Определение по дело №284/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 292
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20205000500284
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 292

гр. Пловдив, 13.07.2020 г.

 

Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                     Председател: Вера Иванова

                                                             Членове: Катя Пенчева

                                                                              Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 284/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по чл. 274  ал. 2, изречение 1, предл. 2 във вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по депозирана от Д.Г.Г. частна жалба вх. № 12007/19.05.2020 г. против Определение № 525 от 16.03.2020 г., пост. по въззивно ч.гр.д. № 609/2020 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Г. срещу Определение № 936 от 21.01.2020 г. по бр.д. № 14152/2019 г. на РС- Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на Определение № 525 / 16.03.2020 г..

            Ответникът Е.П.П. не е депозирала отговор. След изтичане на срока по чл. 276 от ГПК е подала писмено становище за неоснователност на частната жалба.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Ще се разгледа по същество.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по предявен от Г. срещу П. иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното им дете Г., родена на *** г. на бащата Г., който фактически ги упражнява и към настоящия момент.

            В хода на производството е приет за разглеждане предявен с отговора на исковата молба насрещен иск от П. също с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК – за предоставяне на нея като майка упражняването на родителските права върху Г. Постановено е и определение по привременни мерки -  режим на лични отношения на детето с майката до приключването на спора.

            На 23.12.2019 г. по делото е постъпила молба от първоначалния ищец Г. за оттегляне на иска и прекратяване на делото на това основание, като се претендира и за обезсилване на определението за привременните мерки.

              С Определение № 936/21.01.2020 г. районният съд е прекратил производството по делото частично – по отношение на оттегления иск на Г. срещу П., като е постановил че производството по делото ще продължи по насрещния иск след отстраняване на указани с разпореждане на съда нередовности по същия.

            Определението е обжалвано от Г. с доводи че насрещен иск не е предявен в срока по чл. 131 от ГПК, евентуално е ненадлежно предявен  поради неспазване правилата за предявяване на иск и е нередовен. С оглед което съдът неправилно е прекратил делото частично. Според Г. производството следва да бъде прекратено изцяло, а определението за привременни мерки – обезсилено, което е и заявеното в частната му жалба искане до въззивният съд.

            С обжалваното определение окръжният съд е оставил жалбата без разглеждане. Прието е че определението в прекратителната му част е постановено на основание депозирано от Г. искане по чл. 232 от ГПК - което той не  оспорва, поради което за него не е налице правен интерес да обжалва определението в частта, с която искането му е уважено. А дали насрещен иск е предявен и дали същият е редовен и като така основание за продължаване на производството по спора по чл. 127 ал. 2 от СК е извън рамките на настоящия съдебен контрол доколкото съгласно разпоредбата на чл. 274 от ГПК на самостоятелно обжалване подлежат само определенията, преграждащи по нататъшното развитие на делото и определенията, изрично посочени в закона.

            В частната жалба пред настоящата инстанция отново се поддържа че насрещна искова молба не е депозирана в срока по чл. 131 от ГПК, че съдът / районният / неправилно приел че насрещен иск може да се предяви и като инкорпориран в отговора на първоначалната искова молба, както и че ако това е така то този иск е нередовен и съдът не е изпълнил задълженията си да го остави без движение за отстраняване на нередовностите, евентуално след това да изпълни процедура по чл. 131 от ГПК за отговор по него. С оглед тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение на окръжния съд, съответно разглеждане по същество на жалбата срещу определение № 936 от 21.01.2020 г. по бр.д. №14152/2019 г. на РС – Пловдив.

            Жалбата е неоснователна.

            С Определение № 936 от 21.01.2020 г. по бр.д. №14152/2019 г.  РС – Пловдив e постановил частично прекратяване на производството – само досежно предявеният от първоначалният ищец Г. иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, тъй като е приел че предмет на делото е и предявен от ответника П. насрещен иск за предоставяне на нея на родителските права върху  малолетното им дете, по отношение на който иск производството ще продължи след отстраняване на указани нередовности. Доколкото Г. не оспорва заявеното от него пред съда оттегляне на иска си неговата жалба срещу това определение в прекратителната му част е лишено от правен интерес – както правилно е приел окръжният съд. В останалата част – с която не е уважено искането му за прекратяване на делото изцяло и за обезсилване на определението за привременни мерки относно личните отношения на детето с майката, не е налице хипотеза на обжалваемост по чл. 274 ал. 1 от ГПК – определението в тези му части нито е преграждащо / т. 1 от разпоредбата/, нито е изрично посочено в закона като подлежащо на обжалване / т.2 /.  Следователно в тази му част определението не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и като така без значение за настоящото производство се явяват повдигнатите в жалбата доводи за липса на предявен насрещен иск, евентуално за нередовности на същия и неизпълнена процедура по чл. 131 от ГПК. Инстанционната проверка в тази насока ще се извърши срещу евентуално постановено решение по съществото на спора.

            Предвид изложеното съдът

 

 

                                                    

                                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  

 

 

            Потвърждава Определение № 525 от 16.03.2020 г., пост. по въззивно ч.гр.д. № 609/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

            Председател:                                          Членове: