Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.05.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.при секретар Г. Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 896
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от В.С.К. срещу Прокуратурата
на РБ за заплащане на сумите: 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди: уронване личните и професионални
(като старши инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция
"Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки") чест
и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонични
кризи, усложнения по време на бременността и ражданията на децата й М. и Д. и суми, представляващи обезщетения за претърпените
от ищцата имуществени вреди, а именно: 9000 лева платено адвокатско
възнаграждение, 52 372.88 лв. неполучени
заплати за периода на отстраняването й от служба: от 20.02.2012 г. до
18.06.2017 г. и 1 108.80 лв., платени от ищцата здравни осигуровки по
16.80 лв. месечно за периода от 20.02.2012 г. до 18.06.2017 г., всички в
резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и медийно отразени, по
информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 406/2009 г. по описа на ОД
МВР Варна, по които е била оправдана с присъда по н. о. х. д. № 227/2014 г. по
описа на ВОС, влязла в сила на 27.04.2017 г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
28.04.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, с присъждане на
разноските.
Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове.
Сочи, че обвинението е било повдигнато през 2011 г., а не
през 2009 г.
По същество страните поддържат становищата. Ищцата
представя и писмено становище.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество в хронологичен ред:
По повдигането на
обвинението:
От представения от
ищцата заверен препис (л. 25) се установява, че с постановление от 04.08.2011
г. по ДП № 406/09 г. ищцата е привлечена като обвиняема, за това че в периода
от 02.10.2006 г. до 01.12.2006 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление и в качеството си на служител на ТД НАП Варна, чрез използването
на описани документи с невярно съдържание дала възможност на представляващия
"ЕВРО КОМЕРС 01" ООД да получи от бюджета неследваща се сума в
особено големи размери, като издала със служителката на ТД НАП Варна Г. Т.
актове за прихващане и възстановяване т.е. престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК и
за това, че в същия
период в гр. Варна, в съучастие с Г. Т. като съизвършител,
при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение – инспектор по приходите в ТД
НАП Варна не изпълнила служебни задължения по проверки на същото дружество,
като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява
особено тежък случай т.е. престъпление по чл. 282, ал. 3 вр.
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 вр. чл. 26 НК.
От представения от
ищцата заверен препис (л. 29) се установява, че с постановление, докладвано на
прокурора на 20.12.2011 г., по ДП № 406/09 г. ищцата е привлечена като
обвиняема за престъплението по чл. 282 като са уточнени фактите, от които е
възникнало служебното й правоотношение и служебните задължения, които не е
изпълнила по т. 5 от длъжностната характеристика: не събрала необходими
доказателства, не извършила преценка, не установила наличието на документи с
невярно съдържание по т. 4 на Процедура № К-6: проверка на място при
задълженото лице.
От представения от
ищцата заверен препис (л. 31) се установява, че с постановление, докладвано на
прокурора на 19.09.2012 г., по ДП № 406/09 г. ищцата е привлечена като
обвиняема за престъплението по чл. 282 НК, като е добавено неизпълнение и на
задължения по чл. чл. 128-130 ДОПК вр. чл. 65, ал. 4
т. 3 и 4 ЗДДС.
От представения от
ищцата заверен препис (л. 37 и сл.) се установява, че на 02.04.2013 г. е внесен
обвинителен акт ПД № 37/2013 г. с гореописаното съдържание.
От представените от
ищцата заверени преписи (л. 66) е видно, че МФ е предявило иск срещу ищцата и
други лица за заплащане солидарно сумата 1758956.86 лв., представляваща
обезщетение за вредите от престъплението.
С определение от
24.06.2013 г. по НОХД № 425/2013 г. ВОС (л. 77-89) делото е върнато на
прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
От представения от
ищцата заверен препис (л. 90) се установява, че с постановление, докладвано на
прокурора на 21.10.2013 г., по ДП № 406/09 г. ищцата е привлечена като
обвиняема за престъплението по чл. 282, ал. 2, като е отпаднала квалификацията
по чл. 282, ал. 3 НК и са уточнени по ревизионни актове служебните задължения,
които не е изпълнила.
В практиката, макар и
покрай въпроса, поставен от касатора, се приема, че
началният момент на наказателното производство е първото повдигане на
обвинение, независимо че производството е прекратено и върнато за ново
обвинение (мотиви определение № 269 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
629/2015 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че
началният момент е първото повдигане на обвинение, тъй като чрез него вече се
упражнява принуда спрямо обвинения.
