№ 14930
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110112724 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.250 от ГПК.
С определение №10242/29.08.2023г., постановено по гр.д. №2661/2023г.
по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, е прекратено въззивното
производство като преждевременно образувано и делото е върнато на СРС за
произнасяне по искане с правно основание чл.250 от ГПК, обективирано във
въззивна жалба вх.№279192/14.12.2022г. и в молба №77618/23.08.2023г. на
ищеца – въззивник В. С. С..
Насрещната страна – „******************“ ЕАД оспорва молбата с
подадения отговор на въззивната жалба.
Съдът, като разгледа молбата по чл.250 от ГПК, съдържаща се във
въззивна жалба вх.№279192/14.12.2022г. и в молба №77618/23.08.2023г.,
приема следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
По смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК, непълнота на съдебния акт е
налице, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото и
липсва формирана воля относно част от спорното право и допълнителните
искания на страните, свързани с главния спорен предмет. За да определи
1
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши
правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото
и становищата на страните и приложи съответния материален закон /Решение
№ 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о./. В случая с
доклада по делото съдът е приел въз основа на твърденията в исковата молба
и уточняващите молби на ищцата, че е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията
между страните, че ищецът не се явява потребител на топлинни услуги в
имот, намиращ се в гр. София, ул. „Богдан“ №34, вх.А, ет.1, ап.2, който иск е
отхвърлен с постановеното по делото решение. Ищцата не е заявила
възражения по доклада, като следва да се отбележи също така, че с подадени
уточняващи молби в първоначално образуваното производство по исковата
молба пред СГС ищцата многократно е заявила, че не предявява при
условията на обективно кумулативно съединяване и иск по чл.109 от ЗС, а
предявеният иск е установяване, че между страните не е налице договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия, тъй като счита, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
него задължение за плащане. По този иск съдът се е произнесъл с
постановеното по делото решение, поради което молбата за допълване на
решението се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.250 от ГПК, съдържаща се
във въззивна жалба вх.№279192/14.12.2022г. и в молба №77618/23.08.2023г.,
подадени от ищцата В. С. С. за допълване на решение №12708/14.11.2022г.,
постановено по гр.д. №12724/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
2
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3