О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното ч.т.дело
№732/2020г., за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е по реда на чл.274 вр.чл.118
от ГПК.
Предмет
на настоящото производство е частна жалба на Д.А.К., ЕГН **********,***, с
посочен настоящ адрес ***, срещу разпореждане №9275/05.03.2020г. по ч.гр.дело
№20813/2019г. на XII състав на ВРС, с
което съдът е оставил без уважение възражението на ответника за неподсъдност на
делото на ВРС от 28.02.2020г.
С
жалбата се излага, че постановеното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че в правомощията на съда в заповедното
производство и обусловеното от него исково производство по чл.422 ГПК е
служебно да извърши справка за навременното предявяване на иска спрямо връчване
на заповедта от ЧСИ както и да следи служебно за подсъдността по чл.113 ГПК с
оглед качеството на длъжника на потребител. Считат, че ЧСИ Ивета Ернандес
незаконосъобразно е връчила съобщенията за издадената заповед на длъжника, в
отклонение от чл.418, ал.5 вр.чл.47 ГПК. Твърди се, че поради това длъжникът
счита за опорочено извършеното заповедно производство по ч.гр.дело №896/2019г.
на 14 състав на РС-Добрич както и образуваното от 10.05.2019г. изпълнително
производство пред ЧСИ Ив.Ернандес, за които процесуалния действия твърди, че не
е уведомен. Твърди се, че в кориците на ч.гр.дело №20813/2019г. на 12 състав на
ВРС са приобщени неотносими документи към подсъдността по в.гр.дело №896/2019г.
на ОС-Добрич със страни, различни от тези по настоящото ч.грдело №20813/2019г.
По делото били приложени /макар с твърдения за неправилно приобщаване/ гр.дело
№896/2019г. на РС-Добрич и ч.гр.дело №2131/2019г. на 9 състав на ВРС. Поради
това се твърди, че съдът неправилно е приел, че отнапред е установена
подсъдност на спора на РС-Добрич като указал на заявителя да предяви иска по
чл.422 ГПК пред този съд. Претендира се съдът да прекрати образуваното
ч.гр.дело №20813/2019г. на РС-Варна и да го изпрати на компетентния съд
РС-Добрич.
В
жалбата е направено и допълнително особено искане за обезпечение като до
произнасяне относно подсъдността, производството по изп.дело №709/2019г. на ЧСИ
Ив.Ернандес да бъде спряно ведно с вдигане на запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С
допълнителна молба към частната жалба, постъпила на 27.03.2020г.,
жалбоподателят К. излага, че към жалбата се е приложил доказателство за
заплатена държавна такса от 15.00 лева както, че предвид забавянето на процеса
поддържа искането си за спиране на изпълнителното производство до разрешаване
на спора относно подсъдността на иска по чл.422 ГПК.
Въз
основа на последната молба, РС с разпореждане от 01.04.2020г. е отменил
разпореждане, с което задължава страната да внесе авансово държавна такса по ЧЖ
срещу разпореждането от 05.03.2020г.
С
определение на въззивния съд №988/10.04.2020г., постановено по образуваното по
ЧЖ ч.т.дело №462/2020г., съдът е прекратил производството и върнал на
първостепенния съд за постановяване на акт по исканото спиране на изпълнението
съгласно чл.420 ГПК. Въз основа на теди указания РС-Варна се е произнесъл с
допълнително определение за оставане без уважение на исканото спиране на
изп.дело №709/2019г. на ЧСИ Ернандес, което определение е предмет на обжалване
по друго производство – по ч.т.дело №734/2020г. на ВОС, ТО.
По първоначалната
жалба вх.№22610/19.03.2020г. срещу разпореждане относно подсъдността, след
изпълнение от заповедния съд на дадените от ВОС указания, делото е върнато и
образувано като ч.т.дело №732/2020г. на ВОС, ТО.
По
редовността на жалба съдът намира, че същата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване акт на РС – разпореждане по чл.118 ГПК от 05.03.2020г. по
ч.гр.дело №20813/2019г. на РС-Варна. Жалбата е подадена в преклузивния срок
видно от връчено съобщение за разпореждане на съда, на 11.03.2020г. Видно от
приложената товарителница на Еконт, пратката е изпратена чрез куриер на
18.03.2020г. Независимо от това съдът намира, че с оглед обявеното в страната
извънредно положение след 13.03.2020г., постъпилата ЧЖ следва да се счита
своевременно упражнена. Производството по същата е допустимо.
По
същество на жалбата: Жалбата е насочена срещу разпореждане на ВРС по гр.дело №20813/2019г.,
12 състав, с което е отказано уважаване на отвод за местна неподсъдност на
спора по чл.422 ГПК, упражнен от длъжника Д.К. с възражение съгласно чл.113 ГПК.
