№ 50
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Й. М. Гр.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600249 по описа за 2021 година
С присъда №134 от 28.10.2021г. постановена по НОХД№55/2021г.
Бургаският окръжен съд е признал подсъдимата ЕЛ. Г. СТ., със снета по
делото самоличност, осъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че:
1. На 19.05.2020г. в гр.Бургас, к-с “Славейков”, в магазин „Кауфланд“
отнела чужди движими вещи - дамски портфейл на стойност 19.00лв.,
съдържащ сумата от 25.00 лева, всички вещи на обща стойност 44.00
/четиридесет и четири/ лева, от владението на Л.К., ЕГН ********** от гр.
Бургас, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл. 197,
т.1, вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода.
2. На 19.05.2020г. в гр.Бургас, за времето от 15.59 часа до 16.03 часа, в
условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент -
банкова карта № 516976******9297, издадена от банка „Уникредит Булбанк“,
без съгласието на титуляра Л.К., ЕГН ********** от гр.Бургас, като от ATM с
№ 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на
1
„Уникредит Булбанк“, извършила три транзакции за теглене на пари на обща
стойност 550 /петстотин и петдесет/ лева, като деянието не съставлява по-
тежко престъпление, както следва:
на 19.05.2020г. в 15.59 часа, в гр. Бургас, използвала платежен
инструмент - банкова карта № 516976******9297, издадена от банка
„Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляр Л.К., ЕГН ********** от
гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.46, филиал на „Уникредит Булбанк“, като осъществила един
брой успешна транзакция от ATM с № 01061410 на стойност от 50 /петдесет
/лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление
на 19.05.2020г. в 16.00 часа, в гр. Бургас, използвала платежен
инструмент - банкова карта № 516976******9297, издадена от банка
„Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляр Л.К., ЕГН ********** от
гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.46, филиал на „Уникредит Булбанк“ , като осъществила един
брой успешна транзакция от ATM с № 01061410 на стойност от 400
/четиристотин /лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление
на 19.05.2020г. в 16.03 часа, в гр. Бургас, използвала платежен
инструмент - банкова карта № 516976******9297, издадена от банка
„Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляр Л.К., ЕГН ********** от
гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.46, филиал на „Уникредит Булбанк“, като осъществил един
брой успешна транзакция от ATM с № 01061410 на стойност от 100.00
/сто/лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което и
на основание чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, и чл. 54 от НК я ОСЪДИЛ на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 1100 /хиляда и сто
лева/.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ общо наказание
в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и 1100 /хиляда и сто/ лева
ГЛОБА.
На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
ОСЪДИЛ е подсъдимата ЕЛ. Г. СТ. да заплати направените по делото
разноски в размер на 935.30 лева, от които 170.70 лева разноски на
2
досъдебното производство.
Съдът е постановил веществените доказателства – четири броя оптични
носители, както следва: DVD- R 4,7GB; CD-R 700 MB марка „Офис маркет“,
DVD- R 4,7GB, марка „НР“, DVD от експертизата, да останат на съхранение
по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подс. С. - адв. Д. Г. от АК - Бургас. С въззивната жалба се навеждат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се
отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс. С. да
бъде оправдана, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, и като втора алтернатива
изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание като явно
несправедливо. С писмено допълнение към въззивната жалба защитата на
подсъдимата излага подробни съображения в подкрепа на направените
оплаквания с жалбата. Оспорва авторството на деянието, като намира, че не
следва да се кредитират показанията на св. С. и направеното от нея
разпознаване на подсъдимата. Оспорва се заключението на
видеотехническата експертиза № 21/ИДИ-197/16-09-2021г. на НИК - МВР
София, поради противоречия в него. На второ място се прави оплакване за
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда довод за
нарушение на материалния закон, поради неправилно определена правна
квалификация на деянието, като претендира наличие на маловажен случай и
квалифициране на деянието по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3 от НК, а не както
първата инстанция е приела по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Твърди се и
допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение
ограничаващо правото на защита на подсъдимата предвид отказа на съда да
разпита посочени от нея свидетели, които да установят, че същата не е била в
гр. Бургас на инкриминираната дата. На последно място се претендира явна
несправедливост на наложеното наказание и изменение на присъдата предвид
настъпила реабилитация по НОХД№49/2015г., както и поради възприетата от
съда неправилна правна квалификация на деянето. Намира, че наказанието
следва да се намали, като се приложи и чл.66, ал.1 от НК, за което са налице
законовите предпоставки.
3
С жалбата не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание от 07.03.2022 г. по искане на защитата на
подсъдимата апелативният съд допусна до разпит в качеството на свидетели,
чрез призоваване Г. Ив. Ив. и Д. Ив. Т., прие и приложи като писмено
доказателство справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на РБългария към 03.03.2022г., писмо № 1764 от 30.03.2022г.
на РП - Русе, както и справка за задграничните пътувания на подс.С. за
периода 01.05.20г. – 30.03.22 г.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заяви, че жалбата на защитата на подс. С. е допустима, но по
същество неоснователна. По отношение на направеното оплакване относно
заключението на вещите лица по криминалистичната експертиза и в частност
направеното искане за некредитирането му, счита същото за неоснователно и
голословно, тъй като по делото няма съмнение в компетентността на вещите
лица, нито в пълнотата, яснотата или обосноваността на самата експертиза.
Навежда доводи, че по делото на ОС - Бургас, е нямало искане от защитата за
допълнителна или повторна експертиза на техническите записи или на
извършения от вещите лица анализ на заснетото от камерите в частност на
лицево-идентификационният анализ както в магазин „Кауфланд“, така и АТМ
устройството, от което е било осъществено тегленето на общата сума от 550
лева от картата на пострадалата К.. Счита, че заключенията са технически
обосновани, правилно са били приети от първоинстанционния съд и моли
същите отново да бъдат кредитирани от въззивната инстанция в частта на
правните изводи за това, че именно подс. С. е лицето, извършило кражбата на
портмонето и други вещи от чантата на пострадалата и непосредствено след
това е осъществила транзакциите с картата на пострадалата. На второ място
моли съда да кредитира показанията на св. С., служител при ОД МВР Бургас,
дадени на ДП и в хода на съдебното следствие пред ОС - Бургас само в частта,
касаеща оперативно-издирвателния механизъм на действията й, довели до
насочване на органите на досъдебното производство към конкретен
извършител – в случая към подс. С.. Сочи, че е нормална, логична, житейски
и професионално обоснована практиката да се обменя информация между
отделните звена в полицията относно личността на различни заподозрени,
още повече, че подсъдимата С. очевидно, предвид своето криминално минало
4
и осъждания за извършване на престъпления от общ характер против
собствеността, е била известна на органите на МВР. Изразява становище, че
тази аналитична дейност на органите на полицията е по същество
предпроцесуална и няма пречка да бъде закрепена по реда на НПК чрез
показания на свидетел. Навежда довод, че следва да се даде вяра на
показанията на св. С. и поради факта, че тя възпроизвежда личните си
възприятия за обстановката на мястото на събитията, забелязаните предмети,
действията на лицата по първична идентификация на подсъдимата. Заявява,
че видно от обясненията на подсъдимата и от материалите на досъдебното
производство, касаещи съдимостта на С. в чужбина, от справките за
осъждането й в Русе, същата се препитава чрез джебчийски кражби и е добре
известна на МВР. Твърди, че св. С. - полицейска служителка, не е
осъществявала процесуални действия по разследването, поради което не е
съществувала забраната по чл. 118, ал. 2 НПК да дава показания за
подлежащите на доказване факти по делото. В този смисъл сочи, че не е
налице процесуална пречка тези показания да се приемат при формиране на
вътрешното убеждение на съда, тъй като няма допуснато процесуално
нарушение относно предоставяне показанията на тази свидетелка и пред
първата инстанция. Навежда довод, че в константната си съдебна практика,
нееднократно ВКС е изтъквал, че неудовлетворяването на някои
доказателствени искания на страните не е процесуално нарушение, стига и
останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност да водят до
разкриване на обективната истина. Сочи, че в случая настоящият съдебен
състав удовлетвори в пълен обем всички доказателствени искания от
защитата на подс.С. разпитвайки нейни роднини – свекърва й св. Г.И. и
нейната баба по майчина линия – св.Д.Т.. Заявява, че показанията на тези две
свидетелки обслужват защитната версия на подсъдимата, че на
инкриминираната дата тя не се е намирала в гр.Бургас. Сочи, че св. Г.И. дава
подробно обяснение за това, къде на датата на инкриминираното деяние по
настоящото дело се е намирала подсъдимата, но обективно се затруднява да
каже, точно кога и къде са били снаха й и сина й, не може да уточни адреса на
пребиваване на бабата на подсъдимата, затруднява се дори да каже датата на
раждане на своите внучетата, като твърди, че тази избирателна памет е
учудваща, нелогична, житейски и правно очевидно е насочена единствено и
само да изгради защитната версия на своята многократно осъждана снаха,
5
поради което, моли да не се кредитират показанията на същата в частта –
обслужваща алибито на подсъдимата за датата на престоя на последната в
дома на баба й- св. Д. Т.. Моли съда да подкрепи своите изводи, като даде
вяра на едно от обективните доказателства – каквото е записът от камерите на
магазин „Кауфланд“ в к/с „Славейков“ в гр.Бургас и на АТМ устройството в
к/с „Славейков“. По отношение показанията на св. Д.Т.. счита, че нейните
показания обслужват отново защитната версия на подсъдимата, относно
изграждане на едно псевдоалиби за мястото на пребиваването й на
инкриминираната дата. Сочи, че у свидетелката са налице житейски
неоправдани, объркани спомени за обективни факти, които всеки нормален
човек би могъл да възпроизведе правилно, като например имената на децата
на подсъдимата, както и кои деца в периода 18-20.05.2020 г. са били с
подсъдимита в дома й. Сочи, че тази свидетелка очудващо не може да си
спомни други дати, на които внучката й – подсъдимата С., е била при нея, но
много добре си спомня точно тези дати, предмет на обивнението. Позовава се
на обстоятелството, че свидетелката не може да си спомни, кога е била
операцията на дъщеря й, такъв важен и трагичен факт в живота на една майка.
Моли съда да не кредитира показанията на тази свидетелка в частта, относно
сочените от нея дати за пребиваване на подсъдимата С. в дома й. По
отношение на вида и размера на наказанието, за деянието по чл.249, ал. 1 от
НК счита, че Окръжен съд - Бургас е взел предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като при индивидуализацията е
подходил правилно и е определил едно справедливо наказание в рамките на
абсолютния минимум на предвидения в закона размер предвид факта, че
делото е протекло по общия ред предвиден в НПК. Намира, че правилно е
била приложена нормата на чл.23, ал.1 от НК по отношение на двете
определени наказания, като съдът е изложил мотиви, защо не е била
приложена нормата на чл. 55, ал. 1 от НК, които споделя. Излага
съображения, че предвид данните досежно многократното осъждане на подс.
С. в страната и в чужбина – само за престъпления против собствеността –
извършване на кражби, може да се направи обоснован извод, че същата е
лице с изключително висока лична обществена опасност, тъй като се
препитава по този начин, и обстоятелството, че е майка на малолетни деца,
очевидно не я е възпряло да върши престъпна дейност, включително и да
извършва кражби в чужбина. Ето защо, моли съда да не съобразява това
6
обстоятелство като изключително такова по смисъла на чл.55, ал. 1, изр. 1 от
НК при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода. Намира, че
обосновано и на основание Рамково решение № 208/675 на Съвета на Европа,
Окръжен съд - Бургас, законосъобразно не е приложил нормата на чл.66 от
НК, тъй като това важи в пълна степен и за невъзможността да се приеме, че
подс. С. е реабилитирана по право. Моли съда да потвърди присъдата на
Окръжен съд - Бургас като правилна и законосъобразна.
Защитата на подс. С. - адв. Г. заявява, че поддържа жалбата с всички
доводи и мотиви изложени в нея. Изразява несъгласие със становището на
представителя на апелативна прокуратура. Смята, че подс. С. следва да бъде
оправдана, тъй като без никакво основание, без достатъчно данни, Окръжна
прокуратура - Бургас е депозирала пред БОС обвинителен акт. Твърди, че
първата инстанция е осъдила подс. С. въз основа на една експертиза, която не
е следвало да бъде кредитирана от съда, тъй като е противоречива. Навежда
довод, че в първата част на експертизата вещите лица казват, че не могат да
бъдат идентифицирани лицата, във втората част точно обратно, като с
помощта на фотошоп се стига до някакви образи. По отношение показанията
на св. С., заявява, че липсва всякаква правна логика едно лице да бъде
установено на 18.05.20г., както преценя БОС и до 08.06.20г. да не бъде
потърсено, да не бъде привлечено под отговорност, да не бъдат извършени
някакви действия спрямо нея. Твърди, че според обвинението на тази дата
подс.С. е извършила престъпление, но не е изследван въпроса, къде е била тя
всъщност на инкриминираната дата. Сочи, че този проблем не е изследван на
първа инстанция, но пред въззивния съд са събрани доказателства в тази
връзка. Заявява, че първоначално подс. С. е направила признание, но
причината за това е тормозът, който е бил упражнен спрямо нея. Твърди, че
съдът не трябва да кредитира видео-идентификационната експертиза поради
доводите описани във въззивната жалбата, както и показанията на св. С.
поради причината, че тя е нямало, как да разпознае подс. С., в който и да е
един момент, тъй като я вижда за първи път на 08.06.2020 г.. Сочи, че
пострадалата К. не разпозна Е.С.. Това разпознаване е във втората част на
видео-идентификационната експертиза, като разпознаването е въз основа
само по овала на ушната мида и специфичната вълнообразна линия на косата,
което клони с безумие, тъй като такава вълнообразна линия се среща много
често при различните хора, като това се отнася и за ушната мида. Навежда
7
довод, че горната назална линия представлява долната част на носа. Твърди,
че подсъдимата е била с маска въпросния ден и няма как да се стигне до
съвпадение между снимките, които са представени на експертизата и тези от
БДС. Сочи, че вещите лица не са отговорили на въпроса - лицето, което е в
магазина и лицето, което е пред АТМ устройството, едно и също лице ли са, а
само, че и едното и другото лице имат общи белези с Е.С.. Позовава се на
показанията на разпитаните свидетелки Г.И. и Д.Т., които казват, че на
въпросната дата подс.С. не е била въобще в Бургас. В този смисъл заявява, че
няма категорични доказателства в подкрепа на обвинението. Навежда довод,
че процесуалните нарушения се свеждат до неправилния доказателствен
анализ и недопускане на определени свидетелски показания пред първата
инстанция, а това е заложено в мотивите на съда. Алтернативно, ако съдът не
сподели възраженията на защитата, намира присъдата за явно несправедлива
в смисъла изложен в допълнителната жалба.
В личната си защита подс. С. заявява, че поддържа казаното от нейния
адвокат. Твърди, че по принцип, когато е извършвала престъпление си е
признавала, но в конкретния казус не е извършила нищо, а признанията е
направила, защото разследващите са я заплашили, че ще подадат сигнал към
„Закрила на детето“ и ще й вземат децата, като тогава се изплашила и
признала абсолютно всичко, дори неща, които не е извършила. Моли да бъде
оправдана.
В последната си дума подс. С. моли да бъде оправдана.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимата
съобразно чл.318, ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване,
предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се
явява процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото, обсъди събраните доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно,
взе предвид доводите на защитника, подсъдимата и прокурора, и провери
атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя,
така и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският окръжен съд е провел съдебното следствие при стриктно
спазване на съответния процесуален ред, изследвал е всички относими към
8
предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е обстойно и задълбочено
събраните в хода на ДП и приобщените по време на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК. Обективно, всестранно и пълно съдът е
изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния
доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата ЕЛ. Г. СТ., родена на ... г. в гр. Пловдив, е със средно
образование, неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********.
Свидетелката Людмила К. живее в гр. Бургас, к-с “Славейков“. На 19
май 2020 год. след обяд тя посетила магазин „Кауфланд“, находящ се в този
район на града. Влизането й в търговския обект, поведението й в него и
напускането , били фиксирани във видеозапис, предоставен от магазина на
разследващите по повод заявление от нея за извършена кражба на лични
вещи. Възпроизведен в процеса, същият установява точно поведението й в
магазина в процесното време. В 15.39.02ч. пострадалата влязла в магазина,
като бутала пазарска количка. Преди това тя посетила друг магазин, от който
направила покупки и с влизането си в магазин „Кауфланд“ първо се отбила до
касетите за съхранение на багаж. Оставила найлонова торба и влязла в
търговската част на магазина. Още в началото на пазаруването си, оставила
личната си чанта в количката, а след това свалила и връхното си палто, което
също оставила в количката. Продължила да оглежда стоките и да прави своя
избор.
Видно от видеозаписа в 15.40.58 ч. през входа на магазина влязла жена
с дълга кестенява коса и облечена с тъмно зеленикава блуза и панталон. През
рамо имала преметната чанта на гърба си. Същата преминала покрай
пострадалата, която оглеждала стоката на щанда за зеленчуци в началото на
търговската част на магазина, и се насочила към щанд за шапки. В 15.41.35ч.
взела една от шапките, светла на цвят и с широка периферия, поставила я на
главата си и секунди по късно се върнала обратно към мястото, където се
намирала пострадалата. Разминала св.К. от към гърба, свалила шапката и я
държала в ръка, после отново се върнала към пострадалата и в близост до нея.
За времето 15.42.44 ч. до 15.45.44 ч. двете заснети жени тръгнали от щанда за
плодове, като младата жена с кестенява коса следвала пострадалата. За
9
времето 15.46.00 ч. до 15.48.01 ч. двете жени се движили в близост една до
друга, в търговския обект и оглеждали стоката, като пострадалата била
плътно следвана от младата жена. В 15.48.02ч., пострадалата държала с
дясната си ръка количката, но вниманието й било насочено изцяло наляво към
щанда със стоки и нямала визуален контакт с количката и вещите в нея. В
този момент, младата жена се доближава до нея. В ръцете си държала
шапката с широката периферия и преметната през рамо чанта. С дясната си
ръка поставила шапката над вещите в количката на пострадалата, а с лявата
взела тъмен предмет и се отдалечила от пострадалата. При отдалечаването е
заснет тъмен предмет в ръцете на младата жена, която в 15.49.07 ч. напуснала
магазина без да има контакт с другиго. Пострадалата си харесала стока, която
поставила в количката и продължила движението си. До напускането на
търговския обект, постр.К. не е имала вербален или друг контакт с някого.
Пострадалата продължила покупките в магазина и се насочила към
касите за плащане. Още с вдигане на чантата и се сторила много лека,
проверила вътрешността и установила липсата на портмонето си. Притеснила
се, обадила се на човек от охраната. Охранителят прегледал видеозаписите от
камерите в магазина. Дал възможност и на пострадалата да ги види, която
посочила жена, която определила като човек, който и откраднал вещите. През
цялото време в магазина, чантата се намирала в пазарската количка,
затворена и отгоре покрита с дреха. По късно постр.К. подала молба в
полицейското управление за извършената кражба.
В портмонето на пострадалата се намирала дебитна карта на
„Уникредит Булбанк“ и други дебитни карти. Същата преди известно време
взела кредит от тази банка, по повод на което и била издадена банкова карта.
Съответният служител й предложил да ползва един ПИН код за няколко карти
за нейно улеснение и записал комбинацията. Пострадалата К. оставила
бележката в портмонето и забравила за това.
След подадения в полицията сигнал, разследващ орган поискал с писмо
записите от камерите в търговския обект – л. 27 от ДП, които били предадени
с протокол за доброволно предаване.
В близост до търговския обект в гр. Бургас, к-с „Славейков“, до блок
46 имало банкомат на „Уникредит Булбанк“ №01061410. По искане на
разследващия орган, банката изпратила запис на лицата, които са извършвали
10
банкови операции на 19 май 2020 год. в определен период от време. При
възпроизвеждане на записа се установило, че в 15.42.37-15.43.44 ч. оперира
едно лице, видимо от женски пол, без да ползва предпазна маска. В диапазона
15.51.59 ч. – 15.52.45 ч. такава дейност извършва лице от мъжки пол, не
ползва маска. За времето 15.55.23 ч. – 15.56.44 ч. банкови операции извършва
лице видимо от мъжки пол. За времето от 15.57.00 ч. – 16.03.13ч. няколко
банкови операции извършва лице видимо от женски пол. В този период и от
това място чрез банковата карта на пострадалата, са извършени няколко
транзакции – л. 65 от ДП. В 15.58 ч. неуспешна транзакция – въведен грешен
ПИН код. В 15.59 ч. успешна транзакция, с която е изтеглена сумата от 50 лв.
В 15.59 ч. неуспешна операция и в 16.00 ч. успешна транзакция, чрез която са
изтеглени 400 лв. Следва в 16.01 ч. неуспешна транзакция, в следващата
минута е направена справка за наличната по карта сума и в 16.03ч. успешна
транзакция, чрез която е изтеглена сумата от 100 лева.
В 16.11.30 – 16.14.23 ч. видимо лице от мъжки пол с маска на лице,
извършва транзакции на АТМ устройството. В 16.18.25ч. – 16.18.54ч. отново
лице от мъжки пол без маска, извършва операции на това АТМ устройство.
Свидетелят С., полицейски служител разпитан пред първата инстанция
– л. 55, гърба от НОХД№55/21г., е заявил, че е извършил проверка на
подадената от пострадалата К. молба за кражба на 19 май 2020 год. Същият е
извършил техническа дейност, като към материалите по делото поискал,
получил и приобщил видеозаписите от магазин „Кауфланд“ – л. 27 от ДП, за
процесната дата и време.
Свидетелката С. С., работила като инспектор във Второ полицейско
управление, е извършила полицейско разследване по повод образувано ДП по
молбата на постр.К. – л. 98, гърба от НОХД55/21г.. Същата е споделила, че
били извършени и други подобни кражби в различни търговски обекти на гр.
Бургас по това време. В процеса на работата си прегледала видеозаписите от
магазините и разпознала подсъдимата С. на тях като извършител. Последната
се издирвала целенасочено и от други полицейски управления в града, като
резултат на тяхното полицейско разпознаване. В полицейската си дейност св.
С. получила информация от криминалния контингент, разполагала и с
картотеки на полицията, снимки, и по този начин успяла да разпознае С. като
извършител на кражбата в този период в гр. Бургас - л. 98-99 от н.д.. Колегите
11
от пето полицейско управление са първите, които установили и задържали
подс.С.. По този повод св. С. посетила това управление, когато и където се
срещнала със С.. Разговаряла с нея, при което подсъдимата споделила, че е
автор и на кражбата, предмет по настоящото дело.
За изследване видеозаписите са били назначени криминалистически
експертизи с обект на изследване – видеозаписи от магазин „Кауфланд“- л. 44-
47 от ДП, и АТМ – л.51-52 от ДП. В с.з. вещото лице Н. П. е потвърдил
представените от него заключения – л. 55, гърба от н.д.. Същият е извършил
„изследването“ съвместно с разследващия полицай. Заедно прегледали
записите и по съвет/препоръка на разследващия със стрелки отбелязал
извършителя на процесното деяние в снимки, част от експертното
заключение.
В хода на съдебното следствие, по искане на прокурора е допуснато
извършването на ново криминалистическо изследване на записите по делото.
По инициатива на съда, експертизата е възложена на НИК - МВР София. В
отговор на поставените от страните въпроси, вещи лица представят
заключението си – л. 69 – 93 от .н.д.. Същите са потвърдили извода на в.л. П.,
че изследваните записи са автентични, не са установени следи от
манипулация/ намеса върху записаната информация. По искане на съда е
изготвен нов режисиран запис, който е извадка от представените от магазина
записи от отделните камери и проследяващ непрекъснато поведението на
пострадалата и извършителя, в търговския обект. Към него е прибавен и втори
запис в ДВД с продължителност от около 10 сек., отделен само и единствено
на момента на отнемане на портмоне от пострадалата К.. Те са приложени
към експертното изследване в нов ДВД, неделима част от заключението –
плик, л. 95 от н.д.. Изследван е запис от магазина, словесно и снимково е
онагледено неговото съдържание и проследява поведението на две жени,
съответно посочени като лице 1 – пострадалата, и лице 2 - извършител на
кражбата на лични вещи. Подробно е посочено поведението на двете лица от
женски пол в обстоятелствената част на мотивите по - горе. Запис от АТМ
устройство на лице от женски пол във времето на теглене на суми от картата
на пострадалата, е записан от камерите в 103 снимкови файла - л. 87 от н.д..
