Решение по дело №902/2010 на Районен съд - Ловеч

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.Ловеч, 25.10.2010 г.                       

 

                              В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

    ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б. и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията н.адм.х. дело № 902 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

            

С постановление от 28.05.2010 г., по дознание № 200/2008 г. на РУ на МВР – Ловеч на Анета Пачкова – прокурор при Районна прокуратура – Ловеч, на основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК П.Б.А. ***, за повдигнато му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл.4-то, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 06.04.2008 г., около 04.20 часа, в гр.Ловеч, кв.”Вароша”, в дискотека „Олд № 1”, в следствие на нанесени удари с ръка в областта на лицето, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на Владимир Б. ***, като деянието извършено по хулигански подбуди, с непристойни действия /нанасяне на удари/, грубо нарушаващи обществения ред, агресивно поведение спрямо Мошолов, извършени на обществено място.   

По внесеното постановление е образувано н.адм.х.дело № 902/10 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

На досъдебното производство обвиняемият П.А. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а при предявяване на дознанието, чрез своя защитник е направил редица възражения по събраните доказателства. На второто предявяване на досъдебното производство, отново чрез защитника му е заявил, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично, като заявява, че не се счита за виновен по предявеното му обвинение и не е имал контакти с лицата, които са посочени в постановлението на прокурора. Защитника му – адвокат Г. от ЛАК, излага, че не приема за доказана изложената от прокурора фактическа обстановка и изтъква доводи в тази насока. Пледира за решение, с което обвиняемият А. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно излага, в случай, че се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, да му бъде наложена глоба в минимален размер. 

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемият П.Б.А. *** и бил управител на фирма „А.”***. Фирмата му стопанисвала дискотека „Олд № 1”, находяща се в гр.Ловеч, кв.”Вароша”. Обвиняемият бил известен като собственик на дискотеката и често вечер бил там.

Свидетелят Владимир Б. *** и работел като младши автоконтрольор при група „Пътен контрол” при РУ на МВР – Ловеч.

На 06.04.2008 г. свидетелят Мошолов имал рожден ден. Разбрал се с няколко свои приятели, на 05.04.2008 г. вечерта да почерпи. Около 20.00 часа на 05.04.2008 г. Мошолов, заедно със свидетелите Емил Илков Стефанов, Красимир Трифонов Василев, Десислава Пламенова Герганова, Велислава Стоянова Василева и Соня Валериева Стоянова отишли в ресторант „Колор клуб”, намиращ се в района на кооперативния пазар в гр.Ловеч. В ресторанта вечеряли и се черпили до около 01.00 часа на 06.04.2008 г., след което решили да отидат в дискотека „Олд № 1” в кв.”Вароша” на гр.Ловеч. В дискотеката имало много посетители и компанията на Мошолов намерили места на бара, на втория етаж. Там пили по едно малко уиски. Около 03.30 часа видели, че са се освободили места на първия етаж на дискотеката, поради което се преместили на маса, непосредствено до дисководещия. Дисководещият – свидетелят Нено Милков Пенев няколко пъти поздравил свидетеля Мошолов по случай рождения му ден.

Същата нощ, в дискотеката бил и обвиняемият А., който бил седнал на първия етаж на бара, заедно със свидетелите Алексей Цветанов Темнишки, Галя Станимирова Темнишка и Анна Здравкова Симеонова.

Около 04.10 часа свидетелите Мошолов, Стефанов и Василев стояли пред тяхната маса и танцували, а приятелките им танцували на дансинга. В това време, покрай тях минал обвиняемият А., стиснал през раменете, с лявата си ръка свидетеля Мошолов и го повел в посока изхода на заведението. Преди да стигнат до изхода, с дясната си ръка обвиняемият А. ударил три пъти в лицето Мошолов. Виждайки това, свидетелите Стефанов и Василев тръгнали след тях. По пътя свидетелят Мошолов дръпнал за дрехата свидетеля Димитър Димитров, който стоял до бара и който Мошолов познавал, тъй като му бил колега от РУ на МВР – Ловеч, за да му окаже помощ. Димитров също тръгнал след А. и Мошолов, а след него се движели и свидетелите Стефанов и Василев. Когато стигнали до изхода на заведението, обвиняемият А. се обърнал и казал на свидетеля Димитров да се връща обратно, което последният и сторил, а обвиняемият продължавайки да държи през врата Мошолов излезли. Охраната на дискотеката препречила пътя на свидетелите Василев и Стефанов е не ги пуснали да излязат навън. Междувременно, излизайки в помещението където се събирали входните такси за дискотеката, обвиняемият А. изблъскал свидетеля Мошолов в ъгъла и го ударил още няколко пъти, казвайки му „…Ти на мен актове ли ще ми пишеш бе…” и „…Ще ти стъжня живота на теб…”. След това му казвал да изчезва от дискотеката и влязъл обратно вътре. Мошолов излязъл от сградата, където се намирала дискотеката и на паркинга пред нея видял полицейски патрулен автомобил. В него били свидетелите Пламен Добрев Василев, Недко Петров Недков и Красимир Василев Цанков, на които Мошолов разказал какво се е случило. В същото време, свидетелите Емил Стефанов и Красимир Василев, като видели, че обвиняемият А. се завърнал в дискотеката, излезли навън да търсят Мошолов. Двамата видели, че лявото око на Мошолов било зачервено и по лицето му в областта на носа имало кръв.Същото видели и полицейските служители, които влезли в дискотеката да търсят обвиняемият А.. Намерили го, след което го отвели в полицейското управление, където му бил съставен акт по УБДХ. В това време свидетелят Мошолов, заедно със свидетелите Василев и Стефанов взели такси и отишли до ЦСМП – Ловеч, където Мошолов бил прегледан и освободен.

Още същия ден – 06.04.2008 г. пострадалият Мошолов бил прегледан и от съдебен лекар – д-р Мери Газемба, която му издала медицинско свидетелство.

От назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че на Владимир Мошолов били причинени кръвонасядания на вътрешните ъгли на клепачите на лявото око, кръвоизлив на лявата склера без засягане на зрителната острота и без притваряне на очната цепка, контузия на носа, изразяваща се в оток, лека деформация и кръвонасядане в основата на носа и кръвотечение, както и кръвонасядане на горната устна, като всяко едно от така описаните деяния са му причинили болки и страдания. Не са били установени данни за получени трайни увреждания, поради което уврежданията се квалифицират като леки такива по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Като механизъм на получаване на описаните телесни увреждания, вещото лице е посочило удари с тъп предмет, под който може да се разбира и юмрук или отворена длан.

След внимателен анализ на събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената експертиза и свидетелски показания, поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът намира, че описаната от прокурора фактическа обстановка се подкрепя от същите.

Безспорно е установено по делото, че пострадалият Борислав Мошолов е получил описаните телесни увреждания, както и че същите представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Категорично се установява също така, че те са получени на 06.04.2008 г., видно от писмо изх.№ 3394/28.05.2008 г. на Началника на Спешно отделение при МБАЛ – Ловеч /л.21/, където е посочено, че Мошолов е потърсил лекарска помощ около 04.30 часа и в 12.00 часа на 06.04.2008 г., като първият час съвпада с времето, сочено от свидетелите, а и от самия пострадал, когато се е случил инцидента в дискотеката. На следващо място – начина на причиняване на описаните увреждания, съответства на заявеното от пострадалия Мошолов, а именно : с дланта на дясната ръка на обвиняемия А.. Няма основания, показанията на пострадалия Мошолов да не бъдат приемани като обективни, независимо от факта, че е потърпевш от случая, тъй като не се установиха данни той да е имал пререкания и недоразумения преди това с обвиняемия А., за да е налице евентуално мотив у него, да го уличи в извършването на престъпление. Няма данни и по времето докато Мошолов е пребивавал в дискотеката, между двамата да е възниквал конфликт или между Мошолов и някой от другите посетители в заведението. Обратното обаче е вярно – у подсъдимия А. е съществувала причина за негативно отношение спрямо Мошолов, тъй като последния в качеството си на служител от „Пътна полиция” му е съставял акт за административно нарушение по ЗДвП, данни за което сочи и писмо рег.№ 13021/25.04.2008 г. на Сектор „Пътна полиция” и справката към него /л.18-19/.

Пряко показанията на пострадалия Мошолов се подкрепят и от тези на свидетелите Емил Стефанов /л.38/ и Красимир Василев /л.39/. И двамата са очевидци на случилото се, показанията им са непротиворечиви, последователни и логически свързани. Няма причини съдът да не ги кредитира, независимо от обстоятелството, че същите са приятели на Мошолов, тъй като косвено показанията им кореспондират и с тези на свидетелите Десислава Герганова /л.76/, Соня Стоянова /л.75/, Димитър Димитров /л.43/, Пламен Василев /л.40/, Недко Недков /л.41/ и Красимир Цанков /л.42/. Първите трима също са видели, че обвиняемият А. излиза от заведението, като бил прегърнал през врата пострадалия Мошолов, а другите трима са полицейски служители, на които непосредствено след станалото Мошолов разказал какво се е случило. Последните трима също са възприели нараняванията по лицето на пострадалия.

