Присъда по дело №167/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта:	70
Дата:	31 май 2022 г.
Съдия:	Ралица Йорданова Русева

Дело:	20224520200167
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 70
гр. Русе, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
и прокурора Сл. Ив. Ив.
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Наказателно дело от общ
характер № 20224520200167 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият К. М. К., роден на 13.06.1990 г. в гр.Русе,
български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан,
ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2019 г., в гр.Русе, в съучастие с Г. И. Г. от
гр.Русе, като извършител, причинил по хулигански подбуди на Г. П. Г. от
гр.Русе повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна,
кръвонасядане на полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата
странична повърхност на корема, като по медико- биологичен признак тези
увреждания представляват лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, поради което и на основание чл.131 ал.І т.12 вр. чл.20 ал.ІІ от НК и
чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
НА основание чл.66 ал.І от НК ОТЛАГА изпълнението на така
1

наложеното наказание, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимият Г. И. Г., роден на 11.08.1990 г. в гр.Русе,
български гражданин, с основно образование, не работи, неосъждан, ЕГН
**********, за
ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2019 г., в гр.Русе, в съучастие с К. М. К.
от гр.Русе, като извършител, причинил по хулигански подбуди на Г. П. Г. от
гр.Русе повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна,
кръвонасядане на полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата
странична повърхност на корема, като по медико- биологичен признак тези
увреждания представляват лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, поради което и на основание чл.305 ал.V от НПК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното по
чл.131 ал.І т.12 вр. чл.20 ал.ІІ от НК престъпление и на основание чл.78 а от
НК му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимите К. М. К. и Г. И. Г., двамата с установена
самоличност, да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Русе
сума от по 73 /седемдесет и три/ лева за направени на досъдебното
производство разноски, и по сметка на Русенски районен съд- сума от по 25
/двадесет и пет/ лева за направени разноски в съдебно заседание.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от днес,
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на Русенски
районен съд, Х н.с.

Русенска районна прокуратура е обвинила К. М. К. от гр.Русе, в
извършване на престъпление по чл.131 ал.І т.12 вр. чл.20 ал.ІІ от НК, за това,
че на 08.08.2019 г. в гр.Русе, в съучастие с Г. И. Г., от гр.Русе, като
извършител причинил по хулигански подбуди на Г. П. Г. от гр.Русе,
повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на
полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата странична
повърхност на корема, като по медико-биологичен признак, тези увреждания
представляват лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
Районна прокуратура- Русе е обвинила Г. И. Г. от гр.Русе, в извършване на
престъпление по чл.131 ал.І т.12 вр. чл.20 ал.ІІ от НК, за това, че на
08.08.2019 г. в гр.Русе, в съучастие с К. М. К., от гр.Русе, като извършител,
причинил по хулигански подбуди на Г. П. Г. от гр.Русе, повърхностни
наранявания на лигавицата на горната устна,кръвонасядане на
полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата странична
повърхност на корема, като по медико-биологичен признак, тези увреждания
представляват лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения.
Подсъдимите дават обяснения по делото, като твърдят, че не са
извършили деянията, за които са предадени на съд.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Подс.К. М. К. е български гражданин, роден на 13.06.1990 г. в гр.Русе, с
основно образование, не работи, неженен, осъждан.
Подс.Г. И. Г. е български гражданин, роден на 11.08.1990 г. в гр.Русе, с
основно образование, не работи, неосъждан.
Двамата подсъдими са братовчеди и към м.август 2019 г. пребивавали в
гр.Русе и живеели в кв.“Чародейка“.На 08.08.2019 г., около 20.00 часа, К. и
Г., заедно с други роднини и приятели се събрали в тревната площ край
ул.“Филип Станиславов“ и бл.402 на квартала, в който живеели, за да
празнуват рожден ден. В близост до поляната, на която се разположили, се
намирало кръстовище с пешеходна пътека.В хода на празненството, подс.Г.
се подразнил, че автомобилите преминават с висока- по негово мнение,
скорост през пешеходната пътека и създават опасност за пешеходците,
включително и за майка му, поради което решил да постави на пътното
платно стол, който да се явява препятствие за моторните превозни средства.
Въпросният стол бил забелязан от участници в движението и те подали
сигнал до полицията.По този сигнал на място бил изпратен полицейски
1

патрул от Сектор ПП ОДМВР Русе, в чиито състав били свидетелите Ж. Ж. и
В. Б.. Докато полицейските служители изяснявали обстоятелствата, свързани
с поставянето на препятствието на пътя, св.Г. Г., управлявайки собственото си
МПС- л.а. „Сеат Кордоба“ с ДК № Р 1711 ВР, се движел по ул.“Филип
Станиславов“. В автомобила пътували също св.Н. Н., както и малолетното им
дете М..
Достигайки до спорната пешеходна пътека, св.Г.Г. намалил скоростта на
движение на автомобила и спрял заради пресичащо лице, което преминавайки
до превозното средство, го ударило с ръка.Това обстоятелство накарало
свидетеля да отвори прозореца на колата и да се провикне към полицейските
служители, намиращи се в близост, дали са забелязали какво е станало.Преди
свидетелите Ж. и Б. да реагират, двамата подсъдими и част от техните
познати, роднини и приятели, се насочили към автомобила на св.Г..През
отвореният прозорец на вратата, а впослествие- и като отворили вратата на
водача, К. К. и Г. Г. започнали да нанасят удари с юмруци в лицето и тялото
на св.Г.Г..Възникналият конфликт привлякъл вниманието на свидетелите Ж.
и Б., които се намесили и в същото време подали сигнал с искане за
изпращане на още полицейски патрули за оказване на помощ, доколкото на
място започнало да се струпва множество от десетки хора- близки и роднини
на подсъдимите, в тяхна подкрепа. След спиране на боя, св.Г.Г. напуснал
мястото на инцидента с автомобила и семейството си по указание на
полицейските служители, а двамата подсъдими били задържани и отведени
във Второ РУ ОДМВР Русе. Голяма част от техните роднини и приятели от
кв.“Чародейка“ ги последвали в полицейското управление, за да разберат
какво се случва с тях.Междувременно и св.Г. подал сигнал като пострадал.
Съгласно приетото и неоспорено заключение на назначената СМЕ, св.Г. П. Г.
получил повърхностни наранявани на лигавицата на горната
устна.Кръвонасядане на полулигавицата на горната устна.Кръвонасядания по
лявата странична повърхност на корема.Всички посочени увреждания по
медико- биологичен признак представляват болка и страдание, като според
юридическите критерии, на пострадалото лице е нанесена лека телесна
повреда.
Изложеното се установява от обясненията на подсъдимите К. и Г., от
показанията на свидетелите Г. Г., Ж. Ж., В. Б., Н. Н., И. Г., С. В., И. В..
От всички посочени гласни доказателства, безспорно се установява
факта на възникнал инцидент на посочените по- горе дата и място- вечерните
часове на 08 август 2019 г., в кв.“Чародейка“ в гр.Русе, в близост до бл.402 и
ул.“Ф.Станиславов“.Поводът за инцидента е също установен- поставяне на
препятствие на пътя от страна на подс.Г. с цел ограничаване на скоростта на
движещите се превозни средства, което предизвикало проверка от полицията
и струпването на хора.Присъствието на двамата подсъдими, полицейските
служители и пострадалото лице отново са безспорно доказани чрез всички
цитирани гласни доказателства. В хода на делото, от страна на подсъдимите
се оспорва авторството на деянието, като се твърди, че никой от двамата с
2

действия- удари с юмруци в лице и тяло, не е причинил твърдяните телесни
увреждания на пострадалия.Съдът намира, че тази теза на подс.К. и подс.Г.
следва да бъде отхвърлена изцяло като защитна версия, доколкото
обясненията се явяват не само доказателствено средство, но и средство за
защита. В тази си част, обясненията се опровергават чрез множество косвени
доказателства, които налагат единствен възможен извод относно авторството
на деянието. Няма спор, че както пострадалото лице, така и св.Н., св.Ж., св.Б.
не описват точно, последователно и с категорична изчерпателност действията
на всеки от двамата подсъдими, с които те са изпълнили престъплението.
Причината за това очевидно се състои в обстоятелството, че нанесеният
побой е бил краткотраен, а на мястото на инцидента са присъствали
множество лица.От друга страна, безспорно установен факт е, че въпреки
така установеното множество, вариращо от 15 до към 50- 60 /по различни
свидетелски показания/ човека, св.Б. и св.Ж. задържали именно подсъдимите
К. и Г. като съпричастни към побоя.Полицейското задържане на тези лица е
докладвано надлежно към момента на извършването му, като задържаните
лица са индивидуализирани безспорно чрез личните си данни при описанието
на случая и посочването на причините за задържането.Също така, факт е, че
св.И. Г.- очевидец на случилото се, твърди: „…Понеже пострадалият казал, че
Г. и К. са го нападнали, затова ги арестуваха“.Съдът приема, че изтеклият
период от време от датата на инцидента до датата на провеждане на
съдебното следствие- около 3 години, също оказва влияние върху обективната
възможност с точност да бъдат възпроизведени всички обстоятелства,
особено на фона на установени множество участници в няколко свързани
конфликтни ситуации- поставянето на препятствие на пътя, проверка на тези
действия, конфликт с пострадалото лице в качеството му на водач на
автомобил, ескалация на напрежението и отвеждане на двете лица
/подсъдими/ в полицейско управление.Тук следва да се посочи, че безспорно
установено по делото от показанията на пострадалия, св.Н., св.Ж. и св.Б.,
съотнесени към доказателствените средства /СМЕ/ се явяват и причинените
телесни увреждания на св.Г., които и отговарят по вида си да бъдат получени
именно по начин, заявен при прегледа от него. Фактически защитната версия
на подсъдимите за отричане на авторството им спрямо престъплението, се
подкрепя единствено и то отчасти само от показанията на свидетелите С. В.,
И. Г. и И. В., като се твърд, че или удари изобщо не е имало /И. В./ или те не
са нанасяни от подсъдимите /С. В. и И. Г./.При оценка на събраните
доказателства, съдът намира, че тези гласни такива следва да бъдат ценени
единствено досежно твърденията за възникналия инцидент, място, участници
поради наличие на вътрешни противоречия в останалата им част.Всеки от
тримата свидетели категорично отрича някой от подсъдимите да е нанасял
удари на пострадалия Г., но в същото време св.И. Г. заявява: „….Съответно
стана патардия.Бяхме много хора, но кой кого удари и кой какво направи с
точност не мога да кажа“. Св.И. В. от своя страна заявява пред съда: „…След
това се струпахме около 10 човека около колата на този човек, но кой го е
3

ударил- не съм видял“.Свидетелите С. В., И. Г. и И. В. са роднини или близки
на всеки от двамата подсъдими и съдът приема, че този факт допълнително
разколебава изводите за обективност в описанието на обстоятелствата в
частта, в която бяха обсъдени по- горе и съответно приети за
недостоверни.Преразказите за наличие на удари, отнесени към твърденията,
че авторите на ударите не са забелязани, но същите категорично не са и
подсъдимите, налагат извод, че в тази си част тези гласни доказателства не
следва да бъдат кредитирани, тъй като не са достоверни, а се явяват в
подкрепа на защитните версии на двамата подсъдими- роднини.В същото
време, няма установена причина и събрани в тази връзка доказателства, които
да обосновават извод, че пострадалото лице или неговата приятелка са
познавали някой от подсъдимите и са имали мотив да го набедят в
неправомерни действия пред полицейските служители на мястото на
инцидента, сочейки го като извършител.
Приетото за установено се доказва и от другите приложени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства- СМЕ, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, автобиографии,
справки за съдимост, справка от НАП.
Правни изводи:
С действията си всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и
субективна страна деянието по чл.131 ал.І т.12 пр.1 вр. чл.20 ал.ІІ от НК, тъй
като на 08.08.2019 г. в гр.Русе, в съучастие с Г. И. Г., от гр.Русе, като
извършител причинил по хулигански подбуди на Г. П. Г. от гр.Русе,
повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на
полулигавицата на горната устна, кръвонасядане по лявата странична
повърхност на корема, като по медико-биологичен признак, тези увреждания
представляват лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
От обективна страна деянието е осъществено с действие, като участието
на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние едновременно- нанасянето
на удари в тялото и лицето на пострадалия, обосновава извод за наличие на
съизвършителство. Получената от пострадалото лице лека телесна повреда се
изразява в причинени болка и страдание.Налице е престъпление, извършено
по хулигански подбуди, тъй като с действията си подсъдимите са засегнали в
груба форма установените обществени порядки и по същество са израз и на
явно неуважение към личността на пострадалото лице.
От субективна страна подсъдимите Г.Г. и К.К. са извършили
престъплението с пряк умисъл.Всеки е от тях е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, всеки е съзнавал и участието на другия подсъдим.Водени от
мотив да демонстрират пренебрежително отношение към обществения ред,
към морала и личността на св.Г., подсъдимите са предприели и осъществили
агресивните си действия, с които причинили телесните увреждания и
предизвикали инцидент на публично място, довел до намесата на органите на
4

реда.
При установените факти и налагащи се правни изводи, за да
индивидуализира наказанията, които следва да се изтърпят, съдът съобрази
следното.
Според правната си квалификация, престъплението е наказуемо с
наказание лишаване от свобода за срок до 1 година или пробация. Съдът
намира, че по отношение на подс.К. К. следва да бъде определено по вид
наказание лишаване от свобода.Подсъдимият К. е неколкократно осъждан за
различни престъпления от общ характер, освобождаван е и от наказателна
отговорност.Лишаването от свобода като по- тежко по вид наказание в
сравнение с пробацията следва да въздейства по- интензивно върху личността
му с цел превъзпитаване към спазване на закона.Смекчаващи отговорността
обстоятелства не са установени, а отегчаващо такова се явяват предходни
осъждания.Това мотивира съда да наложи на подс.К. М. К. за извършеното по
чл.131 ал.І т.12 вр. чл.20 ал.ІІ от НК престъпление, наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца.
По отношение на това наказание са налице предпоставките по чл.66 ал.І
от НК и на основание цитираната разпоредба съдът отлага изпълнението на
наложеното наказание, като определя изпитателен срок от 3 години.
По отношение на подс.Г. Г. съдът намира, че са налице предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност за извършеното престъпление и
налагане на административно наказание по реда на чл.78 а от НК.Към датата
на престъплението подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV Глава VІІІ от НК, от
престъплението няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване; със същото не са причинени тежка телесна повреда или
смърт, нито са налице множество престъпления. Подсъдимият Г. не е
извършил престъплението при квалифициращо обстоятелство „пияно
състояние”. Изложеното предпоставя налагането на административно
наказание глоба, чиито размер следва да бъде съобразен и с имотното
състояние на лицето.От приложената при разследването декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че
подс.Г. не разполага с доходи, средства, имущество.Разследващите не са
събирали други доказателства, въз основа на които да се разсъди, че размерът
на глобата може да бъде ориентиран над минимално установения такъв.
Поради посоченото, съдът намира, че санкцията следва да се определи
именно в размер на 1000 лева, вкл. и поради липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед изхода от делото, на подсъдимите са възложени направените в
производството разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

5

Районен съдия:

6

Съобщи за изтекли лични данни