За да се
произнесе настоящият състав съобрази, че производството пред ВРС е образувано
по искова молба на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, срещу Д.А.К.,
ЕГН **********,***, за установяване вземане на банката, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №896/2019г. на РС-Добрич, 14 състав.
Правната квалификация на иска е по чл.422 ГПК. Към делото е приложена преписка
от ЧГД №896/2019г. на РС-Добрич, по което е издадена заповед №514/11.03.2019г.
срещу жалбоподателя Д.А.К. за сумата от 3057.12 лева неиздължена главница по
договор за потребителски кредит от 04.07.2013г. и анекс от 11.01.2017г. ведно с
договорна лихва в размер на 100.86 лева, за периода от 15.09.2018г. до
20.01.2019г., наказателна лихва както и дължима лихва по чл.4 вр.чл.1, б.”б” от
анекса №1 към договора и разноски. В полза на банката е издаден и изпълнителен
лист и образувано изп.дело.
С определение
от 31.07.2019г. РС-Добрич е спрял на основание чл.420, ал.2 ГПК изпълнението по
образуваното ИД №709/2019г. на ЧСИ Ив.Ернандес, рег.№894 в КЧСИ, ОС –Варна.
Длъжникът също е уведомен своевременно за това спиране още на 15.08.2019г.
лично.
Съдът е приел,
че по делото е постъпило в преклузивния срок възражение от длъжника Д.К.
вх.№12741/25.06.2019г. срещу заповедта за изпълнение, поради което с
разпореждане от 18.11.2019г. са дадени указания на заявителя Райфайзенбанк
България ЕАД за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Банката е уведомена за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 25.11.2019г.
Същевременно е изразила и становище по постъпило възражение от длъжника с
правно основание чл.414а от ГПК. Съдът констатира, че издадената заповед не е
обезсилена от заповедния съд.
Съдът
констатира, че и исковото производство пред ВРС е образувано по своевременно
предявени искове от заявителя по чл.422 ГПК – на 18.12.2019г. като гр.дело
№20813/2019г. на ВРС, 12 състав.
С оглед
характера на спорното право, произтичащо от задължения по договор за кредит,
съдът намира, че приложение относно подсъдността за завеждане на исковете
намира разпоредбата на чл.113 ГПК. Съгласно същата към датата на образуване на
исковото производство – 18.12.2019г., считано от 07.08.2018г. /ДВ,
бр.-65/2018г./, исковете на и срещу потребители се предявяват в съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ –
постоянния. Именно поради това обстоятелство, при преценка на възражението за
местна неподсъдност на спора, което съдът и служебно следва да следи,
първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.118 вр.чл.113 ГПК
като е отказал изпращане на делото по подсъдност на РС-Добрич. Видно от ЧЖ,
жалбоподателят сам сочи като свой настоящ
адрес ***, а като постоянен адресъ***. Независимо от това исковият съд е
извършил справка в НБД Население преди постановяване на разпореждането си по
подсъдността, съгласно която настоящият адрес на длъжника е в гр.Варна.
Не могат да се черпят основания за избраната от длъжника подсъдност пред РС-Добрич и от предходно образувано заповедно производство /приложено в преписка към настоящото/ ЧГД №2131/2019г. на ВРС, образувано по същото заявление на банката срещу длъжника. По него съдът с определение от 11.02.2019г. е прекратил производството и изпратил същото на РС - Добрич. Видно от разпоредбата на чл.411 ГПК към този момент, подсъдността за подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение е съдът по постоянния адрес на длъжника – съгл.редакцията на текста към февруари 2019г., заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Предвидената в ДВ, бр.100/2019г. специална подсъдност спрямо искове срещу потребители за предявяването им по настоящ адрес на последните, не е била в сила към този момент. Поради това и законосъобразно съдът, упражнявайки служебното си правомощие по чл.118 вр.чл.119, ал.3 вр.чл.411 ГПК, е изпратил делото на РС-Добрич.
С оглед
на изложеното настоящият състав намира за правилно и законосъобразно
обжалваното разпореждане на РС-Варна. Поради това, същото следва да бъде
потвърдено.
За
пълнота следва да се отбележи, че настоящото производство не е обуславящо и
обусловено от висящото пред ВОС производство по оспорване определението по
чл.420 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №9275/05.03.2020г., постановено по гр.дело №20813/2020г. на ВРС,
12 състав, с което е оставено без уважение възражение за местна неподсъдност на
иска по чл.422 ГПК, на основание чл.274 вр.чл.118 и чл.119, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване /т.9, б.”в” от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: