Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 18.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. д. № 14287 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 20132 от 26.09.2019 г. по описа на ЧСИ С.П., подадена
от „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******,
срещу Постановление от 12.09.2019 г., постановено по изп.д. № 20199210400988, с
което ЧСИ П.приема за събиране допълнителни разноски в размер на 72 лв. за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, претендирани от взискателя ЗАД „А.Б.“, на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредбата. Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е
съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело и с извършените до момента изпълнителни действия за
събирането на дължимата сума, които от страна на взискателя се състоят
единствено в подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.
Излага съображения и за неправилното начисляване на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума, поради включването на
адвокатското възнаграждение в последната.
Предвид
изложеното моли съда да отмени постановлението на ЧСИ Стефан П.от 12.09.2019 г.
и да намали адвокатския хонорар на
взискателя на 240 лв. съобразно минимума за образуване на изпълнителното дело,
както и да намали размера на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело – ЗАД „А.Б.“ АД е
депозирал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Претендира разноски в настоящото производство,
включително за адвокатско възнаграждение.
Частен съдебен изпълнител С.П.,
подробно в представените мотиви, е изложил
съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
становището по нея, както и обясненията на частен съдебен изпълнител С.П., прие
следното:
Изпълнителното дело № 20199210400988 по описа на ЧСИ С.П., с
рег.№ 921 на КЧСИ, е образувано по молба от 15.07.2019
г. на ЗАД „А.Б.“ срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД въз основа на изпълнителен
лист от 08.07.2019 г., издаден от Софийски районен съд, ГО, 148 състав, по
гр.д. № 4202/2017 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател „ЗАД ОЗК
– Застраховане“ АД е осъден да заплати на ЗАД „А.Б.“ сумата от 319.93 лв.,
представляваща регресно вземане за обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ за имуществени вреди, причинени на МПС „Фолксваген“ с рег.
№ ******* на 28.01.2019 г. в гр. София от водача на МПС „Ауди“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва
от 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
290 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно в полза на адв. А.Б.за процесуално представителство на
взискателя по изпълнителното дело ЗАД „А.Б.“, както и копие от фактура №
662/16.07.2017 г., от която е видно, че взискателят е заплатил на адв. Б.сумата
от 200 лв. без ДДС с посочено основание образуване на изпълнително дело по
конкретна щета.
На 17.07.2019 г. на длъжника „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е
връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 18166/16.07.2019 г., в която е
посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това
число сумата от 240 лв. за адвокатско възнаграждение.
С Молба вх. № 16102/06.08.2019 г. взискателят чрез адв. Б.е
поискал извършване на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки с
оглед липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение.
С Разпореждане от 06.08.2019 г. съдебният
изпълнител е наредил извършването на справка от БНБ относно банковите сметки на
длъжник и такава впоследствие е извършена.
С Молба с вх. № 18772/12.09.2019 г. взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да пристъпи към налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в конкретна банка. Едновременно с това е поискал и присъединяване за
събиране на допълнителни разноски за адвокатски хонорар в размер на 72 лв. с
ДДС на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като е представил и фактура № 666
от 06.08.2019 г. за заплащането им.
С обжалваното разпореждане ЧСИ П.е приел за събиране
допълнителни разноски в размер на 72 лв. за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, а със запорно съобщение от същата дата - 12.09.2019 г.,
получено от Общинска банка АД на 19.09.2019 г., запорът върху банковите сметки
на длъжника в посочената банка е наложен.
От приложеното към жалбата изпълнително дело е видно ощe, че с две преводни нареждания от 20.09.2019 г. и 25.09.2019
г., длъжникът е погасил дълга.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на
преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен
на жалбоподателя на 18.09.2019 г., а частната жалба е подадена по пощата на
25.09.2019 г.) и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - Постановление
от 12.09.2019 г. по изп.д. № 20199210400988, с което ЧСИ П.приема за събиране
допълнителни разноски.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по
следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния
размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
В конкретния случай се установява,
че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.
426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя е извършил и други процесуални действия, насочени
към удовлетворяване на паричното вземане, а именно депозиране на молба с
посочване на конкретен изпълнителен способ. Въз основа на същата съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземанията по сметките на длъжника в Общинска
банка АД. Не без значение е обстоятелството, че длъжникът не е платил дълга в срока
за доброволно изпълнение, а доброволното му погасяването е настъпило едва след предприетото
изпълнително действие – налагането на запор върху вземанията на длъжника по
банкови сметки в Общинска банка.
Предвид изложеното, жалбоподателят -
длъжник дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, както за образуване на
изпълнителното дело, така и за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане. Възнаграждението за представителство и
правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата -
200 лв. за образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2
(Изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до
1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
– 7. В настоящия случай, при материален интерес от 690.27 лв. (съобразно
изчислена законна лихва за периода от 23.01.2017 г. до датата на подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело - 15.07.2019 г.), минималното
възнаграждение за водене на изпълнителното дело е в размер на 60 лв., съответно
72 лв. с ДДС.
От представените доказателства за
уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение се установява, че предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото, страните са уговорили
възнаграждение за водене на изпълнителното дело в минималния размер от 72 лв. плюс
начислено ДДС. Така уговореното и заплатено възнаграждение не надвишава
предвидените в Наредбата минимални размери, поради което няма основание
последното да бъде намалено.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против обжалваното
постановление е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Относно доводите за неправилно начислен размер на таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно т. 26
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума.
Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. От
издадена от ЧСИ П.Сметка № 25104/24.09.2019 г. се установява, че начислената и
заплатена от длъжника пропорционална такса е в размер на 69.50 лв., изчислена
върху сумата от 696.13 лв., която се равнява на размера на вземането по
изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител и начислил правилно
дължимата пропорционална такса, а жалбата и в тази част се явява неоснователна
и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора право на разноски има взискателят ЗАД
„А.Б.“ АД, който претендира сумата от 240 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение. Жалбоподателят „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от взискателя възнаграждение.
Последното се явява неоснователно, тъй като претендираното възнаграждениe е в минимално установения размер съгласно чл. 11 от
Наредбата. Предвид изложеното „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на ЗАД „А.Б.“ АД сума в размер на 240 лв. с ДДС съгласно представена
фактура № 677/01.10.2019 г. и извлечение от банкова сметка, ***о
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20132 от 26.09.2019 г. по описа
на ЧСИ С.П., подадена от „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *******, срещу Постановление от 12.09.2019 г.,
постановено по изп.д. № 20199210400988, с което ЧСИ П.е приел за събиране
разноски в размер на 72 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за водене
на изпълнителното дело в полза на взискателя ЗАД „А.Б.“ АД, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******
за намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена
по изпълнително дело № 20199210400988 по описа на ЧСИ С.П., като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Застрахователно акционерно дружество – ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ******* за присъждане на разноски в производството по ч. гр. д. № 14287/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество – ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, сумата в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) с
ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в производството
по ч. гр. дело № 14287/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви
въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.