Втората група свидетели, които са се оформили по делото, са тези, които са служители или приятели на обвиняемия А.. Техните показания обаче не могат да бъдат кредитирани безкритично, и то не само поради тази причина, но и предимно поради обстоятелството, че съпоставени помежду си, между тях има съществени противоречия и несъответствия. Например свидетелите Венцислав Иванов /л.45/, Димитър Панталеев /л.46/ и Маню Кънчев /л.47/ твърдят в показанията си, че Мошолов бил в явно нетрезво състояние, залитал и падал, което наложило те да го изведат навън, за да не стане скандал. Същевременно обаче, свидетелят Нено Попов /л.48/, който е бил дисководещ в заведението и през цялото време е имал непосредствен контакт с Мошолов заявява, че „…Владо беше почерпен нормално, като празнуващ човек. Не съм виждал Владо да залита или да пада…”. В подобен смисъл са и показанията на управителя на дискотеката – свидетеля Емил Великов /л.44/, който сочи, че „…Не зная Владо Мошолов да е създавал проблеми в дискотеката…”. На следващо място – свидетелите Галя и Алексей Темнишки /л.63 и 64/, които твърдят, че през цялото време са били заедно с обвиняемият и свидетелката Анна Симеонова и сочат, че до момента докато не дошли униформените полицаи, А. не е излизал от заведението. От своя страна свидетелката Симеонова /л.74/ пък заявява, че около 04.00 часа А. напуснал заведението с цивилно облечен мъж, който дошъл и му прошепнал нещо на ухото. Нищо такова обаче не сочат свидетелите Темнишки, нито пък охранителите на заведението, които са категорични, че до идването на униформените полицаи обвиняемият не е напускал дискотеката. Явен е стремежа на всички тези свидетели да изградят алиби на обвиняемия и го подпомогнат в защитната му теза, но за разлика от първата обсъдена група свидетели, показанията им не са логически свързани и последователни, налице са съществени разминавания и несъответствия в тях, поради което не могат да бъдат кредитирани и приети като обективно дадени.    

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемият П.Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.4-то, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като на 06.04.2008 г., около 04.20 часа, в гр.Ловеч, кв.”Вароша”, в дискотека „Олд № 1”, в следствие на нанесени удари с ръка в областта на лицето, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на Владимир Б. ***, като деянието извършено по хулигански подбуди, с непристойни действия /нанасяне на удари/, грубо нарушаващи обществения ред, агресивно поведение спрямо Мошолов, извършени на обществено място.

           От обсъденото по-горе заключение на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза /л.29-32/, става ясно, че телесните увреждания по лицето на Мошолов са му причинили болки и страдания, но липсват данни за разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което правилно прокурора е квалифицирал деянието във връзка с разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК. Обстоятелството, че ударите са били нанесени на публично място и са станали достояние на голям кръг от хора и най-вече, че действията на обвиняемият по никакъв начин не са били предизвикани от пострадалия Мошолов или който и да било от неговата компания, квалифицират деянието по чл.131, ал.1, т.12 – хулигански подбуди. Действително, в качеството си на служител на Пътна полиция, пострадалият Мошолов е съставял веднъж АУАН по ЗДвП на обвиняемият А. /л.18-19/, но това е станало четири години преди това, през 2004 г. и то за леко нарушение, тъй като санкцията е била 20 лева. Освен това, както сочи свидетелят Виктор Кирилов – сервитьор в заведението /л.80/, Мошолов, както и другите от компанията и друг път са идвали в дискотеката, но няма данни тогава обвиняемият да е реагирал негативно спрямо него. Така че факта на съставяния преди четири години АУАН, не може да бъде приет като мотив обвиняемият А. да реагира по този начин спрямо Мошолов, респективно, да изключва хулиганските подбуди.

          Ето защо, с оглед на тези съображения настоящият състав намира, че повдигнатото срещу обвиняемият П.А. обвинение и правната му квалификация, се доказва по категоричен и несъмнен начин и изцяло кореспондира с приетите от прокурора фактически обстоятелства по случая.

С постановлението си Районна прокуратура - Ловеч правилно е приела, че обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК (реабилитиран по право), и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК (реабилитиран по право), поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че П.Б.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.4-то, във връзка с чл.130, ал.2 от НК и му се наложи административно наказание - глоба в размер на 600 лева. Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемия, семейното и имотното му състояние, както и че така ще се постигнат целите на наказанието. Съобрази също така, че редакцията на нормата на чл.78а, ал.1 от НК, преди изменението й с ДВ, бр.26 от 2010 г., съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК е по-благоприятна за дееца, предвид по-ниската долна граница на наказанието глоба.

Предвид този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият П.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч направените на досъдебното производство разноски в размер на 80 лева.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, съдът

 

                     

                    Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА П.Б.А. ***, ЕГН : ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.04.2008 г., около 04.20 часа, в гр.Ловеч, кв.”Вароша”, в дискотека „Олд № 1”, в следствие на нанесени удари с ръка в областта на лицето, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на Владимир Б. ***, като деянието извършено по хулигански подбуди, с непристойни действия /нанасяне на удари/, грубо нарушаващи обществения ред, агресивно поведение спрямо Мошолов, извършени на обществено място - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.4-то, във връзка с чл.130, ал.2 от НК и го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.

НАЛАГА на П.Б.А. ***, с горните данни, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА П.Б.А. ***, с горните данни, да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

 

Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от съобщението за обвиняемия и за прокурора пред Ловешки окръжен съд.

                        

   

 

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :