№ 1470
гр. С, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110160271 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 4022,27 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово
разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. С,
ул. „Я З“, ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 483,98
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до
08.06.2021 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С, ул. „Я З“,
ХХХ. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., възлизаща на сумата в размер на 4022,27 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както
следва: 4022,27 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и
цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. С, ул. „Я З“, ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г.
1
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 483,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни
искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира
разноските по производството.
Ответникът – Д. Г. Б., не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
Третото лице-помагач – „Т с“ ЕООД, не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Както беше посочено, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание, за което е бил
редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В
о.с.з., проведено на 23.02.2022 г., процесуалният представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Следователно,
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 22.11.2021 г. на ответника е указана
последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане
на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установяват
елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 310,90 лв. – разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
2
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с
адрес: гр. С, ул. „Я“ ХХХ, срещу Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Я З“,
ХХХ, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Д. Г. Б. дължи на „Т
С” ЕАД сумите, както следва: 4022,27 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. С, ул. „Я З“, ХХХ, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 483,98 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г., за които в полза на ищеца в
производството по ч.гр.д. № 38121/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.07.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Я З“, ХХХ, да заплати
на „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „Я“ ХХХ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 310,90 лв., представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т с“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3