Р Е Ш
Е Н И Е
№ /29.05.2018 година, гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик, XXVII
граждански състав
на трети май две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар: Росица Димитрова
прокурор:
като разгледа докладваното гражданско
дело № 4751 по описа за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.Г.П.,
ЕГН **********, срещу „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. 22 от ЗПК,
вр. с чл. 10 ал.1, вр. чл. 11 ал. 2 ЗПК и чл. 55, ал.1, пр.I от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 01039548, ведно с Общи
условия /ОУ/, с дата на първа вноска 25.12.2014г. Поддържа, че съглашението е
недействително, тъй като шрифтът на текста на договора и на ОУ е по-малък от 12
пункта. Твърди се, че ищцата не е подписала всяка страница от ОУ, което също
опорочава сделката, съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че общата стойност на договора е 3 673,28 лева, която
сума е цена на иска за прогласяване на целият договор за недействителен. Твърди
се, че по договора е заплатена приблизително сумата от 1700,00лв., поради което
при обявяване договора за недействителен се дължи връщане само на получената в
заем сума от 1500,00 лева. Поради това за разликата от 200,00 лв. липсва
основание за заплащане и тази сума ищцата счита, че подлежи на връщане в хипотезата
на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Претендира се съдът да признае за установено между
страните, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен поради
изготвяне на текстовата му част с шрифт под 12, включително и на общите условия,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2340,00лева
/след допуснато, по реда на чл. 214 от ГПК, увеличение на иска от 200,00 лв. на
2340,00лв. /, получена от дружеството без основание по повод недействителността
на договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че договорът отговаря
на изискванията на закона, а ОУ са подписани от кредитополучателя. Посочва, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване, което е необходимо, за да бъде
уважен иска му, като не е подкрепил наведените твърдения с никакви писмени
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди въведените в
процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи,
преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От Договор за потребителски кредит (заем)
№01039548, сключен на 18.12.2014 г. между страните в настоящото производство,
се установява, че е породено облигационно правоотношение, възникнало от договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
чл. 3 и чл.1 от този договор страните са уговорили, че заемната сума от 1500,00
лева се предава от кредитора „Терра кредит“ООД на кредитополучателя С.Г.
Добрева/П./ в момента на сключване на договора, като кредитополучателя се е
задължил да върне заетата сума до 17.12.2015 г. на разсрочени седмични вноски,
съобразно погасителен план. Общият размер на кредита е 1825,72 лева, с месечна застраховка в размер 15% от
стойността на главницата. Уговорен е лихвен процент от 40% и 49,13% ГПР. От
представените ОУ, седмичен погасителен план и сертификат за страховане,
неразделна част от договора, се изяснява, че същите са подписани на всяка
страница от двете страни.
От съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се изяснява правнорелевантния
факт, че заплатените от ищцата суми по процесния договор са в размер на сумата
от 3840,00 лева, представляваща 40 бр. вноски за периода 13.01.2015г. –
01.09.2017 г. Със сумата са заплатени 1465,25 лв. за главница, 325,72 лв. за
договорна лихва, 1847,56 лв. за договорена застраховка, 67,83 лв. такса за
забава, 104,00 лв. такса просрочие и
30,00 лв. такса за уведомителни писма. Съдът, при условията на чл. 202 от ГПК,
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени изводи и намира
заключението за добросъвестно и компетентно изготвено, и дало в пълнота отговор на поставените
задачи.
За изясняване на правния спор е допусната съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след изследване текста на договора за потребителски
кредит и ОУ – в оригинал, установява, че за текстът на договора е използван
безсерифен шрифт от типа на „ariel” с размер 11pt /пункта/. На определени места в
текста шрифтът е удебелен в черно. Експертизата установява, че ОУ са написани
също с безсерифен шрифт от типа на „ariel” с големина на буквите от 12pt, както и че на определени места
шрифтът е удебелен в черно. Съдът, при условията на чл. 202 от ГПК, възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени изводи, а заключението за
добросъвестно и компетентно изготвено, и дало в пълнота отговор на поставените
задачи.
По правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по иска по чл.26, ал.
1 ЗЗД, във вр. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10 ал.1 , вр. с чл. 11 ал. 2 ЗПК
ищецът трябва да установи фактите, водещи до твърдяната нищожност на
договора, а ответника, с оглед наведените фактически твъредния, да проведе
съответно обратно доказване за обстоятелствата, които ищецът твърди да са
настъпили.
Съгласно чл.
22 от ЗПК (доп. с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), договорът
за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
Според чл.
10,
ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Нормата е приложима от 23.07.2014 г., когато влиза в сила приетия ЗИДЗПК с ДВ
бр. 35 от 2014 г. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен на
18.12.2014 г., то възникналите между страните облигационни правоотношения следва
да се уредят съгласно тази редакция на закона.
Изискването
текстът на договора да е напечатан с определен размер на шрифта е продиктувано
от принципа за добросъвестност при сключването на договорите и осигуряване на
защита на икономически по-слабата страна – потребителя, от нелоялни и
подвеждащи практики на кредитните и финансови институции. Както отбелязва Съда
на ЕС в решение на по дело C-377/14 г. и предвид съображения 6, 7, 9, 19 и 31
от Директива 2008/48/ЕО, законодателството в сферата на потребителските договори
има за цел „да бъде развит по-прозрачен и ефективен кредитен пазар в рамките на
вътрешния пазар на ЕС, да бъде постигната пълнa хармонизация в областта на
потребителските кредити, която да гарантира на всички потребители в Европейския
съюз високо и равностойно ниво на защита на техните интереси, да се гарантира,
че договорите за кредит съдържат цялата необходима информация по ясен и кратък
начин, за да се даде възможност на потребителите да вземат своите решения при
пълно знание на фактите и да са наясно с правата и задълженията, произтичащи от
договор за потребителски кредит.“ Безспорно текстът на договора следва да е
смислово разбираем, но и обективно, физически, да бъде прочетен без затруднение.
Опитните правила са наложили, че дребният шрифт на текста предразполага
четящият го да пропусне част от съдържанието, тъй като малките букви създават
напрежение в зрението, поради което са нужни повече усилия от обичайните, за
да се възприеме последователно и в
пълнота написаното. Ето защо изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК се явява
законова гаранция, че потребителят ще вземе информирано решение преди да сключи
сделката и без влияние на дребен шрифт, обективно годен да доведе до пропуск на
потребителя да се запознае с някоя от писаните уговорки. В настоящия случай
доказателствата по делото дават основание да се приеме, че правилото за размера
на буквите на текста на процесния договор е нарушено, тъй като е изписан с
шрифт 11, вместо с шрифт 12 или по-голям. При това положение императивът на чл.
10, ал. 1 от ЗПК е нарушен и облигационното правоотношение между страните се
явява недействително. Наведеното твърдение за недействителност на съглашението поради
шрифт по-малък от 12 на ОУ и че същите са неподписани от ищцата, съобразно чл.
11, ал. 2 от ЗПК, остана недоказано. Установи се, че текстът на ОУ е изписан с
безсерифен шрифт от типа на „ariel” с големина на буквите от 12pt, както и че е
положен ръкописен подпис за ищцата на всяка страница, за което авторството не
бе оборено.
По иска с
правно основание по чл. 55, ал.1, пр.I от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че процесната сума от 2340,00 лева е излязла от неговия
патримониум и тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника, а ответникът
- да установи, че това разместване на блага има своето правно основание, респ.
съществува валидно правоотношение между страните. Според чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
вкл. такси и обслужващата кредита застраховка. СИЕ установи, че ищцата е
направила погашение по кредита в общ размер на сумата от 3840,00 лева. Предвид
установената от съда нищожност на договора, всичко дадено от ищцата по него над
заемната сума от 1500,00 лева се явява недължимо /разликата от 2340,00 лв./,
тъй като не е бил налице годен
юридически факт, с оглед на който да възникне парично задължение за платените
акцесорни вземания-лихви, такси, застраховка. При това положение искът се явява
основателен и на връщане подлежи сумата от 2340,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.11.2017г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на спора и предвид представения договор за
правна помощ от 20.11.2017 г., сключен между ищцата и пълномощника й адв. Д.Б.,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2,
т.2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на процесуалния представител
възнаграждение в общ размер на 880,00 лева. Освен това, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът трябва да
бъде осъден да заплати на съдебната власт и по сметка на РС – Пазарджик сумата
в общ размер от 535,53 лева, представляваща държавна такса от 240,53 лв. за
разглеждане на предявените искове, 120,00 лева за възнаграждение на вещо лице
по съдебно-икономическа експертиза и 175,00 лева за възнаграждение на вещо лице
по съдебно-техническа експертиза.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. 22 от ЗПК,
вр. с чл. 10 ал.1 от ЗПК, за недействителен Договор за потребителски кредит (заем)
№01039548 от 18.12.2014
г., сключен между С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“
№ 11, ет. 8, ап. 12.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, пр.I от
ЗЗД, „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ №
11, ет. 8, ап. 12, да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 2340,00 лева, представляваща платена без правно основание сума по обявения
за недействителен Договор за потребителски кредит (заем) №01039548 от 18.12.2014 г., сключен между С.Г.П., ЕГН **********, и
„ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва, считано
от дата на предявяване на исковата молба – 22.11.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“
№ 11, ет. 8, ап. 12, да заплати на адвокат Д.Г.Б. ************,
с адрес на упражняване на дейността: гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1,
сумата в размер на 880,00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ТЕРРА
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12, да заплати на Съдебната
власт и по сметка на Районен съд - Пазарджик сумата от 535,53 лева – сбор от
държавни такси и разноски по гр. д. № 4751/2017г. на РС – Пазарджик, както и
5,00 лева– държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото
Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова