Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като
разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 17 по описа на
КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от
ЕТ „К.-С.
К.“,
с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
чрез пълномощник,
против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1300-000011/04.01.2022 г.,
издадена от М. А. В. - *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“ -
Кърджали.
Жалбоподателят
намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие
с материалния закон. Твърди, че посоченото в заповедта ППС е било управлявано
от С. К., без знанието на собственика на ЕТ – С. К., като последната не знаела
и дали лицето притежава или не СУМПС. Излага съображения, че оспорения акт не е
надлежно мотивиран, противоречи на целта на закона, както и че е издаден от
некомпетентен орган. Счита също, че в диспозитивната
част на заповедта, не било прецизно посочено и правното основание за издаването
й, тъй като от същото не ставало ясно за кое от изброените нарушения, визирани
в чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, е наложена мярката. Иска отмяна на
обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения.
Ответникът
– *** в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали, намира жалбата за неоснователна,
съотв. оспорената заповед за правилна и
законосъобразна.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С оспорената
заповед на жалбоподателя ЕТ „К.-С. К.“, ***, е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца, като са
отнети и СРМПС №*** и 2бр. регистрационни табели с номер ***, за това, че на 04.01.2022
г. в 19:25 ч., в ***, срещу *** , е установено С. М. К. да управлява МПС с рег. №***, без СУМПС, което му било отнето по реда на чл.171,
т.4 от ЗДвП със ЗППАМ №12030/2009/19.08.2009 г.
По делото е приложен и Акт за установяване на административно
нарушение серия **, №***/***
г., съставен срещу С. М. К. за това, че в нарушение
на чл.150 от ЗДвП, на 04.01.2022 г. в 19:25 ч., в ***, срещу ***, управлявал МПС с рег. №***, без
да е правоспособен водач.
Видно
от приложената по делото справка от АИС - КАТ, МПС с рег. №*** е собственост на ЕТ
„К.-С. К.“, ***.
Според
приложената по делото заповед №12030/2009/19.08.2009 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Кърджали, спрямо С. М. К., на основание чл.171, т.4
от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – „изземване на
свидетелство за управление на МПС“, която заповед е връчена на лицето на
14.01.2010 г. и на същата дата е иззето СУМПС №***. Няма данни заповедта да е
оспорена по съответния ред.
С оглед
установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и
след като извърши проверка на обжалвания акт по
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен
срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта
е издадена от компетентен орган – *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали,
надлежно упълномощен с т.1, пр.5 от Заповед №292з-2/01.01.2022
г. на директора на ОДМВР - Кърджали, приложена по делото. В тази връзка неоснователни
са доводите за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на
издателя й.
Според чл.171, т.2а, б.а ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз
основа на който е наложена процесната ПАМ, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съдържанието на горната разпоредбата води до извод, че предвидената
в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС,
независимо от това кой
е управлявал собственото му превозно средство. По делото
няма спор, че едноличния търговец-жалбоподател е собственик на МПС – лек
автомобил с рег.№ ***. Последното се установява и от приложената справка от АИС
- КАТ. В тази връзка, мярката има надлежен адресат - собственика на МПС
– ЕТ „К.-С. К.“, каквото е и
предвиждането на закона.
В случая,
оспорената ПАМ
е била наложена за това, че на 04.01.2022 г., едноличния търговец-жалбоподател е предоставил
управлението на собственото си МПС,
на лицето
С. М. К.. По делото
не се спори, че последното лице не е правоспособен водач.
Според чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно
превозно средство, което участва
в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да
се управлява от правоспособен водач,
освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на
обучението му по реда на
наредбата по чл.
152, ал.1,
т.3
и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл.
152, ал.1,
т.4.
От съдържанието
на съставения АУАН серия GA № 544408/04.01.2022 г., както и от обсъдената по-горе ЗППАМ
№12030/2009/19.08.2009 г., се установява, че на посочените в оспорената заповед дата
и час, собственото на жалбоподателя МПС – лек автомобил с рег.№ ***, е било управлявано
от лицето С. М. К., който е
бил неправоспособен, поради това, че СУМПС му е иззето по реда на чл.171, т.4
от ЗДвП, на 14.01.2010 г.
При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, за налагане
на ПАМ, тъй като управлението на МПС от неправоспособен
водач, налага незабавно предприемане на една
от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен характер
и се прилага без оглед на
вината, поради
което не е необходимо да бъде установявано, че собственикът на МПС го е предоставил
на третото неправоспособно лице, нито че е знаел за неправоспособността на същото.
В тази връзка, неотносими към спора са твърденията, че
собственикът на
едноличния търговец-жалбоподател, не е знаел
и не е давал разрешение, автомобила да
бъде управляван от неправоспособния водач.
Не се
установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания
за издаването й, като в случая безспорно се установиха относимите
към спора обстоятелства - управление на МПС от неправоспособно лице, както и
собственика на управляваното МПС, които реализират хипотезата на посочената в заповедта
разпоредба на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя за несъразмерност на
наложената мярка, като ограничаваща правото на неприкосновеност на частната
собственост. При този вид ПАМ приоритетът на обществения интерес спрямо правото
на собственост е законово регламентиран. В тази връзка, с оглед значимостта на засегнатите
обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна
мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че последната е съобразена
и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата,
както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
следва да се отхвърли, като неоснователна.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
„К.-С. К.“, ***,
с ЕИК
***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1300-000011/04.01.2022 г. на *** в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Кърджали.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: