ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 400 28 май 2019 година гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание
на 28 май 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
при
секретаря …………………………………………………. и с участието на прокурор
………………………………………………………като разгледа
докладваното……. от съдията МИШОВА………………в. гр. дело № 1195
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.435 ГПК и е образувано по жалба от “Т.
– П.“ АД срещу разпределение по изп.д. № 960/2018 г. по описа на ЧСИ Г. И. и
жалба от “Т. – П.“ АД и “П.“ АД. Искането е да бъдат отменени като
незаконосъобразни действията на ЧСИ „спрямо условените суми от запорираната
банкова сметка *** “С.“ , както и сумата от 44 014,17 лв., „спрямо която
се извършва разпределение да бъде възстановена по банковата сметка на ДЗЗД“
като несеквестируема.
Жалбоподателят твърди, че с договор за създаване
на обединение от 27.08.2010 г. е образувано ДЗЗД “С.“. Участници в това
обединение били „П.“ АД (сегашно наименование “Т. – П.“ АД) с 55% участие, „ПСК
Ес Би Ес“ АД с 10 % участие и „П.“ ООД с 35% участие. На 08.10.2015 г. ЧСИ
наложил запор върху банковата сметка на ДЗЗД, т.е. върху 35% от всички
постъпления по банковите сметки на обединението. Към настоящия момент сумата
върху 44 014,17 лв. било проведено изпълнение за задължение на „П.“ ООД.
На 26.03.2019 г. било извършено разпределението на тази сума. Твърди, че на
16.10.2015 г. било проведено Общо събрание на участниците в ДЗЗД във връзка с
изпълнението на договор, сключен с Агенция „П.“. Било прието, че „П.“ ООД не е
извършвало никаква дейност след м. октомври 2014 г. и няма никакъв принос в
дейността. Счита, че сумите, които са постъпили по сметка на обединението след
октомври 2014 г. били за работата на останалите участници. Постъпилите плащания
били дължими от обединението към изпълнителите на работата, но не и към „П.“
ООД, а наложеният запор и последващо изпълнение върху наличната сума били
насочени именно към 35% от тези плащания. Счита, че е налице налагане на
обезпечителни мерки и последващо изпълнение върху суми, които не са на
длъжника. Не било налице и изпълнение върху дял на съдружника в гражданското
дружество, защото вземането било различно от правото на дял на едно лице в
дадено дружество. Счита, че съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС
легитимирани да обжалват обезпечителните мерки са всички лица, чиято правна
сфера е накърнена. В случая именно интересите на “Т. – П.“ АД като участник в
обединението “С.“ ДЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите
сметки на обединението и чрез последващото действие пристъпване към изпълнение
и разпределение на сумите, се накърняват интересите му. Твърдии това, че
вземането на „П.“ ООД било прехвърлено съгласно чл.99 ЗЗД, поради което
следвало да се приеме, че постъпилите суми по банковите сметки на ДЗЗД са
несеквестируеми и разпределението им по изпълнителното дело е в нарушение на
закона, тъй като не са припадащи на длъжника.
Жалбата на “Т. – П.“ АД и “П.“ АД е с идентично
съдържание.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение
от взискателя “К.“ АД (в несъстоятелност), с което се излагат съображения по
допустимостта и основателността й.
По делото са приложени мотиви на частния съдебен
изпълнител по обжалваните действия, както и копие от изп.д. № 960/2018 г. по
описа на ЧСИ Г. И..
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, намери за установено следното:
Изп.д. № 960/2018 г. е образувано по молба от “К.“
АД (в несъстоятелност) и приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
3265/2015 г. по описа на С.районен съд, по което „П.“ ООД е осъден да заплати
на взискателя сумата от 202 600,55 лв. за неизпълнено задължение по
договор за кредит от 10.12.2011 г. и анекси към него, както и сумата от
12 177,58 лв. за неустойка. Преди това принудителното изпълнение за
вземането по посочения изпълнителен лист се е извършвало от ЧСИ М. П. по изп.д.
№ 20158510402647. По това изпълнително дело са наложени запори върху
имуществото на длъжника в т.ч. и запор върху сметката на ДЗЗД “С.“. В
изпълнение на наложения запор, на 23.04.2019 г. „П.“ АД е превела по сметка на
ЧСИ сума в размер на 44 014,17 лв. На 26.03.2019 г. ЧСИ Г. И. е изготвила
и предявила разпределение на постъпилата сума, което се обжалва в настоящото
производство.
При така установените факти, съдът намира от
правна страна следното:
Подадената жалба е насочена, както се посочва
изрично, срещу разпределението, предявено на 26.03.2019 г. Съгласно чл. 462,
ал.1 ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички
взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.
В 3-дневен срок от деня на предявяване на разпределението, призованите лица
(длъжникът и всички взискатели) могат да подадат жалба - арг. ал.2 на посочения по-горе текст. По аргумент
от тази норма следва, че кръгът на лицата, които разполагат с право на жалба, е
ограничен до длъжника и взискателите по изпълнителното дело. В случая
жалбоподателят няма нито качеството на длъжник, нито на взискател. Той е трето
лице, което е засегнато от изпълнението и неговите права могат да бъдат
защитени, но по друг ред, не и чрез
обжалване на извършеното разпределение. Съгласно чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК трето
лице може да обжалва отделни действия на съдебния изпълнител, но не и
разпределението по чл.460 ГПК. За пълнота на изложението, с оглед на това, че
жалбоподателят обосновава процесуалната си легитимация с разрешенията, дадени в
ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът ще отбележи само това, че посоченото
тълкувателно решение е неотносимо, тъй като то касае обезпечителните мерки в исковия
процес, с които се засяга правната сфера на тези лица, а в случая става дума за
обжалване на разпределение на постъпили по специалната сметка на ЧСИ суми, а не
до обжалване на обезпечителни мерки. Наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки запор и възбрана като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване – ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Защитата на третите лица, когато техни права са засегнати от наложените
обезпечителни мерки, е изрично уредена в чл.435, ал.4 ГПК, както и в чл.440 ГПК. Що се отнася до твърденията за несеквестируемост на разпределената сума,
то това възражение е несъстоятелно.
Предвид на изложените съображения съдът приема, че
жалбите са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Воден от горните мотиви,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на “Т. – П.“ и
на “Т. – П.“ АД и “П.“ АД срещу разпределение от 26.03.2019 г. по изп.д. № 960/2018 г. по описа на ЧСИ Г. И.
с рег. № ., като процесуално недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №
1195/2019 г. по описа на ОС – С..
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред
АС- Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: