№ 26
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500576 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-
54, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Н. срещу Разпореждане
№ 500 от 01.09.2021г., постановено по ч.гр.д. № 618 по описа на РС – Троян, с
което е отхвърлено изцяло заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против СМ. М. АС., ЕГН **********,
с. Борима, община Троян, ул. Трети март № 6.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не е отстранил
недостатъците в срок. Посочил е, че изцяло са погасени вноски 1 и 2 от
погасителния план, като по вноска 3 е погасена частично главницата. Цялата
платена сума по договора е в размер на 1438.80 лева, а платената сума по
главницата е в размер на 479.56 лева. По отношение на начина на формиране
на договорна и мораторна лихва е препратил към разпоредбите на Договора
за потребителски кредит (ДПК). Позовава се на предсрочна изискуемост,
която е съобщена на длъжника на 26.05.2021г. Моли да се отмени
1
обжалваното разпореждане като вместо това да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Съдът като като се запозна с материалите по делото, взе предвид
изложеното в жалбата, установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 19.07.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК до РС – Троян от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, чрез процесуалния представител юрисконсулт Йордан
Тодоров срещу длъжника СМ. М. АС., ЕГН **********, с. Борима, община
Троян, ул. „Трети март“ № 6 за парично вземане, основано на цитирания
ДПК. Паричното вземане е за следните суми:
5593.72 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема
главница на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, във връзка с ДПК;
646.78 лева, представляващи непогасено падежирало договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2021 до 26.05.2021г., във
връзка с ДПК;
180.52 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода 05.02.2021г. до 30.06.2021г.;
128.42 лева, представляващи разноски за заплащане на държавна такса
по заявлението по чл.417 ГПК;
150.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, изчислено
съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ;
В производството по ч.гр.д. №20214340100618 по описа на РС – Троян е
издадено разпореждане № 417/22.07.2021г., с което съдът е дал указания на
заявителят да уточни - колко погасителни вноски е направил
кредитополучателя, с каква част от главницата и от договорната лихва са
погасени, как се формира размера на претендираната главница, договорната и
мораторна лихва. Указанията са дадени относно индивидуализиране на
вземането досежно определяне какъв е размер на отпуснатия кредит, каква
част от дължимото е платена и кога е направена последната посасителна
вноска, какъв е размера на просрочените вноски, как е формирана
неиздължената част от дължа..
В указания срок, на 16.08.2021г. е получена уточнителна молба, в която
2
заявителят е конкретизирал вземането си, че към датата на изготвяне на
завялението общата сума на платените задължения са в размер на 1438,80
лева, като кредитът е договорен да бъде изплатен чрез 9 месечни погасително
вноски като към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги
са заплатени 3 погасителни вноски и са останали непогасени 15 погасителни
вноски, като третата вноска била частично платена. Твърди се кредитът бил
предсрочно изискуем и обявен на кредитополучателя на 26.05.2021г., поради
неплащане на вноски с падеж 05.02.2021г. , 05.03.2021г. , 05.04.2021г.
Уточнява, че към датата на извлечението от счетоводните книги са останали
непогасени 8 вноски с размер на 5593,72 лева, непогасена главница,
договорна лихва в размер на 646,78 лева от 05.02.2021г. до дата на обявяване
на предсрочна изикуемост (26.05.2021г.) и лихва за забава в размер на 180,52
лева за периода от 05.02.2021г. до 30.06.2021г. Твърди, че заявителят не
претендира договорна лихва за периода след 26.05.2021г. и мораторна лихва
за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
С Разпореждане № 500/01.09.2021г. на РС – Троян по ЧГД №
20214340100618 е отхвърлено изцяло заявление за издаване заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър
Хадгикоцев“ № 52-54, представлявано от Н. Г. СП. и АЛ. Ч. Д., в качеството
им на Изпълнителни директори чрез процесуален представител юрисконсулт
Йордан Тошков Тодоров.
Районният съд е отхвърлил заявлението, тъй като заявителят не е
отстранил всички нередовности в заявлението, въпреки дадените указания, с
предходно разпореждане. Заповедният съд е приел, че размера на кредита е
6 073,25 лева, с ГЛП 50,9%, а ГПР 49,42 като било посочено в договора, че
общата дължима сума е 8 806,12 лева. Съдът е приел, че съгласно
погасителния план към договора на С.А. е уговорено да бъде заплатено на 18
равни месечни вноски, всяка в размер на 489,23 лева, равняващи се общо на
8 806,12 лева.
Съдът е приел, че сумата по договора в размер на 8 806,12 лева е сбор от
размер на кредита 6 073,28 лева и договорна лихва, като със заявлението се
претендира заплащане на главница в размер на 5593,73 лева. Приел е, че в
заявлението не е посочено колко погасителни вноски е направил длъжника.
3
Приел е, че в уточнителната молба са въведени противоречиви твърдения
относно тези обстоятелства, като един път се твърдяло, че непогасените
вноски са 15, а втори път са 8. Съдът е приел, че заявлението не е редовно от
външна страна, тъй като не може да се индивидуализира вземането, тъй като
не става ясно как е формиран размерът на претендираната главница, както и
следващите се акцесорни вземания за договорна и мораторна лихва – каква
част е погасено, кое не е погасено, кои вноски са платени, дали цяла вноска е
платена или има частично плащане на дадена вноска и т.н.
Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба с вх.
№ 3186/24.09.2021г., подадена с куриерска фирма от 23.09.2021г.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото,
установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Троян, с което се
отказва издаване на суми по реда на чл.417 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в
срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК (разпореждането е връчено на 15.09.2021г., а
жалбата е подадена на 23.09.2021г.). Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
предвидения в закона срок, следователно жалбата е допустима. Предмет на
въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана
издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр.
чл.258, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 и чл.417
ГПК). Определението е допустимо, поради което въззвивният съд дължи
4
произнасяне по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното
разпореждане следва да се потвърди изцяло, но на друго основание.
Съдът приема, че заповедното производство е въведено като
едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на
приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се
установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – Заповед
за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни
вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който
след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го
оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се
стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на
изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не
влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено
със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено
исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се
основава на принципа за състезателност.
Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за
изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК. С оглед духа и целта
на закона, двете производства си приличат по това, че са строго формални –
провеждат се при точно утвърдени бланки на образци, както на заявленията,
така и на заповедите. Не се преценява основателността на твърдяното
вземане. И двете производства започват по надлежно сезиране на съда със
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на
редовна ИМ (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат
необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички
негови изменения, допълнения и общи условия, пълномощни и доказателства
за платена такса. И в двете производства са приложими разпоредбите на
чл.411 ГПК, като и за двете производства са приложими отрицателните
предпоставки за издаване заповед за изпълнение, на основание чл.411, ал.2
ГПК.
Основната разлика е в това, че в производството по чл.418 ГПК съдът
едновременно с изпълнителното основание (заповед за изпълнение) издава и
изпълнителен титул (изпълнителен лист). Тази заповед се издава въз основа и
5
след надлежно приложен документ по чл.417 ГПК. Заповедта придобива
стабилитет, едва когато се връчи на длъжника от съдебния изпълнител и
същият не подаде възражение по чл.414 ГПК в едноседмичния срок от
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Тоест заповедта по чл.418
вр. чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, независимо, че не е
съобщена на длъжника. Ето защо тази заповед се нарича заповед за незабавно
изпълнение. Изпълнението по тази заповед се спира на основание подадено
възражение по чл.415, ал.2 ГПК. Обратното, в производството по чл. 410 ГПК
не се издава едновременно заповед и изпълнителен лист. След проверка на
редовно подадено заявление, липсата на отрицателни предпоставки по чл.411,
ал.2 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, което се връчва на длъжника.
Едва когато последният не подаде в срока по чл.414 ГПК възражение,
заповедта се стабилизира и придобива характеристиката на изпълнително
основание, въз основа на което се издава изпълнителен титул – лист. В
практиката често тази заповед се нарича обикновенна заповед или заповед за
изпълнение.
Наличието на тази главна разлика, едновременно издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, в хипотезата на чл.418 ГПК, и на
изпълнителен лист, след стабилизиране на заповедта по чл.410 ГПК, се
основава само на допълнителния набор от документи, необходими в
производството по чл.418 ГПК.
В тази си форма на нормотворческа дейност, народното събрание е
преценил, че документите по чл.417 ГПК имат по-голяма достоверност и
сигурност, с оглед тяхната форма (т.3-10) или качество на субекта (т.1-2),
който ги прилага. Ето защо законодателят е приел, че при наличието на тези
документи съществува голяма вероятност задължението да е установено по
основание и размер, поради което е приел, че този вид задължения имат
характера на безспорни. Но за да защити правата на длъжника му е дал
възможност, същият да подаде възражение срещу вземането и изпълнението
да бъде спряно, на основание чл.415, ал.2 ГПК. Затова в производството по
чл.418 вр. чл.417 ГПК заявителят не е длъжен подробно да описва
основанието, размера, изискуемостта на търсеното задължение, тъй като
съдът може да го изведе (извлече) от съдържанието на документа. Не е
неоходимо същественото съдържание на облигационно правоотношение
или дължимата престация да са инкорпорирани в заявлението по чл.418
6
ГПК. Съдът въз основа на формална и материална проверка на документа
преценява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника (чл.418, ал.2
ГПК).
След преценка на подаденото заявление съдът прие, че правилно
първоинстанциониият съд е отхвърлил заявлението изцяло, но не на
посоченото основание.
По заявлението е представен договор за потребителски кредит №
********** от 03.09.2020г. и извлечение от счетоводните книги по чл.417,
т.12 ГПК. За да бъде уважено подаденото заявление – същото следва да
изхожда от банка по смисъла на ЗКИ, да е представено годно от външна
страна извлечение от счетоводните книги по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, да е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, което детерминира
задължението като изискуемо. Освен това от предоставените документи
вземането следва да бъде индивидуализирано.
Заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК,
за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги. Представен е
документ, от който произтича вземането на банката. Ето защо и първата
предпоставка за издаване на заповед за незабавано изпълнение – заявителят
да е банка е налице.
На основание чл. 130, ал.2 ЗСВ „тълкувателните решения са
задължителни“. Съгласно задължителните указания в т.18 от ТР 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, кредиторът може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение за вземане, чиито падеж на е нестъпил съгласно
уговореното, само ако се е възползвал от правото си да уведоми длъжника, че
е обявил кредита за предсрочно изискуем. От представеното по делото
доказателство, находящо се на лист 18-19 от първоинстанционното дело, се
установи, че кредитодателят е упражнил правото си на предсрочна
изискуемост и длъжникът е уведомен, поради което останалите вноски са
изискуеми и подлежат на изпълнение. По този компонент нито заявлението
по чл.417 ГПК е редовно, нито представеното извлечение от счетоводните
книги. Заявителят е представил доказателства за настъпила предсрочна
изискуемост, но липсва волеизявление от негова страна на какво основание
претендира дължимата сума. В нито един документ не е посочено на кое от
7
двете основания претендира сумите. Следователно съдът не може служебно
да изтълкува волята на заявителя – да присъди цялата неизплатена сума по
кредита или само вноските с настъпил падеж. Ето защо заявлението и
извлечението са нередовни и заявлението следва да се отхвърли.
Тъй като производството по издаването на заповед за незабавно
изпълнение е безспорно, формално и едностранно, проверката по чл. 418, ал.
2 от ГПК се изразява в това дали е налице законоустановено и редовно от
формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява
изпълняемото право.
Видно от приложеният ДПК главницата по заема е в размер на 6073.28
лева, възнаградителната лихва е в размер на 2732.84 лева, която се изчислява
съгласно чл.9.1-9.3 от ДПК. При неизпълнение на задължението се начислява
лихва за забава (мораторна) на основание чл.9.4 от договора.
В извлечението липсват данни за настъпилата изискуемост на кредита,
съответно как са изчислени дължимите суми. Освен това липсват броя
вноските, които са просрочени или незаплатени. В заявлението е посочено, че
вноска от 05.02.2021г. е частично платена, а в извлечението е посочено, че
изцяло неплатена. Освен това като се сумират сумите по главницата,
обезщетението за забава, договорната лихва, и сумите посочени в
извлечението има разминаване, както с глобалната сума по ДПК, така и по
сумите, посочени в заявлението. Подаденото заявление не отговаря на
представеното извлечение и обратно. Не са описани вноските, падежите им,
платената част от тях, просрочието, лихвите. Липсват данни на забава, брой и
дата на непогасените месечни вноски по лихва и/или главница до дата на
настъпване на изискуемост, размер на такси и разноски, които се претендират
в заявлението. Всичко това определя представеното извлечение като
нередовно, тъй като липсват реквизитите по чл.60, ал.2 ЗКИ. В него е
отразено, че има три просрочени вноски с падеж 05.02.2021г., 05.03.2021г.,
05.04.2021г., чиито общ размер на просрочената сума е 1467.69 лева. същата
сума не отговаря на размера на три дължими вноски. А в уточнението е
посочено, че вноската от 05.02.2021г., е частично платена.
Изложеното създава единствен възможен правен извод, че заявлението
и извлечението са нередовни. От тях не може да се направи извод по какъв
начин е формирана главницата, как се изчисляват договорна и мораторна
8
лихва. Представеният счетоводен документ и в уточненията на исковата
молба не може да се направи извод, че длъжникът е погасил напълно вноски 1
и 2 с мораторните лихви по тях, а вноска три е платена частично, като общото
непогасено задължение по договора за заем е в размер на 5593.72 лева за
дължимата главница.
Ето защо атакуваното разпореждане следва да се потвърди изцяло, като
правилно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 500 от 01.09.2021 г.,
постановено по ч. гр. дело № 618/2021 г. по описа на Районен съд – Троян,
като правилно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя на
електронната поща ******@*******.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9