№ 1586
гр. Пловдив, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330202886 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ на ОДМВР Пловдив, серия К
№4907320, с който на Д.С.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени атакувания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но представлява от
процесуален представител - адв. П., който поддържа жалбата и навежда
допълнителни доводи за отмяна на електронния фиш. Претендира
присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ.
Въззиваемата страна, ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено
становище от представляващия страната - *** Г. Б., която пледира за
потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендират се разноски по
делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за
1
намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.05.2021г. в 20:01ч. на Републикански път II-64 км 50+443, в
посока гр. Пловдив, жалбоподателят Д.С.Б. управлявал личния си лек
автомобил „Ауди А 6“ с рег. № ***. МПС-то се движело с 88 км/ч при
общото ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км/ч, в
действието на пътен знак В34 „край на всички ограничения“. Същевременно,
успоредно, на платното за движение в обратната посока гр. Пловдив – с.
Труд, попадащо на км. 49+800 бил осъществяван контрол за
превишена скорост при управление на МПС посредством заснемане от
автоматизирано техническо средство АТСС CORDON-M2 №MD1196 с режим
на измерване „приближаване“. Пътният участък на км.49+800, посока с.Труд
попадал в действието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта
от 60 км/ч.
Впоследствие срещу Б., бил издаден Електронен фиш, серия К
№4907320 за налагане на административно наказание глоба за нарушение,
извършено на 05.05.2021г. в 20:01ч. на Републикански път II-64 км 49+800, в
посока с.Труд, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС CORDON-M2 № MD 1196 /от одобрен тип/, за превишаване на
разрешената скорост с 28 км/ч при управление на МПС, лек автомобил марка
„Ауди А 6“ с рег. №***. Ограничението на скоростта от 60 км/ч в този пътен
участък, посока с.Труд, извън населеното място, било въведено с пътен знак
В26. Скоростта от 88 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 91 км/ч - т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. С издадения Електронен фиш на
Б. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени и събрани по делото
писмени доказателства.
2
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Безсъмнено се установява, а и не се спори по това, че на 05.05.2021г. в
20:01ч. на Републикански път II-64, жалбоподателят е управлявал личния си
лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. № ***. Собствеността се доказва с
приложената по делото служебна справка в системата на КАТ за
регистрацията на МПС.
Безспорно разположеното на Републикански път II-64 км. 49+800,
посока с.Труд и заснемащо нарушенията за превишаване на разрешената
скорост при управление на МПС АТСС CORDON-M2 № MD1196 е от
одобрен тип. Видео – радарната система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
CORDON – M2 сер. № MD 1196, е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В - 46 /видно от приложеното
към административнонаказателната преписка писмо на Директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“
към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало
и през последваща периодична проверка, от която се заключава, че същото
отговаря на метрологичните изисквания /видно от протокол за проверка №4 -
С - ИСИС от 12.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към
Българския институт по метрология/ и със срок на валидност една година от
датата на издаване. С разрешението, дадено с Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. /Наредбата/, е законосъобразно заснемането на този тип
нарушения и от мобилни АТСС, каквото е CORDON – M2 сер. № MD 1196. В
тази връзка е приложен и протокол за използване на АТСС по смисъла на
чл.10 от Наредбата за км 49+800. Разположението на АТСС е документирано
с приложената по преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената
наредба. Спазени са и правилата за използване на АТСС от преминал за това
обучение на 29.01.2021г. служител, проведено от компетентно лице, с оглед
приложения протокол /стр. 42 от делото/.
Не се спори по факта, че на км 49+800 действително е действал пътен
знак В26, а претенции, относно законосъобразното му поставяне, освен че е
съобразено с указанията на ОПУ, с оглед приложеното писмо на Агенция
„Пътна инфраструктура“ /стр.44/, не е предмет на спора и би се разглеждало
по друг ред.
За по-голяма прецизност следва да се отбележи и това, че координати,
посочени в статичното изображение на ЕФ не могат да се въвеждат
3
автоматично в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват
различни градусови системи, които едва след използване на съответен
конвертор, резултатите от двете системи се приобщават.
В този смисъл при едно заснето с горното АТСС нарушение за
превишаване на ограничената скорост от 60 км/ч, на Републикански път II-64
км. 49+800, би бил спазен законосъобразният ред за налагане на глоба с ЕФ.
Въпреки това, съдът намира, че в случая не е налице осъществен състав
на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Видно от изискания и приложен по делото допълнителен снимков
материал, но в далечина на заснетото в нарушение МПС, безспорно се
установява, че местонахождението на последното е точно в зоната на
действие на пътен знак В34 „край на всички ограничения“. Това означава, че
управлението на МПС за извън населено място следва да се случва със
скорост, съобразена с общото ограничение от 90 км/ч. Нещо повече, на фона
на снимката ясно се вижда Родопа планина, т.е. посоката на движение на
МПС-та към нея, е била гр. Пловдив. Такава е била и позицията на процесния
автомобил, заснет отзад, в непосредствена близост и след пътен знак В34.
На следващо място, от наличното по делото писмо на Агенция „Пътна
инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив
/стр.44/, се установява, че на приетото за място на нарушение -
Републикански път II-64, км 49+800, посока с. Труд няма поставени никакви
пътни знаци и че същото е в зоната на действие на пътен знак В26 /60 км/ч/,
поставен на км 49+860. В съдържанието на друго писмо на АПИ /стр.53/,
налично по делото/ изрично се сочи, обаче, че е наличен пътен знак В 34
/фигуриращ на коментирания по-горе снимков материал до процесното МПС/,
но монтиран на км 50+443 от Републикански път II-64 и в обратната посока, а
именно гр. Пловдив. В същата посока В26 е поставен едва на км 50+650.
Отделно от това, в приложената по административната преписка
снимка в едър план на МПС-то, същото е заснето отзад и изрично е
отбелязано върху нея, че посоката е „отдалечаване“. Същевременно прави
впечатление, че режимът на измерване в протокола за използване на АТСС е
„приближаване“. Няма данни от протокола по чл.10 за „двупосочно“
измерване. Т.е налице е абсолютно противоречие между твърдяната и
действителната посока на движение на процесното МПС.
От всичко изложено и предвид коментирания доказателствен материал,
безспорно се установява, че Б. не е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП за превишение с 28 км. на разрешената от 60 км/ч с пътен знак
4
В26 скорост в посока с. Труд на км 49+800, тъй като се движил също на
Републикански път II-64 в процесното време, но на км 50+443 в обратната
посока – гр. Пловдив, където е действал пътен знак В34 „отпадане на всички
забрани“. Установената с АТСС скорост от 88 км/ч на процесния автомобил
за извън населено място е била напълно в рамките на позволените по закон 90
км/ч за съответната категория МПС.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на ЕФ, право на
разноски има жалбоподателят. В случая е направено своевременно искане в
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя адв. П. за
присъждане на разноски. Приложен е и договор за правна защита и
съдействие, като от същия е видно, че е предоставена безплатна правна
помощ на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата – спрямо близък. В случаите като този, съгласно чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, е предвиден
минимумът от 300 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на
въззиваемата страна - ОД на МВР - Пловдив.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ на ОДМВР Пловдив, серия К
№4907320, с който на Д.С.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ж. П.,
вписан в ***, със служебен адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,
5
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6