О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 51
гр. Габрово,
18.01.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГАБРОВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в закрито
разпоредително заседание на осемнадесети януари........... през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ................. и в
присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ АДМ.
Д. №17 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 и чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.В.Н.
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0258-000205/27.12.2018г. на Началник РУ към ОД на МВР Габрово РУ Дряново, с
която е разпоредено на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП временно отнемане на СУМПС
на Д.Н. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С подадената Жалба е
заявено и искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта, предмет
на оспорването.
Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.
В този смисъл е и ТР №
5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената
жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране е
направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт и при
наличие на висящо административно дело, образувано по жалбата срещу
законосъобразността на същия, поради което е процесуално допустимо. Разгледано
по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния
случай спрямо Д.Н. е приложена принудителна административна мярка
"Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността" за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, изразяващи се от
фактическа страна в управление на МПС под въздействието на наркотично вещество
метамфетамин, установено с техническо средство Дрегер Дръг Чек 3000 за
еднократна употреба.
Законовата презумпция за
високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно
безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни
нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за
допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата
на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е
наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от
категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя
в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които
спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. В процесния
случай жалбоподателят не посочва мотиви защо предварителното изпълнение на
наложената му ПАМ – временно отнемане на СУМПС ще му причини значителни и
непоправими вреди.
Със специалната норма на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че
подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Законът за
движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът
може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случай е
приложима нормата на чл. 166, ал. 4,
във вр. с ал. 2 от АПК.
Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът
следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда и то такава, която е противопоставима като интензитет на
заложената в чл. 60, ал. 1 от АПК. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да
посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да
настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се
произнесе по неговата законосъобразност. В настоящият случай в жалбата си Д.Н. не сочи никакви основания, съобразно посочените
законови критерии за спиране изпълнението на акта, както и не ангажира
доказателства за евентуалното настъпване на такива вреди Тези вреди не се
предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на Заповедта, защото по силата на закона е
презумиран обществения интерес за допускане на предварителното й изпълнение.
Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният
вид и размер, с оглед преценката за значимостта на същите. В разглеждания
случай настъпването на вредите се извежда само от лишаването на оспорващия от
правоспособност за управление на МПС, но това не обосновава наличие на
основания за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Разпоредбата
на чл. 166, ал. 2 АПК
изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни
за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен
акт. Респективно същият следва да установи, че от допуснатото по
закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно
поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес,
противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието
на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и
жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си в тази
насока, искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява
неоснователно и недоказано.
В процесния случай
незабавното изпълнение на оспорената Заповед е в обществен интерес, на който не
е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което
като неоснователно искането за спиране следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения
съдът приема, че не са налице основанията за спиране предварителното изпълнение
на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0258-000205/27.12.2018г. на Началник РУ при ОД на МВР Габрово РУ Дряново.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.В.Н. за
спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0258-000205/27.12.2018г. на Началник РУ при ОД на
МВР Габрово РУ Дряново, с която е постановено на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на Р България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :