Решение по дело №429/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли 28.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  двадесет и шести август  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

 

Предявен е иск от Гаранционен Фонд, София, ул."***, представляван заедно от Изпълнителните Директори Б. М. и С. С., против А.С.Щ. с ЕГН ********** ***, справно основание чл.288, ал.12, вр. чл.288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал.3,вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ.

В исковата молба се сочи, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б."а", от Кодекса за застраховане е изплало по щета №110322/16.06.2014 г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 803,20лв. за увреден при ПТП, настъпило на 14.02.2014г., в гр. Харманли, л.а „Фиат Скудо" с ДКН***, собственост на П. И. П.. Виновен за катастрофата бил ответникът А.С.Щ., който управлявайки л.а. „Опел Астра", собственост на Е. Д., с регистрационен номер ***, предприема маневра за изпреварване на движещото се пред него МПС -2 без да се съобрази с подадения мигач за завой на ляво, удря отзад, като така причинява процесното ПТП.В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, установено със съдебно решение, приложено към настоящата молба. С Регресна покана № 685/05.11.2014 ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си. Ищецът моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането,съдът да осъди А.С.Щ. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 803,20лв. (осемстотин и три лева и 20ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110322/16.06.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва  от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. Не е взето становище по основателността на иска и не са ангажирани писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. От ищеца е постъпило писмено становище, с което прави искане за постановяване на неприсъствено решение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Районният съд след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:

За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно- ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл. 238, ал.1 от НПК.

На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено.

Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12, вр. чл.288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора да прецени вероятната основателност на иска, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" са настъпване на ПТП, моторното превозно средство, причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на Република България, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" КЗ отм. /чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ /, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите Гаранционен фонд  встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 288, ал. 12 КЗ отм. /558, ал. 7 КЗ/, какъвто е и настоящия казус.

По делото се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца Гаранционен фонд  спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 14.02.2014година по вина на ответника, като ползвател (водач) на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

Предвид на изложените съображения съдът счита, че следва да уважи исковата претенция и да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 803,20 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110322/16.06.2014 г. обезщетение, на основание чл. 45 от ЗЗД, връзка с чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.); сега чл. 559, ал.3 във връзка с чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.05.2019г. до окончателното й изплащане.

 При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на сумата 50,00 лева, представляващи платената по сметка на съда държавна такса, на основание чл. 78, ал.1  ГПК и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от горното и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК Харманлийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.С.Щ. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд със седалище град София, ул*** представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С. сумата от  803,20 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд гр. София по щета №110322/16.06.2014 г. обезщетение, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.); сега чл. 559, ал.3 във вр. с чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.05.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.С.Щ. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд със седалище град София, ул*** представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С.  сумата в размер на 150,00 лева разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението на основание чл. 240, ал.1 от ГПК да се връчи на ответника, който в едномесечен срок от връчването му може да поиска от въззивния съд неговата отмяна .

 

 

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: