№ 80
гр. Кърджали, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200232 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *****/ 19.10.2021г.
издадено от Началник сектор „П.п.“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на С. С. М.
от с.Н. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 16.08.2021г. в 01.25ч. в
гр.Кърджали на ул.Б. на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
С.М., който обжалва наказателното постановление като го счита за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание се явява лично и с
адвокат, като поддържат жалбата. В ход по същество процесуалния
представител на жалбоподателя моли съда да постанови акт, с който да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и да му присъди
направените по делото разноски. Жалбоподателят изразява съгласие със
защитника.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
1
и не се представлява. От юрисконсулт е постъпила писмена молба, в която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Областна дирекция на МВР- Кърджали. При условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
16.08.2021г. свидетелят В.Т. бил на работа нощна смяна като младши
автоконтрольор в сектор „П.п.“- Кърджали. На тази дата около 01,25ч. на
ул.Б. до СУ“Й.Й.“ в гр.Кърджали спрял лек автомобил марка „Ф.ф.“ с рег.№
***** с водач С. С. М.. При проверката той установил, че за автомобила не
била сключена застраховка „Г.о.“, както и че регистрационните табели били
поставени на определените за това места. По- късно била направена справка,
при която се установило, че това МПС е с прекратена регистрация. По този
повод срещу жалбоподателя С.М. на датата 23.08.2021г. бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, който бил подписал без възражения. На 19.10.2021г. наказващият орган
издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.2 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка по история за лек автомобил марка „Ф.ф.“ с рег.№
***** на датата 23.03.2021г. е отбелязано служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при
уведомление от ГФ без ГО. От писмените доказателства- справка в
Центр.база и Прекратяване на регистрацията на МПС се установява, че
считано от 10.10.2014г. спреният за проверка лек автомобил е собственост на
Е.З.М.. Административно наказващият орган е изпратил писмо до последния
за прекратената регистрация на собствения му лек автомобил, но
доказателства, че то е стигнало до него не бяха представени.
2
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ
на показанията на свидетеля В.Т., Акт за установяване на административно
нарушение от 23.08.2021г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;
Справка по история за ПС, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административно наказателната отговорност на С. С. М. е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото
безспорно се установи, че на 16.08.2021г. в гр.Кърджали жалбоподателят е
управлявал лек автомобил марка „Ф.ф.“ с рег.№ ***** след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава,
че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било
регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била
прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства при получено
уведомление от Г.ф. по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в
случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да
има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на
държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато
3
деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал
настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За
да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние,
то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят М. е
управлявал МПС, което не е негова собственост и не се ангажираха
доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация от датата 23.03.2021г. С оглед наличието на
поставени на определените места регистрационни табели, водачът С.М. не е
осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на
нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да
е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът
е с прекратена регистрация. Освен това е допуснато в административно
наказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните
правила изразяващо се в това, че в обжалваното наказателно постановление
като факти е описана обстановка, която противоречи на описаното
нарушение. Това е така, защото наказващият орган сочи, че на
инкриминираната дата водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред поради прекратена регистрация, а след това пише, че
управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели. Това смесването на
двата фактически състава на чл.175 ал.3 пр.1 и пр.2 от ЗДвП с описаната
фактология пречи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
санкциониран. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при
изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
4
постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в правната квалификация е
посочен текста на чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, който не е относим към
установената фактология, а тя следва да е по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, но това
не променя крайния изход на делото поради описаното по- горе. Предвид
изхода на делото не следва да се обсъждат доводите за отмяна на
наказателното постановление наведени в жалбата и в съдебно заседание.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 500лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като
възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с
интерес до 1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай
5
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500лв., като предмет на
обжалване е наказателно постановление, с който е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство на едно съдебно заседание. Заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален
до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до
размера от 300лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да
понесе разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *****/ 19.10.2021г.
издадено от Началник сектор „П.п.“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на С. С. М.
от с.Н. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 16.08.2021г. в 01.25ч. в
гр.Кърджали на ул.Б. на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Кърджали да заплати на С.
С. М. от с.Н. с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6