№ 916
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Нина Ив. И.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100101428 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е ревандикационен иск (съобразно допуснато изменение на
предявения иск с протоколно определение от открито съдебно заседание
проведено на 04.05.2023г.) от Д. А. Н., ЕГН********** от гр. Варна, ул. ****
№*, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Феникс-зпз" ЕООД, ЕИК204897617, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. *** №*, ат.*, ап.* за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на имот
с идентификатор № 10135.4510.783 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК-Варна, находящ
се в град Варна, Западна промишлена зона, бул. „**** с площ от 16 634кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: квартал 16 /шестнадесет/, парцел XXVI-1725,
при граници на поземленият имот според същите КК и КР - съседни
поземлени имоти с идентификатори: 10135.4510.695, 10135.4510.693,
10135.4510.784 и 10135.4510.691, без изградените върху терена постройки ,
на придобивно основание - давностно владение в периода от 29.03.2006г. до
предявяването на настоящия иск в съда, и осъждане на ответника да
предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот
с идентификатор № 10135.4510.783 по КККР на гр.Варна, която придобил по
следния начин:На 29.03.2006г. теренът бил закупен от четири дружества въз
основа на сделка, отразена в НА №109 на н-с Р. К. от същата дата, а именно
дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД,
както и „Калипсо ДВ" ЕООД. Тъй като обаче Д. А. Н. бил управител и
представляващ всички тях, когато получил фактическата власт върху земята
от продавача по сделката на същия ден, Н. бил имал съзнанието, че той
действа и придобива имота като физическо лице, и започнал да го свои лично.
В следващите години само той бил ползвал имота, а четирите дружества не са
1
имали достъп и не са ползвали имота; той заплащал и всички разходи, данъци
и консумативи за имота, той сочел себе си и за едноличен собственик. Така от
2006г. и до делото, само ищецът непрекъснато, необезпокоявано и явно
владял лично терена и с оглед на това го придобил по давност с изтичането на
10-годишния срок, а именно на 29.03.2016г.Поддъжа, че владее имота и към
момента на депозиране на исковата молба в съда, като ответникът не е
упражнявал фактическа власт над него.
Твърди още, че през 2022г. разбрал случайно, че теренът му е вписан в
Имотния регистър при АВп като собствен на ответника по делото „Феникс-
зпз" ЕООД, което счита за без правно основание, но което поражда интереса
му да предяви настоящия иск. Отделно сключеният на 23.06.2011г. от
горепосочените дружества с „Кейрос" ЕООД договор за наем на терена, за
който ищецът бил разбрал също през 2022г., счита за иррелевантен, защото
наемателят никога не бил ползвал имота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. По
същество оспорва напълно основателността на иска. Оспорва факта на лично
държане на терена от физическото лице Д. А. Н. от 2006г. до 2016г. и до
исковата молба, като негова лична. Оспорва предаването на фактическата
власт върху имота да е било лично на Н.. Оспорва и че „Одисейстрой" ООД,
„Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД не са
имали достъп и не са ползвали имота. Възразява и че ищецът, като физическо
лице, заплащал разходите, данъците и консумативите за имота. Категорично
оспорва и своителното намерение на лично на Д. А. Н.. Още 2008г. реалните
собственици упражнили своите правомощия по отношение на имота, като
вписали договорна ипотека, и то с подписа на Д. Н.. Евентуално сочи
владението за прекъснато с договор за наем, който през 2011г. „Одисейстрой"
ООД, „Одисейстил" ООД и „Калипсо ДВ" ЕООД били сключили с „Кейрос"
Е/ООД, при което с предавателен протокол предоставили на наемодателя и
ползването на поземления имот. Освен това счита себе си за едноличен
собственик на имота, като 3/4 ид. части от него придобил по изп. дело
№340/2017г. на ЧСИ Н. Д., проданта по което изключвала изобщо владението
на ищеца; а другата 1/4 ид. част ответникът „вече притежавал".
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Приет по делото е договор за покупко – продажба от 29.03.2006г., който е
оформен в нотариален акт № 109, том І, рег. №5156, дело №105/2006г. по
описа на нотариус Р. К., по силата на който търговското дружество „Пасифик
Стар“ ООД в качеството му на продавач продава на купувачите на
дружествата „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД и
„Калипсо ДВ" ЕООД, представлявани и управлявани от ищеца имот №1725
по КП на ЗПЗ, намиращ се в гр. Варна, бул. „***“ №*, целия с площ от 16629
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Представен по делото е договор за наем на недвижим имот от
01.02.2011г., вписан в Служба по вписванията – Варна на 23.06.2011г., том V,
вх. Рег. №13538, к.дело №1761, по силата на който „Калипсо ДВ" ЕООД,
„Одисейстрой" ООД и „Одисейстил" ООД в качеството им на наемодатели,
съответно първия притежаващ 2/4 ид.части от имота, втория ¼ идеални части,
и третия ¼ ид.части, отдават на дружеството „Кейрос“ ЕООД поземлен имот с
идентификатор 10135.4510.783 намиращ се в гр. Варна, бул. „***“ №*, целия
2
с площ от 16629 кв.м., ведно с всички построени в имота сгради, за срок от 10
години.
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.12.2017г.,
оформен в нотариален акт № 93, том VІІ, рег. № 14035, дело №1280/2017г. по
описа на нотариус О. Шарабански с район на действие ВРС, по силата на
който „Одисейстрой“ ООД, чрез синдикът си М. И. Н. в качеството му на
продавач, продава на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД ¼ идеални части от имот с
идентификатор 10135.4010.783, ведно с всички подобрения и приращения в
имота.
Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от
11.09.2020г. по изпълнително дело № 20178070400340 и №20168070400569,
по описа на ЧСИ Н. Д., с което на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е възложен 3/4
идеални части от имот с идентификатор 10135.4010.783, ведно с ¾ ид.части
от построените в имота сгради.
Приет по делото е протокол за въвод във владение от 20.07.2022г. по
изпълнително дело № 20178070400340 и №20168070400569, по описа на ЧСИ
Н. Д., с който „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е въведено във владение на 3/4 идеални
части от имот с идентификатор 10135.4010.783, ведно с ¾ ид.части от
построените в имота сгради.
Разпитан по искане на ответника е свидетелят С. В. Д. – съпруг на
управителя на ответното търговско дружество. На свидетеля е известно, че
първата ¼ ид.части от имота ответното дружество е придобило през 2017г. от
синдик, а останалите идеални части са закупени през 2021г. след образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Д.. При първото си посещение в
имота, което било осъществено през 2017г., ищецът констатира, че входните
портали на имота, които били три на брой са нямали врати, като до имота се е
осъществявал свободен достъп. След закупуване на първите ¼ идеални части
от имота била поставена метална ограда, която ограда и към настоящия
момент е налична. На свидетеля е известно, че към 2016г. имотът е
собственост на търговските дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисей 96"
ООД, „Одисейстил" ООД, които дружества са свързани с ищеца Н..
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
За да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, следва ищецът да докаже наличието на трите кумулативни
предпоставки, установени с тази императивна правна норма: че е собственик
на имота, че ответникът владее имота, и че ответникът владее имота без
правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия лежи върху
ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на
основание да владее имота.
Съобразно наведените в исковата молба твърдения, ищецът поддържа, че
се легитимира за собственик на имота въз основа на оригинерно придобивно
основание, а в случая това е давностно владение,което е осъществявал за
периода от 29.03.2006г. до депозиране на исковата молба в съда. В своите
твърдения в исковата молба ищецът заявява, че той в лично качество, а не
представляваните от него търговски дружества „Одисейстрой" ООД,
„Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД, е
установил фактическа власт върху имота, при което фактическия състав на
придобивното основание, на което страната се позовава е настъпило с
3
изтичане на предвидения в закона десетгодишен срок.
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза на
чл.79, ал.1 ЗС е необходимо упражняване на владение върху него в период от
десет години. За придобиване по давност в хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС,
когато владелецът се позовава на добросъвестно владение е достатъчен и пет
годишен период. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на
двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата
власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като
на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене
е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика.
На първо време следва да бъде изследван въпроса дали ищецът е
установил фактическа власт върху процесния имот към посочения от него
момент, както и дали в продължение на срока посочен в разпоредбата на чл.
79, ал.1 ЗС (доколкото се позовава на недобросъвестно владение) е успял да
установи постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно владение
върху процесния имот. От своя страна следва да бъде посочено, че владението
е факт, който като положителен такъв за страната, която се позовава на него
следва да си го докаже. Допустими са всички доказателствени средства
предвидени в ГПК, в това число и гласни такива.
От анализа на представите по делото доказателства съдът приема, че на
29.06.2006г. е осъществена разпоредителна сделка, по силата на която
търговските дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД,
„Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД, представлявани и
управлявани от ищеца са придобили собствеността върху процесния имот.
Договорът за покупко – продажба от 29.06.2006г. е надлежно оформен в
предвидената от закона форма и вписан в регистрите водени при Служба по
вписванията – Варна. Изрично в договорът е посочено качеството на ищеца, а
именно такова, по силата на което той представлява и управлява търговските
дружества имащи качество на купувачи на процесния имот. В процесната
разпоредителна сделка ищецът не е действал в свое лично качество, а в
качеството му на представляващ и управляващ посочените търговски
дружества. При този извод следва да бъде посочено, че всички парвани
действия, които са настъпили вследствие на разпоредителната сделка са
настъпили в правната сфера на посочените юридически лица, доколкото
същите в правния мир осъществяват своите действия чрез представляващите
ги физически лица. От изложеното следва да бъде направен извода, че от
цитираната разпоредителна сделка не може да бъде направен извода, че
ищецът към момента на същата е установил лично за себе си владение върху
имота. Доказателства в подкрепа на твърденията си за установено владение в
лично качество ищецът не ангажира, въпреки, че такава възможност му беше
дадена в хода на съдебното производство. Факти релевантни по спора, в
частта по отношение установената фактическа власт върху имота могат да
бъдат извлечени от показанията на свидетеля разпитан по искане на
ответника – С. Д., който изрично посочи, че към 2016г. за имота му е било
известно, че същия е бил собственост на търговските дружества
4
„Одисейстрой" ООД, „Одисей 96" ООД, „Одисейстил" ООД, които дружества
са свързани с ищеца Н..Няма данни по делото в посока твърденията на ищеца,
че той в лично качество е установил фактическа власт върху имота, било то
към началото на процесния период, което владение да е продължило до
сезиране на съда с настоящата искова молба. От анализа на доказателствата
по делото се установява, че ответникът е установил фактическа власт върху
имота през 2017г., към който момент е придобил ¼ идеални части от него,
като е външно е обективирал намерението си за своене на имота изграждайки
външна метална ограда.До този момент имотът е бил със свободен достъп,
поради което и в пространствен обхват не може да бъде прието, че ищецът е
установил владение върху него за посочения в исковата молба период.
С Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС се дадоха
задължителни указания, като бе посочено, че позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на срока. Защитата на вещни права на владелеца при
изтекъл срок по чл. 79 ЗС от своя страна може да бъде осъществена чрез
предявяване на иск за собственост, възражение по предявен срещу страната
иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. Позоваването на придобивната
давност има за последица придобиване на право на собственост при
осъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС. При
осъществяване на такова позоваване, което може да бъде осъществено
владелеца, правните последици, които са свързани с придобиване на вещното
право следва да се зачитат от момента на изтичане на законоустановения за
това срок съобразно фактическия състав на придобивното основание.
Ищецът в случая не доказа да е установил владение върху имота, което
владение да е продължило за срок от 10 години. Не се установи фактическа
власт той да е установил към момента на разпоредителната сделка, нито по-
късно до депозиране на исковата молба в съда. При тези съображения не се
доказа реализиране на фактическия състав на правната норма на чл.79, ал.1
ЗС, поради което останалите предпоставки на ревандикационния иск с правно
основание чл. 108 ЗС не следва да бъдат изследвани.
С оглед изложеното следва да бъде отхвърлен предявения от Д. А. Н.,
ЕГН********** от гр. Варна, ул. **** №*, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Феникс-зпз"
ЕООД, ЕИК204897617, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ***
№*, ат.*, ап.* иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на имот с идентификатор №
10135.4510.783 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК-Варна, находящ се в град Варна,
Западна промишлена зона, бул. „**** с площ от 16 634кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: квартал 16 /шестнадесет/, парцел XXVI-1725, при граници на
поземленият имот според същите КК и КР - съседни поземлени имоти с
идентификатори: 10135.4510.695, 10135.4510.693, 10135.4510.784 и
10135.4510.691, без изградените върху терена постройки , на придобивно
основание - давностно владение в периода от 29.03.2006г. до предявяването
на настоящия иск в съда, и осъждане на ответника да предаде владението
върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.
5
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника се дължат съдебно –
деловодни разноски, като наред с искането на ответника за разноски следва да
бъде разгледано и възражението на ищеца за прекомерност на същите, на осн.
чл. 78, ал.5 ГПК.
Ответникът претендира разноски в размер на 18359 лева същите
представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство,
съобразно договор за правна защита и съдействие от 29.09.2022г. Съобразно
представената по делото данъчна оценка цената на иска възлиза на 841448,90
лева. Размерът на дължимото възнаграждение за процесуално
представителство следва да бъде определено съобразно предвидените в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размери на възнаграждения за процесуално
представителство, като бъде съобразена редакцията на посочената наредба
към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
Последният е сключен на 29.09.2022г., поради което приложима се явява
наредбата към момента на редакцията й съобразно ДВ бр.68/31.07.2020г., а
т.е. преди последното й изменение с ДВ бр.88/04.11.2022г.При приложени на
посочената редакция и на осн. чл.7, ал.5 вр.ал.2, т.5 от Наредбата, съобразно
цената на иска, минималното възнаграждение за процесуално
представителство възлиза на 18358,97 лева, като в тази стойност не се
включва възнаграждението по ал.9 – от по 100 лева за всяко след второто
проведено съдебно заседание. По изложените съображения следва да бъде
прието, че възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, което е направено от ищеца е
неоснователно, поради което последният следва да бъде осъден да заплати
сумата от 18359 лева представляващи възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
***„***“ №*, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Феникс-ЗПЗ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.* иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. А.
Н., ЕГН ********** е собственик на имот с идентификатор №
10135.4510.783 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК-Варна, находящ се в град Варна,
Западна промишлена зона, бул. „*** №* с площ от 16634 квадратни метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: квартал 16 /шестнадесет/, парцел XXVI-1725,
при граници на поземленият имот според същите КК и КР - съседни
поземлени имоти с идентификатори: 10135.4510.695, 10135.4510.693,
10135.4510.784 и 10135.4510.691, без изградените върху терена постройки ,
на придобивно основание - давностно владение за периода от 29.03.2006г. до
предявяването на настоящия иск в съда -01.07.2022г., и осъждане на
ответника да предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.
6
ОСЪЖДА Д. А. Н., ЕГН********** от гр. Варна, ул. ***„***“ №*,
вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „Феникс-ЗПЗ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***“ №*, ат.*, ап.* сумата от
18359 (осемнадесет хиляди триста петдесет и девет) лева представляващ
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7