№ 260251 / 14.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.06.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора............................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2623 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.2, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът, Л.П.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявила иск ПРОТИВ: „А. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление с.П. о., ул.И. В. № 2, представлявано от С. А. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с правно основание: чл. 79 ал. 1, във връзка с чл.2, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 1 359.00 лв.
В исковата си молба твърди, че съгласно сключени два Договора за отдаване под аренда на земеделска земя от 07.11.2014 г., под № 72, том 9, партида 100438 и № 71, том 9, партида 100438 на СВ-М., между нея, като арендодател и ответника, като арендатор е предоставила за временно и възмездно ползване наследствените си имоти, представляващи Нива от 10.408 дка, трета категория, находяща се в местността „Д. с.”, имот № 071031 в землището на с. Т. и Нива от 4.396 дка, трета категория, в местността „Т.”, имот 141069, в землището на същото с..
Договорите за аренда са сключени за срок от 4 стопански години, считано от стопанската 01.10.2015 година.
Договорите са вписани в СВ М..
Съгласно договора, арендаторът следвало да заплаща годишно арендно плащане в размер на 30,00 лева на декар за ниви.
Д. 17.11.2020 година е получила арендно плащане само за една година, даже за същата и се дължат още 27.00 лв.
Към настоящия момент няма друго плащане.
След многократни опити да се свърже с лицето, представляващо дружеството арендатор, същият отлагал, непрекъснато се криел и я лъгал, че ще плати.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да и заплати сумата от 1 359.00 лв. за неплатените арендни плащания за стопанските 2016/2017 г.; 2017/2018 г., 2018/2019 година; 2019/2020 година, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска Д. окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът „А. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление с.П. о., ул.И. В. № 2, представлявано от С. А. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор не представя становище по иска, не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства. Призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че между страните са подписани 2 броя Договора за отдаване под аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите, съответно от 07.11.2014 г., под № 72, том 9, партида 100438 и № 71, том 9, партида 100438 на СВ-М., вписани съобразно предвидения в закона ред и за срок от 4 стопански години, считано от стопанската 01.10.2015 г.
Не се спори и относно обстоятелството, че е изплатено арендното плащане за стопанската 2015/2016 година и то не изцяло, налице е остатък от 27.00 лв. и от 2017 Д. 2020 година ответникът, в качеството на арендатор на отдадените под аренда земи не е заплащал арендните вноски, съгласно договорените клаузи по двата договора в сроковете, в които е следвало това да бъде извършено.
Самият ответник не оспорва твърдението, че в периода след 2016 година не е извършвал дължимите плащания по арендните вноски.
Спорен е въпросът, основателна ли е претенцията на ищеца за плащане на задължение по сключени договори за аренда на земеделска земя от 07.11.2014 година?
Договорите за аренда на земеделска земя са вписани в Агенция по вписванията, Имотен регистър. В тях подробно са описани по площ и местности предоставените за временно ползване имоти. Срокът на договора е четири годишен, считано от 01.10.2015 г. Съгласно чл. 3 от договора е уговорено годишно арендно плащане на декар от 30 лева за декар обработваема площ за ниви и 10 лв. за ливади за съответната стопанска година.
За стопанската 2016/2017 година ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора да заплати дължимата рента на ищеца изцяло, налице е остатък от 27.00 лв. За следващите стопански години, съответно 2017/2018; 2018/2019 и 2019/2020 година не са изплатени арендните вноски, което се дължи в края на стопанската година, съгласно чл.3 ал.2 от цитираните договори. Съгласно уговорения размер на арендно плащане за тези стопански години задължението е в размер на 1 359.00 лева.
Няма данни по делото тази сума да е заплатена от ответника, както и последния не оспорва този факт.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Договореното арендно плащане е в размер на 30 лева на декар площ за нива, а и в двата договора са отдадени под аренда земеделска земя - нива. Ищецът твърди, че липсва изпълнение, няма плащане съгласно договорите. Твърдението на ищеца, като отрицателен юридически факт не се нуждае от доказване. В случай, че другата страна, ответника, твърди обратното, т.е., че е извършено плащане, следва да го докаже. Липсват доказателства от страна на ответника за извършено плащане, т.е. изпълнение по договора липсва.
По иска, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане и неговата изискуемост, а ответникът – положителният факт на погасяване на задължението. По делото не се спори, че страните по него са били обвързани с валидни договорни отношения. Не се спори също така, че през претендирания период за три стопански години, ответникът не е заплащал дължимо арендно плащане. В случая е налице възникнало задължение, което е определено по основание е размер и чиято изискуемост се доказва по силата на закона. Поради тази причина и исковата претенция на ищеца се явява доказана по основание и по размер. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал.5 от ЗАЗ при липса на уговорено между страните, арендно плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а при неизпълнение от следващия ден арендаторът изпада в забава. Съгласно § 2, т.3 от ЗАЗ, , стопанска година" е времето от първи октомври на текущата година Д. първи октомври на следващата година. Разпоредбите на закона в случая са диспозитивни и предвиждат правната възможност между страните по договора да бъде уговорен и друг срок, който е налице и е установено безспорно неизпълнението му.
По отношение на разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 54.36 лева, представляващи заплатени от последния деловодни разноски, за внесена държавна такса за образуване на гражданското дело.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ „А. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление с.П. о., ул.И. В. № 2, представлявано от С. А. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
- 1 359, 00 дева /хиляда триста петдесет и девет лева/, представляващи неизплатено арендно плащане като остатък за стопанската 2016/2017 година, както и стопански години, съответно 2017/2018; 2018/2019 и 2019/2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.2020 година Д. окончателното изплащане на дължимата сума;
- 54.36 лв. за направените в хода на производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - гр.М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: