Решение по дело №1122/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 174/27.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1067/2011 г., К.йският районен съд е отхвърлил предявения от Д. Д. Д., Р. Ж. М., М. Д. Б., М. Д. Х., Ф. Й., Н. Г., Ф. Ю. Ш. и М. Ф. М., всички с адрес за призоваване гр. К., ул. „В.Л.и” №, АК- адв. Н. П. срещу Н. Ф. М., Б. М. М. и С. М. М., всички от с. А., общ. К. иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че земеделски земи- нива от 2.5 дка в местност „Кору", землище с. П., общ. К., при граници: нива на Д.Б. М., път, нива на М.М.К. и полски път, нива от 2.5 дка в местност „Кючук Харман”, землище с. О., общ. К., при граници: дере, нива на М.А.С. и път и нива от 1 дка в местност „Ев алта”, землище с. О., общ. К., при граници: дере, нива на И.Х.И. и път, към внасянето им в ТКЗС през 1958 г. са собственост на А.Р.Ш., Х.М.М., Ф. М. Ш. и М. М. Ш. по наследство от М. Ш. М., б. ж. на с. А.. С решението са присъдени разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Д. Д. Д., Р. Ж. М., М. Д. Б., М. Д. Х., Ф. Й., Н. Г., Ф. Ю. Ш. и М. Ф. М., които чрез пълномощника си го атакуват като незаконосъобразно и не¯босновано. Необоснован бил извода на съда, че по делото не било установено, че към смъртта си- **.**.**** г., общият наследодател на страните М. Ш. М. да е придобил земеделските земи на годно правно основание, за да е бил собственик на същите. Свидетелят И.А., който бил роднина и на двете страни по делото, установил, че нивите в местностите „Кору”, „Ев алтъ” и „Кючук харман”, общият наследодател имал от своя дядо. През 1945 г., наследодателката на ответниците А. Ш.а декларирала пред ДПК с. А., община гр. К. непокрити земеделски имоти- нива в м. „Кору” от 2,5 дка, нива в м. „Кючюк харман” от 2,5 дка и нива в м. „Ев алтъ” от 1 дка, придобити по наследство. От партида № 17 на М. Ш. от с. А. , пред което име било добавено името „А.”, видно било, че М. Ш. притежавал ниви 10.5 дка, без в партидата да била посочена годината, а за 1950 г.- били посочени 6 дка земеделски земи. Ответниците не доказали твърдението си, че през 1945 г. тяхната наследодателка А. Ш.а е декларирала ниви, получени в наследство от нейните родители и не били представени доказателства кои са били те и кога са починали, за да се приеме, че тя е декларирала ниви, получени в наследство от тях. Свидетелите установили, че в нивата в местността „Ев Алтъ”, наследниците на М. Ш. М.- Ф. М. Ш., роден от първия му брак със съпругата му Н. и М. М. Ш., роден от брака му с А.Р.Ш., построили две къщи- за всеки един от тях, а заявление № 1668/24.02.1992 г. за възстановяване собствеността върху внесените в ТКЗС земеделски земи подал М. М. Ш., като наследник на А.Ш.М. като към заявлението приложил удостоверение за наследници, в което като наследник бил записан и брат му Ф. М. Ш., роден от брака на М. Ш. М. с Н. М.. Тези обстоятелства опровергавали твърдението на ответниците, че нивите били оставени в наследство от родителите на А. Ш.а. Очевидно било, че внесените при образуване на ТКЗС земи били собственост на наследниците на общия на страните наследодател М. Ш. М., а не на вносителя им при образуване на ТКЗС А.Р.Ш., получени в наследство от нейните родители. Ако се приемело, че след смъртта на общия наследодател на страните по делото, А. М.- наследодател на ответниците, завладяла имотите на съпруга си само за себе си и поради това ги е декларирала на свое име през 1945 г., то следвало да се приеме, че към момента на влизането в сила на ЗС на 17.12.1951 г. /§ 4 от ПР на ЗС/, същата не е придобила имотите по давностно владение, тъй като 20 годишния давностен срок за недобросъвестните владелци не бил изтекъл. В случая намирал приложение по- благоприятния 10 годишен давностен срок, но броенето на срока започвало да тече от 16.XII.1951 г. /датата на влизане в сила на ЗС/ и изтичал през 1961 г., когато нивите били вече внесени в ТКЗС и за времето от 1958 г. /годината на образуване на ТКЗС/ до 1961 г. /изтичането на 10 годишния давностен срок по ЗС/ давност в полза на наследодателката на ответниците не била текла. Искането е да се отмени атакуваното решение и бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание адвокатът- пълномощник поддържа жалбата като излага сходни съображения.

Ответниците по жалбата чрез процесалният си представител изразяват становище, че същата е неоснователна и молят да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендират разноски. Поддържат, че правилно съдът приел, че наследодателят на страните М. М. не е бил собственик на процесните имоти към момента на своята смърт.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците имат общ наследодател- М. Ш. М., б. ж. на с. А., общ. К., починал на **.**.**** г Общият наследодател от брака си с Н. М., починала на **.**.**** г., имал родени две деца- Х.М.М. и Ф. М. Ш., а от брака си с А.Р.Ш., починала на **.**.**** г., имал родено едно дете- М. М. Ш.. Х.М.М. починала на **.**.**** гг. и оставила за свои законни наследници първите шест ищци, а Ф. М. Ш. починал на**.**.**** г. и оставил за свои законни наследници последните дÔама ищци. М. М. Ш. починал на **.**.**** г и оставил за свои законни наследници- ответниците по иска. Твърдят, че към момента на смъртта си, общият наследодател на страните притежавал земеделски земи- нива от 2.5 дка в м. „Кору”, землище с. П., общ. К., нива от 1 дка в м. „Ев Алтъ”, землище с. О., общ. К. и нива от 2.5 дка в м. „Кючук харман”, землище с. О., общ. К., които неправилно били декларирани от преживялата го съпруга А.Р.Ш. в емлячния регистър на с. А. от 1945 г. като нейна собственост по наследство, вместо на името на наследниците към смъртта на М. Ш. М.- преживялата го съпруга А. и децата му Христина, Ф. и М., които към образуване на ТКЗС и внасяне на земите в кооператива, били собственици на земите, като данъчната партида на наследодателя била допълнена след смъртта му чрез дописване на името „А." пред неговото име. Ищците не подали заявление за възстановяване на внесените земеделски земи. Същите били заявени за възстановяване и с решение № 1190/25.02.1997 г. на ПК- гр. К. на наследниците на А.Ш.М. била възстановена нива от 2.5 дка в м. „Кору”, землище с. П., а с решение № 6139/07.01.2011 г. на ОСЗ- К., било признато право на собственост на наследниците на същата върху нива от 2.438 дка в м. „Кючук харман”, землище с. О., и възстановено право на собственост върху нива от 0.289 дка, тъй като останалата част не можела да се възстанови поради застрояване. С протокол № 1931/19.07.1999 г. ОСЗГ- гр. К. отказала да се произнесе по заявление за възстановяване на нива от 1 дка в м. „Ев алтъ”, землище с. О., до представяне на скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Между ищците и ответниците бил налице спор чия собственост са процесните ниви към внасянето им в ТКЗС.

От фактическа страна се установява следното:

М. Ш. М., роден на **.**.**** г, жител на с. Рамишкьой, Джебелградска община, бил в брак с Н. М., починала на**.**.**** г г. на 31 г., жител на с. с., което се установява от акт за смърт 33/1932 г. Между страните не се спори, че Х.М.М. и Ф. М. Ш. са деца на М. Ш. М. от брака му с Н. М.. Ищците по делото Д. Д. Д., Р. Ж. М., М. Д. Б., М. Д. Х., Ф. Й. и Н. Г. са деца на Х.М.М. /Х.М.Ш./, починала на **.**.**** г г. и внуци на общия на страните наследодател М. М.. Ищците Ф. Ю. Ш. и М. Ф. М. са деца на Ф. М. Ш., починал на **.**.**** гг., и внуци на общия на страните наследодател М. М..

Не се спори и за това, че М. М. Ш. е син на М. Ш. М. и на А.Р.Ш. /А.Ш.М.- удостоверение № 287/11.12.2009 г./ Доказателства, че последните са сключили граждански брак не са представени, но удостовереното в удостоверение за наследници на М. Ш., че А.Р.Ш. е негова съпруга не е оспорено, а и се твърди в исковата молба.

Ответниците по иска Н. Ф. М., Б. М. М. и С. М. М. са наследници на М. М. Ш., починал на **.**.**** г., последните двама- внуци на общия наследодател М. М..

Или, М. Ш. М., който починал на **.**.**** гг., към смъртта си оставил за свои наследници по закон А.Р.Ш., родена на **.**.**** г.- съпруга, Х.М.М., родена на **.**.**** г.- дъщеря, Ф. М. Ш., роден на **.**.**** г.- син и М. М. Ш., роден на **.**.**** г г.-син, всички жители на с. А. /понастоящем починали/.

С решение № 1190/25.02.1997 г. ПК- К. възстановила на наследниците на А.Ш.М. правото на собственост на нива от 2.5 дка, м. „Кору”, имот № 015006 по плана за земеразделяне на землище с. П., по преписка № 1668А/24.02.1992 г. по заявление на М. М. Ш.. С протокол № 1931/19.07.1999 г. ПК- К. отказала да се произнесе за възстановяването на право на собственост на наследниците на А.Ш.М. и оставила преписката без движение за представяне на удостоверение и скица от техническата служба при Община К. по чл. 13 ал. 4, 5, 6 и чл. 13а. С решение № 6139/07.01.2011 г. ОСЗ- К. по заявление и писмени доказателства, представени от Н. Ф. М., признала правото на собственост на наследниците на А.Ш.М. в стари реални граници на нива от 2.438 дка, землище с. О., м. „Кючук Харман”, имот № 6601.20, и е възстановила 0.289 дка от този имот, като за разликата е отказала, поради това, че е застроена.

През 1945 г., когато А.Р.Ш. била на 46 г., същата декларира пред Държавна планова комисия- с. А., непокрити земеделски имоти в с. А., притежавани по наследство, както следва: нива в м. „Кору” от 2.5 дка, нива в м. „Кючюк харман” от 2.5 дка и нива е м. „Ев алта” от 1 дка.

От партида на М. Ш. от с. А. с № 17, е видно, че пред името му е добавено името „А.", и в същата са посочени годините от 1946 г. до 1952 г. Към 1950 г. са посочени ниви 6 дка, а преди тази година, но без да е посочена година, е направено записване на 10 дка и 5 ара.

Видно от удостоверение, съдържащо се в изисканите от ОСЗ- К. преписки /л. 121/ е, че А. Ш.а М. внесла в ТКЗС „Дружба" ниви от 6 дка- декларираните от нея през 1945 г., за които заявление за възстановяване с вх. № 1668/24.02.1992 г. подал М. М. Ш. като наследник на А.Ш.М., който към заявлението е приложил удостоверение за наследници на майка си А., в което освен него, като наследник- син, е вписан и Ф. М. Ш.. Поради това, че наследник на А. М. е само заявителят М., между страните по делото възникнал спор за собственост, обуславящ правния им интерес от водене на делото.

Св. Ю.С.твърди, че ТКЗС било образувало през 1958 г. /общоизвестен факт за региона и на съда/, и М., който имал две деца от първата жена и едно дете от втората жена, имал ниви под с. П., в м. „Харман” и в м. „Ев Алтъ”, и една нива под с. А., като А., която била от с. Гледка, внесла в ТКЗС земите на М.. В показанията си св. И.А. твърди, че А. била от с. Гледка- горната махала и земите в м. „Кору”, „Ев алтъ” и в м. „Кючук Харман” били от дядото на М.. Св. Ф. А.твърди, че А. казвала, че имала 6 дка земи до с. П. и в м. „Хармана”, подарени й от баща й. Св. М.Н. обяснява, че А. казвала на майка му, че имала няколко ниви, които работела, а мъжът й нямал ниви. От показанията на свидетелите се установява и това, че Ф. и М.- синове на М., от две различни майки, построили къщи на една от нивите в м. „Ев алтъ”.

С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че по делото не се установява към смъртта си през 1941 г. общият наследодател на страните да е придобил процесните земи на годно правно основание- наследство, правна сделка, давностно владение съгласно чл. 34 от Закона за давността /отм./, за да се приеме, че към 1941 г. той е бил собственик на същите и ги е оставил в наследство на съпругата си и децата си. Писмените доказателства за индиция за притежание на земеделските земи са от 1945 г., когато А. М. декларирала същите като наследство, без да е посочено от кого. И при липсата на данни дали земеделските земи са владяни и колко време от М. Ш. М., с оглед това, че ТКЗС е образувано през 1958 г., когато са внасяни земеделските земи, не може да се направи извод дали наследниците на М. Ш. са придобили земите на свое собствено основание чрез владение в продължение на 20 години. Следва да се отчете и разпоредбата на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ, която изисква основаване на владението на два вида писмени документа- договор и доброволна делба, съответно документи, материализиращи придобивно основание с транслативен ефект. Данъчната партида и декларацията за притежавани земеделски имоти не са такива документи, още повече, че първата се отнася за години след смъртта на наследодателя М. Ш., а втората- не съдържа данни за собственост на общия наследодател. С оглед на това, съдът приема, че ищците не са доказали, че към кооперирането на земеделските земи, описани в декларацията от 1945 г., те да са били собственост на наследниците на М. Ш. към този момент, поради което предявения иск следва да се отхвърли.

Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че в данъчната партида на общия наследодател М. Ш. М.,която се е водела на името на главата на семейството, са вписани 6 дка поземлени имоти- ниви, както и от това, че в показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, се твърди, че А.- втора съпруга на наследодателя М., внесла в ТКЗС негови земеделски земи в м. „Кору”, „Ев Алтъ” и „Кючук харман”.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща към мотивите на атакуваното решение.

При този изход на делото разноски се следват за ответниците по жалбата, но доказателства за направени такива не са представени, поради което не следва да се присъждат.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/27.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1067/2011 г. по описа на К.йският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/