От съдържанието на записа от магазина вещите лица са ползвали кадри с
лицевото изображение и на двете жени – лице 1 и лице 2, съответно 4 кадъра
за пострадалата и 7 за извършителя, като такива с най добро качество и
12
съдържание, позволяващо идентификация – л. 82 от н.д.. Като сравнителен
материал са ползвали и снимки от системата АИС „БДС“ на лицата от МВР.
Налични за подсъдимата, съответно и част от изследването са били 5 бр.
снимки, в различни години – 23.05.2017г.; 06.12.2018г.; 05.11.2019г.;
11.02.2020 г. и 11.03.2020 г. Съответно за постр.К. снимки от 09.11.2016 г. и
11.06.2020 г. Деянието е извършено на 19 май 2020 г. и снимките, като
материален носител на всяка личностова индивидуалност, са актуални и
следва да се оценят като достоверен източник на такава информация. Всички
снимки са в анфас и двуизмерни.
В сравнителното изследване вещите лица са установили и подробно
посочили индивидуални характеристики на лицето и за двете жени. Това са
такива видими характеристични белези, които могат да бъдат поставени на
сравнителен анализ. На л. 82 от н.д. – стр. 13, последен абзац от цитираното
заключение, в.л. са посочили, че с оглед „наличието на маска при лице 1,
скриваща елементи от лицето, не позволява отграничаване на някои от
общите и частни идентификационни признаци, характеризиращи заснетите
лица. Предвид посоченото, извлечените изображения на лицата не отговарят
на изискванията за категорична идентификация, но са годни за евентуално
разпознаване от очевидци и свидетели“. Това е един от аргументите на
защитата, оспорваща резултата от изследването на вещите лица.
При лицево-идентификационно изследване, вещите лица са
установили и посочили едноименните индивидуализиращи белези на главата
и лицето с цел определяне степен на устойчивост и индивидуализиращи
лицето/жената признаци. Тези характерни белези са: специфична форма на
лицето; високо, широко чело; специфична линия на косата при челото;
характерни, скосени навътре /към носа/ дъгообразни вежди; тъмни, скосени
навътре, събрани по положение очи, със специфична форма, отчасти скрити
клепачи от лежащата тъкан над тях; широчина при корен на носа, с видима
хоризонтална назална линия, хоризонтално основание на носа с открити
ноздри; голяма височина при горна устна, повдигнати устни ъгли; добре
оформена триъгълна по форма брадичка; отдалечени по положение спрямо
главата ушни миди - л. 87 от н.д.. При сравнителния анализ на изображенията
приведени в приблизително един и същи мащаб, са съпоставени и
анализирани външните анатомични белези на главата и лицето според
13
тяхната конфигурация. Съпоставени тези белези с индивидуалната
характеристика на отделни кадри, извлечени от видеозапис в магазина, е
установено съвпадение, сходство в следните признаци - по форма на лицето в
горната част; специфика на линията на косата; височина и ширина на челото;
положение, височина, гъстота и контур на вежди; положение, величина и
форма на очите; корен на носа с видима хоризонтална назална линия;
положение и контур на дясна ушна мида - л. 88 от н.д.. Извършен е не само
видим сравнителен анализ по съдържание на снимките от БДС с кадри от
записите в магазина и АТМ, но и „съвместяване с помощта на апликация на
части от изследваните изображения сн. 1.11 и 2.11, и тяхното налагане едно
до друго. Вещите лица са отчели „устойчивост на пропорциите и характера на
лицето, както и съвпадение в разположението на видимите елементи на
лицето при изследваните фотоизображения“ – л. 89 от н.д.. На л. 90 – стр. 21
от експертното заключение, е онагледено в снимки налагането и
съвместяването им в един кадър, на снимки от БДС и от кадри от
видеофайловете в магазина и АТМ. След този сравнителен анализ на снимки,
изрично съдържащи се в аналитичната част на експертното изследване,
вещите лица правят извод, че най - вероятно е заснето едно и също лице,
посочено като ЕЛ. Г. СТ. ЕГН .... Допуснатата при изписването на ЕГН в
заключението грешка, е преодоляна при разпита на експертите в с.з.
По същия начин е извършено и индивидуализиращото изследване за
постр.Людмила К.. Определени и посочени са установените трайни
индивидуални характеристики на лицето за нея – л. 90 от н.д., като по същия
начин е достигнат извод, че най – вероятно снимката от БДС на К. и заснетото
от видеокамерите лице, посочено в отделни кадри, е едно и също.
На ДП – л. 30, подсъдимата се е ползвала от правото си да не дава
обяснения. В разпита си пред съда – л. 109 от н.д., същата заявява, че на
процесната дата 19 май 2020 год. била отседнала в гр. Русе при баба си, като
през целия този месец не е идвала в Бургас, а едва в началото на юни.
В тази връзка по искане на нейния защитник бяха допуснати,
призовани и разпитани като свидетели Г. Ив. Ив. – свекърва на подсъдимита и
Д. Ив. Т. – баба по майчина линия на подсъдимита. Свидетелката Г.И. заявява,
че в периода 18-20 май 2020 синът й К. и подсъдимата се скарали и тя с двете
деца отишла в дома на баба си Д., която също живее в гр. Русе. В разговор по
14
телефона и по молба на свидетелката, подсъдимата се прибрала в дома си на
третия ден, като през м. юни същата година св. И. ги закарала със сина й К. и
двете деца в Бургас на почивка, след което разбрала за обвинението в кражба
спрямо подсъдимата. Заявява още, че на втория ден от престоя на
подсъдимата у баба й, свидетелката я посетила, за да занесе памперси за
децата. Искала да свидетелства още на ДП и пред БОС за това, но никой не я
повикал и не й дали тази възможност, въпреки че уведомила адвоката на
подсъдимата за това. Не може да посочи в каква връзка помни, че на тези три
дати подсъдимата е била при баба си, но след като разбрали за обвинението на
подсъдимата заедно със св. Д. Т. - нейна баба, се сетили, че С. е била в дома на
последната. Свидетелката споделя, че синът й и подсъдимита се карали и
разделяли често, като подсъдимата често е напускала квартирата, в която
живеели и отивала при бабата на К., но в баба си Д. тогава е отишла за първи
път и то с преспиване. Свидетелката се затруднява да каже, къде е била
подсъдимата през м. септември 2019г., както и че не знае дали същата е
осъждана и търпяла наказание в чужбина. Назовава децата на подсъдимата с
имената - Г., Н., Н. и М..
Свидетелката Д.Т., баба на подсъдимата по майчина линия също
заявява, че на посочените три дати подсъдимата е била с двете деца в дома й.
Твърди, че си спомня датите, защото след като подсъдимата е била обвинена в
кражба в Бургас, се сетили със св. И., че тогава С. е била с децата в дома й,
защото се скарали с мъжа си. Съобщава, че младите често се карат и разделят,
като подсъдимата отивала повече в другата си баба и по- рядко при нея, но не
може да каже, на кои други дати са се разделяли и е идвала в дома й.
Едновременно с това свидетелката не може да си спомни, кога са оперирали
дъщеря й, която е майка на подсъдимата, като единствено сочи, че това е
станало след Нова година, преди 5-6 месеца. Съобщава също, че била
разстроена от този факт и затова отказала да получи призовката и не се явила
на предното съдебно заседание. Затруднява се да каже, с кои точно деца е
била внучката й в дома й, като бърка и имената на децата, не знае дали Н. е
била родена през м. май 2020г. Назовава децата на подсъдимита с имената Г.,
Н., С. и Н., които са нейни правнуци, не знае кога са родени, защото имала
още много внуци. Не знае дали подсъдимата е лежала в затвора и дали е
ходила в чужбина. Потвърждава версията на св. И., че двете се сетили, след
като разбрали за обвинението на Елеонора, че последната на тези три дати е
15
била в дома на баба си Д.Т. с двете деца.
В разпитите си пред съда и на ДП пострадалата дава сведения за
личното си поведение в магазина и след установяване кражбата на портфейла
. Не е възприела и няма никакъв спомен за жената, с която разговаряла в
търговския обект, не е възприела момента на отнемането на вещта. В хода на
съдебното следствие при личната си среща с подсъдимата, няма спомен да е
виждала същата преди това или по някакъв друг повод да е имала досег с нея.
Правилно решаващият съд е приел, че не е налице процесуална пречка
служители на МВР да бъдат разпитвани като свидетели в процеса. При
изпълнение на работата си като полицаи, същите могат да възприемат факти
от съществено значение за делото. Съдебната практика е константна, че
извършваната от тях работа не е процесуална дейност, подчинена на
правилата и изискванията на НПК, свързана с разследването на престъпление
по установения ред. Затова те могат да бъдат разпитвани като свидетели за
фактите, станали им известни при и по повод на работата им. Свидетелите С.
и С. са служители на МВР и са се включили в работата по разкриване на
престъплението, предмет на настоящото производство. Същите обаче,
съгласно съдебната практика, не са извършвали процесуална дейност, поради
което не попадат под забраната на чл. 118, ал.2 НПК. В този смисъл е Р
198/2013 год. по н.д. 248/2013 год. 1 н.о. ВКС, както и решение 76/2013 г. по
н.д. 2310/2012г. 1 н.о. ВКС. Извършваната от тях дейност е нормативно
регламентирана чрез Закона за МВР и други подзаконови актове. По време на
беседата между С. и С. на 09.06.2020 год. в полицейско управление Бургас е
имало данни, насочили оперативните служби към това лице, но не и
доказателства с процесуална значимост, за да се предприемат процесуални
действия според изискванията на закона. Впоследствие следствените органи
са започнали процесуални действия по реда и правилата на НПК, довели до
повдигане на обвинение на 05.10.2020 год. - л. 26 от ДП. Тези полицаи повече
не са имали досег с това лице.
Свидетелят С. – полицейски служител, на когото била възложена
първоначалната проверка на подадената от постр.К. молба, е получил от
магазина видеозаписите на всички камери за инкриминирания период. По
късно е образувано ДП и проведено разследване по същото. В показанията му
няма информация, която да идентифицира извършителя на деянието.
16
Разпитите на двамата свидетели са проведени съобразно
процесуалните правила и следва да бъдат ценени заедно с другия
доказателствен материал.
Защитата оспорва кредитирането на показанията на св. С., като сочи, че
са налице процесуални пречки, свързани с практиката на ЕСПЧ и българските
съдилища, сочещи на недопустимост нейните показания да бъдат част от
доказателствената маса. В отговор на тези възражения решаващият съд е
приел, че св.С. може да бъде разпитана в качеството на свидетел, тъй като
същата е извън кръга на лицата по чл.118 от НПК. Съдът правилно е приел, че
тя е полицейски служител, на когото при и по повод на работата й по този
случай, са станали известни определени факти, но тя може да даде показания
за тях, при спазване ограниченията на закона. Показанията на тази свидетелка
следва да бъдат кредитирани в частта, касаеща оперативно издирвателния
механизъм на действията й, довели до насочване на органите на ДП към
конкретен извършител, в случая към подс. С.. Логична, житейски и
професионално обоснована е практиката да се обменя информация между
отделни звена в полицията относно личността на различни заподозрени.
Предвид обстоятелството, че подсъдимата е осъждана за извършени
престъпления от общ характер против собствеността, същата е била известна
на органите на полицията. Информацията на тяхната аналитична
предпроцесуална дейност няма пречка да бъде закрепена по реда на НПК,
чрез показанията на свидетел. В този смисъл следва да се даде вяра на
показанията на св. С. и поради обстоятелството, че същата е възпроизвела
личните си възприятия за обстановката на мястото на събитията, забелязаните
предмети, действията на лицата по първичната идентификация на
подсъдимата. Освен това тази свидетелка не е осъществявала процесуални
действия по разследването, поради което спрямо нея не е съществувала
забраната по чл.118, ал. 2 от НПК да дава показания за подлежащите на
доказване факти по делото. В този смисъл не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка с предоставяне показанията на тази
свидетелка пред първата инстанция и не е налице процесуална пречка същите
да се приемат и ценят при формиране на вътрешното убеждение на съда. По
делото се установява, че полицаи от управление в Бургас са установили и
задържали Е.С., за което била сигнализирана св.С., която се срещнала с нея.
Тя провела разговор с нея, при който подс.С. споделила, че тя е извършила
17
кражбата. В показанията на свидетелката има информация, че в по - ранен
момент нейни колеги са разпознали извършителя на джебчийската кражба и
насочили действията си по откриването му.
По отношение направеното признание от страна на подсъдимата пред
св. С., настоящата инстанция напълно споделя позицията на защита относно
съдебната практика на ЕСПЧ и прилагането на закона в правораздавателната
дейност от българските съдилища. Недопустимо е съдържанието на
показанията на св.С., с които възпроизвежда изразената от подс.С. позиция, че
е автор на кражбата, да бъдат част от доказателствената съвкупност. Това
заявление на подсъдимата няма доказателствена стойност, тъй като същото не
е направено по реда предвиден в НПК и показанията на св. С. в тази им част
имат производен характер, т.е. възпроизвеждат едно самопризнание на
подсъдимата, което тя може да оттегли по всяко време, след като същото не е
закрепено по съответния процесуален ред. То е направено в личен разговор,
като св.С. не е била в никакво процесуално качество към началото на юни
2020 год., още повече на подсъдимата не са били разяснени правата, които
би имала в качеството на обвиняем, изрично посочени в чл. 55 от НПК, или
на свидетел предупредена за обстоятелствата, за които не е длъжна да дава
показания – чл. 121 от НПК. Подсъдимата не е била уведомена и за правото й
на адвокатска защита, за възможността да се консултира с него преди
изслушването й. Освен това свидетелката е била заинтересовано лице за
резултата от разследването, тъй като това е част от нейната служебна дейност,
която е от значение за професионалната оценка. В този смисъл е и цитирана
от защитата практика по делото М. срещу България. Практиката е
еднопосочна – само доказателства, събрани по реда и изискванията на закона,
могат да имат правно значение и оценяни като част от доказателствената
съвкупност. Правилно решаващият съд е заключил, че сведението на л. 111 от
ДП, саморъчно изписано от подс.С., потвърждаващо разказа на св.С., е извън
процесуален способ и няма правна стойност. То може да има значение за
полицията и част от тяхната оперативна дейност, но не и за съда. Ето защо
правилна е преценката, че показанията на св. С. в тази им част не могат да
бъдат кредитирани като част от доказателствената съвкупност.
Правилно съдът е посочил, че тези показания съдържат и друга
информация, по отношение на която имат значение по делото. Обосновано
18
съдът не споделя позицията на защитата, че показанията на св. С. следва
изцяло да се изключат от доказателствена съвкупност поради
обстоятелството, че възпроизвеждат и разказа на подс.С.. В показанията на
св.С. има и друга информация, която настоящата инстанция оценя като правно
значима. В процеса на полицейската си работа – преглеждане на
видеозаписите, разполагането с друга информация, същата е разпознала
извършителя на деянието в лицето на подс.Е.С.. Тя е била осъдена по дело
49/2015 год. на Районен съд - Пловдив за извършена от нея като непълнолетна
джебчийска кражба на 08.08.2014 год. – л. 33 от ДП. Като лице, което
подлежи на задължителна регистрация по ЗМВР и подзаконовите му актове,
св.С. е разполагала с тази информация и в полицейската си дейност
разпознала извършителя на кражбата и я идентифицирала като Е.С.. Органите
на МВР по закон са овластени и задължени да разследват престъпления и в
изпълнение на службата си, св.С. достигнала до този резултат. В цитираната
по- горе експертизата по НОХД№55/21г. на БОС, вещите лица са посочили,
че наличието на маска укриваща лицето, се скрива информация за
категорична идентификация, но деецът може да бъде разпознат от очевидци
или свидетели – л. 13 от заключението. Такъв свидетел е именно св.С..
Двете криминалистически експертизи на ДП, извършени от в.л.П.,
решаващият съд е оценил като недопустими към доказателствената
съвкупност по делото, защото в.л. не е направило никакво разпознаване или
каквото и да е изследване, тъй като водещия разследването му е посочил
извършителя на деянието, съответно това е намерило място в експертизата
му.
Оценъчната експертиза на ДП, изслушана и в с.з. – л. 54 от н.д., е
направила стойностна оценка на отнетата вещ дамски портфейл, по писмени
данни, необходимата справка и описание от пострадалата. Съдът правилно я
ценил като обективна и от значение за правилното решаване на делото.
