МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 53 по НОХД № 1101/2016г. по описа на РС – Велико Търново
Обвинението на
Великотърновската районна прокуратура е срещу И.С.Д., ЕГН: **********, р. на ***г***,
с постоянен адрес *** ..........;, за това че на 03.02.2016 год., в гр. В.
Търново, на ул. ****от партерен етаж, като непълнолетен, но разбирайки
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, при
условията на повторност, в немаловажен случай, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот - деформиране на дограма на прозорец и чрез
използване на техническо средство - нож, отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Нокиа 108" с фабричен номер ИМЕЙ №****, безжична мишка за
компютър, външен хард диск марка «Фуджицо сименс 320 GB» на обща стойност 119
лв. и пари в размер на 60 лева - всичко на обща стойност 179.00 лв.,
собственост на Г.В.Д. от гр. Г О и цифров фотоапарат „Канон", чифт златни
обеци с висулки с тегло 2 гр. от 14 каратово жълто злато, дамско портмоне от
естествена кожа на обща стойност 369 лв. и сумата от 180 лева - всичко на
стойност 549.00 лева, собственост на Б.Н.Б. *** - всички вещи на обща стойност
728.00 лева, от владението на собствениците без тяхното съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, престъпление по чл.195, ал 1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 и т.7, във
вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т. 3 от НК.
Производството
по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при
условията на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, както е
предявено в обвинителния акт и счита, че същото е доказано по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Предлага, на подсъдимия, да се наложи
наказание несвързано с лишаване от свобода, във вид на пробационни мерки по чл. 4 2А, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 6 от НК.
В
производството пред ВТРС И.Д. се представлява от адв. П.Н. (сл. защитник), която
заема становище, с което не спори фактите по делото. Моли, с оглед младата
възраст на подсъдимия, изразеното съжаление и съдействие за разкриване на
обективната истина да му бъде определено наказанието, предложено от ВТРП.
В хода на
съдебното следствие, подсъдимия дава обяснения, имащи характер на
самопризнания. Признава се за виновен и изразява съжаление. Моли да му бъде
определено наказание към минималния предвиден в закона размер за извършеното
престъпление.
Съдът, след
като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
И.С.Д. е непълнолетен (р. на ***г.). Осъждан е за умишлени престъпления от общ
характер: с присъда № 22/12.05.2015г. по НОХД № 71/2015г. по описа на Районен
съд - Кубрат е признат за виновен за престъпление по чл.143 ал. 1, вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението, на което е било отложено, по реда на чл. 69, ал. 1 от НК за срок
от една година; с присъда № 48/30.09.2015 г. по НОХД № 57/2015г. по описа на
Районен съд - Кубрат е признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1
т.5,вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т. 3 от НК, като му е наложено наказание
„обществено порицание", чрез поставяне на присъдата на информационно табло
на Община Д.
С
Решение № 16 от 03.04.2012г. постановено по ЧНД № 5/2012г. на РС - Д, на
подсъдимия, е била наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от
ЗБППМН - настаняване във ВУИ. В изпълнение на решението, Д. е бил настанен във
ВУИ - "Н. Й.Вапцаров", гр. З****.
На
29.01.2016г. Д. избягал от Възпитателното училище където бил настанен и отишъл
в с. Б, общ. П при свои роднини. На 02.02.2016г. подсъдимият пристигнал в гр.
В. Т с автобус, като крайната му дестинация бил гр. Д, където живеела баба му
св. Ф.Й.. Подсъдимият не разполагал с необходимите му парични средства за да
заплати пътуването си поради което решил да си набави такива като извърши
кражба, а отнетите при това вещи да продаде. В изпълнение на замисленото обикалял
по улиците в гр. ВТ за да набележи подходящ обект, от който да извърши кражба.
След полунощ на 03.02.2016г. Д. минал покрай жилищен блок находящ се на ул****,
където видял, че от източната страна на блока се намира жилище на партерен
етаж, оградено с телена ограда и ниска метална врата през което лесно можел да
се прескочи. Дограмата на жилището била от ПВЦ профили, които Д. умеел лесно да
отваря посредством техническо средство - нож, който носел със себе си. Като се
убедил, че лампите в жилището не светят и вероятно всички са заспали,
обвиняемия прескочил ниската метална врата и влязъл в двора от източната страна
на апартамента. Подсъдимият, използвайки носения нож, изкривил профила на най -
южния прозорец на жилището, в областта на заключващия механизъм и чрез натиск с
ръка успял да го отвори. След това поставил под прозореца дървен стол, който се
намирал в двора на имота и стъпвайки на него влязъл в дневната на жилището. От
различни места в стаята Д. взел мобилен телефон марка „Нокия 108",
безжична мишка за компютър, външен хард диск марка „Фуджицо сименс 320 GB"
(и трите вещи собственост на св. Г.Д.), цифров фотоапарат марка „Канон",
чифт златни обеци с тегло 2 гр. от 14 каратово жълто злато, дамско портмоне от
естествена кожа с намиращите се в него лични документи и банкноти на стойност
180 лева (собственост на Б.Б.) и от рафт
в същата стая банкноти на стойност 60 лева собственост на Г.В.Д.. След като
взел вещите И.Д. излязъл, отново, през прозореца и тръгнал, по стъпалата,
югоизточно от жилището, по които стигнал до автогара юг. Докато вървял по
стъпалата подсъдимия отворил дамското портмоне като изхвърлил от него
документите за самоличност на пострадалата Б.. След това отишъл на паркинг пред
автогара юг от където хванал такси управлявано от св. М.Д., който го откарал до
бензиностанция „Лукойл" на входа на гр. Д където слязъл и се прибрал в
дома на баба си св. Ф.Й., живуща ***. В дома на баба си Д. останал до сутринта,
след което хванал автобус и отишъл в гр. Д при леля си св. М.Д..
На
сутринта, около 06.45ч., пострадалият и св. Г.Д. се събудил и установил
кражбата на процесните вещи, след което след което информирали за извършеното
престъпление органите на полицията. В резултат на проведените ОИЧ,
осъщественото от подсъдимия престъпление било разкрито.
Видно от
назначената по делото съдебно - оценъчна експертиза, неоспорена от страните и
възприета от съда като обективна и безпристрастна, стойността на откраднатите
движими вещи възлиза на общо 488 лв.
Видно от
назначените по делото психиатрични експертизи подсъдимият Д., въпреки
непълнолетието си, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 53 по НОХД № 1101/2016г. по описа
на РС – В.Търново, лист 2.
По делото е
приобщено заключение на дактилоскопна експертиза от 19.02.16г.. В заключението си вещите лица са посочили, че
изследваната дактилоскопна следа, иззета с протокол за оглед на
местопроизшествие - жилище находящо се в гр. В.Търново, на ул. **** е оставена
от лявата длан на подсъдимия.
Приетата за установена фактическа обстановка е
идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
обосновава и доказва от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания на подсъдимия и събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и заключения на
съдебно – икономически,
психиатрични и дактилоскопна експертизи) от досъдебното производство,
непосредствено използвани при постановяване на присъдата, съобразно
разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК.
Възприетата от съда фактическа обстановка,
обосновава следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът
прие за безспорно доказано, че подсъдимият на
03.02.2016 год., в гр. В. Търново, на ул. „Седми юли" № 21, от партерен
етаж, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и
можейки да ръководи постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен
случай, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
деформиране на дограма на прозорец и чрез използване на техническо средство -
нож, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокиа 108" с
фабричен номер ИМЕЙ № ****, безжична мишка за компютър, външен хард диск марка
«Фуджицо сименс 320 GB» на обща стойност 119 лв. и пари в размер на 60 лева -
всичко на обща стойност 179.00 лв., собственост на Г.В.Д. от гр. Г О и цифров
фотоапарат „Канон", чифт златни обеци с висулки с тегло 2 гр. от 14
каратово жълто злато, дамско портмоне от естествена кожа на обща стойност 369 лв.
и сумата от 180 лева - всичко на стойност 549.00 лева, собственост на Б.Н.Б. ***
- всички вещи на обща стойност 728.00 лева, от владението на собствениците без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
Извършеното от
подсъдимия престъпление не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, по
смисъла на чл. 93, точка 9 от ДР на НК, предвид стойността, броя и
предназначението на отнетите движими вещи. Не са налице и смекчаващи вината
обстоятелства, които да предпоставят довод, че осъщественото престъпление
представлява такова с по – ниска обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на деянията от този вид. В обратна насока са
обстоятелствата, че кражбата е извършена при наличието на квалифициращи
обстоятелства, както и с оглед на проявената дързост и упоритост при
осъществяване на престъпната дейност.
Подсъдимият е
отнел вещите, предмет на посегателството, при което е прекъснато своенето от
собствениците им, като е установил своя фактическа власт върху тях и в
последствие е извършил разпоредителни действия с част от предметите на
престъплението.
Подсъдимият е действал при условията на повторност, в
немаловажен случай (предвид стойността, броя, вида и характера на отнетите
движими вещи) и доколкото е извършил кражбата, след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД № 57/15г. на РС – Сливен,
по отношение на което не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК пет годишен срок
от изтърпяването на наложеното наказание.
С оглед на
това Д. следва да понесе наказание за извършено престъпление чл.195, ал 1, т.3,
пр.2, т.4, пр.2 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т. 3 от НК.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици на деянието и е искал тяхното настъпване.
Причините за
извършване на престъплението, по отношение на подсъдимия, съдът приема, че са
ниска правна култура, младата възраст на дееца, стремеж към противозаконно
материално облагодетелстване и незачитане на неприкосновенността на правото на
собственост на гражданите, както и слабият родителски контрол.
Съдът определи
обществената опасност на деянието като сравнително висока, с оглед на това, че
е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в
страната ни, както и в предвид на вида, характера и стойността на предметите на
престъплението.
Обществената
опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително висока. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете младата му възраст, съдействие за разкриване
на обективната истина, извън направеното от него самопризнание по реда на чл.
373, т. 2 от НПК; изразеното критично отношение към извършеното, тежкото му
материално и социално положение.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства, спрямо този подсъдим съдът отчете - дързостта при осъществяване
на деянието (посегателството е реализирано при находящи се в жилището
собственици).
С оглед
изложеното съдът намира, че на И.С.Д. следва да му бъде определено наказание,
при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид на това, като съобрази разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т.
2, б. Б,алт. 2, пр. 1 от НК, го осъди на пробация, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно:
-
по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес - ВУИ
"Н. Й.Вапцаров", гр. З ул. **** за срок от две години, с периодичност
на подписите пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице
-три пъти в седмицата;
-
по чл.42а, ал.2, т.2от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години;
-
по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер
на общо 200 часа за срок от 2 /две/ години. (по 100 ч. за всяка година).
В тази връзка
настоящият състав намира, че определяне на наказание на подсъдимия, във вид на
лишаване от свобода, ще бъде несъразмерно тежко спрямо осъдения, за извършеното
деяние. С оглед на възприетите смекчаващи вината обстоятелства и най - вече
младата възраст на дееца, и като съобрази изразеното желание за поправяне,
съдът приема, че наложените наказания - пробация, определени към средните, предвидени в закона размери, биха
постигнали целите както на частната, така и на генералната превенция.
Веществените доказателства: 1 бр. маратонки,
марка "Пума", след влизане в сила на присъдата, следва да
бъдат върнати на собственика им – И.С.Д..
При този изход
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК И.С.Д., бе осъден да заплати, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС – В. Търново, направените по делото разноски, в общ
размер от 514,37 лв., както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от
изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: