№ 222
гр. Видин, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200302 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Й. К.
от гр.Калафат, роден на: 04.01.1989г., с адрес: гр. Калафат, бул./ул.
„Decembrie 1918“ №53 против Наказателно постановление № 22 -0953 -
000220/ 23.03.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Видин, Сектор Пътна
полиция Видин, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания както следва: на основание чл. 179,ал.2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5
от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 25,ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175,ал.1, т.5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение по чл. 123,ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява в
зала, представлява се от служебно определен от Съвет на Адвокатска колегия
- Видин защитник. По същество моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на материални закон и процесуалните правила.
Поддържа, че констатираните в процесното НП обстоятелства не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Релевират се съображения, че въз
основа на събраните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод относно факта на разбирането и съзнаването от страна на
жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е нанесъл материални
щети. В условията на алтернативност моли за прилагане разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издаденото НП като
правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 23.03.2022г. около 10:20ч. на път I – 1 при км 4+400
жалбоподателят М.К. управлявал товарен автомобил марка „ИВЕКО“, модел
35.8.1 с рег. номер ВН 1604 АМ, собственост на Светломир Петров Симеонов
с ЕГН: ********** от гр. Видин,като при заобикаляне на влекач марка
„ДАФ“, модел „ХФ 430 ФТ“ с рег. номер СВ 8764 РМ, собственост на ОББ
Интерлийз ЕАД с прикачено полуремарке с рег.номер СВ4732 ЕА,
престояващ на образувала се колона от товарни автомобили преди Дунав
мост Видин – Калафат, не оставил достатъчно странично разстояние и с
дясната си част блъснал лявата част на влекача. В резултат на маневрата
настъпило ПТП с материални щети по кабината на влекача. Жалбоподателят
не спрял, за да установи какви са последиците от произшествието и не
уведомил собствениците на имуществото, което повредил в резултат на
произшествието. Съставен бил АУАН серия GA №278442 от 23.03.2022 г.за
нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123,ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, сведение от
Станчо Станчев – водач на товарния автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ 430
ФТ“, гласни доказателства – разпита на актосъставителя И.Й.. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Видин, оправомощен със Заповед №
8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. С оглед на това съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци
са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
По пункт 1, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Съдът намира, че при
нарушението на чл. 25,ал. 1 от ЗДвП попадат случаите на неспазване на
предписанията за извършване на "маневра" в Раздел V от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението в обжалваното наказателно
постановление съответства на цифровата квалификация. Налице е според съда
правилно приложение на материалния закон. Процесният случай съответства
на разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП- движещият се автомобил на водача е
предприел маневра наляво, като се е отклонил вляво на пътното платно, като
преди това се е опитал да заобиколи спрения влекач марка „ДАФ“. Чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП се прилага, когато вследствие на нарушенията включително и
при нарушаване правилата за заобикаляне е причинено ПТП. Съгласно § 6, т.
30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП пътнотранспортно произшествие
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
3
Нарушенията на правилата за извършване на маневри по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
са наказуеми по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП единствено при "заобикаляне",
което е и един от алтернативно посочените начини за извършване на маневра.
Размерът на глобата, предвиден в закона за това нарушение, е
фиксиран, поради което за съда не съществува възможност да ревизира
наказателното постановление в тази част.
По пункт 2, с оглед приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.
123, ал.1, т.1 ЗДвП. Нарушението е формално, като за довършването му не се
изисква настъпването на друг съставомерен резултат освен реализиране на
ПТП и отрицателния факт участника в ПТП да не е спрял, за да установи
последиците от ПТП. И двете обстоятелства в случая са налице. Безспорно от
приобщените по надлежния начин доказателства се установи от обективна
страна извършването на описаното нарушение.
Съдът намира, че за пълнота на изложението следва да се посочи, че в
случая деянието би се явило съставомерно дори и водача да не е разбрал за
ПТП. Същият е правоспособен водач, а по делото не са изложени
обстоятелства и не са ангажирани доказателства за наличие на фактори от
средата, които да възпрепятстват нормалните му възприятия, включително и
за настъпило ПТП. На следващо място съобразно общото правило на чл. 20
ЗДвП всеки водач е длъжен да управлява МПС по начин и с внимание, които
да му позволят да види станалото ПТП, и ако той не забележи същото, следва
да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал.3 от
НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените в закона случаи. За нормата на чл. 123, ал.1, т.1
не е предвидено изключение, че непредпазливите деяния не се наказват.
В смисъл, че ако деецът не е разбрал за настъпилото ПТП се носи
отговорност за непредпазливо нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП е и
трайната практика на Административен съд Пловдив. Така Решение № 203 от
14.02.2017 г. по н. д. № 2918 / 2016 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 493 от 27.03.2017 г. по н. д. № 38 / 2017 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1723 от 29.09.2016 г.
по н. д. № 1767 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2619 от 23.12.2015 г. по н. д. № 823/2015 г. на Административен
съд – Пловдив, Решение № 2820 от 21.12.2012 г. по н. д. № 3033 / 2012 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Поради изложените
съображения съдът намира за неоснователно възражението на защитата
относно липсата на субективен елемент при извършването на нарушението у
жалбоподателя. Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП участник в ПТП, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие се
4
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач. И двете наложени наказания са в минимален
размер, същите са в съответствие с правилата за определяне на наказанието,
предвидени в чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.
е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, доколкото
и наказанието по чл. 179, ал. 2 пр. 2 от ЗДвП е точно определено, а не в
определени граници. От друга страна санкцията по чл. чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е определена в минималния размер, предвиден в закона, доколкото и
нарушението и личността на нарушителя не се характеризират с висока
степен на обществена опасност и не се отриха отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-висок от определения. Конкретния
случай не се характеризира с липса или незначителност на вредните
последици (които не са предвидени като престъпен резултат в нарушената
норма) и не се откриват други смекчаващи обстоятелства, които да го
определят с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от същия вид. Нещо повече деецът при условията на реална съвкупност е
извършил две нарушения, което именно дава основание да не може да се
приеме от съда, че случаят е маловажен. Същевременно определените
размери на глобите се оцениха като справедливи и отговарящи на условията
за превъзпитателно и възпиращо действие спрямо извършителя и останалите
граждани.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изложеното, в случая не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с
нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно
и обосновано.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 -0953 - 000220/ 23.03.2022г. на Началник
5
Сектор към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция Видин, с което на М. Й. К.
от гр.Калафат, роден на: 04.01.1989г., с адрес: гр. Калафат, бул./ул.
„Decembrie 1918“ №53 са наложени административни наказания както следва:
на основание чл. 179,ал.2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5 от ЗДвП- „глоба“ в
размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 25,ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175,ал.1, т.5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по
чл. 123,ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6