Правилно и обосновано съдът е заключил, че експертното заключение
на вещи лица от НИК - МВР - София е подробна и дава отговор на
поставените въпроси. Неделима част от нея е ДВД, което е режисиран запис
от предоставените за изследване видеозаписи от камери в търговския обект,
включващ само поведението на пострадалата и подсъдимата. Изваден от
общите записи е и 10 секунден запис на момента на отнемането на вещ от
19
количката на пострадалата. Въз основа на изследователската си дейност,
подробно описана в заключението, те дават заключение за вероятния автор на
кражбата, като пострадалата К. лично се разпознава за записите. Посочени са
множество индивидуални белези, характеризиращи лицето на извършителя и
обосноваващи извода за авторството на деянието. Това са множество белези,
изрично посочени на л. 88 и 89 от н.д.. Въззивна инстанция споделя напълно
извода на решаващия съд, че този резултат от изследването, допускащ
разпознаване от очевидци или свидетели, в съчетание с показанията на св. С.
като резултат от професионалната дейност и изразяваща мнение и на други
нейни колеги, достигнали до същия извод, е напълно достатъчен да се приеме,
че автор на деянията е подс.ЕЛ. Г. СТ..
С основание съдът е отхвърлил възражението на защитата по
експертното заключение на вещите лица от НИК - МВР - София и
претенцията заключението да бъде изключено от доказателствената
съвкупност, поради приетото от експертите относно назалната линия на носа.
Експертите както в заключението си, така и при разпита им пред съда – л. 106,
гърба, абзац 2, л. 107 абзац 4, от н.д., подробно обясняват смисъла на това
понятие и значението му за лицевото разпознаване. Това е един от многото
белези, които индивидуализират лицето на дееца и е част от общото им
заключение за автора на деянието.
Защитата е изразила съмнение по отношение на заключението и
относно ползваната скала. Вещите лица на л. 106 гърба, абзац 4, от н.д., дават
подробни разяснения за скалата, ползвана за достигане и обективиране на
извода им относно автора на деянието. Тя е степенувана – възможно,
вероятно, най - вероятно и категорично да. Това е практика на Европейските
криминалистически институти, която е достъпна за запознаване. При първо
ниво от скалата, като най - ниско ниво на разпознаваемост, е достатъчно
установяването на едно съвпадение по обща форма и охраненост на лицето и
по минимални съвпадения по видимите признаци. В изследователската си
дейност вещите лица са успели да извлекат частен признак и са установили
съвпадение в съвкупност от общи признаци, на което се базира и
достигнатият извод. За някои от признаците установили и уникалност.
Изброените признаци се срещат и в други хора – овал на лицето, форма на
носа, вежди и т.н., но наличието на всички тези признаци в едно лице го
правят уникално. Разпознаването е в степен на вероятност, защото се позовава
20
на признаци на лицето, за разлика от дактилоскопното разпознаване, което
идентификационно.
Правилно съдът е приел посочените възражения за неоснователни.
Вещите лица в писменото си становище, както и пред съда са защитили
установените характеризиращи признаци по лицето на кадрите, заснети от
видеокамерите на търговския обект и АТМ в сравнение с данните от
документите за самоличност. Дали са отговор за избора на кадрите от
видеозаписите, послужили в сравнителния им анализ, при което единствен
критерий е качеството. Съдът правилно е оценил заключението на вещите
лица като обективно и достоверно, поради което обосновано го е приобщил
към доказателствената съвкупност.
Предвид горните съображения изложената фактическа обстановка
правилно е приета за установена по несъмнен начин въз основа на дадените
от подсъдимата обяснения, показанията на цитираните свидетели,
заключенията на назначените и изготвени по делото експертизи, както и
останалите писмени доказателства, събрани по предвидения в НПК ред и
приложени към делото.
Настоящата инстанция споделя заключението на решаващия съд, че
посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Всички тези
доказателства са събрани чрез съответните процесуални способи и по реда,
предвиден в НПК. Показанията на свидетелите С., С. и К., съпоставени с
обективните данни и резултати от видеозаписите и в съответствие с мненията
на вещите лица в експертните заключения, разкриват всички елементи на
престъпното поведение на подсъдимата и отнемане на вещи от владението на
постр.К.. От тях без съмнение се установява авторството на подсъдимата в
извършване на деянията, предмет на обвинението.
Съдът е анализирал обясненията на подсъдимата съобразявайки
двояката им функция – на доказателствено средство, като всички останали
доказателства и като средство за защита. В обясненията си пред съда на
28.10.2021 год. подсъдимата е посочила, че в деня на деянието 19 май 2020
год. била в гр. Русе в дома на баба си – л. 109 от н.д.. През призмата на
правната природа на обясненията като средство за защита и източник на
доказателства, решаващият съд правилно е оценил тази фактология като
21
невярна. Обосновано съдът е приел тази позиция на подсъдимата като
защитна, която се проектира през целия процес, от реализиране на правото й
да не дава обяснения на досъдебното производство, до желанието й да даде
обяснения в последния момент. Правилна е преценката на съда, че това са
нейни гарантирани от закона права и на тази основа е недопустимо да се
правят каквито и да е изводи във вреда на подс.С.. Тези нейни твърдения се
подкрепят единствено от показанията на разпитаните пред въззивната
инстанция свидетелки - нейни свекърва и баба по майчина линия. Настоящата
инстанция намира, че не следва да се кредитират с доверие техните показания,
тъй като същите са близки родственици на подсъдимата, и като такива са
заинтересовани от изхода на делото, поради което обслужват защитната
версия на подсъдимата, че на инкриминираната дата тя не се е намирала в гр.
Бургас. Свидетелката Г. И. в стремежа си да потвърди алибито на
подсъдимата демонстрира избирателна памет, като посочва трите
инкриминарни дати по обвинението на подс.С., когато според нея
подсъдимата е отишла при баба си Д. в Русе с двете деца. Същевременно не
си спомня адреса на квартирата, в която са живеели сина й и подсъдимата с
децата.
Заинтересовани са и показанията на св. Д. Т. - баба на подсъдимата,
която се стреми да създаде алиби на внучката си. Видно от приложения по
делото акт за раждане на четвъртото дете на подсъдимата, същото се казва М.,
а св. Т. го нарече С.. Същата свидетелка се затрудни да каже, с кои деца е била
подсъдимата в дома й на инкриминираните три дати, периода 18-20.05.2020г..
Свидетелката не може да си спомни, кога е била оперирана дъщеря й, но
избирателно си спомня, на кои дати я посетила внучка й с преспиване. Ето
защо настоящата инстанция намира, че показанията на тази свидетелка са
предубедени и заинтересовани, поради което не следва да се кредитират с
доверие. Въззивната инстанция намира, че показанията и на двете свидетелки
са предубедени, тъй като и двете са заинтелесовани от изхода на делот. И
двете свидетелки не назовават други дати, когато подсъдимата и бащата на
децата й са се разделяли / а това се е случвало често според св. И./ и тя с
децата е напускала квартирата им, а спомените им се ограничават единствено
до процесните три дати. На последно място показанията на тези две
свидетелки са изолирани от останалия доказателствен материал – показанията
на св. С. и се опровергават от заключението на последната видеотехническа
22
експертиза, установяващи безспорно посещението на подсъдимата в
търговския обект и АТМ в инкриминирания период от време в гр. Бургас.
Предвид горното изложената фактическа обстановка решаващият съд
обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат
на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени
в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Първата инстанция е изяснила правилно фактите по делото имащи
значение за изясняване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, изяснена по безспорен
начин на базата на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, решаващият съд законосъобразно и обосновано е приел, че
подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Правилна е преценката, че от обективна страна е налице деяние
извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от
владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в
това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента
на деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя
фактическа власт върху нея. Престъпният резултат е именно промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие
на деянието. В момента, когато тя настъпи, престъплението е довършено. В
настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимата е установил своя
фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението кражба.
Правилна е преценката на решаващия съд, че до приключване на
съдебното следствие в първа инстанция, отнетите от постр.К. вещи са ѝ
възстановени според оценката на вещо лице, поради което законосъобразно е
преквалифицирал деянието по чл. 197, т.1 от НК. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подсъдимата чрез отнемане на движими
вещи от фактическа власт на постр.К. без нейно знание и съгласие с намерени
противозаконно да ги присвои. С последващите си действия подс.С. е
демонстрирала намерението си към отнетите вещи да ги владее и се
разпорежда с тях.
23
От заключението на назначената и изготвена на досъдебното
производство оценъчна експертиза, и показанията на пострадалата К.,
безспорно е установен предметът на престъплението – портмоне на стойност
19 лева и съдържащата се в него сума от 25 лв., общата стойност на предмета
на престъплението възлиза на 44 лева.
Правилно съдът е заключил, че действията и поведението на
подсъдимата, извлечени от съдържанието на видеозаписите, сочат на пряк
умисъл за извършване на престъплението кражба. Още с влизането си в
търговския обект подсъдимата се е насочила към пострадалата, като в един
продължителен период от време се е придвижвала в непосредствена близост
до нея между щандовете със стока. Възползвала се е от подходящия момент,
когато пострадалата е държала с една ръка пазарската количка, като е
мислила, че по този начин осъществява контрол над вещите си, но
вниманието е било насочено към стоките на щанда и на практика вещите й
са били без надзор. Правилна е преценката на съда, че действията на подс.С.
са били прецизни и целенасочени. Същата е поставила шапката, която преди
това взела от щанд в магазина, върху чантата на постр.К. и взела портмонето
ѝ. Чрез използването на шапката подсъдимата прикрила отнемането на вещта.
Тези й действия са осъществени за по- малко от 10 секунди, време фиксирано
във видеозаписа на търговския обект. Начинът на действие от страна на
подсъдимата разкрива и прекия умисъл за извършване на това престъпление.
По отношение на това обвинение неоснователна е претенцията за
преквалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.197,
т.2, вр. чл.194, ал.3 от НК. В казуса деянието не може да се характеризира
като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като вредните
последици нито липсват, нито са незначителни. Вярно е, че стойността на
отнетата вещ и пари е в размер на 44 лв., но при осъществяването на деянието
подсъдимата не е знаела каква сума има в портмонето, освен това в същото се
е намирала банкова карта, която подсъдимата непосредствено след това е
използвала и е изтеглила сума в размер на 550лв. Предвид данните за високата
степен на обществена опасност на личността на подсъдимата и деянието
предвид начина на извършване на деянието – наблюдение на пострадалата,
подготовка – вземане на шапка с широка периферия, която използва при
отнемането на вещта, използване на благоприятен момент – разсеяност на
пострадалата и неупражняване на непрекъснат контрол върху вещите й в
24
пазарната количка, препятстват преквалификацията на деянието по чл.197, т.2
от НК.
По отношение на деянието по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, от
справка на банката издала платежния инструмент и оператор на банковите
операции при ползването му, е видно че са извършени няколко операции чрез
посочения АТМ – л. 65-66 от ДП. Обвинението е повдигнато само за
резултатните транзакции, но не и за неуспешните, които са три. Процесните
транзакции са извършени от подс.С. в кратък период от време от 15.59ч. до
16.30 ч. на 19 май 2020 год. в гр. Бургас, съответно изтеглени са сумите от 50
лева, 400 лева и 100 лева, общо сумата от 550 лева. От тях по заем от банката
на постр.К. били преведени 500 лева, а сумата от 50 лв. се намирала по
сметката. Правилно съдът е заключил, че действията на подсъдимата са
целенасочени. След като е изтеглила успешно първите две суми, тя е
проверила наличността по сметката и реализирала последното теглене на
пари. Обосновано и законосъобразно съдът е заключил, че деянието на
подс.С. съставлява престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. За да
е осъществено престъпление по чл. 249, ал.1 от НК трябва да е налице
използване на платежен инструмент или данни от него без съгласието на
титуляра. В конкретния случай предметът на престъплението е истинският
платежен инструмент, който е редовно издаден, намира се у дееца и той го
„използва“, като си „служи “ с него, но това става без съгласието на титуляра.
В казуса е безспорно установено, че подсъдимата е използвала истински
платежен инструмент - банкова карта издадена от Уникредит Булбанк, без
съгласието на титуляра - постр. К., като в непродължителен период от време
на три пъти от АТМ в к-с „Славейков“, бл.46, филиал на Уникредит Булбанк,
описан по- горе, са изтеглени сумите от 50 лева, 400 лева и 100 лева, общо
сумата от 550 лв.
Дебитната карта, съгласно чл. 93, т. 24 от НК съставлява платежен
инструмент или средство, позволяващо чрез използването на АТМ
устройство и въведен ПИН код, прехвърлянето на пари и получаването им в
брой, което в случая е използвано без съгласието на титуляра.
Правилно съдът е приел, че в казуса е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като подс. С. е извършила
общо три деяния, които осъществяват поотделно едно и също престъпление -
25
на 19.05.2020 г., през непродължителен период от време – от 15.59 часа до
16.03 часа, при една и съща обстановка и място в гр. Бургас, при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна
страна продължение на предшестващите. Отделните актове на теглене на
суми от АТМ изпълват изискванията на чл. 26, ал.1 НК и от обективна и
субективна страна осъществяват състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради
което съставляват продължавано престъпление по смисъла на закона.
По отношение размера, начина на изтегляне на сумите от сметката,
времето и мястото, АТМ устройството, от което е извършено, съдът правилно
е кредитирал в пълнота показанията на свидетелите и извлечението по
сметката приложено по делото за извършените транзакции.
Налице е и другият елемент от фактическия състав, а именно,
осъществените деяния не съставляват по-тежко престъпление.
Правилно съдът е заключил, че от субективна страна подсъдимата е
извършила престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК виновно,
при форма на вина - пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че платежният
инструмент не й принадлежи и го ползва без съгласие на титуляра.
Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на деянието и
противоправността на действията си по теглене на суми от банкова сметка на
трето лице, без негово знание и съгласие, чрез използване на банковата му
карта, която е придобила неправомерно, чрез кражба. Съзнавала е
общественоопасните последици, но въпреки това е искала настъпването им с
цел да се облагодетелства по неправомерен начин. Подсъдимата е използвала
невниманието на пострадалата, която забравила изписания на лист ПИН код в
портмонето, в което е имало и втора банкова карта, но без налични пари,
както и нейната разсеяност по време на пазаруването, довело до
неосъществяване на непрекъснат контрол върху дамската й чанта.
Правилна е преценката, че от субективна страна деянията са
осъществени при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК. Подсъдимата С. е съзнавала, че противозаконно отнема чужди движими
вещи от владението на постр.К. и без нейното съгласие с намерението
26
противозаконно да ги присвои, както и че по късно същия ден използвала
платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ без
съгласието на титуляра постр.Людмила К. и деянието не съставлява по тежко
престъпление. Съзнавала е общественоопасния характер на деянията,
предвиждала е общественоопасните последици, но е искала тяхното
настъпване.
При определяне вида и размера на наказанията съдът е съобразил
предвиденото в съответната разпоредба на НК като вид и размер наказание за
отделните престъпления, императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки
се от степента на обществена опасност на отделните деяния и личността на
дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е
предвид подбудите мотивирали подсъдимата да извърши престъпленията,
преценил е и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно е спазил изискванията визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
За престъплението по чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години, а за деянието по
чл. 249, ал.1 НК наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба
до двойния размер на получената сума.
Решаващият съд правилно е взел предвид, относително високата
степен на обществена опасност на деянията, предвид вида на нарушените
обществени отношения и начина на осъществяване на изпълнителните
деяния, броят на извършените транзакции, размера на изтеглената сума,
стойността на отнетите вещи.
За осъществяване на престъплението по чл.249, ал. 1 от НК
подсъдимата е използвала платежен инструмент, за който й е било известно,
че е придобит неправомерно и тегленето на сумите е станало без съгласието
на титуляра. Законосъобразно съдът е отчел и сравнително високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимата предвид предходните й
осъждания, сочещи на изградени трайни престъпни навици.
Видно от данните по делото подс.С. е била осъдена с присъда по НОХД
49/2015 год. на Районен съд - Пловдив за същото такова деяние по чл. 197, т.1,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63 от НК, на 6 месеца пробация. Наказанието е
изпълнено на 05.12.2015 год. Следващото осъждане е по НОХД 1970/2020 год.
27
– споразумение на РС – Русе от 09.02.2021г., на 10 месеца ЛОС за деяние по
чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал.1 НК извършено на 01.04.2020г.. Изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години. Посоченото престъпление е
извършено само месец и половина преди извършване на престъпленията
предмет на настоящото дело.
