не е знаел за извършените
сделки от подс. Г., не е имал документи за тях, не е познавал клиентите на
фирмата.
Въпреки, че с договора от 23.01.2018 г. дружествените дялове на „****
с ЕИК **** са били прехвърлени на св. И.Б. и подс. Г. към периода 01.03.2018
— 30.06.2018 г. , периода на подаване по закон на декларации вече не е бил
управител, то негово е било задължението да подаде ГДД по чл. 92 ЗКПО, в
която да декларира реализираните през календарната 2017 г. приходи,
разходи и дължимия от дружеството корпоративен данък Това е така, защото
в декларацията се съдържат данни за търговски сделки, сключени в период,
когато управител на „**** е бил именно. Г..
Прехвърлянето на дружествените дялове на „**** от подс. Г. погасява
неговото право да извършва търговска дейност от името на дружеството,
както и да го представлява, но не и задълженията му към държавния бюджет
за данъчния период - календарната 2017 г., когато е бил управител и
единствен представляващ дружеството. Т.е. той дължи деклариране на
извършените от него реални доставки на черни и цветни метали през 2017 г.,
посредством подаване на ГДД по чл. 92 ЗКПО, тъй като той е реализирал
оборота и печалбата.
В този смисъл подс. Г. се явява данъчно задълженото лице по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от ЗКПО, респективно субект на вмененото му престъпление по
чл. 255 НК. В това си качество той дължал корпоративен данък в размер на
10% от реализираната печалба от извършените продажби. Данъчно
задължените лица, в т.ч. и обвиняемият по силата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО са
имали задължението да подават годишна данъчна декларация, по образец,
ведно с годишен финансов отчет и приложенията към него. Като не е сторил
това, подс. Г. е затаил истина и е избегнал установяването и плащането на
корпоративен данък в особено големи размери - 84 669,18 лв. и е ощетил
републиканския бюджет.
Размерът на укритите от подс. Г. данъчни задължения по ЗКПО за
инкриминирания период е 84 669,18 лв. По смисъла на чл. 93 т. 14 НК са
налице предпоставките на „особено големи размери“, т.е такива надхвърлящи
12
12 ** лева. Това налага правната квалификация на извършеното от
обвиняемия деяние да е по чл. 255 ал. 3 НК.
От субективна страна, А.Г. е извършил деянията с пряк умисъл. Той
целенасочено не е декларирал приходите от извършена търговска дейност на
„**** - продажба на черни и цветни метали, като по този начин той е укривал
реализирани доходи. Съзнателно Г. е затаил истина, като не е подал пред
Агенцията по приходите ГДД за календарната 2017 г. в която не е декларирал
реалните постъпления от дейността на дружеството и така е целял да укрие
приходи и данъчни задължения. С деянието си, подс. Г. е постигнал целта си
и определения престъпен резултат - избегнал е установяването и плащането
на данъчни задължения - корпоративен данък към републиканския бюджет.
Подс. е наказателно отговорен - налице са изискванията на чл. 31, ал. 1
от НК. поради което на същия може и следва да му се търси наказателна
отговорност за извършеното престъпление..
При индивидуализацията на наложеното на подъдимият. наказание,
съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация. Съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, причините и подбудите за извършване на
престъплението- стремеж към неправомерно облагодетелстване, наличието на
смекчаващи и на отегчаващи вината обстоятелства. В приложимия текст по
чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 8 години,както и конфискация на част или на цялото
имушество на виновния..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подс. съдът прецени наличието на смекчаващите вината му
обстоятелства, на отегчаващи такива, неговата и на деянието степен на
обществена опасност и съотношението между тях, за да се постигне
оптимална съразмерност между действията на подсъдимия и
противодействието на държавата.
От една страна съдът отчете,че подсъдимият с поведението си
допринася за разкриване на обективната истина по делото.Като отегчаващо
отговорността обстоятелства,се отчете,че укритите данъчни задължения
многократно надвишават размера на квалифициращото обстоятелство,
дефинирано в чл. 93, т. 14 НК,както и че е осъждан многократно/ справка за
съдимост л. 56-Л.59 папка 2 от делото/.Има общо шест, влезли в сила
осъдителни присъди от 1980 г. до 2021 г. , преимуществено за кражби.
Последната присъда е по НОХД 1626/2019 г. на ОС Варна, в сила от
02.04.2021 г. за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6, във вр. с чл. 115 от НК, с
наказание от 20 години „лишаване от свобода“, с начална дата на изтърпяване
09.04.2020 година. АТ. В. Г. към момента търпи наказанието по последната
присъда „лишаване от свобода“ в ***. Същият е с криминалистическа
регистрация /характеристична справка на л.62 папка 2 от делото/..
13
Поради това и предвид и липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът не следва да
обсъжда приложение на чл. 55 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и
конкуренцията му с разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 – 3 от НК.
За това и наказанието на подсъдимият следва да се определи при
условията на чл.54 от НК.
В конкретния случай, съобразно с чл. 54 от НК, при съвкупната
преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и релевантните за определяне на отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание при лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства,като за деянието по чл. 255 ал.3 във вр. с
ал.1 т. 1 от му се определи наказание от четири години и шест месеца
лишаване от свобода ,
С оглед липсата на имущество съдът не наложи предвиденото друго в
закона наказание конфискация.
Определеното от четири години и шест месеца лишаване от свобода ,
според разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали с една трета и
наложи на подс. наказание в размер на три години лишаване от свобода. На
основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК се ОПРЕДЕЛЯ едно ОБЩО най-
тежко наказание по настоящата присъда и по НОХД №1426/2019г. по описа
на *** в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода,тъй като
деянията са извършени,преди да има влязла в сила присъда за което и да е от
тях
В конкретният случай целите по чл.36 от НК биха се постигнали и без
приложение на чл.24 от НК.
На основание чл. 25 ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното му
наказание от двадесет години лишаване от свобода изтърпяването в периода
от 9.04.2020г. към 08.02.2022г. по НОХД № 1426/2019 г. на *** в размер на
една година девет месеца и двадесет и девет дни.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия АТ. В. Г. първоначален СТРОГ режим
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК се ОСЪЖДА подсъдимия АТ. В. Г.
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер: 156 лева за експертизи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви
мотивите си към нея.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
14


15
Съобщи за изтекли лични данни