РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Ямбол, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач Застрахователна
компания "Уника"АД гр.София, подадена от пълномощника адв. Г.П. от ВТАК, против
Решение №260392/14.12.2021г., постановено по гр.д. №123/2021 г. по описа на ЯРС, с което
ответникът „Практикер Ритейл"ЕООД гр.София е осъден на основание чл.50 ЗЗД да заплати
на И. Т. О. от гр.*** сума в размер на 5 500лв. - частичен иск от сумата 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от вещ, собственост на
ответника, в резултат на спъване в анти-паркинг табуретка, която била поставена пред
хипермаркет „Практикер" в гр.Ямбол и служеща за отделяне на пешеходното движение от
автомобилното движение, което е довело до неговото падане върху терена със собствения си
ръст на 16.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
16.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 770 лв. - разноски пред
първата инстанция.
Подадена е и въззивна жалба от И. Т. О., чрез адв. С.К. от АК-***, против
Решение №260014/16.02.2022г., постановено по гр.д. №123/2021г. по описа на ЯРС, с което
е оставено без уважение заявлението му с вх.№260038/10.01.2022г. за поправка на допусна
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №260392/14.12.2021г. и е оставено
без уважение заявлението му с вх.№ 260038/10.01.2022г. за тълкуване на постановеното по
делото Решение № 260392/14.12.2021г. в частта, в която не е посочено присъдената сума от
5 500 лв. част от какво дължимо глобално обезщетение е.
Оплакването на въззивника ЗК"Уника"АД е, че оспореното решение на ЯРС е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и че е необосновано. Изложени са съображения, че прегражданията пред хипермаркет
„Практикер" в гр.Ямбол имат за цел не естетически функции, а единствено и само предпазни
такива, което е скрепено и със задължение за тяхното изграждане, съгласно Наредба РД-02-
20-6 от 19.12.2016г. Неправилно районният съд приел, че в случая прегражданията пред
процесния магазин не отговарят на нормативните изисквания за височина, тъй като е
1
изпълнено второто нормативно изискване за размер от 75% от външния диаметър на
автомобилна гума. Според изложените от въззивника доводи, има възможност за
освобождаване от ангажираната отговорност - когато се установи, че вредите са резултат на
непреодолима сила или се дължат на изключителната вина на пострадалия, съгласно
Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС, какъвто е разглежданият случай. В жалбата
се твърди, че както при първото си посещение на въпросния ден в магазина, така и при
повторното, ако ищецът не бе отклонил вниманието си, той не би се спънал, защото
формата и начина на разположение на анти - паркинг табуретките предполагат
безпрепятствено преминаване на хора между тях. Въззивникът се е позовал на
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психологическа експертиза,
посочващо, че "ако човек не е съсредоточен за препятствия повече от обичайното", е
предпоставка да се блъсне в тях. Застрахователната компания счита, че е налице
изключителен принос от страна на пострадалия за причиняване на вредата, поради което
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.
Поради тези съображения моли за отмяна на атакуваното решение и за
постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
С депозирания писмен отговор на жалбата на третотолице-помагач, въззиваемият
И.О., чрез адв. К., е оспорил тази жалба като неоснователна. Излага подробни съображения
и сочи, че във въззивната жалба на застрахователната компания се навеждат обстоятелства,
които не са били въведени с писмения отговор и е недопустимо за първи път страна да се
позовава на тях при приключване на съдебните прения, тъй като така ищецът не е могъл да
се защитава срещу тези аргументи и по този начин е нарушено правото му на защита. Моли
жалбата на застрахователя да бъде отхвърлена, с присъждане на направените по делото
разноски, като прави евентуално възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците.
Въззивникът И.О. е оспорил Решение № 260014/16.02.2022г. постановено по гр. д.
№123/2021 г. по описа на ЯРС, с което са оставени без уважение заявленията му за поправка
на допусната очевидна фактическа грешка и за тълкуване на Решение №260392/14.12.2021г.
