№ 26
гр. Ловеч , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20204310200756 по описа за 2020 година
С наказателно постановление № 20-1762-000071/27.07.2020 година на Златин Щерев
Михайлов, Началник на РУ Ловеч към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з -
515/14.05.2018 г., са наложени на И. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. Левски, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 17.07.2020 год., около 11.50 часа в с. К. на ул.
„Моню Ив. Минев“ до кръстовище с ул. „Митко Пройнов“, като водач на л.а. – ***** с рег.
*****, държава България, при обстоятелства: управлява л.а. **** 530 D с рег. *****
собственост на П. Г.а Г. ЕГН ****** като не използва пътя съгласно неговото
предназначение /за превоз на хора и товари/ а го използва като рязко повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на автомобила в
посока ляво – дясно и обратно по надлъжната ос, с което създава предпоставка за ПТП с
останалите участниците в движението, с което е извършил:
1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно
е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И. Г. Г., който
го обжалва в срок, и моли същото да бъде изцяло отменено. Излага, че отразената в акта
фактическа обстановка неотговаря на истината. Сочи, че на посочената дата действително
се намирал в с. К., и при управление на автомобила му по ул. „Моню Минев“ се насочил
към кръстовище с ул. „Митко Пройнов“. Сочи, че пред него се движел л.а., също насочен
към кръстовището, като и неговият и другия автомобил се движели с нормална за населено
място скорост. Сочи, че в един момент, в близост до кръстовището, автомобилът пред него
1
предприел рязко спиране, при което се чули характерни за внезапното спиране звуци от
свистене на гуми. Сочи, че да избегне удара в задната част на този автомобил, предприел
изпреварването му, и тогава видял каква е причината за внезапното му спиране – спрял на
самото кръстовище друг л.а. , който очевидно се колебаел в каква посока да поеме. Сочи, че
след изпреварването продължил движението си по ул. „М. Минев“ с ниска скорост и
нормално движение към плувния басейн, стигнал там, паркирал автомобила и след няколко
минути дошли полицаите, които му съставили акт, от който нищо не разбрал, защото бил
крайно нечетлив. Сочи, че му обяснили, че му го пишат за въртене на гуми. Излага, че
възразил, като написал в акта, че ако са чули звук от свистене на гуми, това било от л.а. ,
който спрял внезапно пред него, поради внезапно спрял на кръстовището пред него друг
автомобил. Излага, че при движението му от кръстовището, към басейна видял патрулна
кола, а единият от полицаите видял в заведението намиращо се малко навътре от улицата.
Сочи, че от мястото, където се намирал нямало никаква видимост към кръстовището. Счита,
че контролния орган не е видял какво точно е станало на кръстовището, и само по
предложения бил счел, че свистенето на гуми е от неговия автомобил. Сочи, че нямало как
да направи описаното в акта, тъй като в автомобила возил двете деца на сестра си – на 7 и на
8 години и карал много внимателно. С оглед на което моли НП да се отмени като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
процесуалният му представител адв. К. от ЛАК, която моли да се отмени НП като
незаконосъобразно. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства на
многобройните свидетели разпитани в хода на съдебното следствие били установени две
групи свидетели. Едната група свидетели били служителите на РУ на МВР Ловеч, които
сиче, че заявили обстоятелства свързани с установено дрифтене от страна на
жалбоподателят в населеното място и втора група свидетели, които изложили факти и
обстоятелства, че подобно поведение от страна на жалбоподателят, което да е свързано с
използването на пътя не по предназначението му, не било налице. Сочи, че от една страна
между двете групи свидетели били налице съществени противоречия, а от друга били
налице противорачеия между свидетелките показания на служителите на РУ Ловеч относно
обстоятелството колко са били полицейските служители, къде точно са се намирали, къде са
забелязали за пръв път движението на автомобила на жалбоподателят. Излага, че не се било
установило по безспорен начин авторството на деянието. Сочи, че в хода на съдебното
следствие било установено, че жалбоподателят вероятно е извършил друг вид нарушение на
ЗДвП, като е изпреварил в населено място движещ се пред него автомобил и че вероятно се
е движел с несъобразена с условията и пътната обстановка скорост, но за подобно
нарушение не бил привлечен към административно наказателна отговорност. Моли съда да
кредитира показанията на свидетелите, които нямали отношение към издаване на АУАН и
НП, тъй като техните показания според нея били безпристрастни, докато показанията на
полицейските служители имали определено отношение по отношение на потвърждаване на
издаденото НП. Моли съда да присъди на доверителят и и сторените по делото разноск за
2
адвокатски хонорар.