По делото са приложени и удостоверения от различни държави на ЕС,
в които подс.С. е била осъждана. През 2013 год. е била осъдена в Кралство
Нидерландия с три отделни съдебни акта за деяния на 29.01.2013г.;
29.03.2013г.; и на 25.01.2013 год., като непълнолетна. Съответно е осъдена на
12.03.2013 год. и е наложено наказание 7 дни лишаване от свобода, като
присъдата е влязла в сила на 25.07.2013 год. За второто деяние е осъдена на
19.03.2013 год. на 14 дни ЛОС и присъдата влязла в сила на 13.04.2013 год..
Осъдена е на 30.08.2013 год. на 7 дни ЛОС с влязла в сила присъда на
17.10.2013 год..
Във Франция е осъдена на 5 месеца лишаване от свобода за деяние
извършено на 27.01.2015 год. с присъда от 28.01.2015 год. на 5 месеца ЛОС,
влязла в сила на 08.02.2015 год.
В Обединеното Кралство Великобритания е осъдена както следва: За
деяние от 14.02.2016 год. с присъда от 01.04.2016 год., в сила от същата дата,
на 182 дни ЛОС и 85 британски лири глоба. Същото по вид и размер
наказание й е наложено и за деяние, извършено на 13.02.2016 год. с присъда
от 01.04.2016 год., влязла в сила на тази дата. За деяние извършено на
29.02.2016 год. е осъдена на 84 дни ЛОС и глоба 80 британски лири с присъда
от 08.03.2016 год.
През 2016 година е осъдена и в Кралство Испания. За деяние на
09.06.2016 год. е осъдена на наказание 29 дни по 6 евро с присъда от
09.08.2016 год., влязла в сила на 20.10.2016 год. За деяние от 16.06.2016 год. е
осъдена на 20 дни по 6 евро с присъда от 19.08.2016 год., влязла в сила на
14.11.2016 год.
Подсъдимата С. е осъдена и в Република Италия. За деяние от
28.11.2017 год. е осъдена на 4 месеца лишаване от свобода и 100 евро глоба с
присъда, постановена на 15.04.2019 год., влязла в сила на 09.09.2019г..
Налице са данни, че подс.С. е била осъдена и в Австрия. За деяние от
15.05.2019 год. е осъдена на 20 месеца лишаване от свобода. Присъдата е
28
постановена на 24.06.2019 год. и влязла в сила същия ден.
Подсъдимата С. е родена на ... год. и на същата дата 2015 година е
навършила 18 години. Освен деянията в Нидерландия и Франция, останалите
е извършила като пълнолетна. Видно от изложеното, всички осъждания са за
кражби.
По делото не са налице данни подс. С. да е изтърпявала наказание
лишаване от свобода ефективно, освен заявеното от нея, че е била в затвор 4-5
месеца в Австрия.
Правилна е преценката, че с оглед редакцията на чл. 8, ал.1 от НК тези
осъждания следва да се вземат пред вид и по настоящото наказателно
производство. В подкрепа на този извод е и Рамково Решение №208/675 на
Съвета на Европа, съгласно което българският съд следва да взема предвид
влезлите в сила присъди постановени от други държави членки на ЕС за
деяния, които представляват престъпления и по българския НК. Тези
разпоредби следва да се съобразят и при преценката дали е приложима в
случая разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Дали е налице по - тежка квалификация - повторност по чл. 28 от НК
или опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК правилно не е обсъждано от
решаващия съд, доколкото липсва такова обвинение против подс.С.. Предвид
изложеното съдът обосновано е приел, че тези присъди в други държави
следва да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства при
индивидуализиране на наказанията. Те сочат на един продължителен период
от време, през който независимо от санкционирането й в различни държави,
подсъдимата е продължила да извършва кражби. Свидетелство за това е и
последната присъда на РС - Русе. Деянието по нея е извършено на 01.04.2020
год., месец и половина преди настоящото деяние от 19.05.2020 год. в гр.
Бургас, отново джебчийска кражба. Тази присъда макар да не е взета под
внимание като отегчаващо вината обстоятелство, свидетелства за
установените трайни престъпни нагласи у подсъдимата.
Предвид данните за предишните осъждания на подсъдимита, липсата
на доказателства и основания същата да е реабилитирана по съдебен ред,
настоящата инстанция намира, че възражението на защитата за настъпила
реабилитация по отношение на подс. С. е неоснователно.
При определяне на наказанията съдът правилно е съобразил
29
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
сравнително младата възраст на подсъдимата, независимо че тя е извършила
деянията няколко години след настъпване на пълнолетие - на 23 години, както
и, че същата е майка на четири малолетни деца, за които полага грижи.
Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, очертаващи
несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в особената норма
наказание, поради което не са налице основания за приложение на чл. 55 от
НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се посочат
миналите осъждания на подсъдимата, трайността на престъпния умисъл.
Същата е осъждана за други такива деяния, като наложените й досега санкции
не са оказали своя поправителен и превъзпитателен ефект. Същата не е
променила отношението си към чуждата собственост и не е изградила
уважение към правовия ред.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя извода на
решаващия съд, че наказанията за двете деяния следва да се
индивидуализират към предвидения в закона минимум.
При това за деянието по чл. 197, т.1 от НК съдът правилно е наложил
наказание една година лишаване от свобода, а по второто обвинение по
чл.249, ал.1 от НК минимума от две години лишаване от свобода, като
правилно е наложил и кумулативното наказание глоба в размер на 1100 лв.,
което представлява двойният размер на получената сума чрез неправомерно
използване на платежното средство, като това наказание се явява
законосъобразно и справедливо по размер.
Правилна е преценката, че минимумът на наказанието лишаване от
свобода по второто обвинение е достатъчно висок, гарантиращ коригиране на
поведението на подсъдимата в бъдеще.
Съдът правилно е съобразил обстоятелството, че престъпленията,
предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от
подсъдимата преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях,
поради което на основание чл. 23, ал.1 от НК, е определил едно общо
30
наказание до размера на по – тежкото, а именно две години лишаване от
свобода.
Правилна е преценката, че така определеното за изтърпяване общо
най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от две години е
достатъчно да осъществи своето поправително и превъзпитателно
въздействие, поради което за нуждите на генералната и лична превенция не е
необходимо да се увеличава същото на основание чл. 24 от НК.
Правилно и законосъобразно съдът е е присъединил и наказанието
глоба в размер на 1100 лв..
Обосновано съдът е приел, че определеното общо наказание следва да
се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК - предвид предходните
осъждания на подсъдимата на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не са налице
фактически и правни основания за прилагането на чл. 66, ал.1 от НК. Предвид
предходните осъждания на подсъдимата, съдът правилно е преценил, че
ефективното изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от
свобода ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата и
ще въдейства предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
Настоящата инстанция намира, че така отмерено по вид и размер
наказанието се явява съответно на извършените деяния и на личността на
подсъдимата. Същото е достатъчно да мотивира подсъдимата да се поправи,
превъзпита, да преосмисли отношението си към правните норми и да
коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Съдът правилно е отчел, че така определен размера на наказанието
глоба в съвкупност с минимално определения размер на наказанието
лишаване от свобода, в пълнота отговаря на целите, посочени в чл. 36 от НК.
От нейното поведение в процеса на изпълнение на наказанието зависи
този срок да бъде по малък от определения, за което законът дава възможност
за УПО.
Предвид признаването на подсъдимата за виновна, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът правилно я е осъдил да заплати направените по
31
делото разноски на досъдебното производство в полза и по сметка на ОД на
МВР – Бургас, а в съдебния процес - по сметка на съда.
Въззивната инстанция намира, че така наложените наказания-
лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер на 1 100 лева,
ще изиграят както възпитателно по отношение на подсъдимата, така и
възпиращо въздействие по отношение на останалите членове на обществото.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати
съществени процесуални нарушения.
Правилна и законосъобразна е присъдата досежно присъдените в
тежест на подсъдимата разноски по делото.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че
присъдата на Бургаския окръжен съд следва да се потвърди изцяло, като
законосъобразна, обоснована и справедлива.
Водим от горното и на основание чл. 338, вр. с чл.334, т.6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №134/28.10.2021 год. постановена по
НОХД № 55/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32