От представения от
ищцата заверен препис (л. 96 и сл.) се установява, че на 24.07.2014 г. е внесен
обвинителен акт ПД № 15/2014 г. със съдържание по последното постановление за
привличане.
лист втори от решение от
17.05.2021 г. по гр. д. № 896/2020 г ВОС, ХII-ти състав
От представените от
ищцата заверени преписи (л. 140) се установява, че МФ отново е предявило иск
срещу ищцата и други лица за заплащане солидарно сумата 1 758 956.86 лв.,
представляваща обезщетение за вредите от престъплението.
От протокола е видно,
че съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане иска на МФ.
С присъда по н. о. х.
д. № 227/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд (л. 145), потвърдена с
решение № 263, постановено на 07.12.2016 г. по ВНДОХ № 354/2016 г. на ВАпС (л. 213), ищцата е оправдана. Присъдата е влязла в
сила на 27.04.2017 г.: датата на постановяване на решение № 102 по кас. д. № 198 по описа за 2017 г. на ВКС РБ, Второ НО (л.
261).
По неимуществените
вреди и обстоятелствата от значение за размера на обезщетението:
Практиката, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило
върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки
принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена
(решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
По тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато обвинение:
Наказанието за
престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1 НК е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на
част или на цялото имущество на виновния,
както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Наказанието за
престъпление по чл. 282, ал. 3 НК е лишаване от свобода от три до десет
години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 т.е. обвинението е повдигнато за две тежки
престъпления (чл. 93, т. 7 ДР НК). След отпадането на квалификацията по чл.
282, ал. 3 НК, е било повдигнато обвинение по чл. 282, ал. 2 НК. Наказанието за
престъпление по тази разпоредба е лишаване от свобода от една до осем години,
като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Съдът приема, че обвинението е останало повдигнато за тежко престъпление.
Ищцата е оправдана по обвинение по чл. 282, ал. 3 НК т.е. за тежко престъпление.
По продължителността
на наказателното преследване:
Наказателното
производство срещу ищцата е продължило пет години и осем месеца.
По интензитета на
мерките на процесуална принуда:
С постановление от
04.08.2011 г. по ДП № 406/09 г. (л. 25) на ищцата е наложена мярка за
неотклонение парична гаранция (л. 26), изменена чрез намаляване на сумата (л.
27).
По броя и
продължителността на извършените с участието на ищцата процесуални действия в
съдебна фаза:
Ищцата е участвала
лично в съдебни заседания на 24.06.2013 г., 19-20-21.05.2014 г., 16.09.2014 г.,
07.10.2014 г., 17.11.2014 г., 19.01.2015 г., 11.02.2015 г., 30.03.2015 г.,
27.04.2015 г., 19.06.2015 г., 16.09.2015 г. (в което е дала подробни
обяснения), 20.10.2015 г., 16.11.2015 г., 09.12.2015 г., 18.01.2016 г. и
14.03.2016 г. пред ВОС и на 14.11.2016 г. пред ВАпС.
Отражение върху
личността и начина на живот на ищцата:
От справката за
съдимост е видно, че ищцата е била неосъждана към момента на образуване на
досъдебното производство.
Ищцата е заемала
длъжност старши инспектор по приходите
в НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки",
сектор "Проверки".
В показанията си
свидетелката Г. Т. (л. 371 и сл.) излага, че ищцата е била жизнерадостна и
лъчезарна и добре се справяла с работата си. Според свидетелката след
повдигането на обвинението ищцата се надявала обвинението въобще да не бъде
внесено в съда, тъй като било очевидно, че няма вина, но когато то било
внесено, се притеснила, защото вече никой не знаел какво ще се случи. По време
на процеса ищцата станала психически лабилна, непрекъснато плачела. Била
шокирана от иска на МФ за заплащане на обезщетение за вредите. Колегите й
отбягвали ищцата и вярвали, че тя е виновна.
В показанията си
свидетелят С. Д.(л. 373, гръб) излага, че ищцата била весел и позитивен човек.
След повдигането на обвинението била възмутена от реакцията на нейни колеги,
които не искали да ги виждат с нея. Ищцата била притеснена, защото родителите й
узнали за обвинението и избягвала да разговаря с тях. Когато делото започнало
станала неспокойна и се будела нощем, скърцала със зъби насън и често плачела.
Вместо облекчена след оправдателната присъда изглеждала уплашена, защото чакали
дълго и слушали дълго присъдата, която в части срещу други лица, е осъдителна.