Оплакването е за неправилност на оспореното решение, тъй като липсвала яснота защо в
мотивите обезщетението е определено в размер на 8 000лв., намалено е с 1/4 и е получено
нещо, от което са присъдени 5 500лв., като в диспозитива е посочено, че ответникът се
осъжда да заплати 5 500лв. от 40 000лв. За ищеца въпросът бил какъв е размера на
неимуществените вреди - 8 000лв., 5 500лв. или 40 000лв. и ако дължимото обезщетение е
различно от сумата 40 000лв., защо с диспозитива са присъдени 5500лв. от 40 000лв., при
съобразяване, че искът е частичен и когато бъде предявен иск за останалата част от
обезщетението, за каква сума ще може да бъде ползвана силата на пресъдено нещо. Поради
това моли ЯОС да постанови решение, с което да допусне поправка на ОФГ или да даде
тълкуване какъв е размера на признатото обезщетение за неимуществени вреди, които
дължи ответника.
Въззиваемата страна „Практикер Ритейл"ЕООД гр.София не е подала отговори на
двете въззивни жалби.
В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват. Въззивниците ЗК"Уника"АД
и И.О., чрез пълномощниците си, с писмени молби настояват подедените от тях жалби да
бъдат уважени, а въззиваемата страна „Практикер Ритейл"ЕООД гр.София не изпраща
представител и не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбите.
ЯОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от
легитимирани страни, в срок, срещу подлежащи на контрол съдебни актови, поради което
следва да се разгледат по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищецът И.Т. от гр.*** е предявил против „Практикер Ритейл"ЕООД гр.София
иск, квалифициран от него по чл.50 от ЗЗД - за заплащане на сумата 5500лв. - частичен иск
от общата сума 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
му при падане в резултат на спъване в трудновидими ограничителни блокчета, поставени
пред "Хипермаркет Практикер" в гр.Ямбол, построен в имот на ответника, при което падане
ищецът е получил счупване на горния край на раменната кост и костни крепитации.
Ответникът „Практикер Ритейл"ЕООД гр.София е оспорил иска като
неоснователен с възраженията, че ограничителните блокчета пред магазин "Практикер" в
2
гр.Ямбол са поставени в изпълнение на дадени му от МВР предписания по чл.44 от Закона
за противодействие на тероризма; че ограничителните блокчета не са трудновидими, тъй
като в деня на инцидента не е имало намалена видимост и ищецът е знаел за блокчетата и
местонахождението им, виждайки ги при първото посещение на магазина; че е налице
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради неговото рисково поведение,
изразило се в липса на внимание и полагане на елементарна грижа за собствената му
безопасност и здраве, което е основание за освобождаване на ответника от отговорност.
Конституираният като трето лице-помагач на страната на ответника -
застрахователят ЗК"Уника"АД също е възразил, че увреждането на ищеца е резултат на
изключителната му вина, тъй като е проявил разсеяност и несъобразителност, не е
наблюдавал пътя пред него, при съобразяване, че формата и начина на разположение на
анти-паркинг табуретките предполагат безпрепятствено преминаване на хора между тях.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първоинстанционния
съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция.
Не е имало спор между страните, че хипермаркет „Практикер" в гр.Ямбол е
собствен на ответното дружество „Практикер Ритейл"ЕООД, построен в собствения
недвижим имот на дружеството, както и че пред магазина ответникът е монтирал защитни
елементи - антипаркинг кубове, с цел ограничаване възможността на водачи на МПС да
достигнат неконтролирано до магазина.
Като основание за монтираните анти-паркинг кубове пред хипермаркета в
гр.Ямбол, ответникът е представил протокол от 26.04.2018г. за извършена проверка по
чл.44 Закона за противодействие на терориазма от комисия при МВР- Кюстендил, относно
друг хипермаркет на дружеството, с който протокол съгласно приложение № 2, към чл.3,
ал.4, т.1 и чл.7, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/2016г. за техническите изисквания за
физическата сигурност на строежите, определени като трети клас за физическа сигурност, са
дадени предписания да се изградят и/или монтират контролиращи, задържащи и спиращи
достъпа съоръжения, свързани със системите за наблюдение и контрол на достъпа до или в
строежа, с цел ограничаване на възможността на нарушители да достигнат или да проникнат
неконтролирано с помощта на превозни средства до или в строежа, за което могат да се
използват специално разработени и произведени продукти, като стоманобетонни блокове,
боларди или елементи за декорация, тежки саксии/кашпи, декоративни колони, склуптори,
решетки, пана, цветарници и други подходящи елементи за градски дизайн. При избора,
изграждането и/или монтажа на спиращите достъпа съоръжения, дадените указания са за
стриктно спазване разпоредбите на чл.19, ал.1, 2, 3, 4 и 5 от Наредба № РД-02-20-6/2016г. за
техническите изисквания за физическа сигурност на строежите.
Няма спор, че в изпълнение на тези дадени му предписания, за хирмаркета в
гр.Ямбол ответното дружество е сключило договор №2018/30.06.2018г. с „Е. Е. - ЕТЕ"ЕООД
- за продажба на изработени от ЕООД-то анти-паркинг табуретки - 14бр., с дължина 38 см.,
височина 40 см., широчина 38см., изработени от шлайфана мозайка в сиво, с мита мозайка с
горна част шлайфана и средства за монтаж за всяко изделие с 2 бр.дюбел хромникел, 2 бр.
болче храмникел, с 2 бр. ринг болт, 2 бр. карабини и 1 бр.колан. Нама спор, че именно тези
закупени антипаркинг-табуретки са поставените и монтирани пред магазина "Практикер" в
гр.Ямбол.
По делото е установено с видеозапис на диск, приложен по приетата прокурорска
преписка №3676/2020г. на ЯРП, а и не е повдигнат спор, че на 16.08.2020г. при влизане в
магазин "Практикер" в гр. Ямбол, носейки в ръцете си и на нивото на очите покупки за
рекламация, ищецът се е спънал в една от анти-паркинг табуретките и е паднал на терена
пред магазина.
С представените по делото писмени доказателства - медицински документи и от
заключението на вещото лице д-р Стойков, извършило назначената съдебно-медицинска
експертиза, е установено, че в разултат на спъването в защитната табуретка и падането
ищецът е получил контузия в лявата раменна кост, изразила се в счупване на раменната кост
в нейната горна трета, в областта на шийката, с наличие на болезнен травматичен оток на
меките тъкани в областта и кръвонасядане. Увреждането е довело до затруднения в
движенията на лявата ръка за срок значително по-голям от тридесет дни и е осъществило
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник". Това е оказало съществени затруднения в извършването на
ежедневните дейности, особено в ранния възстановителен период. Според експерта,
травмата от такъв характер е била съпроводена със значителни болки и страдания, особено в
3
първите дни с след получаването й, като с времето и напредване на възстановителните
процеси, болките са намалели. При извършения личен преглед на ищеца вещото лице е
установило възстановяване в голяма степен функцията на ръката на ищеца, с леко
ограничение в някои от движенията в раменната става, придружени с болезненост в
крайните им фази. Прогнозата на вещото лице е, че с времето голяма част от оплакванията
на ищеца би следвало да отшумят или намалеят, в случай, че не се появят късни
усложнения.
Разпитаните пред първата инстанция свидетели А.О. - съпруга на ищеца, М.М. и
Н.Д. са дали показания за мястото и начина на настъпване на инцидента, препредавайки
казаното им от ищеца. Според св.О., наред със счупването на лявата раменна става, при
падането ищецът получил и травма на коляното, след като се прибрал от болницата бил в
окаяно състояние, изпитвал силни болки, за които приемал обезболяващи. Болките
продължили около два месеца и половина, през което време свидетелката обгрижвала
съпруга си, който се оплаквал и от болки в крака и кръста. Ищецът тежко преживял
месеците на възстановяване, променил се, чувствал се инвалид, спрял да ходи на работа. Че
ищецът няколко месеца не ходел на работа показания е дал и св.М., а св.Д. е свидетелствал
за това, че около месец ищецът е бил възпрепятстван да се движи, не можел да върши
работа, не можел да се обслужва сам, като този свидетел по поръчение на ищеца отишъл на
място и направил снимки на процесните кубове - анти-паркинг тбуретки.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице
инж.Г., след извършен оглед на място, е дало заключение, че антипаркинг табуретките са
налични и понастоящем пред хипермаркета "Практикер" в гр.Ямбол, с разликата, че при
огледа е била променена визията им - горните им ръбове са белосани и 4 бр. антипаркинг
табуретки са били изместени на острова до навеса за колички, като на всички кубове са
боядисани вертикалните им ръбове в бяло, а горните ръбове в резедаво. Според експерта,
антипаркинг табуретките са поставени по вътрешната линия на скрития бордюр, успоредно
на широката страна на входно-изходната площадка - 7 бр. и същите отделят пешеходното
движение от автомобилното. Вещото лице е установило промяна на положението на двете
редички по късата страна на входно-изходната площадка към датата на извършване на
огледа на място - 01.06.2021г., сравнено с датата на настъпване на инцидента - 16.08.2020г.,
като към инцидента е имало 2 х 2 - 4бр. антипаркинг табуретки на късата страна на входно-
изходната площадка, а към датата на огледа - тези 4 бр. са били изместени в една редичка на
близкия остров, очертан с хоризонтална маркировка, където е навеса за колички. Относно
размерите, материала, цвета и фабричната им характеристика, даденото заключение е, че
антипаркинг табуретките са изпълнени съгласно договора за продажба № 2018/30.06.2020г.,
като вещото лице е установило и изяснило, че проектната документация на магазин
„Практикер" в гр.Ямбол е била одобрена на 23.11.2016г. от Община Ямбол, а Наредба №
РД-02-20-6 от 19.12.2016г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите
е в сила от 04.04.2017г. Вещото лице е посочило, че Наредба № РД-02-20-6 от 19.12.2016г.
не установява изискване за оцветеност на тези антипаркинг табуретки, а установява
изискване за размери, като в случая размерите на табуретките от 38см. ширина, 38
см.дължина и 40см. височина не отговарят на изискването на чл.19, ал.4 от Наредбата за
височина, тъй като нормативно установената височина е 0,5м., а процесните са с височина
0,40 м.
Пред първата инстанция е изслушано и заключение на вещо лице- психолог,
според което сивият цвят на процесните антипаркинг табуретки, сливащ се с цвета на
настилката под тях, е в скалата на неспектралните цветове, те се сливат и не са много
видими за човешкото око, като зрителният анализатор при тях не работи активно както при
спектралните цветове - жълто и червено например и това може да е предпоставка, ако човек
не е съсредоточен, за препятствия повече от обичайното. Вещото лице е изяснило, че дори да
има предишно преминаване по даден маршрут, а такъв е разглежданият случай, тъй като
ищецът признава многократни посещения в хипермаркета на ответника, то не е
задължително за човешката психика и когнитивни усещания, хората да са винаги в очакване
и напрежение за опасност. Относно извършените понастоящем промени в цвета на кубовете,
вещото лице е посочило, че същите са променили частично възможността за виждането им,
но в по-голяма степен ще се постигне видимост при използване на ярки цветове, както и ако
самите ограничители са с по-високи и по-заоблени форми.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
приел, че предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.50 ГПК -
претенция за обезщетяване на вреди, произлезли от вещ, антипаркинг табуретка. Посочил е,
4
че отговорността по чл.50 ЗЗД е бизвиновна, достатъчно е вредите да са последица от
свойство на вещта и че отговорност се носи и тогава, когато не е съществувала техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта. За да уважи иска ЯРС е приел, че в случая
антипаркинг табуретките не отговарят на изискванията за височина от 0,5м., съгласно чл.19,
ал.4 от Наредба №РД-02-20-6 от 19.12.2016г. за техническите изисквания за физическа
сигурност на строежите, както и че за отговорността на ответника е достатъчен и фактът, че
антипаркинг табуретките са в цвят, забавящ времето за възприемането им от човек и
отговорността е на собственика, под чийто надзор се намират вещите. Съдът е определил
сумата от 8 000лв. за справедлив размер за обезщетяване на неимуществените вреди,
причинени на ищеца от спъването в антипаркинг табуретката и падането му, приел е
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца от 1/4 и след
приспадане размера на съпричиняването е направил извод за основателност изцяло на
ищцовата претенция, предявена за сумата от 5 500лв. С диспозитива на решението е
присъдил на ищеца исковата сума от 5 500лв., посочвайки че се касае за частичен иск от
сумата 40 000лв.
С Решение №260014 от 16.02.2022г., произнасяйки се по искания на ищеца за
поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение и за неговото тълкуване,
ЯРС е приел, че не е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице
несъответствие между формираната от него воля в мотивите на решението и диспозитива на
решението, тъй като ясно е посочил, че осъжда ответника да заплати на ищеца обезщетение
от 5 500лв. - частичен иск от 40 000лв. Приел е, че решението не се нуждае и от тълкуване,
тъй като ясно в мотивите и в диспозитива е посочил, че уважава иска изцяло съгласно
волята на ищеца, посочил е за каква сума осъжда ответника и че искът е предявен като
частичен, като е изложил съображения, че за горницата над уважената сума съдът следва да
се произнесе в отделно производство. Поради това е оставил без уважение исканията на
ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на основното решение.
Обжалваното от третото лице-помагач решение на ЯРС, с което е уважена изцяло
ищцовата претенция е валидно, допустимо и правилно.
ЯОС като въззивна инстанция намира, че изложените от районния съд мотиви в
решението смесват отговорността по чл.45, съответно чл.49 ЗЗД, и отговорността по чл. 50
ЗЗД. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т.3, са дадени задължителни
указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл.
50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в
резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се
ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Когато е допуснато такова
нарушение, деликтната отговорност е по чл.45, съответно по чл.49 ЗЗД. Съгласно ППВС №
17/63г. възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са
настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.
В разглеждания случай сочените причини за настъпване на вредите у ищеца са
трудната видимост на процесните кубове - антипаргинг табуретки, собственост на
ответника. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което настоящата
инстанция кредитира, по делото е установено, че височената на антипаркинг-табуретките не
отговаря на установеното изискване с Наредба № РД-02-20-6 от 19.12.2016г. за техническите
изисквания за физическа сигурност на строежите, за височина от 0,5м., а заключението на
психологическата експертиза сочи, че видимостта на кубовете в по - голяма степен ще се
постигне при ползване на ярки цветове при оцветяване и ако самите ограничители са по-
високи и със заоблени форми. Или при поставянето на кубовете ищецът е допуснал
нарушения на нормативно предписаните технически правила за размерите им, като има
техническа възможност за привеждането им в съответствие с тези правила, за да са добре
видими ограничителите. Налице е нарушение и на общоприетите правила за цвят на
кубовете, улесняващи възприемането и видимостта им. Именно собственикът-ответникът е
този, който има задълженията по поддържане на вещта в изправно състояние и
задължението да следи за изправността на вещта при наличие на техническа възможност за
отстраняване на евентуален недостатък, така че тази вещ да бъде безопасна. Липсата на
дължимата грижа в това отношение представлява бездействие на ответника, от което са
последвали щетите за ищеца. Това от своя страна е обстоятелство, обуславящо
отговорността на собственика по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. При така установеното положение,
5
позоваването на чл.50 ЗЗД се явява неправилно. Тази разпоредба би имала приложение, ако
отговорността на собственика се основава само на качествата на вещите антипаркинг
табуретки, каквато хипотеза в случая не е установена. В конкретния случай собственикът на
вещта - ответникът следва да носи отговорност, поради проявеното бездействие за
съответствие на кубовете с техническите и общоприетите изисквания за същите, допринесло
за увреждането на ищеца.
