Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,23.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на единадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 3129 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на В.А., с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** представлявана от генерал-майор проф. В.М.,
чрез главен юрисконсулт М.Д. срещу „Х.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Х., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК, че не дължи на „Х.1.“ ЕООД, сумите от 274 630, 83 лева-неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения/ и 33 038,56 лева присъдени разноски, на основание издаден
изпълнителен лист на 15.12.2015 година от СГС по т.д.№ 7697/2015 година, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20177860402015 по описа на ЧСИ
М. М. с рег.№ 786 в КЧСИ.
Ищецът излага твърдения, че след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание е извършил плащане на присъдените с решение от 03.11.2015 година на
Борсовия арбитраж при ССБ, постановено ВАД № 12/2015г. суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 15.12.2015 година на СГС, ТО, ХV състав по т.д.№
7697/2015.
Поддържа, че вземането към дружеството „Х.1.“
ЕООД е погасено в размер на 91 559, 57 лева след 30.09.2016 година, а в
останалата част – 143 688, 95 лева вземането по изпълнителния лист е заплатено
на А. –И.Т.“ ЕООД в периода 27.04.2016 година - 30.09.2016 година, след цедиране на вземането от „А. – И.Т“ ЕООД на „Х.1.“ ЕООД на
17.03.2016 година. Сочи, че уведомлението за цесията е заведено във ВМА с рег.
№ в-2551 от 23.03.2016 година. Твърди, че счита за дата на получаване на
уведомлението 29.09.2016 г. когато последното е докладвано на началника на ВМА.
С определение от 08.08.2018 година съдът е
конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца „А. – И.Т.“ ЕООД, ЕИК
******** срещу когото ищецът В.А. е предявил в условията на евентуалност, ако главният
искът бъде отхвърлен, обратен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата
от 147 688, 95 лева за връщане на платена без основание сума на лице, което не
се явява кредитор.
Сочи, че ВМА и „А.-И.Т.“ЕООД са били
обвързани от борсов договор № 353 от 28.05.2014 година за доставка на гориво,
сключен при изключително неизгодни условия за ВМА, като с цел да предотврати
бъдещи вреди под формата на лихви и неустойки, ВМА е изплатило задълженията по
изпълнителния лист на „А. – И.Т.“ ЕООД. Поддържа, че с договор за цесия сключен
на 17.03.2016г. дружеството „А. И.Т.“ ЕООД в качеството на цедент
е прехвърлило на цесионера „Х.1.“ ЕООД свое вземане
от ВМА в размер на 426 765, 57 лева. Поддържа, че е погасил задълженията си към
ответника – цесионер в размер на 91 559,57 лева
/л.60-61/, а в останалата част вземането по изпълнителния лист- 143 688, 95
лева е заплатено на „А. –И.Т.“ ЕООД в периода 27.04.2016 година - 30.09.2016 година,
след цедиране на вземането, за което длъжникът е
уведомен на 23.03.2016 г. Твърди се, че плащането е извършено след образуване
на изпълнително дело № 20177860402015 на ЧСИ М. М..
Сочи се, че освен вземането по изпълнителния
лист ищецът имал задължения за текущи доставки, които заплатил в полза на новия
кредитор „Х.1. ЕООД, след получаване на уведомлението за цесия. Излага се, че
докато са заплащали на „А. –И.Т.“ ЕООД никой не е претендирал че плащат без
основание.
С уточнителна молба
от 28.12.2017 година посочва че в полза на „А. – И.Т“ ЕООД са заплатени
следните суми : по фактура № ********** от 09.10.2014 година на стойност 48 065
,08 лева , платена на 27.04.2016 година, по фактура № 910000155252 от
17.11.2014 година на стойност 32 229,12 лева, платени 11 934,92 лева на
27.04.2016 година, и на 27.06.2016 година- 16 294, 20 лева и остатъчно плащане
4000 лева на 27.06.2016 година в полза
на ТД на НАП; по фактура № ********** от 21.11.2014 година на стойност 27
394,75 лева, платена на 27.06.2016 година; по фактура № ********** от
26.11.2014 година на стойност 24 171,84 лева, платена на 27.07.2016 година; по
фактура № ********** от 11.12.2014 година на стойност 27 287,50 лева, частично
платени 15 828,16 лева на 27.07.2016
година.
Твърди, че в полза на „Х.1.“ ЕООД са направени
следните плащания: частично плащане по
фактура № ********** от 11.12.2014 година в размер на 11 459, 34 лева на
27.10.2016 година, по фактура № ********** от 15.01.2015 година на стойност 16
782, 95 лева частично плащане на 27.10.2016 година в размер на 8540,66 лева и
остатъчно плащане на 23.11.2016 година в размер на 8242, 29 лева; по фактура №
********** от 12.02.2015 година на стойност 18 449,34 лева, платена на
23.11.2016 година, по фактура № ********** от 20.02.2015 година на стойност
22307, 94 лева, платени на 23.11.2016 година, по фактура № ********** от
08.04.2015 година на стойност 22560 лева, платени на 23.11.2016 година.
С депозирано в о.с.з. на 10.04.2019 г.
допълнение към исковата молба /л.133/ прави искане договорът за цесия сключен
между дружествата „А. И.Т.“ ЕООД и „Х.1.“ ЕООД от 17.03.2016 г. да бъде обявен
за нищожен, поради нарушение на правилото на чл. 43 ЗОП /отм./. Излага, че
борсовият договор между него и „А. И.Т.“ ЕООД е в резултат на процедура по чл.
90, ал.1, т.11 ЗОП. Твърди, че вземанията по обществени поръчки не могат да
бъдат прехвърляни, а страните заменяни. Сочи, че не предявява нов иск /инцидентен
установителен иск/, позовава се на чл.143, ал.1 ГПК. Твърди,
че договора за цесия нарушава добрите нрави по чл.26 ЗЗД. В о.с.з. оспорва
вземанията по изпълнителния лист да са идентични с прехвърлените с договора за
цесия.
Представени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания за допускане на ССчЕ
и за ангажиране на гласни доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът
не депозира отговор на исковата молба, становище по допълнението към нея. Не
изпраща представител в проведените о.с.з
Трето лице помагач на страната на ищеца „А. – И.Т.“ ЕООД не депозира отговор на исковата
молба, становище по допълнението към нея, по молбата по чл. 219 ГПК и обратния
иск. Не изпраща представител в проведените о.с.з. Не е изпълнило указанията на
съда да представи оригинал на договора за цесия от 17.03.2016 г. и оригинал на
търговско пълномощно с рег. № 1048 и рег. № 1049 от 23.02.2016 г. на търговски
пълномощник Н.Г.М..
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е сключването
между ищеца В.А. и дружеството „А. –
И.Т.“ ЕООД на борсов договор за покупко-продажба на стоки от 28.05.2014 г. Установява
се, че този договор е сключен за срок от три години, след развита процедура по
ЗОП /отм./.
Видно от събраните
по делото доказателства въз основа на решение от 03.11.2015 г., постановено по
ВАД №12/2015 г. по описа на БАС при ССБ, в полза на „А. – И.Т.“ ЕООД, по
т.д. 7697/15г. на СГС VI-15 с-в е издаден изпълнителен лист по за сумите от : 239 248. 52 лева представляваща
неплатена цена на горива и масло по фактура № **********/09.10.2014г.; фактура №
**********/17.11.2014г.; фактура № **********/21.11.2014г.; фактура № **********/26.11.2014г.;
фактура № **********/11.12.2014г.; фактура № **********/15.01.2015г.; фактура №
**********/12.02.2015г.; фактура № **********/20.02.2015г. и фактура №
**********/08.04.2015г. издадени по борсов договор № 353 от 28.05.2014г.; 35 382.31 лева представляваща неустойка
за забава в плащането на доставени горива по борсов договор № 353/28.05.2014г.
по фактури № ********** от 09.10.2014г.; фактура № ********** от 17.11.2014г.; фактура
№ ********** от 21.11.2014г.; фактура № ********** от 26.11.2014г.; фактура № **********
от 11.12.2014г.; фактура № ********** от 07.01.2015г.; фактура № ********** от
15.01.2015г.; фактура №********** от 12.02.2015г.; фактура № ********** от
20.02.2015г.; фактура № ********** от 30.01.2015г.; фактура № ********** от
09.03.2015г.; фактура № ********** от 25.03.2015г. и фактура № ********** от
08.04.2015г., считано от изпадането в забава до 01.06.2016г.; 20 448.36 лева – разноски в
арбитражното производство; 590.20 лева
представляващи държавна такса за издаване на изпълнителния лист; 12 000.00 лева представляващи
адвокатско възнаграждение. Вещото лице дава становище, че не се установява, да
е извършено плащане на задълженията за неустойка по издадения ИЛ от
15.12.2015г. в размер на 35 382.31 лева, както и на разноските /л. 160/.
Видно от
представените и приети писмени доказателства /л.14/ се установява, че с рег. №
в-225 от 23.03.2016 г. и на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД
ищецът е уведомен от „А. И.Т.“ ЕООД /цедент/ и „Х.1.“
ЕООД /цесионер/ за извършена между тези дружествата цесия
от 17.03.2016г., по силата на която „А. И.Т.“ ЕООД е прехвърлило свои вземания
от В.А. в размер от 426 765.57 лева, дължими по изпълнителен лист издаден на
15.12.2015г. от СГС по т.д. 7697/2015г.
По делото се
установява, че на 20.10.2017г. ВМА е получила покана за доброволно изпълнение
по и.д. № 20177860402015 от ЧСИ рег. № 786 М. М. да заплати в полза на взискателя „Х.1.“ ЕООД суми в размер на 274 630.83 лева неолихвяеми вземания /мораторна
лихва, обезщетения и т.н./, 33 038.56 лева присъдени разноски, 8 400.00 лева
разноски по и.д. и 11 515,68 лева такси по ТЗЧСИ дължими към 17.10.2017г. Със запорно съобщение от същата дата съдебният изпълнител е
наложил запор върху вземанията на ВМА от Национална здравноосигурителна каса до
размера посочен в поканата за доброволно изпълнение.
От заключението по
извършената съдебно-счетоводна експертизата, изпълнена от вещото лице С.Ф.Й.,
което съдът приема като обективна и компетентна, се установява, че размерът на
задълженията на ищеца към „А. И.Т.“ ЕООД към 23.03.2016г. е в общ размер на 342
372.69 лева, в това число посочената в изпълнителния лист сума от 239 248. 52
лева представляваща неплатена цена на горива и масло по фактура № **********/09.10.2014г.; фактура №
**********/17.11.2014г.; фактура № **********/21.11.2014г.; фактура №
**********/26.11.2014г.; фактура № **********/11.12.2014г.; фактура №
**********/15.01.2015г.; фактура № **********/12.02.2015г.; фактура №
**********/20.02.2015г. и фактура № **********/08.04.2015г. издадени по борсов
договор № 353 от 28.05.2014г.
Установява се още,
че в периода 27.04.2016г. до 23.11.2016г. В.А. е направила плащания, с които е
закрила свои задължения към „А. И.Т.“ ЕООД и към „Х.1.“ ЕООД в общ размер на
239 248. 52 лева. Плащанията към „А. И.Т.“ ЕООД са в размер на 147 688.95 лева,
направени в периода 27.04.2016г. – 27.07.2016г., по фактура № **********/09.10.2014г.;
фактура № **********/17.11.2014г.; фактура № **********/21.11.2014г.; фактура №
**********/26.11.2014г.; фактура № **********/11.12.2014г. Плащанията към „Х.1.“
ЕООД са в общ размер на 91 559.57 лева, извършени в периода 27.10.2016г. по
фактура № **********/11.12.2014г.; фактура № **********/15.01.2015г.; фактура №
**********/12.02.2015г.; фактура № **********/20.02.2015г. и фактура №
**********/08.04.2015г.
От ССчЕ не се установява, да е извършено плащане на
задълженията за неустойка по издадения ИЛ от 15.12.2015г. в размер на 35 382.31
лева, както и на разноските /л.160/.
От събраните по
делото доказателства не се установява направените от ищеца плащания в полза на
„А. И.Т.“ ЕООД след 23.03.2016 г. в размер на 147 688.95 лева да са получени от
дружество на годно правно основание. Напротив, горепосочената сума е платена
като вземане по фактури предмет на договора за цесия, сключен на 17.03.2016г.
между „А. И.Т.“ ЕООД /цедент/ и ответника /цесионер/, като считано от 23.03.2016 г. когато
уведомлението по чл. 99 ЗЗД е достигало до ищеца – длъжник, последният има
задължение да изпълнява на новия кредитор /цесионер/.
След датата 23.03.2016г. „А. И.Т.“ ЕООД е загубило качеството си кредитор по
отношение на цедираните вземания, поради което
извършените в полза на това дружество плащания се явяват направени без
основание и подлежат на връщане.
По делото не
представен процесният договор за цесия от
17.03.2016г., сключен между „А. И.Т.“ ЕООД и „Х.1.“ ЕООД.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Предявен е отрицателен
установителен иск срещу „Х.1.“ ЕООД с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Този иск дава възможност на длъжника да оспори по
исков ред, съществуването на вземането на кредитора - ответник, по образувано
срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни са длъжника и взискателя в изпълнителното производство. На осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, законодателят с цел да не се
допусне пререшаване на вече разрешения със "сила на пресъдено
нещо" спор е предвидил, че искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Основания за оспорването могат да бъдат -
плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от
страна на взискателя - кредитор в продължение на
повече от 5 години от възникването в негова полза на изпълняемото
право и др. За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърденията си за недължимост на сумите по
изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват
спорното право, в случая поддържаното в исковата молба и уточненията към нея плащане,
респ. погасяване на дълга. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума.
Няма спор и се
установява от приобщените по делото писмени доказателства /изпълнителен лист,
покана за доброволно изпълнение и запорно съобщения/,
че е налице образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане.
Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а ответникът на
взискател.
Ищецът е въвел
възражения за нищожност на договора за цесия с молба преди първото съдебно
заседание. Ищецът и в о.с.з. от
10.04.2019 година изрично е уточнил, че не предявява инцидентен установителен иск , а допълва твърденията си в исковата
молба, а именно, че договорът за цесия е нищожен. Ищецът – длъжник не е страна
по договора за цесия и за него единствено значимо е действието на достигналото
до него уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл решение №
449/06.03.2013г. по гр.д. № 1268/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение №
123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о. Договорът за прехвърляне на
вземането има действие едва след получаване на съобщението от длъжника,
отправено му от предишния кредитор. Цесионерът става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД .
Ако длъжникът е получил такова съобщение за извършена цесия от цедента за длъжника няма значение дали цесията е нищожна
между страните по нея, защото, ако плати на цесионера
ще се освободи от дълга си. При колебание на кого да плати длъжникът винаги има
право да поиска от предишния си кредитор писмено да му потвърди цесията,
особено ако цесията е неформално сключена или както е в случая длъжника има
съмнения за нейната валидност. В настоящият случай е безспорно, че длъжникът е
уведомен на кого трябва да плати.
С договора за
прехвърляне на вземане по чл. 99 от ЗЗД се прехвърля само възможността цесионерът да получи дължимата се от длъжника престация по договора, а в случай на неизпълнение – да
събере същата по установения за това ред. Длъжникът може да прави всички
възражения, които би могъл да направи и по отношение на цедента,
но по аргумент на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД тази защита може да бъде осъществена
само по пътя на възражението. Защитата по пътя на възражението сама по себе си
не води до прекратяване на действието на първоначалния договор. Поради това в
случаите, когато длъжникът предявява конститутивен
иск за разваляне на договора поради неизпълнение или за унищожаването му, той
следва да предяви тези искове срещу насрещната страна по договора – цедента, а не срещу цесионера. По
аргумент от по–силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен
интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на
първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера
вземане или на отделна негова част, но само срещу цедента,
който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от
предявяване на иска и срещу цесионера.
В конкретния
случай основният иск по чл.439 ГПК е предявен срещу цесионера,
а при условията на евентуалност, ако искът бъде отхвърлен, ищецът предявява
обратен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД срещу трето лице помагач на
страната на ищеца „А. – И.Т.“ ЕООД.
Въпреки изложеното
по-горе относно възможността на длъжника да оспорва валидността на договора за
цесия, по който не е страна, за пълнота на изложението, съдът взе предвид
следното:
Неоснователно е възражението
на ищеца за нищожност на договора за цесия от 17.03.2016 г. поради
противоречието му с императивни правни норми изрично забраняващи прехвърляне на
вземанията, възникнали по обществени поръчки. Процесният
договор е сключен и действието му попада във времевия обхват на Закона за
обществените поръчки/отм./. Тълкуването на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./ във връзка
със забраната за изменяне на договорите за обществена поръчка, по-конкретно
отнасящи се до субективните параметри на договора чрез извеждане по
тълкувателен ред на забраната за цедиране на
вземанията е ограничено във времето до изменението на ЗОП с ДВ бр.40 от
13.05.2014г. /процесният борсов договор е от
28.05.2014 г./, след което с въвеждането на чл.42а е утвърдено действието на
цесията като способ за промяна на страните по договора по смисъла на чл.43,
ал.1 от ЗОП. За пълнота, следва да се има предвид, че с преходната разпоредба
на §115, ал.3 от ЗОП на новата разпоредба е придадено обратно действие и по
отношение на заварените правоотношения. По този въпрос по реда на чл.290 ГПК е
формирана задължителна практика на ВКС, в този смисъл Решение №206/11.01.2016г.
по т.д.№3004/2014г., І ТО и Решение №115/18.06.2015г. по т.д.№1922/2014г., І
ТО.
Съдът намира, че
правните аргументи на ищеца в подкрепа на възражението му за нищожност на договора
за цесия от 17.03.2016 г. почиват на неправилна интерпретация на правилата за
действие на правните норми във времето и на погрешно тълкуване на Закон за
обществените поръчки действащ до отмяната му с ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г. Дори
да се приеме приложимост спрямо процесните отношения
/предвид датата на цесията 17.03.2016г./ на новия Закон за обществените поръчки
/обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г./, видно от
разпоредбата на чл.117 от ЗОП, паричните вземания по договорите за обществена
поръчка са прехвърляеми, което е израз на
последователната воля на законодателя след приемането на чл. 42а ЗОП/отм./ с
изменението на закона през 2014г.
Не на последно
място, видно от приложеното по делото уведомление за цесия /л.14/, „А. – И.Т.“
ЕООД е прехвърлило на ответника свое вземане от ищеца, по изпълнителен лист
издаден на 15.12.2015 г. на СГС по т.д. 7697/2015 г. по подробно описани в ИЛ
незаплатени фактури, вкл. забава в плащането по издадени фактури, както и
разноски в арбитражно дело №2/2015 г. по описа на Борсовия Арбитражен Съд при
ССБ, д.т. за издадения ИЛ и адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното
ответникът се явява кредитор на ищеца по изпълнителния лист, а не по борсовия
договор.
Неоснователно е и твърдението на ищеца за
нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави, произтичащо
от това че „А. – И.Т.“ ЕООД е прехвърлило вземането си от ищеца на ответника в
период от време, през който ищецът и „А. – И.Т.“ ЕООД са водили преговори за
прекратяване на борсовия договор и погасяване на задълженията на ищеца към „А. – И.Т.“ ЕООД по борсовия договор.
Съгласно ТР № 1/15.
06. 2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС на РБ, в което е застъпено,
че добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми,
нарушаването на които има идентична на противоречието със закона правна
последица. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона /чл.26 ал.1 от ЗЗД/. Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Доводи подкрепящи възражението си ищецът не
излага, нито сочи конкретни разпоредби от договора които нарушават добрите нрави.
При съвкупност преценка
на приетите по делото писмени доказателства за направените от ищеца плащания
след датата на приключване на съдебното дирене в арбитражното производства по
описаните в ИЛ фактури, ССчЕ, уведомлението от
23.03.2016г. и поканата за доброволно изпълнение, съдът намира че ищецът е
признал действието на цесията и на това основание е извършвал и закривал свои
задължения към ответника.
Не се обосновава
от данните по делото оплакването на ищеца, че посоченото в договора за цесия
вземане не е съответно на вземането по изпълнителния лист. Напротив, видно от
уведомлението от 23.03.2016г. сумите и незаплатените фактури по ИЛ са подробно
описани, в поканата за доброволно изпълнение и запорното
съобщение е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
процесния изпълнителен лист.
Отделно от изложеното, съдът счита че уведомлението
до длъжника от 23.03.2016 г. обвързва ищеца. Целта на уведомяването е длъжникът
/ищец/ да знае на кого да изпълни, за да не изпълни зле /арг.
от чл. 75, ал.1 ЗЗД/. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че
поради неправомерно поведение на служител на ищеца уведомлението е достигнало
до финансовия отдел и до началника на ВМА по-късно, от която по-късна дата
ответникът се считал уведомен. За съда достоверна е датата, на която е поставен
входящ номер от ВМА върху уведомлението и от която дата съдът намира, че ищецът
е бил надлежно уведомен за цесията.
Ето защо и съдът
приема, че това уведомяване е породило търсените правни последици, то е своевременно
и не може да бъде противопоставено на ответника и цедента.
Относно погашенията
на ищеца към ответника и третото лице помагач на страната на ищеца.
Видно от заключението
по извършената съдебно-счетоводна експертизата ищецът дължи на цедента към датата
на уведомлението за цесията сума в общ размер на 342 372.69 лева, в това число
суми по 9 бр. фактури посочени в ИЛ на обща стойност 239 248.52 лева. Ищецът е
погасил задълженията си към цесионера – ответник взискател до размера от 91 559.57 лева, като не е извършил
плащане за неустойката по издадения ИЛ от 15.12.2016г. в размер на
35 382.31 лева, както и на разноските по ИЛ.
Остатъка по 9-те
фактури посочени в ИЛ в размер на 147 688.95 лева ищецът е заплатил на трето
лице помагач на страната на ищеца „А. – И.Т.“ ЕООД при липса на правно
основание за това.
Предвид
гореизложеното главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
сумите над 91 559.57 лева до 274
630, 83 лева и посочения от ищеца размер и разноските от 33 038,56 лева и
частично уважен за погасената сума в размер на 91 559.57 лева.
Съгласно задължителната
съдебна практика на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 год., която настоящият съдебен
състав споделя, при частично уважаване/отхвърляне на главния иск, съдът следва
да се произнесе по евентуалния.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че евентуално съединеният с главния обратен иск с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 147 688, 95 лева за връщане на
платена без основание сума на лице, което не се явява кредитор се явява основателен
и доказан.
По предявената като евентуална искова претенции по чл.55, ал.1, от ЗЗД съдът намира
следното:
В
исковата молба ищецът е заявил, че претендира да бъде установено, че не дължи на ответника сумите от 274 630, 83 лева-неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения/ и 33 038,56 лева присъдени разноски, на
основание издаден изпълнителен лист на 15.12.2015 година от СГС по т.д.№
7697/2015 година, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20177860402015 по описа на ЧСИ М. М. с рег.№ 786 в КЧСИ. В условията на евентуалност, в
случай че съдът отхвърли главния иск и не приеме за установено ищецът да е
заплатил сумите, е предявена искова претенция в размер на 147 688.95 лева, с
правно основание по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД срещу
третото лице помагач на страната на ищеца./
с молба от 03.08.2018 година/
По отношение на сумата от 147 688, 95
лева, преведена от ищеца след 23.03.2016г. в полза на третата подпомагаща ищеца
страна „А. – И.Т“ ЕООД, от приобщените писмени доказателства и от изслушаната ССчЕ по делото се установи, че плащанията са по фактури,
подробно описани в уведомлението по чл. 99 ЗЗД, отправено от цедента /„А. – И.Т.“ ЕООД/ до длъжника – ищец и след
надлежното достигане на уведомлението за цесията до длъжника. Следователно с
получаването на посочената сума „А. – И.Т.“ ЕООД се е обогатило неоснователно
за сметка на ищеца и дължи нейното връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Налице
е неоснователно обогатяване поради липса на съществуващ източник на облигационна връзка между страните, по която
се дължи изпълнение към датата на плащане, поради което следва да се възстанови
сумата от 147 688, 95 лева, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД с отпадане на
качеството на кредитор на ответника по обратния иск след цедиране
на вземането на „Х.1.“ ЕООД.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски в общ размер
на 19 460.96 лева , от които 19 010.96 лева - държавна такса /л.49 и л.92/ и
450 лева – юрисконсултско възнаграждение
С оглед изхода на делото, на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част на исковете, а именно: 6357,56 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
заплатени от ответника по обратния иск „А. И.Т“ ЕООД и 4112,38 лева -разноски от „Х.“ 1. ЕООД.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, че В.А., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявана от генерал-майор проф. В.М., не дължи на „Х.1.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***8, представлявано от управителя Ж.Н.сумата от 91 559, 57 лева, представляваща
част от неолихвяеми вземания /мораторни
лихви, обезщетения/, на основание издаден изпълнителен лист на 15.12.2015
година от СГС по т.д.№ 7697/2015 година, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20177860402015 по описа на ЧСИ М. М. с рег.№ 786 в КЧСИ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 ГПК за
разликата над уважената сума от 91 559, 57 лева до пълния претендиран размер от 274
630, 83 лева-неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения, неустойка/ и 33 038,56 лева присъдени разноски по
издадения изпълнителен лист, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„А. – И.Т.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от
управителя И.Г.Т., на основание чл.
55, ал. 1 , да заплати на В.А., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** представлявана от генерал-майор проф. В.М., сумата от 147 688.95 лева, получена от ответника без основание.
ОСЪЖДА „А. – И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя И.Г.Т. на
основание чл.
78, ал. 1 , да заплати на В.А., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** представлявана от генерал-майор проф. В.М., сумата от 6357,56 лева, представляваща
сторените разноски по делото по предявения обратен иск.
ОСЪЖДА
„Х.1.“
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***8, представлявано от управителя Ж.Н., основание чл.
78, ал. 1 , да заплати на В.А., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** представлявана от генерал-майор проф. В.М., сумата от 4112,38 лева, представляваща
сторените разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.