Ответникът – РУ Ловеч, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по
делото свидетели И. И. Т., С. К. Х., М.А. М., С.И.И.в, В. Н. С., П. Н. П., от проведената очна
ставка между свидетелите С. и И., от становището на процесуалния представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2020 г. бил съставен АУАН с бл. №827280 от св. И. И. Т., в присъствието на
свидетелите С. К. Х. и М.А. М. срещу И. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. Левски, за това, че
на 17.07.2020 год., около 11.50 часа в с. К. на ул. „Моню Ив. Минев“ до кръстовище с ул.
„Митко Пройнов“, управлява л.а. – ***** с рег. *****, собственост на П. Г.а Г. ЕГН ******
като не използва пътя съгласно неговото предназначение /за превоз на хора и товари/ а го
използва като рязко повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите
колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво – дясно и обратно по
надлъжната ос, с което създава предпоставка за ПТП с останалите участниците в
движението, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП. В акта е посочено, че от
нарушението не са причинени щети. С акта са иззети като доказателства к.т. №5578027 и
СРМПС част II №********* . В акта в графа възражения е вписано „Имам възражения“.
Нарушителят е отказал да подпише акта като отказа му е удостоверен с подписа на св.
Ц.В.Ц.. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените
административни наказания, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
В обжалваното наказателно постановление, е посочено, че издател на последното е
Златин Щерев Михайлов, който е Началник на РУ на МВР - Ловеч, с оглед приобщените по
делото писмени доказателства, в частност Заповед №8121з - 515 от 14.05.2018 год. на
министъра на МВР, съдът намира, че Златин Щерев Михайлов е компетентно длъжностно
лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП надлежно упълномощен с цитираната по – горе
заповед. Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Т. за когото не се спори, че е
служител в РУ на МВР Ловеч на длъжност мл. експерт и като такъв има правомощието да
съставя АУАН за визираното в процесния акт нарушение.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан И.Т. –
актосъставител. От показанията на свидетеля Т. се установява, че бил на работа, заедно с
колегата си – св. Х. и св. М. на процесната дата по план за СПО, както и че с колегата му Х.
3
се намирали до служебният автомобил, който бил позициониран на ул. „Моню Ив. Минев“
точно до кръстовището с ул. „Митко Пройнов“, на центъра на с. К., когато видял идващ към
него бавно движещ се автомобил и след него процесния л.а. ****, водача на който подал
рязко газ, изпреварил бавно движещият се пред него автомобил и започнал „да дрифти
задницата на автомобила“. Установява се, че тъй като процесния л.а. се движел бързо не
успели да реагират на момента, поради което със св. Х. предприели действие като се качили
в патрулния автомобил и последвали процесния л.а. Установява се, че установили и спрели
процесния л.а. пред входа на парк „М.“ в с. К., до паркинга, където извършили проверка на
водача. Установява се, че в хода на проверката установили водача, както и че в автомобила,
на задната седалка имало две малолетни деца, които водача посочил за свои племенници.
Установява се, че малко след започване на проверката на място пристигнали и св. М., който
бил докаран от кмета на с. К., които двама свидетели също били с тях на центъра на селото
и станали свидетели очевидци на извършеното от жалбоподателят нарушение. Свидетелят Т.
е категоричен, че изпреварването е станало в района на кръстовището, където са се били
позиционирали и че това, което е видял, това е написал в акта.
В същото съдебно заседание е разпитан и св. С.Х., който е свидетел както при
съставяне на акта, така и при извършване и установяване на нарушението. В показанията си
св. Х. сочи, че в процесния ден със св. Т. и св. М. се намирали на центъра на с. К., тъй като
били включени в план за СПО. Установява се, че при тях се намирал и смета на с. К., когото
извикали да присъства по време на изпълняване на плана. Установява се, че по време на
престоят им там от посока гр. Летница се задал л.а. **** – сив на цвят, водача на който в
района на кръстовището предприел маневра изпреварване, като изпреварил бавно движещ
се пред него автомобил. Установява се, че при маневрата водача на процесния л.а. подал
рязко газ като започнал да пързаля колата на ляво и дясно, като и след изпреварването л.а.
продължил да се пързаля, след което отново подал рязко газ и се отправил в посока парк
„М.“. Установява се, че двамата със св. Т. се качили в полицейския автомобил и последвали
процесния л.а. подавайки звуков и светлинен сигнал. Установява се, че спрели л.а. **** пред
входа на парка, където взели отношение по случая. От показанията на св. Х. се установява,
и че малко по – късно при тях дошли и св. М. и св. С., които били свидетели очевидци на
случилото се. От показанията на св. Х. се установява, и че патрулния автомобил бил
паркиран до „Кооп“ магазина, намиращ се на центъра на с. К..
В същото съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан и М. М., който
също е свидетел както при съставяне на акта, така и при извършване и установяване на
нарушението. Свидетелят М. заявява, че бил задно със свидетелите Х. и Т. и св. С. където
изпълнявали план по СПО на центъра на с. К., когато процесния л.а. марка ****, сив
металик, предприел изпреварване на друг автомобил, като при изпреварването процесния
л.а. подал рязко газ при което поднесъл задната си част. Установява се, че колегите му
последвали процесния л.а. и го спрели за проверка до входа на парк “М.“, където на
жалбоподателят бил съставен процесния АУАН. Установява се, че той бил откаран до
мястото на проверката от св. С. – кмет на селото, който по време на изпълнение на плана се
4
намирал при тях и станал очевидец на нарушението извършено от жалбоподателят.
Установява се, че в хода на проверката видял на задната седалка на процесния л.а. две
малолетни деца, които се указали племенници на жалбоподателят. Свидетелят М. е
категоричен, че процесния л.а. се е движел по улицата, която идвала от посока гр. Летница,
в посока парк „М.“, както и че нарушението е извършено на кръстовището, намиращо се на
центъра на селото, срещу площада. Свидетелят М. е категоричен, че по времето на
извършване на нарушението се е намирал от другата страна на улицата, до ресторант
„Крушунска среща“ заедно със св. С., а колегите му – свидетелите Т. и Х. са се намирали
срещу него от другата страна на улицата. Установява се, че колегите му веднага след
установяване на нарушението тръгнали с патрулния автомобил след автомобила на
жалбоподателят, а той помолил кмета на с. К. - св. С. да го закара до мястото, където
колегите му извършвали проверка на водача на процесния л.а. Свидетеля М. заявява също
така, че в момента в който чул рева на двигателя на мотора на л.а. **** видял как последния
предприема маневра изпреварване на намиращия се пред него автомобил, като при
изпреварването започнал да усуква задната част на автомобила. Св. М. е категоричен и че
изпреварването е станало точно срещу кметството, като процесния л.а. малко бил подминал
кметството, когато започнал изпреварването на намиращия се пред него автомобил.
Свидетелят М. е категоричен, и че това се е случило на 20 метра от мястото на което се е
намирал, както и че в момента на предприемането на маневрата изпреварване водача на
процесния л.а. го погледнал, като според него тогава усукал и автомобила.
В съдебно заседание на 22.02.2021 г. в качеството на свидетел по разпореждане на
съда е разпитан В.С. – кмет на с. К., от показанията на когото се установява, че е свидетел
очевидец на извършване на нарушението. От показанията на св. С. се установява, че в
процесния ден бил на работа, когато му се обадили от патрула от гр. Летница, че идват на
проверка в селото като го накарали да слезе от сградата на кметството на центъра на селото
при тях докато изпълняват план по СПО. Установява се, че слязъл долу и отишъл пред
магазина на кооперацията, който се намирал на центъра на селото. Установява се, че на
мястото бил с тримата полицейски служители – свидетели по делото и разговарял с тях,
както и че в хода на разговора видял да се задава л.а. ****, който се движил с висока
скорост идвайки от посока гр. Летница. Установява се, че пред процесния л.а. имало три –
четири коли, както и че л.а. **** наближавайки кръстовището изпреварил намиращия се
пред него автомобил подавайки рязко газ при което задницата му се поднесла. Свидетелят С.
е категоричен, че л.а. **** „издрифтил с голяма скорост“, като дал рязко газ подминавайки
намиращият се пред него л.а. след което тръгнал нагоре към местността „М.“. Установява се,
че в това време двамата полицейски служители, които били до патрулния автомобил се
качили веднага в него и тръгнали следвайки процесния л.а., “а кварталния“ – св. М. останал
с него. Установява се, че веднага след като патрулния автомобил тръгнал след процесния л.а.
св. М. го помолил да ги последват с неговия автомобил при което двамата ги последвали и
установили до бариерата на парк „М.“, където св. Т. и св. Х. извършвали проверка на водача
на процесния л.а. Установява се, че св. С. оставил на мястото на проверката св. М. М. и си
5
тръгнал, както и че не е присъствал на проверката. Св. С. е категоричен, че изпреварването
от страна на жалбоподателят е извършено на центъра на с. К., на кръстовището, където
улицата завивала към читалището и църквата и продължавала за лесопарк „М.“, както и че в
това време той се е намирал на изток от мястото, където били и полицейските служители.
Установява се, че патрулния автомобил бил спрян до магазина, както и че полицейските
служители в това време се намирали извън полицейския автомобил, но в близост до него.
Установява се, че в това време той и св. М. били седнали на столове на една от масичките
намиращи се пред хранителния магазин на 15 - 20 метра от мястото, където били
свидетелите Т. и Х.. Свидетелят С. е категоричен, че е възприел за първи път автомобила на
жалбоподателят в момента, в който последния идвал, както и че е възприел и видял и
момента в който жалбоподателят е изпреварил намиращият се пред него л.а. Същият е
категоричен, и че при това изпреварване задницата на процесния л.а. поднесла както и че
гумите му подпушили, което наложило и полицейските служители да го последват.
В проведеното на 22.02.2021 г. с. з. по делото в качеството на свидетел по искане на
процесуалния представител на жалбоподателят е разпитан св. С. И.. В показанията си св. И.
заявява, че са познати с жалбоподателят, както и че не познава св. С., че не познава с. К.,
както и че в този ден в района на кръстовището на селото не бил видял полицейски
служители. Установява се, че в процесния ден се намирал на задната седалка на автомобила
на св. П.П., който се движел зад автомобила управляван от жалбоподателят, както и че се
движели с нормална за населено място скорост. Установява се, че по това време по улицата
по която се движели имало няколко коли в редица. Според показанията му докато се
движели автомобила пред жалбоподателят намалил рязко скоростта си, след което „набил
спирачки“ при което се чули звуци от свистене на гуми. Установява се, че този автомобил
спрял, което наложило жалбоподателят, за да избегне ПТП, да предприеме маневра
изпреварване на този автомобил, за да не влезе в него. Установява се, че след
изпреварването жалбоподателят продължил пътя си в другата лента за движение
заминавайки „към басейна“, защото нямал възможност да се вреди в колоната. Свидетелят е
категоричен, че в близост нямало полицейски служители, както и паркиран патрулен
автомобил, както и че не бил видял гумите на автомобила управляван от жалбоподателят да
пушат. Установява се, че маневрата изпреварване е извършена от жалбоподателят преди
кръстовището, както и че не бил обърнал внимание дали в близост се е намирал магазин,
ресторант или заведение, както и дали наоколо е имало хора. Установява се, че по – късно
видял, че жалбоподателят е спрян за проверка „..от двама полицай, някъде на басейна…“.
В съдебно заседание на 30.03.2021 г. в качеството на свидетел по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е разпитан и св. П.П.. От показанията на
свидетеля П. се установява, че не познава лично жалбоподателят, а че са познати.
Установява се, че миналата година пътувал с автомобила си за с. К., като на предната дясна
седалка до него се возел К., а на задната седалка св. С. И.. Установява се, че на влизане в с.
К. засекли автомобила на жалбоподателят, около центъра преди кръстовището, където
последния предприел маневра изпреварване на движещият се пред него автомобил, който
6
набил рязко спирачки, тъй като пред него имало друг автомобил, който се чудел на къде да
тръгне. Установява се, че жалбоподателят предприел маневра изпреварване като
„изпреварил двата автомобила преди него и заминал направо“. Установява се, че след това
изпуснал от поглед автомобила на жалбоподателят, както и че го видял чак след това при
пристигането си на „басейните“ спрян от патрулния автомобил, като на мястото имало
трима полицаи, които говорели нещо на жалбоподателят. Установява се, че в момента, в
който жалбоподателят предприел маневра изпреварване, в близост до мястото нямало
полицейски служители, както и спрян полицейски автомобил. Установява се, и че в
момента, в който жалбоподателят предприел маневра изпреварване не бил видял
автомобила му да криволичи.
Във връзка с констатираните противоречия в показанията на свидетелите С. и И.
съдът е провел очна ставка между тях. При провеждане на очната ставка свидетелят И. е
заявил, че не познава св. С., че не го помни по физиономия и че не го е виждал в района на
кръстовището, в момента в който жалбоподателят е предприел маневра изпреварване, както
и че в района на кръстовището не е имало полицейски служители и спрян полицейски
автомобил. От своя страна св. С. при провеждането на очната ставка е заявил, че в близост
до мястото, където е установено процесното нарушение е имало спрян полицейски
автомобил, трима полицейски служители и той самият. Заявил е категорично, че не е имало
в района на кръстовището рязко спиране от страна на друг автомобил, което да е наложило
жалбоподателят, за да не се блъсне в него да предприеме маневра изпреварване на този
автомобил, както и че изпреварването от страна на жалбоподателят не е станало на самото
кръстовище, а пред ресторанта, между двете кръстовища. От своя страна св. И. заявява, че е
имало внезапно спиране на червен автомобил, което наложило жалбоподателят да заобиколи
този автомобил, че това било станало в района около кръстовището, с който район не бил
добре запознат, а и самия той имал бегли спомени, тъй като всичко за което разказвал се
било случило преди около половин година, а той самият се намирал на задната седалка на
автомобила, управляван от св. П. и нямал най – добра видимост като хората седящи отпред
в автомобила. Предвид категоричността, с която всички свидетели по делото са дали
свидетелски показания, а и предвид обстоятелството, че свидетелите на жалбоподателят
бяха доведени в последствие, след като първата група свидетели даде показания по делото и
протоколите от тези съдебни заседания бяха предоставени на жалбоподателят, съдът
прецени, че е без предметно да се провеждат очни ставки и между останалите свидетели по
делото, тъй като това процесуално следствено действие не би отстранило противоречията, а
е налице и вероятност свидетелите от втората група при даване на показанията си да са били
запознати с показанията на първата група свидетели, което обезсмисля резултатите от тези
очни ставки. Не на последно място видно от показанията на втората група свидетели
последните са категорични, че в деня за който дават показания в района на кръстовището не
е имало полицейски служители.
При така установената по делото фактическа обстановка и събраните гласни и
7
писмени доказателства, съдът дава вяра на показанията на свидетелите И. И. Т., С. К. Х.,
М.А. М. и В. Н. С., тъй като показанията на тези свидетели са еднопосочни, последователни,
логични и безпротиворечиви в съществените си елементи. Трима от тези свидетели са
полицейски служители, които към момента на установяване на нарушението са изпълнявали
служебните си задължения, намирайки се на близко разстояние до мястото, където е
извършено нарушението и лично са възприели случилото се, непосредствено след което са
предприели съответните действия за спиране извършителя на нарушението и съставяне на
акт по ЗДвП. Идентични на показанията на тримата свидетели са и показанията на св. С. –
кмет на село К., който в процесния ден по молба на полицейските служители също се е
намирал в близост до мястото, където е извършено процесното нарушение. И четиримата
свидетели обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по предназначение от
страна на жалбоподателят, като свидетелите са категорични, че на посоченото кръстовище
водача на процесния л.а. е подал газ изпреварвайки намиращ се пред него бавно движещ се
л.а. при което започнал да дрифти задницата на автомобила. Съдът намира, че по делото не
са събраха, каквито и да било доказателства, сочещи на това, че тези четирима свидетели по
някакъв начин са заинтересовани от изхода на делото. Същите са възприели факти, които
възпроизвеждат логично и последователно, като трима от свидетелите с оглед и
професионалния си опит правят изводи относно опасното поведение на водача. При
установяване на нарушението актосъставителят и двамата свидетели по акта са изпълнявали
служебните си задължения, но този факт сам по себе си не води до заинтересованост от
тяхна страна. Показанията на тези четирима свидетели не си противоречат помежду си
относно главния факт на доказване в настоящето дело. Налице са незначителни
разминавания в показанията на тези свидетели относно това, където точно се е намирал
всеки един от свидетелите, кой е управлявал полицейския автомобил и кой е спрял
жалбоподателят за проверка, които различия съдът отдава на изминалия дълъг период от
време от момента на извършване на нарушението до даване на показания пред съда и факта,
че като полицейски служители същите са присъствали на не една или две проверки във
времето и е нормално и логично да не си спомнят всички подробности. Съдът намира обаче,
че тези разминавания са незначителни и не водят до компрометиране на показанията на тези
четирима свидетели, показанията на които относно главния факт на доказване по делото са
взаимно допълващи се, последователни и логични и съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.По време на проверката водача на процесния л.а. е узнал всички
обстоятелства за допуснатото нарушение, след което му е съставен АУАН и той изрично е
собственоръчно е вписал в акта, към има възражения, но не е посочил какви са те. Такива не
са постъпили и в законоустановения три дневен срок от съставяне на акта, а са развити едва
в жалбата срещу процесното НП, в която насока са ангажирани и гласни доказателства от
страна на жалбоподателят едва в хода на съдебното следствие.
Втората група свидетелски показания тези на свидетелите И. и П. – познати на
жалбоподателя са в подкрепа на защитната теза на жалбоподателят, че на кръстовището
пред автомобила на жалбоподателят се е движел червен на цвят л.а., който внезапно спрял,
8
което наложило жалбоподателят да предприеме маневра изпреварване на ляво, и да го
изпревари, както и че свистенето на гуми се е чуло от внезапно спрелия на кръстовището
червен л.а., а не от автомобила на жалбоподателят. Съдът не дава вяра на показанията на
тези двама свидетели, тъй като последните противоречат на показанията на намиращите се
на мястото на установяване на нарушението полицейски служители и кмета на село К..
Нещо повече от показанията на тези двама свидетели се установи, че в района на
кръстовището полицейски служители не е имало, което противоречи на изнесеното в
жалбата от самия жалбоподател, който не оспорва, че на мястото е имало полицейски
автомобил, но твърди, че там е имало само един полицейски служител, който с оглед
местоположението си не е възприел случилото се. Както бе посочено по-горе и двамата
свидетели са познати на жалбоподателят и като такива, а и с оглед колебливите им
показания в с.з., се явяват заинтересовани от това да защитят жалбоподателят предвид
тежестта на административното наказание – глоба в значителен размер от 3000 лв. и
значителния период на лишаване от право да се управлява МПС – а именно 12 месеца. И
двамата свидетели не отричат жалбоподателят да е изпреварил в района на кръстовището
намиращ се пред него л.а., което обясняват с това, че тази автомобил рязко спрял, но не
обясняват как е станало това изпреварване без подаване на газ от страна на жалбоподателят,
като в тази част показанията им съответстват на показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, от които се установява също, че от страна на жалбоподателят е била
предприета маневра изпреварване на намиращ се пред него автомобил. Действително
свидетелите И. и П. дават информация за маршрута на процесния л.а. и се опитват да
оправдаят действията на жалбоподателя с твърдението, че намиращия се пред него л.а. е
спрял внезапно, което наложило жалбоподателят да предприеме маневра изпреварване
преминавайки в другата лента на движение и да замине, но техните показания категорично
се опровергават от показанията на намиращите се в близост до мястото на установяване на
нарушението полицейски служители и кмета на селото. Обстоятелство поставящо под
съмнение показанията на тези двама свидетели е и категорично заявеното и от двамата, че в
района на кръстовището не е имало полицейски служители, което се явява в противоречие с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели а и с посоченото от
жалбоподателят в жалбата срещу процесното НП, видно от която на мястото е имало
полицейски автомобил и полицейски служител. Аргумент за некредитиране на показанията
на тези двама свидетели е и обстоятелството, че и двамата заявяват, че са се движили след
автомобила на жалбоподателят, че и те са отивали към парк „М.“, като същевременно
твърдят, че не са се отбивали никъде, а в същото време били изпуснали от поглед
автомобилът на жалбоподателят, който установили едва пред входа на парка спрян за
проверка от полицейски служители, като св. И. заявява, че на мястото е имало двама
полицейски служители, а св. П., че полицейските служители са били трима, като и двамата
не обясняват от къде са дошли тези полицейски служители, още повече, че ако действително
са се движели след автомобила на жалбоподателят би следвало да са пристигнали на
мястото на проверката, в рамките на 2-3 минути след него и да са възприели повече от това
за което дават показания в с.з., ако действително са се движили в процесния ден след
9
автомобилът на жалбоподателят. Тези непълноти в показанията на двамата свидетели от
една страна и съпоставянето на показанията на тази двама свидетели с останалите събрани
по делото доказателства дават основание на съдът да приеме, че с показанията си
свидетелите И. и П. подпомагат жалбоподателят в изграждане на защитната му теза. Съдът
отчете и обстоятелството, че свидетелските показания на втората група свидетели И. и П.,
които оневиняват жалбоподателят не са безпристрастни, с оглед на това, че са познати със
жалбоподателят, и макар при разпита им да твърдяха, че не познават лично последния, а че
са „само познати“ през цялото време давайки показания говореха за „Иван“. Разбира се, че
това не е основание във всички случаи да се дискредитират техните показания, защото те не
са изолирани от доказателствения материал. Достоверността обаче на едни или други
доказателства се определя не от качеството на свидетелите, които са ги установили, т.е. дали
се намират в родствена връзка или не със страните, както и дали са формално
заинтересовани от изхода на делото, а от последователност, убедителност, вътрешна и
спрямо другите доказателства непротиворечивост. Дори да се приеме, че същите въпросния
ден са се движели след автомобила на жалбоподателят, анализа на показанията им, с оглед
на останалите събрани по делото показания явно сочи на това, че същите се стремят да
оневинят последния или разказват за друг случай.
Съдът кредитира в цялост, както е посочено и по – горе, показанията на свидетелите
И. И. Т., С. К. Х., М.А. М. и В. Н. С., които са очевидци на рязкото повишава оборотите на
двигателя на автомобила на жалбоподателят което е довело до превъртане на задвижващите
колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво – дясно и обратно по
надлъжната ос, като анализа на показанията води до категоричния извод, че същите са
възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след
спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят
санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното
следствие показания от свидетелите И. И. Т., С. К. Х., М.А. М. и В. Н. С., както е посочено
и по - горе са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да
обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че възприетото
от цитираните по – горе четирима свидетели поведение от водача е било по-скоро
демонстративно управление на МПС по начин широко известен и разпространен сред
младите хора, които желаят да покажат т. н. "майсторство" при управление на МПС. Без
съмнение е, че ефекта на "въртене на гуми", "дрифт" и пр. в общоговоримия език, не може
да настъпи при нормално управление на автомобила и същото в никакъв случай не е
използване на пътя в съответствие с неговото предназначение, като направените в тази
връзка възражения от защитата на жалбоподателят се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, по - горе, съдът приема, че по делото по един безспорен и
категоричен начин се установява отразената в акта и НП фактическа обстановка. Няма спор,
че пътя на който е възприето и извършено нарушението /на кръстовище на две улици в
10
населено място/ представлява път, както и че този път е отворен за обществено ползване.
Няма спор и относно предназначението на пътищата, а именно "за превоз на пътници и
товари". Както бе посочено и по-горе умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила /каквото е възприето от свидетелите
И. И. Т., С. К. Х., М.А. М. и В. Н. С. /, в никакъв случай не представлява използване на път
за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за
превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП
както актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в НП всички
елементи от обективната страна на нарушението: "рязко повишава оборотите на двигателя, с
което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво –
дясно и обратно по надлежната ос, с което създава предпоставка за ПТП с останалите
участници в движението". Това описание на фактите води до категоричния извод, че не се
касае за случайно деяние, както и за осъществен друг състав на нарушение, каквито доводи
се развиват от защитата на жалбоподателя. Завъртането на автомобила е възприето и
посочено от четирима безпристрастни свидетели – трима служители на РУ Ловеч и от кмета
на с. Чавдарци. Дори да се приеме, че автомобила пред жалбоподателят е спрял, което е
наложило жалбоподателят да предприеме маневра заобикаляне и изпреварване, каквито
доказателства в хода на съдебното следствие не бяха установени, то завъртането на
задницата на автомобила на жалбоподателят не би могло да е в резултат на това
изпреварване, и то в участък от пътя, където това категорично е забранено, а се касае за
умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото
предназначение. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че единият от полицаите е бил
в заведението, което се намирало малко по – навътре от улицата, и от това място не е имало
видимост към кръстовището, съдът приема, че от категоричните показания на тримата
разпитани по делото полицейски служители и кмета на село Чавдарци, се установява, че
това не отговаря на обективната действителност, както и че с показанията на последните по
един категоричен начин се установява кой е автора на нарушението.
Съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното НП на
това основание.
Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат необходимите
реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на
нарушителя.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящия случай не бяха събрани
доказателства, които да оборят съставения акт.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателя е извършил от обективна и
субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, за което е издадено НП и му е
11
наложено наказание по чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДП.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил
нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното
производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от
показанията на свидетелите И. И. Т., С. К. Х., М.А. М. и В. Н. С. се установи, че
жалбоподателят е извършил визираното в акта и НП нарушение. По делото са събрани
множество писмени и гласни доказателства от които по безспорен начин се установява, че в
хода на проверката свидетелите И. И. Т., С. К. Х., М.А. М. стриктно са изпълнили
задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.
От субективна страна жалбоподателя е действал виновно. В настоящия случай не се
касае само до рязко подаване на газ, но и до "завъртане" на автомобила. Тези негови
действия водят до извода, че не се касае за случайно деяние, а за умишлено демонстриране
на "майсторство" и използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно
предназначението на пътя.
Що се касае до размера на определените от наказващия орган административни
наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 12 месеца, съдът намира, че доколкото размерът им е определен съобразно фиксирания от
законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта
на конкретното нарушение.
Съдът приема, че по отношение на това нарушение не може да се приеме наличието
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не случайно законодателя,
съобразявайки, че всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС, би могло да има фатални последици, е въвел разпоредбата на чл. 104б от
ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни
случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по
оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези
действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма
на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП наказание глоба от 3000 лв., както и кумулативно предвиденото
"лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да потвърди атакуваното НП като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят
за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1762-000071/27.07.2020
година на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч към ОД на МВР - Ловеч,
упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., с което са наложени на И. Г. Г., ЕГН: **********
от гр. Левски, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13