Макар въззивният съд да се позовава на друга правна норма при определяне
основанието за отговорност на ответника за причинените вреди на ищеца, това не е
повлияло на крайните изводи и постановения от районния съд резултат по делото, тъй като
съдът се е произнесъл по претенцията на ищеца. Основният за спора въпрос относно
източника на правоотношението между страните е разрешен правилно и в този смисъл
неточната правна квалификация не следва да се възприема като основание за отмяна на
обжалваното решение.
Що се отнася до наведения от въззивника довод, че антипаргинг табуретките
отговарят на другото нормативно изискване за размер от 75% от външния диаметър на
автомобилна гума, то действително в чл.19, ал.4, т.1 от Наредба № РД-02-20-6 от
19.12.2016г. изискванията към предпазните съоражения са установени алтернативно - да
имат височина не по-малка от 0,5м. или 75 % от външния диаметър на автомобилна гума на
превозно средство, с което е възможно да бъде атакуван строежът. В случая обаче на
техническата експертиза не е поставян въпросът и липсва отговор за съответствие на
процесните кубове с второто нормативно изискване и това обстоятелство се въвежда в
предмета на спора за първи път пред въззивната инстанция, поради което не се обсъжда, тъй
като е преклудирано.
В случая са налице всички елементи на деликта. Действително, очевидци на
злополуката не са разпитаните по делото свидетели, но съвкупната преценка на показанията
им с видеозаписа на инцидента, с представената по делото медицинска документация и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, дават основание да се приеме, че
увреждането е настъпило при падането на ищеца в резултат на спъването в антипаркинг
табулетката. Настъпилото за ищеца увреждане е в пряка връзка с действията на ответника
по поставяне и монтиране на предпазните кубове с размери и цвят, неотговарящи на
нормативните изисквания и общоприетите правила за видимост и възприемане, правещи ги
по този начин трудно видими за възприемане от околните. Налице е осъществено
противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на ответника, вина, която се
презюмира, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение и
настъпилите вреди
Установено е по делото, че в следствие на противоправните действия на
ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
които следва да бъдат обезщетени. При спъването и падането пострадалият е получил
контузия в лявата раменна кост, изразила се в счупване на раменната кост в нейната горна
трета, в областта на шийката, с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта и кръвонасядане. Наложило се е обездвижване на ръката за период по-дълъг от два
месеца, през който ищецът е изпитвал болки, бил е ограничен в движенията, бил е
възпрепятстван да се самообслужва с нужда от чужда помощ, не е посещавал работа.
Претърпените от ищеца болки и страдания както по време на злополуката, така и по време
на лечението, неудобствата от имобилизацията на ръката и установеното от вещото лице-
лекар обстоятелство, че ищецът не е изцяло възстановен понастоящем и са ограничени
движенията на раменната става, придружени с болезненост, е справедливо да бъдат
обезщетени със сумата 8 000лв.
Правилни са изводите на първата инстанция относно съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на ищеца. За да е налице съпричиняване на вредата, е
необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая обективно, макар
и в по-ниска степен на съпричиняване, поведението на пострадалия ищец е в причинна
връзка с вредоносния резултат. Приближавайки входа на хипермаркета и поставените пред
него антипаркинг табуретки, ищецът е носил стоките, предназаначени за връщане на нивото
на очите си, бил е невнимателен и така е създал възможност да не възприеме предпазните
кубове и да възникне вредоносния резултат, обусловен от създадената преди това опасност
от деликвента- ответника. Обективно, без да се търси вина в неговото поведение, то е в
причинна връзка с резултата. Поради това следва да се намали определеното обезщетение с
6
25% ( 1/4) или със сумата 2000лв., съответна на съпричиняването от страна на пострадалия,
до дължимото обезщетение от ответника в размер на сумата 6 000лв. При положение, че
искът е предявен като частичен - за сумата 5 500лв. от общата сума 40 000лв., същият е
изцяло основателен и доказан и правилно е уважен от районния съд. Обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба на третото лице
- помагач, застрахователя, следва да се остави без уважение.
Като правилно, следва да се потвърди и решението на първата инстанция,
постановено по молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за
тълкуване на постановеното по спора решение.
За да може да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка, трябва да е
налице несъответствие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт. В
конкретния случай не е налице такова несъответствие, което да може да бъде поправено по
реда на чл.247 ГПК. Формираната от съда воля за основателност изцяло на предявения иск,
заявен като частичен, е намерила своя точен израз в мотивите на решението. Преценката
налице ли е съответствие между формираната и изразената воля на съда в съдебния акт в
случая не обуславя извод за наличие на противоречие между действителната воля на съда и
външното й изразяване. Недопустимо е чрез поправка на очевидна фактическа грешка да се
извършва нова мисловна дейност на съда. В случая в мотивите съдът действително е
пропуснал да посочи, че при размер на съпричиняване от 1/4, сумата на обезщетението от 8
000лв. следва да се намали със сумата 2000лв. и дължимото от ответника обезщетение е в
размер на 6 000лв. Съдът обаче е посочил, че искът е изцяло основателен и доказан в
предявения размер от 5 500лв. и това не е довело до несъответствие на формираната воля за
основателност изцяло на предявения частичен иск и постановеното в диспозитива на
решението.
Решението не е и неясно. Съгласно установената практика на ВКС, постановеното
от съда решение подлежи на тълкуване, когато то е неясно и поражда съмнения при
неговото правилно приложение, т.е. тълкуваното е с цел да се внесе пълна яснота в
изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. При тълкуването съдът
изхожда от формираната в мотивите на решението воля, каквато е била към момента на
постановяването му. Съдът не може по тълкувателен път да постанови нещо различно от
обективираната в решението му воля. В случая решението, чието тълкуване се иска, е ясно и
не се нуждае от тълкуване. Съдът е уважил изцяло предявения като частичен иск за сумата 5
500лв., посочвайки и че общото вземане е в размер на 40 000лв. Не се пораждат съмнения
за правилното прилагане на решението, а в случая се иска тълкуване на мотивите на
съдебното решение, поради което молбата на ищеца за тълкуване по чл.251 ГПК е
неоснователна. Всъщност, искането на ищеца за тълкуване на решението са свързани с
незнанието на правните последици при уважаване на частичен иск, а именно: Когато ищецът
предявява частичен иск, той е въвел като предмет на делото само част от спорното право и
по отношение на него се разпростира силата на присъдено нещо на постановения съдебен
акт. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено
нещо и относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявяване в друг исков процес на иск за защита на вземането за разликата до пълния
предявен размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Или формираната
сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието, преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Само
правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане и по
друг начин, или е възможно да се твърдят факти, които отлагат изискуемостта на вземането.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемият О., които разноски е направил по жалбата на третото лице.
Тези разноски възлизат на 650 лв. и следва да се възложат за заплащане от въззивника -
застраховател, трето лице- помагач на ответника по делото ( чл.78, ал.10 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260392/14.12.2021г., постановено по гр.д.
№123/2021 г. по описа на ЯРС и Решение №260014/16.02.2022г., постановено по същото
гр.д. №123/2021г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Уника"АД гр.София, бул. "Тодор
Александров"№18, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Б. П. и
Д. Т. и главен изпълнителен директор Н. Г., да заплати на И.Т. от гр.***, с посочени по
делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 650 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач
Застрахователна компания "Уника"АД гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8