№ 1934
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100501970 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Подадена е молба от “С.” ЕАД с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от
ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 21.10.2021г. по
гр.д. № 17506/2021г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното
производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил
връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на
21.10.2021г., в което е постановено оспорваното съдебно решение. По същите
съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в
нарушение на правилата за връчване, а за постановеното решение узнал на
29.11.2021г., на която дата П.Х. /ищец по делото/ се явил в канцеларията на
дружеството и поискал да бъде възстановен на работа въз основа на влязлото
в сила първоинстанционно решение. Поддържа, че нито едно съобщение
и/или призовка по делото не е било връчено на дружеството по предвидения в
ГПК ред. Освен това част от призовките били адресирани до дружеството, но
като адресат било вписано предишното фирмено наименование - “Ч.И.” АД.
1
Релевират се доводи, че призоваването на страните може да се извърши по
телефон или чрез електронна поща, данни за която са били надлежно вписани
по партидата на дружеството в Търговския регистър. Счита, че е имало още
законови възможности за връчване на призовки и съдебни книжа до
ответното дружество, но съдът не ги е използвал. На следващо място, развити
са съображения, че дружеството е общинско такова и 100 % от капитала е
собственост на СОС. Столична община води публичен регистър на всички
общински дружества, което дава възможност да бъдат установени контактите
на дружествата. По тези съображения е направено искане за отмяна на
постановеното неприсъствено решение и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Ответникът по молбата – П.И.Х. изразява становище за
неоснователност на същата. Поддържа, че първоинстанционният съд е
предприел действия по призоваване на ищцовото дружество в съответствие с
изискванията на ГПК и конкретно на приложената фикция по чл. 50, ал. 2 от
ГПК. Излага, че адресът на управление на дружеството, вписан в Търговския
регистър, е този, на който са изпращани всички съобщения и призовки.
Счита, че вписаните обстоятелства относно действията по призоваване,
отразени във върнатия отрязък от съобщение, съдържат достатъчно данни за
формирането на обоснован извод за наличие на предпоставки за приложение
на последиците, уредени в нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Установява се, че в проведеното на 21.10.2021г. съдебно заседание по
гр.д. 17506/2021г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, съдът е постановил
неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като е уважил
предявените от П.И.Х. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
Адресът за призоваване на ответното дружество, посочен в исковата
молба е гр. София, ул. “*******. Преписът от исковата молба е изпратен на
същия адрес, като съобщението е върнато по делото в цялост, с отбелязване
от длъжностното лице по призоваване, че е посетил посочения адрес на
29.07.2021г., но не е открил никакви индикации за търсената фирма.
2
Посочено е още, че тази фирма е приемник на “Ч.И.”, която се е преместила
преди около 1 една година от адреса. Длъжностното лице по призоваване е
залепило на 29.07.2021г. уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на
входната врата и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия.
Първоинстанционният съд е извършил служебна справка по партидата на
дружеството в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел и като е установил, че вписаният адрес на управление
съвпада с адреса, на който е изпратено съобщение до ответното дружество, е
приел, че съобщението е редовно връчено при условията на чл. 50, ал. 2 от
ГПК. Друго съобщение да ответника не е изпращано. Приложените
невръчени и върнати в цялост съобщения, адресирани до “Ч.И.” ЕАД, не
следва да се обсъждат, тъй като промяната във фирменото наименование на
ответното дружество от “Ч.И.” ЕАД на “С.” ЕАД е извършено на 02.02.2021г.,
т.е. преди датата на подаване на исковата молба.
Първоинстанционният съд е разпоредил призовката до ответното
дружество за насроченото съдебно заседание на 21.10.2021г. да се оформи
съгласно изискванията на чл. 50, ал. 2 от ГПК – призовка не е изпращана, а е
приложена по делото като редовно връчена.
Постановеното по делото неприсъствено решение не е било връчено на
ответното дружество. Съобщението, ведно с препис от решението, не е било
изпратено на известния по делото адрес, а същото е било изготвено и
приложено в цялост по делото като редовно връчено при условията на чл. 50,
ал. 2 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение,
а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния
процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9
и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване
на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на
3
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са
изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се
в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да
се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от
процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от
ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът
– от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на
връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила
за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за
началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по
чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До
редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако
страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има
категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен
момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за
допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на
узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната
на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В
тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ течението на срока е
обусловено императивно от действителното връчване на решението на
страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на
неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението”
/определение № 550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.
В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено
решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се
приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от
4
ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и
основателна по следните съображения:
С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че
молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК –
ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за
съдебното заседание.
Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице –
търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са
уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и
юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в
канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1
от ГПК мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър
адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.
50, ал. 2 ГПК/.
В настоящия случай се установи, че преписът от исковата молба е
изпратен на адрес, който съвпада с вписания адрес на управление на
дружеството по партидата на същото, водена в Търговския регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Този адрес на управление
е вписан още на 11.04.2019г. и не е променян до 08.07.2022г., на която дата е
вписан нов, различен адрес, което се установява въз основа на извършената от
въззивния съд служебна проверка. Изпратеното от СРС съобщение с препис
от исковата молба не е било връчено, а е върнато в цялост с отбелязване от
длъжностното лице по призоваване, че е посетило адреса на 29.07.2021г. и не
е установило никакви индикации за търсената фирма, както и че фирмата е
приемник на “Ч.И.”, която се е преместила от адреса преди около 1 година.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно
предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от
ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е
указал да извърши, намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС,
IV ГО, по гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО
по гр. д. № 2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО,
определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д. № 1439/2018г. на ВКС и др.,
5
е прието, че когато връчителят посещава адреса на търговското дружество
той следва да установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ,
а aко не намери такива да положи усилия да събере сведения познат ли е на
това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови
представители или служители на това място и по възможност кога, като
събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен
констатиците, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.
В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО
и решение № 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е
прието, че за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то
търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да
впише новия си адрес. За да се удостоверени обстоятелството, че търговецът е
напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има
табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават
служителите му или други негови представители; да събере сведения от
съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този
адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в
съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали
търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма
представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за
това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения,
обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.
Следователно, за да се приложи фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК е
необходимо да се установи, че търговецът е напуснал регистрирания адрес на
управление, без в съответния регистър да е вписан новият адрес. Когато
връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата
на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно
или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава
търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не
намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения,
познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому
юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни
представители или работници и служители на посочения адрес и, по
възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си,
6
той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения.
Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети
работници и служители, или фирмени знаци, табели и други означения на
търговеца, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава
връчването на съобщението.
В случая връчителят е посочил единствено, че липсват индикации за
фирмата и че същата се е преместила от адреса преди около 1 година. Следва
да се има предвид, че “липсата на индикации за фирмата”, разбирана като
липса на табела или фирмен знак, дори и да се приеме, че такъв не е
съществувал към момента на връчванията, не може да обоснове извод за това,
че дружеството не се намира на адреса. В случая направеното от
длъжностното лице отбелязване не е достатъчно, за да се счете, че търговецът
е променил адреса си, без да изпълни задължението си за вписване на това
обстоятелство. Длъжностното лице не е отразило в разписката за връчване
източника на вписаните сведения, че дружеството е напуснало адреса, нито
начина, по който е събрана тази информация, което опорочава връчването на
съобщението.
След като не е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща
доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението,
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, дружеството не
се е намирало на отразения в регистъра адрес, то неправилно съдът е
приложил фикцията за редовност на призоваването съгласно разпоредба
на чл. 50, ал. 2 ГПК. Извършеното връчване на съобщението при условията на
чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК не санира така констатираното
процесуално нарушение. Според трайно установената практика на ВКС
прилагането на начина на връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК е допустимо само при
наличието на определените от закона предпоставки - по изричното
разпореждане на цитираната норма връчването чрез залепване се прилага
само по отношение на адресати-търговци и юридически лица, когато
връчителят не намери достъп до канцеларията им или когато не намери лице,
съгласно да получи съобщението. Доколкото в случая адресатът на
връчването е търговско дружество предпоставките за връчване чрез залепване
на уведомление не са общите предпоставки по чл. 47 ГПК, а тези, посочени в
специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до
канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да
7
получи съобщението. В случая длъжностното лице по призоваване не е
удостоверило наличието на така посочените предпоставки. Напротив,
посочило е, че на адреса липсват индикации за търсената фирма. Независимо
от това е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, което при
наличните отбелязвания за установените обстоятелства при връчването на
съобщението се явява неправилно.
По тези съображения се налага извод, че връчването на препис от
исковата молба, както и на призовката за съдебното заседание, е осъществено
в нарушение на правилата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Така констатираните
обстоятелства се явяват основание за отмяна на постановеното неприсъствено
решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По тези съображения и предвид установеното нарушаване на правото на
защита на ответното дружество в образуваното срещу него исково
производство и лишаването от възможността му да участва в него, молбата с
правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателна. Оспореното
неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за
разглеждане на повдигнатия материалноправен спор от друг съдебен състав.
В константната практика ВКС (определение № 33/10.02.2012 г. по т. д.
№ 76/2012 г., ІІ т. о., определение № 72/11.03.2014 г. по т. д. № 594/2014 г., ІІ
т. о., определение № 81/18.03.2014 г. по т. д. № 822/2014 г., ІІ т. о.,
определение № 274/29.11.2011 г. по т. д. № 1155/2011 г., ІІ т. о., определение
№ 146/03.05.2016 г. по гр. д. № 1664/2011 г., ІІІ г. о., определение №
236/02.12.2020г. по т.д. № 2155/2020г., ІІ т. о. и др.) се застъпва становището,
че решението на въззивния съд, постановено в производство по чл. 240, ал. 1
ГПК по молба за отмяна на неприсъствено решение, не подлежи на
касационно обжалване, което становище се споделя изцяло и от настоящия
състав. Постановеното в производството по чл. 240 от ГПК решение няма
характер на въззивно решение по смисъла на чл. 270-272 ГПК, независимо, че
отменително производството по чл. 240 ГПК се развива пред въззивния съд.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК не е стадий от исковия процес и има
различен от въззивното производство предмет, доколкото в него решаващият
съд не проверява законосъобразността на постановения от първостепенния
съд влязъл в сила неприсъствен съдебен акт, а се произнася по
съществуването на изрично и лимитивно посочени от законодателя
8
отменителни основания, различни от основанията за въззивно обжалване. С
решението си по чл. 240, ал. 1 ГПК въззивният съд действа в рамките на
възложени му от процесуалния закон специфични правомощия за
извънинстанционен контрол на постановено от първоинстанционния съд
неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК е необжалваемо, а
не разрешава материалноправния спор между страните. Ето защо с оглед
характера и предмета на настоящото производство същото не попада в
обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК неприсъствено
решение от 21.10.2021г. по гр.д. № 17506/2021г., постановено по реда на чл.
239, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, от Софийски районен съд, ГО, 76 състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от
друг състав, като разглеждането започне от етапа – изпращане на препис от
исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок /чл. 131 от ГПК/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9