РЕШЕНИЕ
№ 29
Гр.
Кюстендил, 04.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен
съд, гражданско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
При секретаря Р. С., като разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 570 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 558 от 03.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1098/ 2019 г., Дупнишкият районен съд е осъдил И.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Г.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на *** (***) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания в резултат
на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1-во,
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което
е признат за виновен с решение по АНД № 729/2018г. по описа на ДнРС, а именно: причинена на ищеца
лека телесна повреда, представляваща
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се разкъсно-контузна рана в дясната челна област на
главата с оток на меките тъкани около
нея, извършена по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането- 01.11.2016 г., до
окончателното плащане, като за разликата над уважения размер от **** лв. (**** лева), до претендирания от ищеца размер от ***.00 лв. (*** лева), искът е
отхвърлен като неоснователен. Със същото
решение е осъдил И.А.К. да заплати държавна такса в размер на 80.00 лв.,
разноски направени от държавния бюджет за вещо лице в размер на 150.00 лв.-
в полза на Районен съд - гр. Дупница и сумата от 150.00лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска в полза на Г.В.Р..
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която е уважен предявения иск, е депозирана въззивна
жалба от ответника И.А.К., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител - адв. Х.Х.. Със същата се обжалва решението, в частта,
с която е уважен предявеният иск за разликата от ** лв. до ** лв. Застъпена
е тезата, че присъдената сума в размер на ** лева не съответства на вида и характера
на причиненото телесно увреждане. Касае се за лека телесна повреда, причинена
преди повече от две години, която е окончателно отшумяла. На тази база се иска отмяна като
незаконосъобразно на решението в обжалваната част в посока редукция на присъденото
обезщетение от *** лева на ** лева. Не са въведени искания по доказателствата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца Г.В.Р.,
ЕГН: **********, депозиран чрез адв. Ю.С., в който жалбата се оспорва изцяло.
Въззиваемата страна релевира доводи, че присъденото обезщетение е несправедливо
занижено.
Депозирана е и
въззивна жалба от Г.В.Р., ЕГН: **********, чрез адв. Ю.С., с която се обжалва
посоченото по-горе решение, в частта, в
която ДнРС е отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата над уважения размер от ***.00 лв. до претендирания от
ищеца размер от ***.00 лв. Твърди
се, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна. Определеният от първоинстанционния съд размер на присъдено обезщетение е прекомерно занижен и несправедлив.
При определянето му не са взети предвид
характера и степента на увреждането. Излагат се съображения в тази връзка. Претендират се сторените пред двете
съдебни инстанции разноски. Не са въведени
искания по доказателствата.
В законоустановения
срок за отговор не е депозиран такъв срещу тази жалба от въззиваемата
страна И.А.К..
В
съдебно заседание, въззивникът И.А.К., редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирана е от адв. Х. писмена защита, в
която по същество се поддържа изложеното в депозираната въззивна жалба. Не се оспорва причинения деликт, а само размерът на
причинените от него вреди.
В съдебно заседание въззивникът Г.В.Р.,
редовно призован не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Депозирана
е молба от адв. С., с която се оспорва депозираната от И.К. жалба и се поддържа
подадената въззивна жалба. Претендира да бъдат присъдени направените пред двете
съдебни инстанции разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение първо
от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена
форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание. Решението
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът
се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение второ
от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в обжалваните части.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани гласни и писмени
доказателства, които да бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Споделя й правни изводи на решаващия
състав на РС Дупница, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор. Разгледани по същество
въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Първоинстанционния съд, въз основа
на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и
обстоятелства, на които се основава исковата претенция, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено
право, правна квалификация на исковата претенция.
Въззивната инстанция констатира
законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд,
който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на
доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за
тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е
надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В
развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за
участие и защита.
Въззивният съд следва да разгледа наведените доводи
във въззивните жалби доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт.
Предмет на въззивна проверка, както
бе посочено по-горе е Решение № 558 от 03.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1098
по описа на Дупнишкия районен съд за 2019 г. Ответникът И.А.К. оспорва
същото, в частта, с която е уважен предявения иск с пр. осн. чл. 45, вр.
чл. 86 от ЗЗД за разликата от ** лв. до *** лв., а ищецът Г.В.Р., в частта, в която ДнРС е отхвърлил като
неоснователен предявения иск за разликата над уважения размер от ***.00 лв. до претендирания от него размер от ****.00
лв.
Спорът между страните, въведен с въззивните жалби и само по
отношение на който въззивният съд следва да се произнесе - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар.
ограничен въззив (апелация), се съсредоточава върху обстоятелството дали определеното от ДнРС
обезщетение за причинените на ищеца Г.Р. неимуществени вреди се явява
справедливо. Страните не спорят относно наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащ право
на обезщетение за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане
- ответникът И.К.. Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на
вредите от същото деяние. С влязло в
сила Решение от 12.01.2018г., постановено по АНД № 729/2018г. по описа на ДнРС (потвърдено с
решение № 45 от 24.04.2019г., постановено по ВНАХД № 618/2018г. на
ОС-Кюстендил), ответникът К. е признат за виновен в извършване на описаното в
исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът Р.. Както правилно е
отбелязал ДнРС в мотивите си по отношение на тези елементи от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД гражданският съд не може да установи нещо различно от възприетото
по АНД № 729/2018г. по описа на
ДнРС.
Жалбоподателят К. счита, че размерът
на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца Р. неимуществени вреди е
силно завишен, а ищецът Р. навежда доводи в обратна посока и претендира
уважаване на иска в пълния предявен размер. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази вида и тежестта на получените от ищеца
травматични увреждания – разкъсно-контузна
рана с
дължина 4-5 см, разположена в дясната челна област на
главата с оток на меките тъкани около нея. В хода на
първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че е възможна и
последваща външна поява на насиняване (кръвонасядане) по кожата в тази област.
Вещото лице е посочило, че при благоприятно протичащ възстановителен процес,
тези увреждания подлежат на пълно възстановяване в период от около 20 дни, през
който ищецът е изпитвал болки и страдания- по интензивни в началото и
постепенно затихващи до изчезващи в края на периода. Нормалният възстановителен
процес на зарастване на раната завършва с образуване на цикатрикс (белег) от
нея, който не води до съществена промяна и загрозяване на нормалния външен вид
на пострадалия, но представлява лек козметичен дефект, който остава за цял
живот. Инцидентът
обаче е повлиял съществено върху начина на живот на ищеца, макар и за
непродължителен период от време. В тази връзка КнОС намира за неоснователни
възраженията на въззивника К., че размерът на определеното от ДнРС обезщетение
следва да бъде редуциран до *** лева, тъй като телесната повреда е причинена
през 2016 г., а настъпилите от нея вреди последици са напълно отшумели. От
показанията на свидетеля Б. Н., чиито настоящата съдебна инстанция кредитира
изцяло като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, се
установява, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, притеснения, дискомфорт и унижение,
продължили в период от около един месец. През този период ищецът ходел на
работа с превръзка на главата, не се чувствал добре нито психически, нито
физически. Изглеждал недоспал и уморен. Според свидетеля Н., нанесената психическа
травма била по силна от физическото нараняване, което отшумяло сравнително
бързо. Ищецът изпитвал унижение от посегателството върху личността му и когато
коментирали случая тази нотка на травма се усещала в гласа му. КнОС счита, че неизбежно нанасянето на удар в
областта на главата и получаването на увреждания от това и то в присъствието на
други лица, извършено по хулигански подбуди, дават отражение върху емоционално
- психологическото състояние на пострадалия, което следва да бъде отчетено при
определяне размерът на дължимото обезщетение. В случая следва да се отчете и
обстоятелството, че разкъсно - контузната рана е била с дължина 4-5 см. и
че вследствие на нея ищецът има белег,
който макар малък и незагрозяващ лицевата част на главата му, съставлява
козметичен дефект, който ще остане за цял живот.
В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, вида и продължителността на
лечението и понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира предявеният иск за основателен
в размера до общо *** лева, който се явява съобразен с процесната фактическа
обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата си част до
пълния размер от общо *** лева той следва да бъде отхвърлен. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на съдилищата за увреждания от подобен тип, а
претендираните от ищеца *** лева се присъждат за средни телесни повреди,
каквато в настоящия случай не е налице. В случая с оглед вида и интензитета на
причинените увреждания, отчитайки обстоятелството, че оздравителният процес
относно физическите травми е протекъл сравнително бързо, около 15-20 дни и
отчитайки стреса и унижението, който е преживял ищецът след побоя, както и че в
следствие на телесната повреда е останал макар малък белег, съставляващ
козметичен дефект, който ще остане за цял живот, съдът намира, че на ищеца се
следва обезщетение в размер на *** лева, което е максималното такова,
присъждано от съдилищата за подобен вид вреди – леки телесни повреди с
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от НК. Следва също
така да се отчете факта, че за ищеца, не са останали трайни негативни последици
вследствие на инцидента, нито физически, нито психически такива, които да
налагат присъждане на обезщетение в по-висок размер.
Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, конкретната икономическа
обстановка към момента на настъпване на деликта, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на **** лв., което ще възмезди ищецът в най - пълна степен за
претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите при процесния
инцидент травматични увреждания. С оглед на това предявеният иск се явява
основателен в посочения размер. Върху определеното обезщетение следва да се
начисли и законна лихва за забава, считано от датата на деликта - 01.11.2016г .,
съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до
окончателното издължаване на сумата.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението на ДнРС следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид
неоснователността и на двете въззивни жалби,направените от страните разноски
следва да бъдат понесени така,както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 558 от
03.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1098 по описа на Дупнишкия районен съд за 2019 година.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.