Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4940
20.12.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7177 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против А.А.Д., с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се *****, имал
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението
си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно
чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба
на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, топлинна енергия на стойност 150.36 лева през периода от 01.11.2015
г. до 30.04.2018 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 26.57 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 05.01.2016г. – 08.01.2019г. Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски. Заповедта
била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установи
задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските
за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника, чрез назначения особен представител,
е постъпил отговор на исковата молба, с който се взема становище за неоснователност
на претенцията. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение,
сключването на договор с ЕС и отчитането на топлинната енергия. Иска се
отхвърляне на претенциите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация”
ЕАД срещу А.А.Д., по което е образувано ч. гр. дело № 370/2019 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния
срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за
да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо
топлофикационното дружество да докаже, че същия е собственик на процесния
апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това обстоятелство се установява от представения нотариален
акт.
От изложеното до момента се установява, че ответникът е собственик
на от апартамент, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия
и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна
енергия.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия,
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и
са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства. Решението,
с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани
доказателства за настъпили в тази насока промени.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се
установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща блока е
била включена към топлопреносната мрежа, като е подавала топлинна енергия за
отопление. Било е отчитано количеството ТЕ и са отчислявани технологични
разходи. Посочено, е че в момента ответникът няма монтирани отоплителни тела. В
рамките на периода на ответника била разпределена топлинна енергия за сградна
инсталация в общо количество от 1.56881 MWh. Вещото
лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства
специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. Експертизата не е оспорена от страните по делото в съдебното заседание,
в което е приета. Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и
обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.
Приета е и съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която
стойността на топлинната енергия, посочена в заключението на СТЕ като доставена
на ответника за процесния период e в
размер 150.36 лева с ДДС. Размерът на дължимото обезщетение за забава е
определен на 26.57 лева. Експертизата е изготвена въз основа на направените в
СТЕ констатации, съобразявайки цените на единица ТЕ през процесния период. С
оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно,
поради което следва да бъде кредитирано.
От приетите по делото доказателства категорично се
установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с
доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По
същото ответницата има непогасени задължения към „ЕВН България топлофикация”
ЕАД за потребена ТЕ в размер на 150.36 лева за периода.
Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не
се установява. Размерът на дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по
делото експертиза е 26.57 лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по
чл. 86 ЗЗД и същата следва да бъде уважена изцяло.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в
полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските
в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на
25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
исково производство в размер на 75 лева за държавна такса, 230 лева за СТЕ и ССЕ,
200 лева възн. за особен представител и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.Д.,
ЕГН **********,***/43, ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните
суми: 150.36 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в *****, за периода от 01.11.2015г.
до 30.04.2018г. и 26.57 лева- представляваща обезщетение за
забавено плащане на горното задължение за периода от 05.01.2016г. до 08.01.2019г.,
ведно със законна лихва, върху
главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на
09.01.2019г. до пълното й изплащане, за
които суми е била издадена Заповед № ****от **** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 370/2019 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 680.00 лева /шестстотин и осемдесет лева/- разноските
по ч. гр. дело № № 370/2018 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 7177/2019г. по
описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.