През това време мислела какво ще стане със семейството и децата й, ако отиде в
затвора.
В показанията си
свидетелката Д.К. (л. 375) сочи, че ищцата станала затворена и избягвала да се
вижда дори със свидетелката, с която са сестри.
По даването на
гласност на обвинението:
В съдебната практика
се е приемало, че когато публикациите в пресата са за извършено престъпление,
има значение дали ответникът е изнесъл такава информация (решение № 179 от
16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).
В друго решение се
приема, че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален
източник органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се
разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389
от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че има
значение дали ответникът е изнесъл информация и каква. Да се приеме обратното
би означавало Прокуратурата да отговаря и за преувеличени, преиначени или
измислени публикации.
Въпреки указанието и
публичния достъп до сайта на Прокуратурата РБ ищцата не е посочила
доказателства за това обстоятелство. Съдът приема, че не е доказано, че ответникът
е изнесъл информация.
лист трети от решение от
17.05.2021 г. по гр. д. № 896/2020 г ВОС, ХII-ти състав
Влошаване на
здравето:
От представените от
ищцата медицински изследвания: амбулаторен лист от 07.12.2011 г. (л. 289) се
установява бременността; амбулаторен лист от 06.01.2012 г. (л. 291) – че е
извършвано наблюдение върху бременността на ищцата, подложена на друг висок
риск; амбулаторен лист от 07.02.2012 г. (л. 292) – същото, със заплашващ аборт;
амбулаторни листове от 12.03.2012 г. (л. 294) и 10.04.2012 г. (л. 295) – същото.
От представена от
ищцата епикриза от 06.04.2012 г. (л. 35) е видно, че
й е поставена окончателна диагноза лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици. От изготвените служебно заверени
преписи (л. 434, 440-441) е видно, че ищцата е получила призовка по досъдебното
производство на 02.04.2012 г.
От представените също
амбулаторни листове от 08.05.2012 г. (л. 296), 05.06.2012 г. (л. 297 – с
болки), 25.06.2012 г. (л. 298) и 10.07.2012 г. (л. 299) се установява, че е
извършвано наблюдение върху бременността на ищцата, подложена на друг висок
риск; амбулаторен лист от 23.10.2012 г. (л. 300) – че на ищцата е поставена
окончателна диагноза възпалителни болести с придружаващо заболяване лейомиом на матката.
От представените още епикриза от 28.04.2014 г. (л. 284) се установява, че на
детето Д. е поставена окончателна диагноза форма на респираторен дистрес; епикриза от 14.05.2014
г. (л. 286) – че му е поставена окончателна диагноза ниско тегло при раждане и
придружаващо заболяване анемия на недоносеността.
От представените от
ищцата изследвания: амбулаторен лист от 04.11.2013 г. (л. 301) се установява
бременността; амбулаторни листове от 09.12.2013 г. (л. 302), 07.01.2014 г. (л.
303), 18.02.2014 г. (л. 304), 20.03.2014 г. (л. 305) и 10.04.2014 г. (л. 306) –
наблюдение върху бременността на ищцата, подложена на друг висок риск;
амбулаторен лист от 20.06.2014 г. (л. 307) – на ищцата е поставена окончателна
диагноза субсерозен лейомиом
на матката.
В заключението си (л.
479 и сл.) вещото лице д-р С.С. сочи, че възпалението
на околоплодния мехур и миомата
могат да бъдат причина за преждевременно раждане, но това може да се случи и
без да е налице тази медицинска патология. Не може да се отговори еднозначно
дали стресът е причина или би могъл да повлияе върху смущенията при
бременността.
В заключението си (л.
395 и сл.) вещите лица д-р С.В. и Д.П. приемат, че повдигнатото обвинение е стресогенен фактор за ищцата и е довело до повишена
тревожност, нарушен нощен сън и психическо напрежение, но не и до психично
разстройство.
В заключението си (л.
455 и сл.) вещите лица д-р С.С. и Н.С. приемат, че
повдигнатото обвинение е обусловило протрахирана
депресивна реакция, която е преминала в трайна промяна на личността и
поведението, недължаща се на груба мозъчна увреда или
болест.
Съдът приема, че двете
заключения се различават, заради тежестта, която вещите лица са дали на
обстоятелството, че ищцата не е търсила помощ от психиатър или психолог и на
страха й да се върне на работа.
Независимо дали
страхът ще бъде приет за белег на трайна промяна на личността или не, той
безусловно е резултат от поддържаното обвинение срещу ищцата и сериозно влошава
живота й.
Съдебна практика по
размера на обезщетенията:
При сходни
обстоятелства са опреД.и обезщетения, както следва:
32000 лв. (определение № 833 от 4.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1217/2018 г.)
и 30000 лв. (определение № 483 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 537/2019 г.,
III г. о., ГК). Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай е 35 000 лв.
Искът за горницата до претендираните
60 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Имуществени вреди:
По отстраняването от
длъжност:
От представения от ищцата
заверен препис (л. 280) се установява, че със заповед № 298/25.08.2011 г. на
Изпълнителния директор на НАП ищцата временно е отстранена от служба, считано
от получаване на заповедта, заради привличането й като обвиняема. Заповедта е
връчена на 20.02.2012 г.
От представения от ищцата
заверен препис (л. 282) се установява, че със заповед № ЗЦУ-715/09.06.2017 г.
на ИД НАП заповедта за отстраняване е отменена.
От представената
справка от НАП (л. 385 и сл.) е видно, че ищцата не е
получила заплати за периода на отстраняването й от служба: от 20.02.2012
г. до 18.06.2017 г. в претендирания размер.
По субекта на
отговорността:
В съдебната практика
се е приемало, че органът по назначаването дължи обезщетение (решение № 126 от
4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2008 г., II г. о.), но по настоящем се приема, че при незаконно обвинение
Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на
служителя от работа (решение № 708 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1389/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 343 от 10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1610/2014 г., IV г. о., ГК).
По разноските за
адвокатска защита:
От представените от
ищцата заверени преписи се установява, че е сключила договори за правна защита
и съдействие и е платила в брой, както следва: по ДП – 1000 лв., по делото пред
ВАпС – 2500 лв., по делото пред ВОС – 3000 лв. и по
делото пред ВКС – 2500 лв. (л. 308-309).
Съдът приема, че
вредите са установени. Ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираните обезщетения.
Ответникът следва да заплати на ищцата
и сторените разноски в размер 3199.47 лв. платени държавни такси и възнаграждение на
адвокат, съразмерно уважената част от иска, както и в полза на ВОС платените
възнаграждения на вещи лица. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на В.С.К. ЕГН ********** ***, адрес за
призоваване и кореспонденция: гр. Варна, ул. "Александър Дякович" № 45, стая 4, чрез адв.
М.Р. от ВАК сумите: 35 000 (тридесет
и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като старши
лист четвърти от решение от
17.05.2021 г. по гр. д. № 896/2020 г. ВОС, ХII-ти с-в
инспектор по приходите в НАП -
Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор
"Проверки") чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение
и тревожност, хипертонични кризи, усложнения по време на бременността и
ражданията на децата й М. и Д. и суми,
представляващи обезщетения за претърпените от ищцата имуществени вреди, а именно:
9000 (девет хиляди) лева платено адвокатско възнаграждение, 52 372.88 лева (петдесет и две хиляди и триста
и седемдесет и два лева и 88 ст.) неполучени заплати за периода на
отстраняването й от служба: от 20.02.2012 г. до 18.06.2017 г. и 1 108.80
лева (хиляда и сто и осем лева и 80 ст.), платени от ищцата здравни осигуровки
по 16.80 лв. месечно за периода от 20.02.2012 г. до 18.06.2017 г., всички в
резултат на незаконно повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 406/2009 г.
по описа на ОД МВР Варна, по които е била оправдана с присъда по н. о. х. д. №
227/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, влязла в сила на 27.04.2017 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата 3199.47 лв. (три хиляди и сто и деветдесет и девет лева и 47 ст.), представляваща
сторените разноски: платени такси и възнаграждение на адвокат, съразмерно
уважената част от иска, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.С.К. с.
ЕГН, с. а. срещу Прокуратурата
на РБ за заплащане горницата над присъдената сума 35 000 лв. до претендираната сума 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като старши инспектор по
приходите в НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел
"Проверки", сектор "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност,
хипертонични кризи, усложнения по време на бременността и ражданията на децата
й М. и Д., всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и медийно
отразени, по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 406/2009 г.
по описа на ОД МВР Варна, по които е била оправдана с присъда по н. о. х. д. №
227/2014 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 27.04.2017 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати в полза на ВОС сумата 2000 (две
хиляди) лв. разноски за платени възнаграждения на вещи лица, от които ищцата е
била освободена, на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: