№ 648
гр. Варна, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Р. Н. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно
административно наказателно дело № 20233100600795 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Обвиняемия: М. П. З. – редовно призован явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да дадете ход на делото.
Обв.З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия ЯКОВА-
ПАВЛОВА
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозирания протест. Колегата от ВРП изложил
подробни доводи, които подкрепям и моля да ги имате предвид. Няма спор относно
извършеното деяние и неговото авторство. Безспорно е, че на 04.03.2023 г. обв. З. е изцапал
с боя паметника на Граф Игнатиев в центъра на Варна, както и информационната плоча към
него.
ВРС е приел, че с така извършеното деяние не е бил осъществен състава на
престъплението хулиганство, а че това деяние съставлява упражняване на основно човешко
право - правото на изразяване на мнение, установено с нормата на чл. 10 от КЗПЧ и състава
на чл. 39 от Конституцията на страната.
1
Първо предвид времето и начина на извършване на извършване на деянието за мен
възниква въпроса какво мнение е изразено, какво е неговото съдържание, изразено ли е
мнение? Установено е по делото, че обвиняемия през нощта сам е отишъл до паметника,
залял го е с боя, след което се е прибрал в дома си. Сами по себе си тези действия, ако
обвиняемия не бе дал обяснения не разкриват конкретна позиция, или послание. Не става
ясно защо и с каква цел са били предприети, какво подкрепят, или на какво се
противопоставят. Действително за защитата по чл. 10 от ЗКПЧ няма значение какво е
съдържанието на изразеното, но несъмнено трябва да има изразено такова.
На второ място - правото на изразяване на мнение има своите ограничения. Едно от
тях и съгласно чл.10, пар. 2 от Конвенцията и съгл. чл. 39, ал.1 от Конституцията на
Република България е защитата на правата на човека. Аз няма как да приема, че с това, което
е извършено от обвиняемия не са накърнени правата на тези, които са изградили паметника,
които го стопанисват и поддържат, както и на тези лица, които почетат това, в чиято чест
паметника е изграден.
Предвид горното, моля да уважите протеста ми.
Обв. З.: Уважаеми окръжни съдии, не искам да се съглася с тезата на прокурора и
смятам, че въпроса, който трябва да се разгледа днес е доколко и как може да се изразява
политическо мнение и гражданска позиция.
Обвинението се съмнява дали народните представители от Седмото Велико народно
събрание си дават сметка до какво ще доведе чл. 39, ал.1 от Конституцията. Смея да твърдя,
че народни представители са лежали по затвори и лагери само заради политическите си
възгледи и много добре са осъзнавали, че защитават свободите на българските граждани.
Даже бих казал, че биха се ужасили, че след 33 години след приемането на Конституцията
все още МВР и прокуратурата, които са в тясно сътрудничество с турското консулство,
преследват граждани, свободно изразяващи политическите си позиции. Прокурор П. открито
ме обвинява в разпалване на вражда между русофоби и русофили, като слагам реална
тъждественост между тези, които искат да пращат хора в Белене и подкрепата инвазията на
Русия в по-малка съседна страна и тези, които се борим за свобода и защитаваме устоите на
нашата общност в Европейския съюз и цивилизация. Аз изрично бях питан защо не съм
извършил деянието пред хората, веещи руските знамена на връх националния ни празник и
отговора е, че не желая да се стига до сблъсъци между личностите.
Относно зацапването с червена боя на сградата на Европейската комисия в София -
колкото и диаметрално противоположни да са възгледите на съизвършителите, аз искрено
защитавам правото да се протестира пред политическия орган, който взема решения от
името на всички ни. Според прокурора моите действия не са политически по своя характер,
но явно цитирам „…някак си логично са довели до събитията в София“.
Относно прецедента с Мурат Вурал и формата на управление в Турция - прокурор П.
използва юридически термини, като пак цитирам „..Държавата се управлява по един по-
различен начин и е налице друг поглед върху правата на гражданите..“. Това, което
2
обвинението няма смелост да назове се нарича пълзящ авторитаризъм и ни очаква същото –
МВР и прокуратурата с цялата си агресивна мощ да определя кой и как има право да
изразява политическа позиция.
От изброените прецеденти, на които няма да се спирам подробно, г-н П. и обвинението
стига до извода, че „…те са с ясна и изразена политическа насоченост и лесно изводим,
дори и за тях, мотив. Изложеното е на база изразяване на мнение относно конкретен период
от миналото. Обвинението прави препратки към уличните протести, използващи културни
шедьоври и провокации да изразят позициите си. Но тук идва съществената разлика – едва
ли протестиращите мислят, че Ван Гог, обикалящ фламандски села и рисуващ с маслени
бои, е главен виновник за глобалното затопляне. Но тук аз мисля, че паметника на Граф
Игнатиев е фиктивен обект на протест, заради ролята си приживе, на активен проводник на
руската политика по българските земи, работи срещу интересите и целите на българите,
както и след смъртта си е превърнат в символ на пропагандата на Русия в България. С тази
пропаганда след 1944 г. се говореше за второ освобождение, докарано от престъпния
социализъм от руски ботуш. Посланикът на Русия – Митрофанова продължава да раздава
награди в името на Игнатиев. Кметът на Варна, заедно с руски дипломати, продължават да
поднасят цвета пред паметника. Смятам, че този паметник е легитимен обект на протест от
моя страна.
Г-н П. твърди, че проявата на обществена позиция не е в негов стил, защото не съм
изразил с написани думи и фрази. Не става ясно каква всъщност е тя. За жалост ще трябва да
вметна, че явно прокуратурата не са разследвали елементарни неща и да обърна внимание на
статиите на С.С. от 04.03., където автора казва, че е получил снимка малко преди текста. Тук
има удивителен знак, защото вече не се издържа. Мога да докажа това, че е изпратена
статията към журналиста в 0,58 часа на 04.03. Тази статия е прочетена от близо 20 хил. души
и явно нито един от тях не работи в МВР и прокуратурата.
Отделно от това, искам да цитирам и това, което е в социалните мрежи на 04.03. над
снимката, която съм направил след деянието, съм написал: „Не ви щем ни меда, ни жилото“.
СЪДЪТ дава ПОСЛЕДНА ДУМА на Обв. З.: Искам да бъда оправдан.
След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви решението си.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3